№ 3636
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110104940 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д.Ч., ул. „И.С.“ № 22 срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 405.40 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2019г. до
09.08.2020г. върху главница от 3500 лева, представляваща присъдено с влязло
в сила решение по гр.д. № 9349/2020г. по описа на ВРС застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 30.11.2018г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.11.2018г. около 10.15
часа ищцата в гр. Д.Ч. ищцата като пешеходец пресичала пъното платно на
кръстовището площад „Д.С.“ в посока близката аптека, когато била блъсната
от П.В.Д., който управлявал лек автомобил „О.А.“ с рег. № В **** **.
Водачът на автомобила извършвал маневра завой на ляво, като излизал от
малка улица, свързана с вътрешен паркинг, и не пропуснал ищцата. В
резултат на ПТП ищцата претърпяла увреждания. Към датата на ПТП
автомобилът бил застрахован при ответника по сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие на 20.06.2019г. Като обезщетение
получила сумата от 500 лева, която считала за недостатъчна, поради което
завела иск срещу застрахователя. С решение по гр.д. № 9349/2020г. по описа
на ВРС й било присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени
1
вреди в размер на 3500 лева, както и 361.83 лева за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Ищцата счита, че застрахователят дължи и обезщетение за
забава за периода от уведомяването му – 20.06.2019г. до деня, предхождащ
подаването на исковата молба по гр.д. № 9349/2020г. по описа на ВРС –
09.08.2020г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и по
размер. Оспорва дружеството да е изпаднало в забава. Сочи се, че лихва за
забава върху обезщетението от 3500 лева не се дължи преди датата на
подаване на исковата молба, тъй като вземането е възникнало след влизане в
сила на съдебното решение, а като последица от решението се дължи само
законна лихва от датата на подаване на иска до окончателното плащане.
Оспорва се и началната дата на искането за обезщетение за забава. Сочи се,
че към датата на предявяване н азастрахователната претенция – 20.06.2019г.
ищецът не е представил доказателства за виновността на застрахования водач,
както и банкова сметка, по която да се изплати обезщетението. Твърди, че
ответното дружество не е било поканено да заплати процесното задължение.
Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязло в сила решение № 262604 от 12.10.2021г. по гр.д. №
9349/2020г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 3500 лева за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 30.11.2018г. в гр. Д.Ч., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020г. до
окончателното плащане.
Представено от ищеца е заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, подадено от ищцата до ответното дружество на 20.06.2019г. Със
заявлението е заявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 30.11.2018г. в гр. Д.Ч., виновно причинено от водач на лек
2
автомобил марка „О.А.“, с рег. № В **** **, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД. В
заявлението е посочена банкова сметка, по която да бъде изплатено
застрахователното обезщетение.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ
във вр. с чл.86 от ЗЗД и е процесуално допустим.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже
съществуването на главно задължение, че застрахованият при ответното
дружество по застраховка „гражданска отговорност“ отговаря за заплащане на
лихвите за забава, че същите са в рамките на лимита на застрахователната
отговорност, началната дата, от която се дължат като част от
застрахователното обезщетение, и техния размер.
Безспорно е наличието на задължение на ответника на заплащане в
полза на ищеца на застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди в размер на
3500 лева, за което ответникът е осъден с влязло в сила решение
Спорен е въпросът дали ответникът дължи и лихва за забава върху
определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на разпоредбите
на чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ. Съгласно същите в застрахователното
обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условие, че са в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/, като от застрахователя се
дължат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, като същата
следва да се разграничава от отговорността на застрахователя за собствената
му забава по чл.497 от КЗ – в този смисъл Решение № 72/29.06.2022г. по т.д.
3
№ 1191/2021г. по описа на ВКС, I т.о. , Решение № 50102/20.10.2022г. по т.д.
№ 1428/2021г. по описа на ВКС, II т.о. и др.
В настоящия случай безспорно е налице договор за застраховка
гражданска отговорност и дължимо обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Деликвентът при непозволено увреждане, каквото е и
причиненото при процесното ПТП, съобразно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД
дължи законна лихва за забава, без да е необходима покана, в случая от датата
на настъпване на ПТП. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента, но при различна начална дата – не от
датата на увреждането, а от най-ранната от посочените три възможност в
разпоредбата на 429, ал.3 от КЗ. В настоящия случай увреденото лице е
предявило пред застрахователя претенцията си заплащане на обезщетение на
20.06.2019г, която е единствената релевантна дата и се явява началната
такава, от която се дължи обезщетение за забава. Следва да се има предвид,
че вземането за застрахователно обезщетение не е възникнало с влизане в
сила на решението както се твърди от ответника, а с настъпване на
увреждането, като със съдебно решение е определен неговият размер и
застрахователят е осъден да го заплати. От този момент той дължи на
собствено основание законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Настоящото вземане е различно и
представлява част от дължимото застрахователно обезщетение на основание
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ.
Ответникът е направил възражение досежно началната дата на
дължимото застрахователно обезщетение и с оглед твърдението му, че при
предявяване на претенцията си увреденото лице не е представило
доказателства за виновността на застрахования водач, а също така и банкова
сметка. Установи се от приетото по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищцата, че в т.10 от същото тя е
посочила банкова сметка, по която да и бъде изплатено обезщетението.
Отбелязано е още, че е представила протокол за ПТП, което към този момент
очевидно е изчерпало възможността й да представеи доказателства по
отношение вината на застрахованото лице.
С оглед на всички изложени съображения дължимо от застрахователя се
явява обезщетение за лихва за забава върху определеното съдебното решение
4
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева за периода от
20.06.2019г. /датата на заявяване на претенцията от увреденото лице/ до
09.08.2020г. /деня преди датата на подаване на исковата молба по гр.д. №
9349/2020г. по описа на ВРС/. Изчислено с лихвен калкулатор обезщетението
е в размер на 405,41 лева. Не е спорно по делото, че същото е в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя.
Ответникът е направил възражение за погасяване на процесното
вземане по давност, което се явява неоснователно. Началната дата на
вземането е 20.06.2019г., а исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, е 15.04.2022г., поради което не е изтекла тригодишната
погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
50 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д.Ч., ул. „И.С.“ № 22 сумата от 405.40 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за лихва за забава за
периода от 20.06.2019г. до 09.08.2020г. върху главницата от 3500 лева,
представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 9349/2020г. по
описа на ВРС застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 30.11.2018г., на
основание чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д.Ч., ул. „И.С.“ № 22 сумата от 410 лева,
представляваща направени по делото разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6