М О Т И В И
към Решение по АНД № 3192 по
описа за 2020 година
на ПРС, II н.с.
Производство по
реда на чл.4 и следващи от Указа за борба с дребното хулиганство.
Делото е
образувано въз основа на акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от
07.06.2020г. на РУ-Труд при ОД на МВР Пловдив против И.А.М. *** ЕГН **********
за това, че на 07.06.2020г. около 18:30 часа в с.Труд, в съучастие с лицето З.А.
А. с ЕГН ********** е извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително
отношение и проява на неуважение към Г.В.Т. с ЕГН ********** от с.Т., както и
отправяне на заплахи и обиди към същото лице и други, близко намиращи се жители
на село Труд, с които действия е нарушил обществения ред и спокойствие.
Нарушителят И.А.М. се явява в
съдебно заседание. Не желае участие на защитник. Дава обяснения за употреба на алкохол и прояви под негово въздействие. Признава
вината си.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Нарушителят И.А.М. е
роден на *** ***, адресно регистриран и живущ в с.Т.,
български гражданин, неграмотен, с ЕГН *********.
На 07.06.2020г. нарушителят И.А.М. и лицето З.А.
А., след като употребили алкохол, около 18:30 часа, в с.Труд, на улица „Александър Димитров“ срещнали
свидетел Г.В.Т. от същото село, който се прибирал към дома си на улица „Д.П.“. Свидетел
Т. поздравил нарушителят М. и другото с него лице, които започнали да обиждат
свидетел Т. и да се държат агресивно към него. По отношение на свидетел Т. бил
направен опит да бъде ударен с камък, който ги избутал. На свидетелят била
скъсана тениската. Поведението на двете лица накарало свидетел Т. да избяга от
мястото и да отиде в дома си. Двете лица започнали да гонят свидетел Т., като
същевременно го обиждали казвайки му „****“. След влизане в двора на къщата,
свидетел Т. заключил пътната врата и казал на майка си да се обади на
полицията. Пристигайки
пред дома на свидетел Т. нарушителят М. и другото лице З. А. започнали да
тропат по пътната врата, да псуват и да отправят заплахи за запалване на къщата
и плюели през оградата и мрежата на пътната врата. От двете лица били хвърлени
камъни към къщата. Бил направен опит да се прескочи оградата и да се влезе в
двора, който бил спрян от свидетел Т.. Свидетели на случилото се станали В.А.Т.,
И.П.Й., С.Р.Г., към които двете лица също така отправили закани и обиди, както
и хвърляли камъни. На място пристигнали полицейски служители, които отвели
нарушителя и З. А. в полицейското управление. В управлението на нарушителя М.
била направена проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
Алкотест. Пробата на нарушителя М. отчела 2,61 промила алкохол в издишания
въздух. По отношение на двете лица бил
съставен акт за констатирана проява на дребно хулиганство.
Всички разпитани свидетели са категорични в показанията
си, че нарушителят М. се е държал агресивно спрямо свидетел Т., обиждал го е
както него, така и другите присъстващи лица, хвърлял е камъни към дома на
свидетел Т. и другите лица и с тези си действия си е нарушил обществения ред и
спокойствие.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от
обясненията на нарушителя И.А.М., от обясненията на свидетелите Г.В.Т., В.А.Т.,
И.П.Й., С.Р.Г., както и от приетите и приобщени към делото писмени доказателства:
докладни записки.
При съпоставка и анализ на приетите по делото
доказателства несъмнено се доказва, че е
била извършена непристойна проява от страна на лицето И.А.М. такава, каквато е
отразена в акта за констатиране на
дребно хулиганство. Установи се по делото, че нарушителят И.А.М. е осъществил
от обективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2 от УБДХ – събраха се
безспорни данни за извършена от сочения за нарушител непристойна проява,
изразена в прояви на неуважение и оскърбително отношение към свидетел Г. Т.,
отправяне на заплахи и обиди към другите присъстващи на случилото се жители на
село Труд, на публично място пред повече
хора, с което нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите –
административно нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ.
Съгласно чл.1, ал.2 от УБДХ, дребно хулиганство по
смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни,
псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от Наказателния
кодекс.
Предвид по -
ниската си обществена опасност от хулиганството по НК, дребното хулиганство е
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Според цитираната
разпоредба на УБДХ проявите на дребно хулиганство са конкретизирани в три
групи: употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично
място пред повече хора; оскърбително отношение към гражданите или органите на
властта или на обществеността; скарване, сбиване или други подобни действия, с
които се нарушава общественият ред и спокойствие. За да е осъществен състав на
дребно хулиганство, следва да е извършено деяние, което с оглед своите
обективни и субективни признаци, да попада към една от посочените групи.
В конкретния случай по делото това бе установено. В този смисъл след като е налице деяние, което осъществява
обективните и субективните признаци на състава на дребното хулиганство,
очертани в разпоредбата на чл.1, ал.2 от УБДХ, е налице и визираното
административно нарушение, за което следва да бъде наложено едно от наказанията
по чл.1, ал.1 от същия указ. Съдът, като взе предвид конкретната обществена
опасност на деянието и нарушителя, дадените от него обяснения в съдебно
заседание, събраните по делото гласни доказателства, както и писмените
доказателства по преписката, намира, че за поправянето и превъзпитанието на
дееца е необходимо да му се наложи предвиденото в чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ административно наказание “задържане в
структурно поделение на МВР“, която според съда следва да е за срок от 3
денонощия. При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на
деянието и дееца, взе предвид факта, че деянието е осъществено на обществено
място и очевидци на инцидента са били както посочените по делото свидетели,
така и други жители на с.Труд, съседи на свидетел Т., както и
обстоятелството, че нарушителят е засегнал неприкосновеността на
личността, с което демонстрира неуважение към обществения ред и спокойствието
на гражданите.
Съдът счита, че с
така наложеното наказание ще се изпълни личната и генералната превенция по
отношение на нарушителя и гражданите на обществото, както и целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По тези
съображения съдът се произнесе с решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
вярно с оригинала!
В.И.