Мотиви към присъда №35 от 25.06.2020г., постановена по НЧХД №2290/2019г. по
описа на ВТРС.
Повдигнато е обвинение по тъжба и
уточняваща тъжба на И.Д.Д. срещу С.Д.Д., за това, че на 02.09.2019 год., около 15.30 часа, в парк в кв.
"Триъгълника", пред пицария "Уно" до монтирано
"бънджи", чрез нанасяне на
удари с юмрук, причинил на И.Д.Д., комбинирана лека телесна повреда, а именно:
оток с кръвонасядане по челото, кръвонасядане по лицето, разкъсно-контузна рана
на брадичката, кръвонасядания по горна и долна устна с рагада, частично
отчупване от емайла на горен резец, като разкъсно-контузните рани на устните и
частичното отчупване от емайла на горния резец са причинили разстройство на
здравето, неопасно за живота със срок на лечение и възстановяване около 15 дни,
а кръвонасяданията в съвкупност и поотделно са причинили болки и страдания със
срок на лечение и възстановяване около 7 дни - престъпление по чл.130ал.1 от НК.
Частният тъжител в тъжбата твърди, че на
02.09.2019год. бил в парк в кв."Триъгълника" , като подготвел и
обезопасявал монтирано "бънджи" пред пицария "Уно". Около
15.20 часа отишъл до тоалетна, а когато се върнал видял "бънджито"
съборено на земята. Деца, играещи наоколо му посочили дете, което е сторило
това. Направил забележка на детето, което се казвало Д. Малко след това в
периода от 15.20 часа до 15.30 часа към него се приближил мъж, който бил баща
на детето. Бащата и тъжителят седнали на една пейка да говорят, но мъжът нанесъл
на тъжителя удар в лявата част лицето и областта на веждата. След това мъжът
хвърлил по него бутилка, която Д. избегнал. Приближил се отново и му нанесъл
втори удар с юмрук в лицето в областта на устата, като му разбил зъбите. Подаден
бил сигнал на тел.112, като пристигнал екип на РУ В.Търново и били съставени
предупредителни протоколи. Нанесените му телесни увреждания били фиксирани в
СМУ, което е издадено от съд.лекар.
С тъжбата е предявен граждански иск
от тъжителя за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, както и иск за
имуществени вреди в размер на 200 лева. Не се претендира законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане.
В
съдебно заседание тъжителят чрез повереник адв.Кр.С. поддържа повдигнатото обвинение
в наказателната и гражданската част. Повереникът счита обвинението за безспорно
и категорично доказано от гласните и писмените доказателства по делото. При
това на посочените в тъжбата място и дата е възникнал инцидент между тъжителя и
подсъдимия. В резултат на това тъжителят
е получил увреждания, установени от представените медицински документи и СМЕ,
като телесната повреда е лека с разстройство на здравето. Процесуалният
представител счита за установено авторството на деянието. От заключението на ВЛ
по мед.експертиза се потвръждавали твърденията на Д. за механизма на нанесените
му увреждания от подсъдимия Д.. Счита, че гражданският иск е основателен и
доказан по основание и размер.
Претендира разноски.
Защитникът адв.Л.Й. на подсъдимия Д. твърди,
че обвинението е недоказано. Счита, че не следва да се дава вяра на твърденията
в тъжбата и допълнението към нея. Отделно от това оспорва механизма на
телесните увреждания на Д.. Отправя искане за оправдателна присъда.
Подсъдимият
дава обяснения като отрича посоченото в тъжбата. Твърди, че е получил обаждане
от сина си, който му казал, че е набит. Отишъл в парка в
кв."Триъгълника", като синът му посочил човека, който го бил ударил
три пъти. Той бил седнал на една пейка. След това му поискал обяснения. Мъжът отрекъл, въпреки, че децата го
посочили. След това побягнал, като заплашил, че ще се обади в полицията, защото
го обвиняват. Последвало обаждане, като двамата изчакали полицейските
служители.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, прави следните фактически и правни изводи:
От показанията на св.Д. Д. е видно, че в началото на м.септември
2019год. отишъл в парка да кара колело. Видял, че бънджито е съборено. Дошъл
тъжителя И.Д., който го оправил. Св.Д. бил седнал на една пейка на около 40-50 метра, като гледал
екрана на телефона си. Чул вик, като тъжителя Д. побягнал и видял едно шише,
което било хвърлено по него. Не възприел кой е хвърлил шишето, но видял, че
един господин/в залата посочва тъжителя/ бил зад него. След това И.Д. набирал
обаждане по телефона си. В следващия момент мъжът отишъл до Д. и му нанесъл
удар с юмрук в лицето. След около пет минути дошли двама полицаи. Свидетелят
твърди, че нямало други преки свидетели. Впоследствие св.Д. е разбрал от другите деца в парка, че едно
дете е съборило бънджито, а И.Д. му направил забележка. Детето се оплакало на
баща си, поради което е възникнал описания от него инцидент. Д. възприел, че
устната на Д. била разбита в централната част и имало кръв в устата му.
Служителите на РУ В.Търново, които дошли на място, съставили предупредителни
протоколи на Д. и Д. с дата 02.09.2019год. В
показанията си св.Ц. и св.Ч. твърдят, че не си спомнят подробности за
инцидента, тъй като по служба посещават множество инциденти. Потвърждават
принципно това, което е написано в докладната от ПИ Ч. веднага след инцидента.
В показанията си св.Гл. и св.К. твърдят, че са минали през парка, като са видели
познатия им С.Д. - Станчо и едно младо момче седнали на пейка в парка. Инцидент
или полицаи не са видели.
Видно от заключението на вещото лице д-л Г. по
Съдебномедицинската експертиза И.Д. е
получил следните травматични увреждания: оток
с кръвонасядане по челото, кръвонасядане по лицето, разкъсно-контузна рана на
брадичката, кръвонасядания по горна и долна устна с рагада, частично отчупване
от емайла на горен резец, като разкъсно-контузните рани на устните и частичното
отчупване от емайла на горния резец са причинили разстройство на здравето,
неопасно за живота със срок на лечение и възстановяване около 15 дни, а
кръвонасяданията в съвкупност и поотделно са причинили болки и страдания със
срок на лечение и възстановяване около 7 дни. Тези увреждания са получени в
резултат на удар с твърд тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук. В съдебно
заседание вещото лице докладва, че ударите са повече от един, т.е. не по-малко
от два удара. Последното кореспондира с твърдяното от тъжителя в уточняващата
тъжба, а така също от показанията на св.Д., който първо видял тъжителя да бяга
от мястото, където бил подсъдимия, като извикал, а след него летяла хвърлена
бутилка. След това възприел пряко един удар с юмрук.
Горните
фактически констатации, съдът извежда от показанията на св.Д. /пряк свидетел очевидец/ и
заключението на вещото лице.
От тях безспорно се установява, времето и мястото на събитията и участващите
лица. Единствен пряк свидетел на причиняване на телесните увреждания е св.Д.
Неговите показания следва да се приемат за достоверни. Степента на
достовереност на приобщените по делото доказателствени
средства, следва да се определи при съпоставката на съдържащата се в тях информация за безспорни, както преки, така и контролни и насочващи факти. При това няма
противоречие с други гласни доказателства, като твърдяното от свидетеля за възприет
конфликт, след това нанесен удар с юмрук
от Д. на Д. изцяло съответстват на резултатите от СМЕ. При това вещото лице
твърди, че ударите са повече от един, като това съпоставено с показанията на Д.
се отнася за периода преди да чуе вика на Д.. Показанията на посочените от защитата лица Г.
и К. не разколебават установената фактическа обстановка. Същите твърдят, че са
минали през парка, т.е. не са били в дълъг период там, което не изключва
настъпване на събитията.
Съдът счита, че с оглед събраните доказателствени материали е доказано по безспорен и категоричен начин
повдигнатото с тъжбата обвинение. Телесните увреждания са били причинени на
тъжителя Д. от подсъдимия чрез нанасяне на удари с юмрук по главата. Налице е
доказано авторство.
Подсъдимият
С.Д. е осъществил престъпния състав по
чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна, с деянието си - нанасяне на удари с юмрук
по главата на пострадалия Д., му причинил комбинирана лека телесна повреда с
разстройство на здравето. От субективна страна подсъдния е действал с пряк
умисъл, като е съзнавал всички обективни признаци от състава, на
престъплението, като пряко е целял, чрез действията си да нанесе телесни
увреждания на тъжителя Д..
Не е осъществен състава на чл.132ал.1 от НК, тъй като дори да е имало някакво действие на Д. спрямо сина на
подсъдимия/устна забележка или физическо въздействие, което не е доказано/, то подсъдимия
не е бил пряк очевидец, като е имало известно време между двата инцидента. При
тази фактическа обстановка няма основание да се приеме, че Д. е действал в
състояние на силно раздразнение, като да е провокиран от пострадалия с тежка
обида и/или друго противозаконно действие. Не може да намери приложение
института на реторсията по чл.130ал.3 от НК. Не е установено на Д. да е
причинена някаква телесна повреда, още повече същата да е с разстройство на
здравето.
За извършеното престъпление, в особената
част на НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация. При определяне на наказанието съдът не разкри наличието на отегчаващи
вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита,
чистото съдебно минало на подсъдимия и добросъвестното процесуално поведение. Подсъдимият
не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК. Не са причинени съставомерни имуществени вреди. Няма пречка да се приложи
института на освобождаване от наказателна отговорност. Ето защо, съдът
спазвайки принципите за индивидуализация на наказанието при условията на чл.78а
от НК, го освобождава от наказателна отговорност, като му налага минимално административно
наказание ГЛОБА от 1000.00 /хиляда/ лв.
По отношение на
предявените граждански искове.
При това решение по
повдигнатото обвинение, основателен се явява и гражданския иск за заплащане на
сумата от 1500 лв., като обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди - болки и страдания. По делото се установи фактическия състав пораждащ
отговорността при непозволено увреждане, съдържащ факта на извършеното
престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите
неимуществени вреди в резултат причинените увреждания и свързаните с това физически болки и
страдания, претърпени от пострадалият Д.. Нанесеният побой, претърпените болки
и страдания в резултат на него и изживяната уплаха от случилото се, предполага
и закономерно води до накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия
и на личността му като цяло. При определяне конкретния размер на обезщетението,
съдът взе предвид характера на телесната повреда. Ето защо, съдът уважи
частично предявения граждански иск за неимуществени вреди, като осъди подсъдимия
да заплати на пострадалия сумата от 1500 лв. обезщетение, като отхвърли иска за
горницата до 5000 лева, като неоснователен и недоказан. Това обезщетение,
според съда, справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди - съгл.
чл.52 от ЗЗД.
Предявеният
граждански иск за сумата от 200 лева имуществени вреди е недоказан. По делото
не са представени доказателства в тази насока нито за техния вид /медицински
разходи, рецепти или др./, нито за техния конкретен размер/касови бонове или
др./ Този иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото беше
присъдена ДТ върху уважения размер на гр.иск 60 лв. и разноски в полза на
тъжителя 517 лева - адв.възнаграждение, държавна такса и депозит СМЕ.
Предвид изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: