Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 11.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1608 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 97 и
сл. от Закона за социалните услуги
Образувано
е по постъпило искане от дирекция “Социално подпомагане” Враца за допускане
настаняването на лицето Р.К.И. с ЕГН ********** в специализирана институция –
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ №
2 за срок от три години.
Посочено
е, че за лицето има издадено ЕР № 2340 от 074/16.05.2013 г. на ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ „Христо Ботев" АД-Враца, с определени 100% ТНР с
чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща диагноза „Детска церебрална
парализа, ретинопатия на недоносеното, умствена изостаналост и пълна моторна
афазия".
С
Решение № 302 от дата 08.06.2012 г. на Врачански окръжен съд, постановено по
гр. д. № 189/2012г., влязло в законна сила на: 03.07.2012г., господин И. е
поставен под пълно запрещение.
Със
заповед № 115/20.01.2020г. на органа по настойничество и по попечителство при
община Враца, е учреден настойнически съвет на поставения под пълно запрещение
- Р.К.И., с настойник - В.Г.Т. - Х. с ЕГН: **********, с адрес: *** 12-В-36,
управител на Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания № 2, на поставения под настойничество и заместник-настойник – И.П. Ц.
с ЕГН **********, с адрес: ***.
По
подадено заявление-декларация с вх. № СУ/Д - ВР/58 от 31.03.2021 г. от
настойника на господин Р.И. (В.Т.) до директора на дирекция „Социално
подпомагане" (ДСП) - Враца и въз основа на издадена Заповед № вх. № СУ/Д -
ВР/58 от 08.04.2021 г. на Директора на ДСП-Враца, лицето е настанено в социална
услуга в общността от резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип за
деца и младежи с увреждания (ЦНСТДМУ) № 2 - гр. Враца.
Иска
се съдът да се произнесе с решение, с което да допусне настаняване на Р.К.И. в
социална услуга от резидентен тип – ЦНСТДМУ № 2 гр. Враца за срок от 3 години.
В.Г.Т. - настойникът на пълно
запретеното лице моли молбата на ДСП да бъде уважена като основателна.
При направен опит за изслушване на
лицето Р.К.И., съдът констатира, същият не отговаря на поставените му въпроси.
Налице е пълна невъзможност за осъществяване на контакт с лицето. Не са налице
признаци, че същият възприема поставените му въпроси.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се по делото, че с ЕР на
ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца ЕР № 2340
от 074/16.05.2013 г. по отношение на И. е определена водеща
диагноза „Детска церебрална парализа, еластична квадрипареза - тежка степен,
дълбока умствена изостаналост и пълна моторна афазия", с определени 100%
ТНР с чужда помощ и с пожизнен срок.
От представения и приет по делото препис от
влязло в законна сила Решение № 302 от 08.06.2012 г. на Врачански окръжен съд,
постановено по гр. д. № 189/2012г., влязло в законна сила на: 03.07.2012г. се
установява, че господин И. е поставен под пълно запрещение.
Установи се също, че органът по настойничество
и по попечителство при Община Враца е определил за настойник на поставения под
пълно запрещение – В.Г.Т. - Х. /управител на ЦНСТДМУ-2/, заместник настойник – И. П. Ц. /социален
работник ЦНСТДМУ-2/ и съветници – Г. Й. К. и Ц. В. С. .
От изготвения съгласно чл.95, ал.3, т.1 ЗСУ социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане”-Враца се установява, че Р.И. е роден на *** ***. Той е седмо дете
в семейството, отгледан е в специализирана институция за деца с увреждания,
настанен е в ЦНСТДМУ 2 на 13.12.2014 г. и до момента живее там. Майката – Д.О. и бащата – К. И. са оставили детето си за отглеждане в специализирана институция за
деца от раждането му. От тогава те не са се интересували и не са посещавали
детето си, поради което е прекъсната емоционалната връзка между тях. Няма и
други роднини и близки които да се интересуват от Р..
Той е в увредено общо
физическо психическо състояние. С тежък спастицитет на четирите крайника с
контрактури в двете колена и невъзможни самостоятелни стоеж и походка. Р. е с
ретинопатия на недоносеното дете. Има и умствена изостаналост. Придвижва се с
инвалидна количка с чужда помощ. Лицето няма развита реч и издава
нечленоразделни звуци и някои отделни думи. Няма ориентация и възприятия за
време, място и собствена личност. Р. има пасивна памет в недоразвитие. Той е
със снижена способност на концентрация и неустойчиво внимание.
Лицето няма прояви на
агресия и автоагресия. Той е с добър емоционален тонус, спокоен е и реагира с
усмивка на вербален контакт. Р. има предписана поддържаща медикаментозна
терапия, която приема с помощта и под наблюдение на обслужващия персонал на
услугата. Той е на памперси и в абсолютна невъзможност сам да поддържа своята
лична и битова хигиена. Храни се с пасирана храна с помощта на чужда помощ.
Лицето не може да получава и разходва сам паричните средства. Не познава парите
и не може да борави с тях. Той няма усвоени умения за работа с електрически
уреди и с техника.
Вида и степента на трайното
увреждане не е позволило той да посещава училище и е без образование. За него
полагала основно грижи персонала на ЦНСТДМУ. Те закупуват необходимите му вещи,
лекарствени продукти и оказват помощ при необходимост от ползване на
административни услуги, за осигуряване на правата му. Р. не напуска услугата
сам. При потребност от посещение на болница за провеждане на прегледи, лечение
и зъболечение винаги си придружава от служител от ЦНДТДМУ.
Медицинската експертиза на
лицето е постановила, че: „При не приемане на поддържащата медикаментозна
терапия той става агресивен и опасен най-вече за себе си, поради което
застрашава своя живот и здраве. Заболяването на лицето е довело до
продължително, пожизнено и необратимо разстройство на здравето му, което не му
позволявало сам да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните си битови
нужди, както и да защитава своите интереси."
По подадено заявление с вх. № СУ/Д-ВР/58 от
31.03.2021 г. от настойника на Р.И. (В.Т. - управител на ЦНСТДМУ 2 - гр. Враца)
до директора на дирекция „Социално подпомагане" - Враца (ДСП), със заповед
№ СУ/Д-ВР/58 от 08.04.2021 г. лицето е временно настанено в социална услуга в
общността от резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания 2 - гр. Враца, общ. Враца.
В съответствие с изискването на
чл.97, ал.2 от ЗСУ съдът предприе действия за изследване волята на поставеното
под пълно запрещение лице, като при опит за словесен контакт в съдебно
заседание с лицето, съдът констатира, че такъв не е възможно да се осъществи.
Констатирано е в протокола от открито съдебно заседание, че същият не отговаря на поставените му въпроси. Налице е пълна невъзможност
за осъществяване на контакт с лицето. Не са налице признаци, че същият
възприема поставените му въпроси.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбите
на чл. 95-чл.101 от ЗСП регламентират условията и реда за настаняване на
пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и
в социални услуги в общността от резидентен тип в случаите, когато липсва
подходяща с оглед спецификите на обследваните лица семейна среда, в която те да
бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на лицата към
ползване на услуги в общността от резидентен тип.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че лицето,
чието настаняване се иска, е пълнолетно и е поставено под пълно запрещение с
влязло в законна сила съдебно решение. Установи се също, че родителите на И. не
се интересуват от него и не контактуват с него нито по телефон, нито на живо.
Предвид здравословното състояние на Р.И., изискващо същият да е под постоянен
надзор, с оглед задоволяване на неговите елементарни и ежедневни човешки нужди,
се налага изводът, че същият следва да бъде настанен в специализирана
институция или в социална услуга в общността от резидентен тип.
Предложената
от ДСП-Враца социална услуга – настаняване в Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ № 2 – гр. Враца, от своя страна осигурява възможността обследваното лице да
пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински
грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите
на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и
психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му среда
предвид невъзможността лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство и
изключителните му и специфични нужди.
Съгласно чл.98, ал.2 ЗСУ в рамките на производството не се установи
възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда и в общността.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че искането на ДСП-Враца за настаняване на Р.К.И. за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ № 2 – гр.
Враца е основателно, тъй като е изцяло в
интерес на поставеното под запрещение лице, което налага уважаването му.
На
основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ следва да
се определи срок на настаняването, като с оглед данните по делото, съдът намира
за подходящо, същият да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно
за три години, считано от настаняването по административен ред – 08.04.2021 г.
Воден от горното и на основание чл.
98, ал.1 от ЗСУ, съдът
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА Р.К.И., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен
тип за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ № 2 – гр. Враца за срок от 3 години, считано от 08.04.2021
г.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в седемдневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: