Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 22. 04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4099 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба,
с приложени към нея доказателства, от Т.П. ЕАД против Л.Н.И., с правно
основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 593, 30 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч. гр.д № 1742 /
2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът
по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено
възражение, което породило необходимостта ищецът да предяви иск за съществуване
на вземането си. Моли съда признае за установено по отношение на ответника, че
вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски .
Предявеният исков е родово и местно подсъден на
ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез особен
представител, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
ИЩЕЦЪТ Т.П. ЕАД, редовно призован, представляват
се от юрк. ***, с пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ Л.Н.И., редовно уведомен чрез особен
представител адв. П.А. от ПлАК,
представлява се от същата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В., явява се лично.
С молба от ***са
представени копие на документи – договор за ЕС от ***г.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК. Основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането са
следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от
2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2
от ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите.С Общите условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия:
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - Заплащане на ТЕ, е определен редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и ответницата, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 1742 / 2018 г. по описа на ПлРС –
изискано и приложено към делото. Дружеството
е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против Л.Н.И. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН ЕАД с булстат
********* с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител
***, чрез пълномощника си юрк.******, сумата от
560.06 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г, лихва
върху главницата в размер на 33.24 лв. за периода от 02. 02. 2017 г. до 02. 03.
2018 г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 12. 03. 2018 г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв. съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Вземането произтича от
следните обстоятелства: Л.Н.И. е длъжник на
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД, тъй
като е ползвал доставената от дружеството
топлинна енергия, доставена от заявителя в недвижим имот, находящ се в ***за
периода 01. 12. 2016 г. до 31. 01. 2018 г, без да заплати горепосочената сума.
В срока по чл. 414
от ГПК длъжникът е депозирал възражение
против заповедта за изпълнение, с оглед
на което, съдът е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Ппотребител на енергия или
природен газ за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имота,
което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или
пара за отопление,
климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството
си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е
потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период.
С общите условия
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно
от приложеното в ч.гр.дело извлечение от сметка за абонатния номер е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е
погасил задължението си.
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Установителният иск се
счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът следва да докаже
плащанe
или други правопогасителни основания, в полза на
ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 415 от ГПК е процесуално допустим, основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата в общ размер на 560.06
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2016
г. до 31.01.2018 г, лихва върху
главницата в размер на 33.24 лв. за периода от 02. 02. 2017 г. до 02. 03. 2018
г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 12. 03. 2018 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв. съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в исковото
производство в размер, съобразно представения списък на разноските.
По изложените
съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр.
422 от ГПК, по отношение на Л.Н.И. с
ЕГН **********,***, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН ЕАД с булстат
********* с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител
***, сумата от 560.06 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г, лихва върху главницата в размер на 33.24 лв.
за периода от 02. 02. 2017 г. до 02. 03. 2018 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 12. 03. 2018 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв. съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. за което е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1742 / 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Л.Н.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН
ЕАД, с булстат *********, с адрес на
управление ***, представлявано от законния си представител ***, - изпълнителен директор, деловодните разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 150 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице, 300 лв. за адвокатско възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: