№ 127
гр. Ямбол, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20232300500296 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба и две допълнителни
въззивни жалби от С. М. К., чрез адв. Н. Н. от АК – Сливен, срещу РешЕ.е № 26 от
24.03.2023 г, постановено по гр. д. № 275/2021 г. по описа на PC – Тополовград. С
въззивната жалба и допълнителните въззивни жалби от С. М. К., чрез адв. Н. Н. от АК –
Сливен се обжалва РешЕ.е № 26 от 24.03.2023 г, постановено по гр. д. № 275/2021 г. по
описа на PC – Тополовград, с което ТРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявЕ.я иск от С. М. К. с постоянен адрес: гр.****, ул.***№ **, с ЕГН **********, против
М. Е. В. с адрес: гр.*****, кв.***№**, вх.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, за признаване
за установено между страните, че С. М. К. е собствЕ.к на ½ идеална част от следните
недвижими имоти, находящи се в землището на село Светлина, общ.Тополовград: 1. Нива с
площ от 2612 кв.м., находяща се в местността“Канджиева чешма“ съставляваща ПИ с
идентификатор 65588.17.8, четвърта категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с
граници: ПИ 65588.17.86; ПИ 65588.17.64; ПИ 65588.17.18; ПИ 65588.17.7 и
ПИ65588.17.166, с данъчна оценка 303,25 лв.; 2. Нива с площ от 3000 кв.м., находяща се в
местността „Юрта“, съставляваща ПИ с идентификатор 65588.19.1, четвърта категория,
трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ 65588.20.83; ПИ 65588.19.13; ПИ
65588.19.2 и ПИ 65588.19.74, с данъчна оценка 309,60 лв.; 3. Нива с площ 9701 кв.м.,
находяща се в местността“Индже алан“, съставляваща ПИ с идентификатор 65588.26.5,
четвърта категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ 65588.26.61; ПИ
65588.26.58; ПИ 65588.26.6 и ПИ 65588.25.55, с данъчна оценка 1126,29 лв.; 4. Нива с площ
1
от 9299 кв.м., находяща се в местността „Индже алан“, съставляваща ПИ с идентификатор
65588.26.8, четвърта категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ
65588.26.7; ПИ 65588.26.62; ПИ 65588.26.62 и ПИ 65588.25.55, с данъчна оценка 1079,61 лв.;
5. Нива с площ от 9999 кв.м., находяща се в местността „Герена“, съставляваща ПИ с
идентификатор № 65588.29.27, шеста категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с
граници: ПИ 65588.29.26; ПИ 65588.29.23; ПИ 65588.29.22; ПИ 65588.29.28 и ПИ
65588.29.872, с данъчна оценка 850,41 лв. 6. 2500/16997 идеални части от нива с площ 16997
кв.м., находяща се в местността „Индже алан“, съставляваща ПИ с идентификатор №
65588.26.6, четвърта категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ
65588.26.5; ПИ 65588.26.58; ПИ 65588.26.57; ПИ 65588.26.7 и ПИ 65588.25.55, с данъчна
оценка 1973,35 лв. Имотът е съсобственост с Община Тополовград, собствЕ.к на
14499/16999 идеални части; На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявЕ.я иск за отмяна на нотариален акт № 54, том 1, рег.№ 80,
дело № 28 от 2015 г., с който М. Е. В. с адрес: гр.*****, кв.***№**, вх.**, ет.**, ап.** и с
ЕГН ********** е призната за собствЕ.к на следните земеделски имоти, находящи се в
землището на село Светлина, община Тополовград: 1. Нива с площ от 2612 кв.м., находяща
се в местността“Канджиева чешма“ съставляваща ПИ с идентификатор 65588.17.8, четвърта
категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ 65588.17.86; ПИ
65588.17.64; ПИ 65588.17.18; ПИ 65588.17.7 и ПИ65588.17.166, с данъчна оценка 303,25 лв.;
2. Нива с площ от 3000 кв.м., находяща се в местността „Юрта“, съставляваща ПИ с
идентификатор 65588.19.1, четвърта категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с
граници: ПИ 65588.20.83; ПИ 65588.19.13; ПИ 65588.19.2 и ПИ 65588.19.74, с данъчна
оценка 309,60 лв.; 3. Нива с площ 9701 кв.м., находяща се в местността“Индже алан“,
съставляваща ПИ с идентификатор 65588.26.5, четвърта категория, трайно предназначЕ.е
земеделска земя, с граници: ПИ 65588.26.61; ПИ 65588.26.58; ПИ 65588.26.6 и ПИ
65588.25.55, с данъчна оценка 1126,29 лв.; 4. Нива с площ от 9299 кв.м., находяща се в
местността „Индже алан“, съставляваща ПИ с идентификатор 65588.26.8, четвърта
категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ 65588.26.7; ПИ
65588.26.62; ПИ 65588.26.62 и ПИ 65588.25.55, с данъчна оценка 1079,61 лв.; 5. Нива с площ
от 9999 кв.м., находяща се в местността „Герена“, съставляваща ПИ с идентификатор №
65588.29.27, шеста категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ
65588.29.26; ПИ 65588.29.23; ПИ 65588.29.22; ПИ 65588.29.28 и ПИ 65588.29.872, с данъчна
оценка 850,41 лв. 6. 2500/16997 идеални части от нива с площ 16997 кв.м., находяща се в
местността „Индже алан“, съставляваща ПИ с идентификатор № 65588.26.6, четвърта
категория, трайно предназначЕ.е земеделска земя, с граници: ПИ 65588.26.5; ПИ
65588.26.58; ПИ 65588.26.57; ПИ 65588.26.7 и ПИ 65588.25.55, с данъчна оценка 1973,35 лв.
Имотът е съсобственост с Община Тополовград, собствЕ.к на 14499/16999 идеални части.;
ОСЪЖДА С. М. К. ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. В. направЕ.те от нея разноски по делото в размер
на 605,00 лв./шестстотин и пет лева/, от които 600 лева за възнаграждЕ.е на адвокат и 5 лв.
за съдебно удостоверЕ.е.
Въззивникът счита решЕ.ето за неправилно, постановено в противоречие с
2
материалния закон, при допуснати съществЕ. процесуални нарушЕ.я и необосновано.
Наведено е оплакване, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като съгласно
съдебната практика искането по чл.537, ал.2 от ГПК не представлява самостоятелна искова
претенция. Жалбоподателят твърди, че в диспозитива на решЕ.ето на основание чл.193, ал.1
от ГПК съдията-докладчик е открил производство по оспорване истинността на
удостоверЕ.е за наследници № 31/22.07.2021 г., но в постановеното решЕ.е съдията-
докладчик не се е произнесъл по оспорването. Твърди се, че неоткриването на производство
по оспорването на Акт № 32/04.03.1941 г. е съществено процесуално нарушЕ.е.
Жалбоподателят твърди, че в мотивите на решЕ.ето се коментира експертизата като
доказателство, но няма правен извод на съда и анализ дали имената И.С.И.К. и И.Е.К. са
едно и също лице. Според жалбоподателят съдът е нарушил принципите на законност,
диспозитивното начало, служебното начало, състезателното начало и установяване на
истината. В допълнителната въззивна жалба се сочи, че решЕ.ето е необосновано в частта, в
която се приема, че е изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на ответницата.
Счита, че необосновано съдът приема, че ответницата е измЕ.ла държането във владЕ.е и че
се придобива правото на собственост на оригинерно основание, като такова основание не е
налице. Направено е оплакване, че необосновано съдът е посочил в мотивите си, че ищецът
не е представил доказателства за роднинска връзка между съпругата му и ответницата.
Изтъква се, че неправилно, на база свои предположЕ.я, съдът е приел, че истинските имена
на съпругата на ищеца са И.С.И.К.. Жалбоподателят твърди, че след като се приема, че
съпругата на ищеца не е сестра на ответницата е следвало производството да се прекрати.
Направено е оплакване за неяснота и нищожност на първоинстанционното решЕ.е. Моли
ЯОС да отмЕ. изцяло обжалваното решЕ.е, като постанови друго, с което да уважи предявЕ.я
иск и да отмЕ. процесния нотариален акт в частта му за ½ от процесните имоти. Моли ЯОС
да се произнесе по въпроса относно нищожността на решЕ.ето и ако приеме, че то е
нищожно, да прогласи нищожността и да върне делото на първоинстанционния съд за
постановяване на ново решЕ.е. Моли съдът да приеме, че е налице произнасяне по
непредявен иск, като обезсили решЕ.ето и върне делото на първата инстанция за
произнасяне по предявЕ.я установителен иск и искането за отмяна на процесния нотариален
акт за ½ идеална част от процесните имоти. Моли ЯОС да разпореди да бъде образувано
производство по оспорване на идентичността на Акт № 32/04.03.1941 г., тъй като искането
за това е направено своевременно пред първоинстанционния съд.
В проведеното открито съдебно на 08.07.2025г. заседание въззивника, нередовно
призован не се явява, като чрез пълномощника си адв.Н. от АК – Сливен не оспорва
нередовното призоваване, а по същество поддържа жалбата и моли обжалваното решЕ.е да
се отмЕ., като се уважи предявЕ.ят иск по чл.124, ал.1 от ГПК и съответно искането им по
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, като е заявена претенция за
присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 08.07.2025г. въззиваемата редовно, но
несвоевременно призована не се явява, като пълномощникът й адв.Й. П. от АК-Стара
3
Загора, него оспори и пледира за отхвърляне на жалбата по подробно изложЕ.те в отговора
съображЕ.я.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведЕ.те основания, съобрази
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на исковото производство пред първата инстанция е предявен иск , с който
ищецът С. М. К., като наследник на починалата си съпруга И.Е.К. е искал да бъде обявен за
собствЕ.к на ½ от идеална част от имоти, подробно описани в исковата молба, което по
същество е претенция по чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношЕ.е на
ответницата М. Е. В., че е собствЕ. на ½ идеална част от имотите, наследствЕ. от починалата
му съпруга и на осн.чл.537, ал.1 от ГПК да се отмЕ. до размера на тази част съставЕ.я на
името на ответницата констативен нотариален акт №54, том 3, нот.дело №28 от 2015г.
Изложил е твърдЕ.я, че процесните имоти – 6 броя ниви в землището на с.***,
общ.Тополовград, са били възстановЕ. на ПК-Тополовград на наследниците на Е.С.Г. , чийто
преки наследници са ответницата и неговата съпруга. Предявява иска самостоятелно, т.к.
останалите наследници на И.Е.К. са се отказали от наследството й с вписани откази от
наследство. Твърдял е, че ответницата при снабдяването с констативния нотариален акт се е
снабдила с удостоверЕ.е за наследници, в което било отразено, че е единствена наследница
на общия наследодател Е.С.Г..
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор в който е
оспорила иска като недопустим и като неоснователен, като е въвела възражЕ.е за
придобивна давност. Твърдяла е , че починалата съпруга на ищеца не е била нейна родна
сестра, тя не е била осиновява от баща й, а той единствено се е грижил за нея и тя няма
качеството на наследник по закон. Сочи, че е придобила собствеността върху процесните
имоти чрез непрекъснато владЕ.е в продължЕ.е на повече от 10 години за периода от 2001г.
до днес, като владЕ.ето е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно, и че
никога не се е съмнявала, че има друг наследник, като след смъртта на наследодателя в
продължЕ.е на 12 години съпругата на ищеца никога не е потърсила наследство до смъртта
си. Последната нито се е грижила за баща й, нито за неговото наследство, като никой пред
тези години от 2001г. не е оспорвал правото й на собственост и владЕ.е Представила е
договори за наем на земите сключЕ. лично от нея, както и акт за раждане на И.С.И.К.
№32/04.03.1941г. издаден от община Скалица. С отговора е оспорила истинността на
представеното от ищеца удостоверЕ.е за наследници № 031 от 22.07.2021г. на Кметство
с.Скалица, община Тополовград, в което И.Е.К. е вписана като наследник-дъщеря на Е.С.Г.,
починал на 21.01.2001г., поради което съдът в определЕ.ето си чл.140 от ГПК
№14/27.01.2022г. е открил производство по чл.193,ал.1 от ГПК по оспорване истинността на
това удостоверЕ.е.
За имотите ищецът е представил скици и данъчна оценка.
С молба вх.№121/09.02.2022г. ищецът е оспорил истинността на представЕ.я от
ответницата акт за раждане на И.С.И.К. №32/04.03.1941г. досежно изписаните в него имена,
4
т.к. имало зачекнато име преди изписването на имената И.С.И.К. и то било с друг почерк. В
проведеното първо съдебно заседание съдът по повод на оспорването е назначил съдебно-
графологическа експертиза и е изслушал показанията на трима свидетели: Р.Г., Е.Е. и К.К..
Свидетелят Г. е заявил, че по повод покупко-продажба на земеделски земи се срещнал със
съпругата на ищеца – И., която му казала, че не се интересува да получава ренти или ползи
от земята и че няма възможност да си търси наследството.
Свидетелят Е.Е. е заявил, че познава бащата на ответницата Е., с който били съседи
в с.***. Заявил, че той имал едно дете М. и няма други наследници. Той е имал едно дете
хранЕ.че И., която се омъжила около 1959г. и от тогава не я е виждал. След смъртта му М.
наследила всичко, тя ги ползвала и не знае друг да е имал претенции за земята, като И.
въобще не е идвала. Знае от майка си и от баща си, че И. е бил изоставено дете и е отгледана
от Е. е жена му, но не са я осиновявали.
Свидетелката К.К. е заявила, че родителите на М. преди да се роди са взели И. да я
гледат, но не са я осиновили, и тя като пораснала си взела очите и повече не са я виждали.
Знае, че в момента нивите ги гледа М., като идвали хора в селото да ги купуват, но тя не ги
продала.
Свидетелката Б.Д. заявила, че дядо Е. и жена му имат една дъщеря М.. Те отгледали
И., като я взели от Т., като я отгледали и омъжили в с.Полски градец и повече не е идвала. Е.
оставил 5 ниви в наследство на М. в с.***, които след смъртта му ги работила М., а после ги
дала на арендатори.
Представено е удостоверЕ.е изх.№ 01/09.02.2022г. издадено от кметски-наместник
на с.Г.Т., издадено в уверЕ.е на това, че лицето И. Е. К.а родена в с.Г.Т., общ.****, като в
кметството няма документи за осиновяване на от лицето Е.С.Г..
Според заключЕ.ето на извършената графическа експертиза ръкописният текст „***
/с две хоризонтални линии по средата/ И.С.И.К., изписани след „за раждане на“ и
останалият ръкописен текст, с който е попълнен Акт №32 от 04.03.1941г. от Регистъра на
ражданията на Община Скалица, околия Ямболска, област Бургаска за 1941г., не са
изпълнЕ.е от едно и също лице. Вещото лице не е установило подправяне на ръкописен
текст, с изключЕ.е на положЕ.те две хоризонтални линии върху текста „***“, изписан след
„за раждане на“. Експерта е констатирал, че акта се съхранява в кметството на с.Дражево,
община Тунджа, обл.Ямбол, и не е могъл да даде отговор кой от двата ръкописни текста е
изписан първи.
Въз основа на така установената фактическа обстановки, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидЕ.я в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
5
атакуваното решЕ.е, въззивният съд прецЕ., че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решЕ.е прецЕ. за правилно.
Правилно, обосновано от доказателствата и съответно на приложимия закон
първоинстанционният съд е приел за неоснователен иска по чл.124,ал.1 от ГПК.
Относно направЕ.те възражЕ.я за нищожност на постановеното решЕ.е от ТРС съдът
намира същото за неоснователно. Въззивникът С. М. К. е предявил пред първата инстанция
наследствЕ. права на своята починала съпруга, именно като нейн наследник по закон, т.е.
претендирайки вече собствЕ. наследствЕ. права, поради което той има материалноправната
и процесуална легитимация да ги претендира. Доколко съпругата му е имала или не такива
права е въпрос по основателна на претенцията, а не по допустимостта на иска, поради което
искът е бил процесуално допустим и правилно е разгледан от районният съд.
Съдът намира за неоснователно възражЕ.ето, че първоинстанционноия съд се е
произнесъл по непредявен иск по чл.537, ал.2 от ГПК, т.к. независимо че в решЕ.ето съдът е
посочил, че това е иск, а не искане, се е произнесъл по направено от страната и заявено в
исковата молба такова, като в случая може да се говори за неточност в израза, но не и за
нищожност на решЕ.ето.
Относно възражЕ.ето за допуснато процесуално нарушЕ.е поради неоткрито
производство по чл.193, ал.1 от ГПК по оспорване на съдържанието на акта за раждане на
съпругата на ищеца: съдът констатира, че действително в молбата на ищеца вх.
№121/09.02.2022г. той е оспорил истинността на представЕ.я от ответницата акт за раждане
на И.С.И.К. №32/04.03.1941г. досежно изписаните в него имена, което няма изявлЕ.я да е
поддържал в проведеното съдебно заседание Въпреки това, съдът не е лишил страната от
правото й на оспорване, като е приел искането й за назначаване на графологическа
експертиза във връзка с това оспорване и е обсъдил в мотивите на решЕ.ето си резултатите
от нея. Поради това съдът приема, че в случая не се касае за съществено процесуално
нарушЕ.е.
Обстоятелството, че в решЕ.ето съдът е пропуснал да се произнесе по откритото
производство по чл.193,ал.1 от ГПК досежно оспореното удостоверЕ.е за наследници на
Е.С.Г. е пропуск, който може да бъде преодолян по реда на допълване на решЕ.ето, като това
не го прави необосновано или нищожно.
В съответствие с приетите доказателства съдът правилно е изградил своите изводи,
че И.Е.К. не е била рождена дъщеря на наследодателя Е.С.Е., нито е била осиновявана от
него, като единствено е била отгледана като хранЕ.че от семейството му. Това е установено
както от представЕ.я Акт №32 от 04.03.1941г. от Регистъра на ражданията на Община
Скалица, в който лицето е записано като родено в квартирата на родителите си в село Г.Т. и
вписан баща С.И.К., така и от удостоверЕ.е изх.№01/09.02.2022г. на кметския наместник на
с.Г.Т. и събраните гласни доказателства. Наличието на извършена поправка в акт е
удостоверено отстрани на акта с подписите на обявителя и свидетелите, поради което същия
не е неистински относно вписването на имената в него или различието в изписването.
6
Според приетата и неоспорена експертиза не е установено подправяне на ръкописния
документ, с изключЕ.е на двете линии върху името „***“, за което е направена надлежна
поправка в акта. Други доказателства за произхода на наследодателката на въззивника не са
представЕ. по делото. Такива не могат да се извлекат и от представЕ.те пред въззивната
инстанция удостоверЕ.я за съпруга и родствЕ. връзки на Е.С.Г., с оглед доказателствената
сила на акта за раждане.
Следва да се отбележи, че актът за раждане е официален писмен документ,
удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за
отразЕ.те в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл.34 от ЗГР. При оценка на
материалната доказателствена сила на акта за раждане като официален документ обаче
трябва да се отчита, че тя се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното
лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. В случаите, когато се оспорва
истинността на вписан в акта за раждане факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на
отстраняване по реда на чл.547 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред.
При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значЕ.е, спорът се решава по
съдебен ред – арг. чл.38, ал.4 ЗГР.
С оглед на изложено се налага извода, че издадЕ.я в полза на въззиваемата
констативен нотариален акт №54/2015г. на съдия по вписванията при Районен съд
гр.Тополовград, който е по наследство, е бил правилно съставен, като същата е станала
собствЕ.к на процесните земи именно на основание наследство, придобито от баща й Е.С.Г..
Поради това не е било нужно да се изследва възражЕ.ето й за придобивна давност, т.к. тя е
придобила правото на собственост по наследство, което никой до този момент не е оспорвал.
Поради това и направЕ.те възражЕ.я относно този факт съдът намира за ненужно да се
обсъждат.
Като е достигнал до същите изводи, РС – Тополовград е постановил правилно –
законосъобразно и обосновано решЕ.е, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважЕ.е, а обжалваното решЕ.е следва да бъде потвърдено
При този изход на делото, въззиваемата има право на разноски пред въззивната
инстанция. Същата е доказала разноски за реално платено адвокатско възнаграждЕ.е от
600лв. за въззивната инстанция, които следва да й бъдат присъдЕ..
Воден от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло РешЕ.е №26/24.03.2023г. постановено по гр.д.№ 275 по
описа за 2021г. на Районен съд – Тополовград.
ОСЪЖДА С. М. К. с постоянен адрес: гр.****, ул.***№** с ЕГН ********** да
заплати на М. Е. В. с адрес: гр.****, кв.****№ ***, ет.**, ап.** с ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред въззивната инстанция в размер на 600.00 /
7
шестстотин/ лева.
РешЕ.ето подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8