Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………/28.02.2022г .,гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи декември две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА
при секретаря Галина Владимирова с участието на прокурора
при Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов , разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1224/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.
Образувано е по обективно кумулативно съединени искове на И. И.В. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу
областна дирекция на МВР гр. Варна за
присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в общ размер
на 50 000 лв. и лихва за забава считано от 07.03.2018 г.
Съдът раздели производството като
предмет на настоящото дело е предявеният иск от И. И.В. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 25 000 лв. заради незаконното му задържане по изпълнение на заповед № 170 /
18.06.2016 г. на полицейски орган при ОД на МВР-Варна ,отменена като
незаконосъобразна по съдебен ред.
Настъпилите неимуществени вреди
се индивидуализират като изживени страх, стрес, обида , унижение, страдание,
влошено здраве . Ищецът се е
почувствал безсилен , защото полицията, която следва да брани закона, го е
погазила, оказвайки неправомерна подкрепа на майката на своята дъщеря . В. е изпитал срам за това ,че публично е бил „третиран като
престъпник“, че е „посочен като сексуален насилник – изнасилвач/извършител на
блудство“. Ищецът е бил задържан
пред очите на неговата 4-годишна дъщеря
, след нахлуване на специални полицейски части в дома му под предтекст
да „ спасят „ дъщеря му . Така той е бил
дискредитиран в очите на своето дете, третиран като престъпник.
При задържането органите на реда
са подходили към него като към „ престъпник“ , към „педофил“ . Пресата е отразявала полицейската акция и зрелищния
арест . Създало се е внушение, че В. е педофил и то спрямо собствената му 4- годишна дъщеря , а преди
задържането той се е ползвал с добро име в обществото . Работил е 24 години
като дентален лекар и е имал изградена
репутация. След задържането той е усещал
недоверие и съмнение в близки,
познати и пациенти дали е престъпник, дали е педофил. Приятелите му са го „изоставили „ и „игнорирали“. Ограничил е
социалните си контакти. Не е бил работоспособен. В обществото и пресата е бил „опозорен“
предвид публикации на агенция „Блиц“ от
19.06.2016 г. , „Варна утре“ от
19.06.2016 г. , „Стандарт нюз“ от
18.06.2016 г., „Канал 3“, като негативният отзвук е продължил и през следващите
години с позоваване на данни на информационна агенция в „Пик“.
Ищецът претендира обезвреда за периода от неговото задържане на 18.06.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба / л. 159 /.
В съдебно заседание ищецът, чрез
проц. представител , поддържа исковата претенция и моли съда да уважи изцяло
предявения иск за обезщетение поради неговата основателност, която теза
подробно се аргументира и в депозирани по делото писмени бележки . Отправя се искане за
присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен
техен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Варна ,
чрез процесуални представители ,
изразява становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Тази правна
теза се обосновава със събраните
свидетелски показания, сочещи за произход на вредите не от полицейското задържане, а от неговото медийно отразяване ,
което « не е по вина на МВР» .
Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за
присъждане от ищеца .
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност на същата.
Събраните данни чрез разпит на свидетели сочат, че не е имало променено
отношение към ищеца в „ Конфедерация за
защита правата на децата», в която В. е членувал. Промяната в неговото
емоционално състояние може е резултат от
различни фактори : влошени
отношения с бившата съпруга,
образуваните спрямо В. наказателни производства . В тази връзка е трудно да се
разграничат вреди, които са следствие на незаконното задържане.
Съдът, съобразявайки се със
събраните доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е баща на Д И В, родена на *** г., а майка на
детето е Р. К Б- В / л. 14 от делото/.
По висящо бракоразводно
дело между двамата родители № 56969/2015г.
по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били
постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Бояджиева е следвало да води дъщеря
си всяка
втора и четвърта събота от
месеца в дома на бащата
и да я взема на следващия неделен
ден / л. 15-16/.
Майката е живеела в гр.
София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на
постановените привременни мерки , за
които е била информирана и териториалната служба на ИА „ Закрила на детето“ в гр. Варна - л.
17.
На
03.06.2016 г. Р.Б. е подала жалба до V
РУ на МВР- Варна заради неизпълнение на
привременните мерки на СРС , тъй като бащата не е върнал детето на майката. По
повод на тази жалба служител на полицейското управление е провел телефонен разговор
и след това е имал среща с В. и детето ,
като последното е изглеждало в добро физическо състояние /л. 17/.
На
12.06.2016 г. Р.Б. отново е подала
жалба до V РУ при ОД на МВР-Варна
с идентично искане , последвало е повторно посещение на дома на ищеца от
полицейски служител , който е направил сходни
констатации, както при предходната проверка / л. 18/.
С
решение № 1071/17.05.2017 г. на ВРС по анд. № 446/2017 г. , проконтролирано от
ВОС с решение на внахд. № 793/2017 г. И.В.
е бил признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл.
26, ал.1 НК за това, че периода от
29.05.2016 г. до 18.06.2016 г. е осуетил
изпълнение на привременните мерки на СРС
/ л. 56-67/ . В цитираните
съдебни актове е посочено, че бащата не е имал задължение по
определението на СРС да връща детето на
майката, а последната , на която са били възложени грижите за детето , е
следвало да го взема от дома на бащата.
На
17.06.2016 г. Р.Б. е подала молба до
Варненския районен съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В.
е упражнявал физическо и
психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от
мъжки пол . Изложила е своите съмнения
за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен
разговор с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря
заради обличан бански костюм“.
Със
заповед № 69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В.
да се въздържа от домашно насилие
спрямо детето; забранил е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и
нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при
майката . Било е разпоредено незабавно
изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да
следи за нейното изпълнение / л. 168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм. съд -Варна/.
Проведено съдебно производство по чл.12 от ЗЗДН е приключило с решение
по издаване заповед за защита срещу И.В. с постановена мярка на закрила по
чл. 5, ал.1 т.1 от цитирания закон , а именно
същият е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своята
дъщеря / л. 171-184 от адм. дело № 816/20 г. на АС-Варна/.
По изпълнение на
издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. служители на ОД на
МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. Предприели
са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден заповед, за който той
не е знаел. В. е отказал връчване на
тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Той се е
съгласил да предаде детето единствено на майката. След като е узнал за
съдържанието на заповедта за незабавна
защита на РС-Варна , в която са вписани твърденията на Р.Б. за сексуално и
психическо насилие върху дъщеря им , той е поставил като условие за връщане на детето
гинекологичен преглед на същото.
Следобедът майката на
детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със
съдебния лекар Бурурянова и полицай М.П..
Впоследствие В. е заключил входната
врата и това е провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители .
Последвало е издаване на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски
орган при ОД на МВР- Варна за задържане на И.В.
за 24 часа , като той е бил освободен на
следващия ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил
вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е
била обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.
Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма
на акта /липса на мотиви/ . Това решение
е било оставено в сила по реда на
инстанционния съдебен контрол с решение
№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.
Ищецът е лекар по
дентална медицина и има регистрирана лаборатория за групова
първична медицинска помощ по
дентална медицина в гр. Варна от 2010 г. / л. 149-151/.
Към м. юни 2016 г. И.В. е
бил заместник- председател на сдружение
с нестопанска цел „ Конфедерация за
защита правата на децата“ . Контролният съвет на това сдружение е взел решение
на 22.06.2016 г. временно да
преустанови служебните задължения на В.
и да се проведе „вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие с цел
да се установи има ли наличие на
рецидивно поведение“. Тази вътрешна проверка
е приключила с мнение за липса на рецидив, поради което са били
възстановени правомощията на В. като заместник- председател / л. 112-116/. Според публикуваната в интернет информация за това
сдружение негови цели са защита правата на децата, и най-вече
на правото им да живеят в своите биологични семейства, при своите родители, роднини
и близки; да отстоява и защитава правата на децата и основните им свободи;
да е бори срещу нарушаването правата на децата и възпрепятстването на тяхното
развитие под каквато и да е форма и в която и да е сфера на българския
обществен живот.
На 18.06.2016
г. , 13.30 ч. информационната агенция „Блиц“ е публикувала статия , озаглавена
„ Цялата полиция на Варна пред дома на
доктор- обвинен от жена си, че е изнасилил 4 годишната им дъщеря” с вписана
информация, че полицаи са пред дома на В.,
за да му връчат заповед да незабавна
защита по дело пред ВРС , образувано по
твърдения на неговата съпруга, че е оказвал психическо и сексуално насилие над дъщеря им / л. 117-119/
.
Същата
агенция в същият ден , 15.00 ч. е публикувала статия със следното
заглавие „ Екшънът и драмата във Варна продължават! Целият град настръхна срещу
зъболекаря, обвинен в изнасилването на 4 годишната си дъщеря” . В тази публикация
се дава информация, че В. е отказал да предаде
дъщеря си на полицаите и е поискал
предаване само на майката на детето, но след преглед на същото от съдебен лекар и психолози, за да се провери дали наистина е
било насилвано / л. 120 /.
На
същата дата /18.6.2016г./ има и
публикация на сайта „ Varnautre.bg“ ,
озаглавена “Полицейска обсада пред дома на стоматолог в Евксиноград” , а на
19.06.2016 г. друга статия - “Развръзката на семейната драма в Евксиноград: Д-р
В. в ареста, дъщеря му - при майка си . В
тях се посочва „одисеята с
бракоразводното дело „ на ищеца; за това
, че В. не е върнал дъщеря си на майката , когато я взел само за уикенда,
защото детето не е искало да живее при майка си . Цитират се думи на В. ,
че за две години той е бил 5 пъти
обвиняван в сексуално насилие над детето
си, за да не може да вижда своята
дъщеря . / л. 124-130/.
Случаят е
бил отразен и в интернет сайта “Стандарт нюз” от 18.6.2016г. с публикация:
“Развод между съпрузи вдигна на крак варненската полиция”, в която се излага
идентична информация на предходната публикация от сайта „Блиц“/л. 131/ както и от Канал 3: “Драма във Варна.
Обвиниха зъболекар, че изнасилил дъщеря си” от 18.06.2016г./ л. 132/.
На 17.11.2018г. в сайта
на информационна агенция „Пик „ е била публикувана статия “Бомба в ПИК: „Шефката
на “майките В.И. в съдружие с арестуван за педофилия. Слави им дава милиони
„Д-р И.В. обвинен от жена си, че насилвал 4 -годишната им дъщеря”, в която се
посочва , че през юни 2016г. след шестчасова акция на полицията, той е бил арестуван
в дома си по обвинение, че насилва 4-годишната си дъщеричка. В заповедта за
задържането на Районен съд - Варна е посочено, че той дълго време е упражнявал
сексуално, физическо и психическо насилие над детето”.
На 18.11.2018г, в “Пик” е
била публикувана статия “Смелата майка” В.И. и арестуван за педофилия нейн
съдружник съсипвали деца и разведени родители” с посочени данни , че
варненският зъболекар И.В., срещу когото има обвинение, че е насилвал сексуално
дъщеря си, е заместник-председател на „Конфедерацията за защита правата на
децата”.
В сайта на същата агенция на 18.11.2018г. е била
публикувана статия: “Бомба в ПИК: “Смелите майки” се издокараха жестоко за пари
и задкулисие“ Обиждат грозно, В.И. ги гони с полиция. Протестът е на болна
жена, която продаде душата си” /уникални факсимилета и откровения/”. В
публикацията се съдържа следното изявление: “Последното разкритие на медията ни
за връзките на шефката на т.нар. “смели майки” В.И. със съден за педофилия и
арестуван нейн съдружник - И.В., шокира цяла България”;
На
19.11.2018г. в сайта на “Пик” се е появила статия: “Само в ПИК: Аферите на
“смелите” майки- лицата на протеста в скандали за пари, педофилия, измами и
тайно финансиране от С Т”. В публикацията се съдържа следното изявление:
“Зам-председател на Конфедерацията на В.И. е не друг, а скандалният варненски
стоматолог д-р И.В.”;
На същата дата и в
същия сайт е била публикувана
статия “Извънредно в ПИК TV: Уникален
панаир на палатковия лагер на “смелите майки” - ето как шефката им В.И. бяга от
въпросите на ПИК за педофила и парите на С Т /обновена/”. В публикацията е било
отразено, че В.И. “отказа да каже къде са парите и защо е съдружник със съден
за педофилия”. Публикацията препраща към предходни статии, където В. е посочен
като “педофил”, както и съдържа снимката му.
На
19.11.2018г. в “Пик” се е появила статия: “Ето ги фактите: Лидерката на
“смелите майки” В.И. и обвиненият в педофилия стоматолог съдружници в НПО за
деца /видео от ареста/. В публикацията се съдържа изявлението: “Д-р И.В. пък е
обвинен за упражняване на насилие върху детето си. През 2016г. при зрелнщна
акция детето му е изведено от дома му с полиция, което има заснето и на видео.
В молбата си бившата му съпруга е изложила твърдение, че И.И.В. е упражнил и
упражнява сексуално, физическо и психическо насилие над детето им”.
На
29.11.2018г. в “Пик” е била публикувана статия: “Г-н Б, писна ми държавата да
се унижава пред рекета на “майките” - тарикатки. Знаете ли, че снощи позирахте
до шефката им, съдружничка на арестуван за педофилия?”.
На
02.03.2020г. в сайта на агенция “Пик” се е появила статия: “Разкритие на Пик:
Ето коя е новата социална зам.-министърка - А Се спасителката на 650 000 хора с
увреждания. Протестърки на М М начело със съдружничката на арестуван за
педофилия - В.И., съсипаха живота и /снимки/”. В статията се препраща към
предходни статии, където В. се сочи като “педофил“.
На 02.08.2020г. е била
публикувана в „Пик“ статия: “Коя е В.И. от “Системата ни убива” - ето я цялата
истина за лидерката на “смелите майки”, която сложи черни чували пред дома на Б
и предизвика провокацията пред СУ. В статията се съдържа снимката на ищеца, той
е посочен като “арестуван за педофилия”.
На 18.09.2020г. е била
публикувана статия в сайта на „Пик“ , озаглавена “Коя е В.И., която заедно с М
Мупотреби болката на безпомощно дете? Шефката на “Системата ни убива” зарязала
семейството си”. В статията се сочи, че съдружник и е Д-р И.В., “арестуван за
педофилия” през 2016г.
В исковата си молба В.
твърди, че публикациите от “Пик” не са били свалени от публичното пространство
и след противопоставяне на ищеца на издателя им с две покани - едната от
28.11.2018г, получена на 30.11.2018г., и втора - от 04.12.2018г., получена на
05.12.2018г.
От разпита на свид. Х Л Щ , който поддържа приятелски
отношения с ищеца, се установи, че двамата се познават от 2014 година , когато Ще
станал член на СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015 г. свидетелят е и пациент на В. .
Определя ищеца като скромен, търпелив,
всеотдаен. След случая от м. юни 2016 г. твърди за промяна в държанието на В. ,
който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му
позвънявания , отказвал е покани за излизания на обществени места . Преди
случката двамата веднъж седмично са се
чували по телефона и са се виждахме в месеца поне веднъж, докато след това –
при посещения в лекарския му кабинет или в дома му . В. е споделил на Щсвоите опасения, че всички
го мислят за педофил.
На 18.06.2016 г.
двамата не са се виждали , но на
следващия ден свидетелят е закарал ищеца до „ Съдебна медицина“ след
освобождаването му от V РУ-Варна . Тогава В. му е казал следното: „ Нали видя
бабата на Д. какво направи?“/ Бабата на Д. е майката на Р.Б./.
Свидетелят твърди, че на
18.06.2016 г. към 09:00 - 10:00 часа ищецът му се е обадил и го е помолил за
следното: „Можеш ли да дойдеш, цялата полиция на Варна е пред нас, бабата на Д.
явно добре си върши работата“.
Свидетелят дава сведение
, че след случилото се на 18.06.2016 г. И.В. по собствена инициатива не е продължил да работи с деца в
Конфедерацията заради това, че „ е обявен по медиите, че е изнасилил
собственото си дете“.
Щпосочва, че е родител на
дете, който подобна на ищеца не може да го вижда съобразно режима на лични
отношения по съдебни актове и затова е станал член на СНЦ „ Конфедерация за
защита на правата на децата“ , като твърди че това сдружение помага на такива родители .
Преди 2016 г. В. активно е
участвал в дейността на Конфедерацията, като лично със свидетеля и други родители са ходели „ на
терен“ , а именно „ когато родителят трябва да си вземе детето, а другият
родител пречи на това“, но след случая В. сам се е отказал .
След м. юни 2016 г.
ищецът е споделил на свидетеля, че във връзка с неговото задържане се е притеснявал за своята дъщеря , понеже е бил
арестуван пред нейните очи.
По повод публикациите в
интернет В. е споделял на Щследното: „Всички дела минаха, ето че не съм такъв
за какъвто ме представят. Продължават да стоят тези статии в пространството и
един ден Д. ще порасне и ще ги прочете“.
Свидетелят посочва ,че
след 18.06.2016 г. В. не е виждал дъщеря си, въпреки че е ходил до София ,
понеже бившата му съпруга не е давала детето.
От разпита на
свидетелката З.Ж.Ч. съдът установи, че същата познава ищеца три или четири месеца преди
18.06.2016 г., понеже е станала
доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“ . Подавала е
заявление за членство през 2013-2014 г.
, но не са я приели и поради тази причина е участвала в тяхната дейност като доброволец.
Преди случая от м. юни
2016 г. В. е споделил на свидетелката, че иска да вижда детето си по-често, но
бившата му съпруга , която живее в София не е изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна . Ч. твърди, че на 03- 04.06. 2016 г. дъщерята на В. ***.
На 18.06.2016 г. към
09.00 ч. И.В. се е обадил на Ч. , за да й съобщи , че е обсаден от полицаи и е
помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към
09.50 ч. , видяла е около 20 -30 полицаи , В. е бил в дома си , после е
влязла дъщерята на неговата адвокатка ,
за да „забавлява“ дъщерята на ищеца .
Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа, когато адв. Г. ***,
където е бил задържан В..
Ч. твърди, че ищецът е
бил стресиран от присъствието на полицейските служители и към 10.30 ч. -11.00
ч. той й е споделил ,че се страхува да не „ подхвърлят наркотици“ в
дома му . Разплакал се е към 11.30 ч. – 12.00 ч. , докато е водил
телефонен разговор с адвокат Б. , който го е посъветвал да предаде детето.
Свидетелката дава
сведение, че сутринта са се „завъртяли“ журналисти- О.Ф. и такива от „Петел“ .
Първият е останал до вечерта , а другите като са „видели каква е ситуацията“,
си заминали .
Ч. посочва, че ищецът е
обществена личност , добър професионалист и
„човек с добро сърце, който помага на болни „. Към 15:20 ч. – 15:30 ч.
на 18.06.2016 г. В. е бил изведен от дома си с белезници . Тя е видяла ищеца
към обяд на следващия ден , когато В. е изглеждал „изтормозен, омаломощен“.
Разплакал се е . Споделил е ,че го боли
гърба и че е повръщал предната нощ . Килията е била мръсна и не са му дали
храна и завивка. . Казал е, че при
задържането полицаите са го натиснали в гърба ,почувствал болка в кръста, както
и през цялото време, докато е бил в ареста .
След 19.06.2016 г.
свидетелката започнала да се чува по-рядко с В. – по празници, за рождени дни.
От м. юли 2016 г. до м. декември.2016 г. са се чували веднъж седмично , а за
този период са се виждали около три пъти
и то по повод нейно явяване като свидетел по негови наказателни дела за „ педофилия“. В. е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен,
омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си
дъщеря“.
Ч. посочва ,че В. след случая не участва в
никакви обществени инициативи, „прекратил сам всякаква обществена дейност,
докато не изчисти името си и не докаже, че той не е педофил“. Според
свидетелката „ той живее с мисълта, че е педофил“.
Дори и след отмяна от
съда на заповедта за задържане В. не се е „успокоил“.
След 18.06.2016 г. В. не
се e виждал с дъщеря си , която живее в София при своята майка , защото Р.Б. не
е давала детето, понеже го мисли за педофил .
Ч. посочва, че след случая двамата с В. са обсъждали излезлите в медиите статии за
него и той се е натъжавал, разплаквал, защото
се е притеснявал как ще се възприемат от дъщеря му , когато порасне и
най-вече коментарите след тези публикации.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи :
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е претендираното от В.
субективно право на обезщетение ,
отричано от ищеца. Страна по
материалното правоотношение в случая е ОД на МВР-Варна , респективно тя има
правното качество на носител на задължението по
удовлетворяване на посоченото вземане, понеже заявеното основание на
исковата претенция е отменен незаконосъобразен адм. акт на полицейски орган,
част от структурата на посочената териториална
дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на
юридическо лице. Съгласно правилото на чл. 205 от АПК , приложимо на основание
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице
, представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт са причинени
вредите.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение. Съгласно решение № 11892/07.11.2016 г. на ВАС
този сложен фактически състав не се презюмира, а
подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Това
доказване е главно доказване , което
означава пълно доказване. Пълното доказване предполага създаване на сигурно
убеждение в съда за съществуването на заявените фактически твърдения, а не само
съмнение за тяхното съществуване . В тази връзка съдът даде конкретни указания на ищеца /л. 164/. При цялостен анализ на събраните
доказателствени източници по делото съдът прецени следното:
Безспорен факт е съдебната отмяна
на заповед № 170/18.06.2016 г. на орган при ОД на МВР- Варна по задържане за 24 часа на И.В. т.е. налице е
незаконосъобразен индивидуален адм. акт , респективно незаконосъобразно е
постановеното полицейско задържане , продължило от 15.35ч. на 18.06.2016 г. до
12.15 ч. на 19.06.2016 г. В този
контекст е осъществен един от елементите на фактическия състав на отговорността
по чл.1 от ЗОДОВ. Друг правопораждащ претендираното субективно право на обезщетение
юридически факт , е настъпване на вреди. Вредите представляват
неблагоприятно за правния субект изменение в личната или имуществената сфера.
Отмененият административен акт сам по себе си не е достатъчно условие за
ангажиране на отговорността по ЗОДОВ . Законът не презюмира настъпването на
вредите като последица и само поради факта на отмяна на административния акт
/решение №3658/17.03.2014 г. по адм. дело №5613/2013 г. на ВАС /.
В исковата молба се твърди , че В. е претърпял увреждане от неимуществен
характер, изразяващо се в преживени страх, стрес, обида , унижение, страдание . Ищецът се е
почувствал безсилен , защото полицията, която следва да брани закона, го е
погазила, понеже е оказала неправомерна
подкрепа на майката на своята дъщеря .
Той е изпитал срам за това ,че публично
е бил „третиран като престъпник“, че е
„посочен като сексуален насилник –
изнасилвач/извършител на блудство“. В. е
бил задържан пред очите на неговата 4-годишна дъщеря .
Така той е бил дискредитиран в очите на своето дете, третиран е като престъпник.
В исковата молба има пространно изложение на сложните
взаимоотношения между ищеца и неговата
бивша съпруга по повод двугодишното им бракоразводно дело , неспазване
на определените от Софийския районен съд привременни мерки
за лични отношения на бащата с детето им , последвано от издаване
на заповед за незабавна защита от
Варненския районен съд. Този съд е разпоредил
изпращане на препис от заповедта на ОД на МВР- Варна , за да следи за нейното изпълнение . По
повод това съдебно разпореждане полицейски служители са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. Изложената по-горе
хронология на събитията навежда на извод, че до появата на полицейските органи на 18.06.2016 г. към 09
ч. В. не е знаел за издаване на
заповедта на незабавна защита и след като му е била изчетена изцяло през
оградата на неговия имот с цел изпълнение на същата , е нормално същият да
изживее стрес, притеснения, вълнение .
Вследствие на това прочитане той е узнал цитираните в мотивите на съдебната
заповед твърдения на бившата съпруга на В. за негово психическо и сексуално
насилие над дъщеря им. Логичното е в
подобна ситуация В. да се почувства обиден, оскърбен, унижен, безсилен към този
момент да докаже своята правота. Логично е да се предположи , че при подобни
твърдения , които сочат на извършено престъпление от общ характер , В. да
изпита страх за своята съдба и да
изживее силно безпокойство. В този контекст твърдението на ищеца за изживян от него силен стрес на
същата дата не е заради полицейското му задържане , а заради
твърденията на неговата бивша съпруга,
заради многочасовата „сага“ по договаряне предаване на детето от бащата на
майката, по уреждане на преглед на детето от лекар за изследване наличие на следи от сексуално насилие преди връщане на
детето на майката. В тази връзка твърдените
от ищеца негативни емоции имат за главни първопричини твърденията на Р.Б. за психическо и сексуално насилие и узнаването
от В. сутринта на 18.06.2016 г. за издаването на съдебна заповед за незабавна защита , по
чието изпълнение той е трябвало да предаде детето на майката .
Нормална
житейска реакция е при полицейско задържане
човек да изпита стрес и безсилие, но същите тези чувства нямат еднаква
интензивност на емоцията като изпитаните по В. след като е разбрал за твърденията на
бившата му съпруга.
От всички
случили се събития на 18.06.2016 г. пред дома и в дома на В. е трудно да се
разграничи кои от претендираните по вид
неимуществени вреди имат за своя конкретна първопричина полицейското му задържане, защото разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ въвежда изискване за
обезщетяване само на тези вреди , които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В исковата молба се твърди , че В. е
изпитвал страх, но от свидетелските показания на З.Ч. се установи, че на
18.06.2016 г. В. е изпитвал страх преди неговото задържане, а не след това .
Освен това свидетелката сочи, че причина за страха на В. е била да не би полицаите „ да подхвърлят
наркотици в дома му“ т.е. няма пряка причинно-следствена връзка между неговото задържане
и това емоционално изживяване на ищеца.
Следва да съществува непосредствена обусловеност на вредата от
незаконното поведение . Вредоносният резултат трябва да е естествено следствие на несъобразената със
закона адм. дейност . В случая подобна казуална връзка не съществува.
В. твърди, че се е почувствал унижен ,
понеже е бил третиран от полицаите като престъпник , „ посочен като сексуален насилник- изнасилвач/ извършител
на блудство спрямо 4 -годишното си дете“. „Посочването „
на В. по конкретизирания начин има за своя пряка и непосредствена причина твърденията на бившата му съпруга , а не е от полицейските
служители на ОД на МВР- Варна, които по изпълнение на служебните си задължения
са били пред дома му на 18.06.2016 г., за да следят за изпълнение на съдебната
заповед и присъствайки там са узнали от съдебната заповед за твърденията на Р.Б..
В. твърди, че е бил „дискредитиран“ пред дъщеря си , като е бил арестуван пред
нейните очи , но следва да се съобрази , че към 18.06.2016 г. дъщеря му е
навършила 4 години и 2 месеца. Дете на
подобна възраст не осъзнава същността и
правни последици на полицейското задържане. Поради тази причина дъщерята на В.
не е съзнавала причината за задържане на
ищеца , характера на действията на полицейските служители , данните в мотивите
на издадената съдебна заповед за незабавна защита .Тя не е осъзнавала
задържането от полицаите като „дискредитиране“ , което пък от своя страна
означава , че задържането не е довело до уронено бащино достойнство .
Подателят на исковата молба твърди, че
неговото добро име в обществото е било опетнено заради „зрелищното и публично “
полицейско задържане, но от разпита и на двамата водени от ищеца свидетели се
установи, че именно В. е разпространил
информацията за присъствие на полицаи пред дома му и е поискал от
свидетелите да отидат пред имота му за подкрепа. Свид. Ч. заяви, че от телефонно обаждане на В.
сутринта на 18.06.2016 г. е узнала за полицейско присъствие и че ищецът е
поискал да отиде за подкрепа. Свид. Х.Щ.
посочи, че В. му се е обадил
същата сутрин със същата молба, но последният е имал ангажименти и не е
могъл да отиде . В контекста на изложеното се налага извод, че появата на хора
пред дома на В. , станали очевидци на
полицейското задържане , е резултат на
собствените действия на ищеца и следва да се анализира съобразно предписанието
на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ. Има
причинно-следствена връзка между
поведението на ищеца и вредоносния резултат по публичното му полицейско задържане.
На следващо място , в исковата
молба се твърди уронване на авторитета
на В. в обществото с позоваване на разпространена информация в интернет по
повод случая на 18.06.2016 г. Следва да
се съобрази , че гласност на случая е дадена само в интернет пространството ,
но не и в други средства за масово
осведомяване – радио, телевизия, печатни издания. Освен това в оповестената по
електронните медии информация от датите 18 и 19.06.2016 г. са възпроизведени данни от мотивите на съдебната заповед за незабавна защита. По
този начин е разгласеното опозоряващо обстоятелство за
името на В. , което изхожда от бившата му съпруга - че е „ изнасилил 4-годишна
им дъщеря“ . Тази информация има за своя пряка
и непосредствена последица накърняване накърнено човешко достойнство и обществен престиж
на ищеца
, а не поведението на
полицейските служители.
Подателят на исковата молба претендира
обезвреда на претърпени неимуществени
вреди не само за времето на неговото полицейско задържане, но и до датата
на подаване на исковата молба заради публикации в електронни медии. По инициатива на ищеца бяха събраха
данни за публикации в сайта на информационна агенция „Пик“ през 2018 г. и 2020
г. , цитирани по-горе в мотивите на съдебното решение , но от тяхното
съдържание разгласените неудобни за обществения авторитет на ищеца сведения не
са за полицейското му задържане , а за това ,че е упражнявал сексуално насилие
над дъщеря си. Именно това разпространено твърдение е източникът на засегнати
чест, достойнство и добро име на В. , а не полицейското му задържане. В
потвърждение на този извод на съда е
дадената информация по делото от свид. Ч., като лице от
приятелския кръг на В., която твърди, че ищецът е бил „смазан“ , понеже е бил
„обвинен, омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с
4-годишната си дъщеря“.
Неимуществените вреди са накърнени
нематериални блага като обществен престиж, незачитане на човешко достойнство,
право на свобода на личността, и други. Моралните вреди подлежат на доказване и
не се предполагат. Трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини ,тъй като за всеки човек те са
индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Неимуществените
вреди се отразяват пряко върху психиката на увреденото лице /ищеца/, а не върху
трети лица. В тази връзка от събраните доказателствени източници се установи ,
че И.В. е лекар по дентална медицина ,
ползващ се с добро име в обществото и
професионална компетентност сред пациентите .
На стр. 9 , втори абзац на исковата мола е обективирано
фактическо твърдение , че след случая приятелите на В. са го изоставили и игнорирали,
но събраните по почин на ищеца гласни
доказателства убедително и непротиворечиво сочат, че самият В. се е
изолирал от близки и приятели , силно е ограничил своите излизания на
обществени места и телефонни разговори .
Причините за тази самоизолация са различни и нямат отношение към
полицейското му задържане, а както бе
посочено по-горе на обезвреда подлежат само тези вреди, които са в
пряко-причинно следствена връзка с отменения адм. акт т.е. само тези вреди , които закономерно следват незаконосъобразния адм. акт, действие или бездействие
на компетентен адм. орган по силата на безусловно необходимата връзка
между тях.
Първо, показанията на свид. З.Ч.
сочат са силно бащинско чувство у ищеца , който емоционално е изживявал
невъзможността да вижда своето дете по време на дългия му бракоразводен процес
, не само заради различното местоживеене на родителите , но и поради нежелание
на майката да води детето при бащата.
При подобна силна привързаност към детето е логично
да се предположи ,че В. тежко е
изживял факта, че
след събитията на 18.06.2016 г. до настоящия момент не е виждал дъщеря си
/приблизително четири години и половина
/ - факт, който се посочва както от свид. Х.Щ., така и от свид. З.Ч./.
Тази невъзможност за лични отношения е логично да има силен душевен отзвук у ищеца и да е
причина за неговата изолираност и нежелание за общуване.
Второ, след събитията на 18.06.2016 г. спрямо В. са
били образувани две досъдебни производства - № 274/2016 г. и № 106/2016 г. по
описа на ОД на МВР – Варна , което допълнително е накърнило авторитета на В. и са причина за неговата самоизолация . Последвали са две наказателни
производства – нохд . № 2603/2017 г. и анд. № 446/2017 г. , двете по описа на
Районен съд – Варна, които са приключили с оправдаването на И.В. , но стабилни
съдебни актове са били постановени едва след разглеждане от въззивна съдебна
инстанция. Решението по внохд. № 370/2018г. е постановено на 24.04.2018 г., а решението на Окръжен съд -Варна по внахд. №
793/2017 г. е издадено на 28.09.2017 г.
Трето, поредната причина за самоизолацията на В. е
разпространената в обществото информация , че е сексуален насилник . Свидетелката Ч. твърди следното за В. : …той
живее с мисълта, че е педофил“. Другият
разпитан по инициатива на ищеца свидетел Х.Щ. заяви следното: „…Той все
още не смее да излезе пред обществото, защото го сочат като педофил“.
При тези събрани сведения се налага извод, че настъпилата промяна в поведението на ищеца
няма за своя пряка и непосредствена причина полицейското му задържане , а
неудобството на същия да се появява на обществени места , след като в интернет
пространството е имало публикации, че е сексуален насилник.
Самоизолацията на В. не е
емоционална реакция на незаконното му задържане , а осъзнато негово решение, понеже той е
споделил на свид. З. Чапарора ,че е „прекратил сам всякаква обществена
дейност, докато не изчисти името си и не докаже, че той не е педофил“. Тези
сведения налагат извод, че В. е чувствал засегнато човешко достойнство не от полицейското
му задържане , а от публично
разпространените твърдения на неговата бивша съпруга.
И двамата разпитани по делото свидетели сочат, че В.
е преустановил участие в дейността на
СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата“ след случая на 18.06.2016г., но
видно от събраните писмени доказателства за периода 23.06.2016 г. – 12.08.2016
г. причината за това е било временното му отстраняване от длъжността „ заместник-председател “ и
провеждането на „вътрешно разследване “,
което обаче не е по повод
незаконното му полицейско задържане , а за проверка наличие на
„рецидивно поведение съобразно отправени обвинения „ – „девиантно поведение
на И.В.“. След като проверката е приключила с мнение за липса на подобни данни , е била издадена заповед на 12.08.2016 г. по
възстановяване на правомощията на В. т.е. формално не се съществували причини В.
да продължи своята дейност в сдружението , но той сам е решил да ограничи
своите участия - посещения „ на терен“ заедно с психолози ,социални работници и други хора в
нужда , за да не бъде разпознат като педофила от публикациите в интернет и да
не дискредитира сдружението и неговата обществено полезна дейност. В контекста
на изложеното за социалната самоизолация
на И.В. има множество причини и най- вече публично разпространените твърдения
на бившата му съпруга за сексуално насилие , но не и задържането му от
полицейските органи.
В обобщение вредоносният резултат от
незаконосъобразната заповед № 170/18.06.2016 г. е полицейското задържане на И.В.
на 18-19.06.2016 г. Противоправната последица от това незаконно юридическо
действие е невъзможността на В. да упражнява правото на свободно движение за
времето на неговото задържане . Правото на лична свобода е основно и неотменимо
човешко право / арг. чл. 30 от Конституцията
на РБ/ , кореспондиращо с правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл.
5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ограничаването
на ищеца по упражняване на това субективно право съществено засяга неговата
правна сфера, но тази проявна форма на вредни последици от незаконосъобразния
адм. акт следва да се анализира в
съвкупност с продължителността на полицейското задържане , а именно 20
часа и 45 мин. т.е. по- малко от едно денонощие и по -малко от нормативно предвидения срок в чл. 73 от ЗМВР.
Тази продължителност е необходимо да се отчете предвид законодателното
изискване съдът да определи обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост / арг. чл. 52 от ЗЗД/.
Справедливостта като
морално-етично понятие включва „ съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване. В този смисъл са изложени
мотиви по гр.д. №2800/2005г.ІV гр.отд. на ВКС.
Преследвайки
легитимната цел по справедливо възмездяване на претърпените от ищеца вреди
съдът анализира в единство събраните данни- касае се за незаконно задържане от полицейските
органи на човек, който упражнява престижна професия, има утвърдено име на добър
професионалист . Същият се ползва с добро име и заради обществено полезната си
дейност, участвайки като заместник-
председател на сдружение с нестопанска цел. Извършеното полицейско задържане е
засегнало обществения авторитет на В. , репутацията му сред близки, познати и пациенти . По повод
заявените негативни изживявания - стрес, унижение, притеснение, срам ,
неудобство , уронено човешко достойнство
, съдът посочи по-горе в настоящото решение , че същите предвид случилите се
събития на 18.06.2016 г. имат различни първопричини , като само една от тях е
полицейското задържане, но главните
първоизточници на претендираните вреди са издадената съдебна
заповед за незабавна защита и твърденията за сексуално насилие на
бившата съпруга на ищеца.
Публичността по
задържането на И.В. е поради съпричиняване от страна на увреденото лице, защото
ищецът е позвънил на своите близки и
познати да отидат пред дома му за подкрепа. В тази връзка съдът следва да се
съобрази с предписанието на чл. 5 от ЗОДОВ , като обезщетението следва да бъде намалено.
В обобщение изложените
аргументи предполагат заключение, че справедливото
обезщетение за претендираните от ищеца неимуществени вреди е 1 000 лв. В останалата си част предявеният иск е неоснователен.
Акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава считано от 07.03.2018 г. /датата на
влизане в сила съдебното решение по отмяна на заповед № 170/18.06.2016 г. / е
основателна, тъй като съгласно т. 4 на тълк. решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на забава , съответно
на дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила
на решението , с което се отменят унищожаемите административни актове.
При този изход на делото съдът на основание чл. 10, ал. 3
и 4 от ЗОДОВ следва да се произнесе по своевременно направеното искане на ищеца
за присъждане на съдебно-деловодни
разноски . Видно от представения от ищеца списък на разноските и материалите по делото на адв. Г. е
изплатен в брой адв. хонорар от 2000
лв., а съобразно регламентацията на чл.
8 от Наредба № 1/2004 г. при материален интерес по делото от 25 000
лв. минималното адв. възнаграждение е
1280 лв. Производството по предявения
иск от В. за обезщетяване на вреди от незаконно полицейско задържане не се
отличава нито с фактическа , нито с
правна сложност и поради тази причина съдът счита за основателно направеното от ответника възражение за негова
прекомерност . В тази връзка на ищеца следва да се присъдят разноски по водене
на делото в общ размер от 61.20 лв. / платена държ. такса от 10 лв. и адв. хонорар от 51.20 лв. , определен по
реда на чл. 8 от Наредба №1/2004 г. и
уважената част на иска/.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр.
Варна
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. /// , ул. ///“ // да заплати на И.И.В. с
ЕГН ********** *** сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменен по съдебен ред
незаконосъобразен административен акт- заповед № 170 / 18.06.2016 г. на
полицейски орган при ОД на МВР-Варна, както и законната лихва считано от
07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част .
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. /// , ул. ///“ // да заплати на И.И.В. с
ЕГН ********** *** сумата от 61.20 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен съдия :