РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501602 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. В. К., чрез пълномощника му
адв.П. В. от АК Пловдив срещу решение № 1411/30.03.2023г. по гр.д. №
14449/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е изменен размера на
присъдената с Решение № 1348/28.07.2021г. по гр.д. № 10158/2021г., по описа
на РС - Пловдив, IV бр.с. месечна издръжка, дължима от П. Д. К., ЕГН
**********, на Д. П. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на неговата майка Г. Д. Е., ЕГН **********, като се увеличава същата от 200
лева на 350 лева /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.10.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че по делото не е доказана промяна в обстоятелствата довели до нарастване
на нуждите на Д. К., защото от предходното определяне на издръжката е
изминала една година и два месеца. Сочи се, че по делото не е доказано, че
1
детето има нужда от допълнителни уроци по математика и английски език,
както и че не е доказано да има специфични потребности и извънредни нужди
извън обичайните за възрастта. Сочи се, че не е съобразено от съда, че бащата
работи на минимална работна заплата 710 лв., видно от представеното
удостоверение от работодателя. Сочи се, че този размер на издръжката е
прекалено голям за жалбоподателя. Сочи се, че майката на детето Г. Е. е
закупила жилище в гр. Пловдив, за което е взела банков кредит от „Юробанк
България“ АД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск
и приемане на писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 31.03.2023 г. и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 31.03.2023 г.
Не е постъпил в срок отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за установено следното. Д. П. К. е син на Г. Д. К.
/Е./ и П. Д. К.. С решение по гр. д. № 1348/28.07.2021г. по описа на Районен
съд – Пловдив е определена издръжка за детето, дължима от бащата в размер
на 200 лева. Прието е по делото Уверение с изх. № РД-23-0028/23.09.2022г.,
видно от което се установява, че детето Д. П. К., е ученик в *** клас дневна
форма на обучение, през учебната 2022/2023 г. в Професионална гимназия по
битова техника. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода
01.01.2021г. – 30.11.2022г., се установява, че средномесечният осигурителен
доход на майката на детето е в размер на 1021,20 лева. За бащата на детето и
ответник в производството, съобразно същата справка, се установява, че няма
регистрация като едноличен търговец; няма регистрация като
самоосигуряващо се лице; няма участие в търговски дружества. За периода от
13.10.2020г. – 17.10.2022г. е бил в трудово правоотношение с „Меритранс-
2
2017“ ЕООД, с основна заплата 610 лева. Към настоящия момент има сключен
договор с „Меритранс-2002“ ЕООД, с трудово възнаграждение в размер на
710 лева. Събрани са доказателства, че детето П. посещавало уроци по
английски и математика, които стрували в общ размер 35 лева, за да се
подготви за изпитите за кандидастване след 7-ми клас. Към момента на
разглеждане на делото от първата инстанция майката и детето са живеели в
апартамент под наем в гр.Пловдив.
Пред въззивният съд се установи, че майката с ипотечен заем е
закупила за себе си и детето жилище с площ от 58,05 кв.м., в което те ще
живеят за в бъдеще, а няма вече да са в наемно жилище.
Относно определяне на размера на издръжката е съобразено от РС
Пловдив следното.
РС Пловдив е приел, че двамата родители са задължени да осигуряват
обща месечна издръжка в размер на около 550 лева – за храна, дрехи, обувки,
ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за
училищни пособия и материали, за извънкласни занимания и задоволяване на
други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното
интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословни проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне
на тази издръжка РС Пловдив е взел предвид, че детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи за него. РС Пловдив намира, че бащата
следва да осигурява по 350 лева месечна издръжка за детето си, а останалите
200 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К., че по делото не е
доказана промяна в обстоятелствата довели до нарастване на нуждите на Д.
К., защото от предходното определяне на издръжката е изминала една година
и два месеца. Сочи се, че по делото не е доказано, че детето има нужда от
допълнителни уроци по математика и английски език, както и че не е
доказано да има специфични потребности и извънредни нужди извън
обичайните за възрастта. Според въззивният съд от момента на предходното
определяне на издръжката с решение на РС Пловдив от 28.07.2021г. са
изминали две години, за което време е напълно реалистично да настъпят
промени в нуждите на детето от издръжка с оглед на неговото порастване и
3
приемането му да учи в ново училище – Професионална гимназия по битова
техника в гр.Пловдив. С оглед на новия етап в развитието на детето, то е
нормално да се повишат и разходите му и от там нуждата от издръжка от
родителите. По делото е доказано от свидетелските показания на св.Т.Ц. /л.51
от делото/, която е леля на детето нараснали нужди за детето към настоящия
момент. Подобни разходи за уроци за ученик при прехода от 7 в 8 клас в
друго училище /гимназия/ са нещо напълно нормално за настоящия етап от
развитието на българското образование и не будят съмнение у съда относно
тяхната необходимост. Да се предполага, че и за в бъдеще детето ще има
нужда от подобни уроци е напълно оправдано.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К., че не е съобразено
от съда, че бащата работи на минимална работна заплата 710 лева, видно от
представеното удостоверение от работодателя. Сочи се, че този размер на
издръжката е прекалено голям за жалбоподателя. Това е така, но за нуждите
на непълнолетните деца законът дава приоритет на нуждите на децата, а не на
възможностите на техните родители за реализиране на доходи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К., че майката на
детето Г. Е. е закупила жилище в гр. Пловдив, за което е взела банков кредит
от „Юробанк България“ АД, следователно издръжката трябва да се намали.
Горният факт за закупуване на жилище от майката с кредит, няма нищо общо
с някаква необходимост от намаляване на издръжката, защото както се
посочи и по-горе в казуса основно значение имат нуждите на детето, а дали
родителите му ще живеят под наем или ще си купят жилище е без значение за
размера на издръжката. При тези факти и правни изводи въззивната жалба е
неоснователна, ето защо обжалваното решение следва да се потвърди изцяло .
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1411/30.03.2023г. по гр.д. № 14449/2022г.
по описа на РС Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5