№ 918
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТатЯ. Димитрова
Членове:РумЯ. М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от ТатЯ. Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 12901 от 21.07.2023 г. на СРС, 43 състав по гр. д. № 70414/2022 г., са
частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“ №3, представлявана от
инж. Я.Й., председател на управителния съвет на АПИ, чрез Областно управление – Ямбол,
с адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър Благоев“ №16 срещу Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ №67А, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата
от 5, 22 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за нанесени материални
щети в общ размер на 4 302, 01 лева, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности,
вследствие настъпило застрахователно събитие на 28.10.2021 г. на АМ Тракия при км.
289+230 ляво със застраховано при ответника ППС марка МАН ТТХ с ДК № РВ **** СН,
ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 382, 41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено
за периода от 23.12.2021 г. до 07.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
сумата над 5, 22 лева до пълния предявен размер от 4398, 79 лева, както и предявения иск за
обезщетение за забава за сумата над 382, 41 лева до пълния предявен размер от 391, 01 лева.
Разноските са разпределени съобразно отхвърлената и уважената част от исковете.
1
В законоустановения срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259,
ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответното дружество, с което оспорва
първоинстанционното решение като неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон. Въззивникът не оспорва изводите на съда относно основателността на
исковете, доколкото са направени при съвкупна и цялостна преценка на събраните по делото
доказателства. Оспорва, обаче, правните последици, които първоинстанционния съд е
свързал с установеното и неоспорено по делото плащане, извършено в хода на процеса от
страна на ответното дружество. Счита, че грешно е определена последователността на
погасяване на сумите, поради което счита, че след извършеното частично плащане,
останалата като дължима сума е в по – голям от присъдения с решението размер. Моли съда
да отмени решението, като постанови ново, с което да присъди пълния размер на останалата
като неплатена сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищцата е подала отговор на въззивната
жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и
неоснователна. Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни
оплаквания, както и не сочи конкретни допуснати нарушения на закона от
първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а
обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, чрез Областно управление – Ямбол срещу Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* установителни искове - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60261/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 28.10.2021 г.
застрахователно събитие на АМ Тракия при км. 289+230 ляво (км. 289+300 по протокол за
ПТП), констатирано с протокол за ПТП № 1537715 от 28.10.2021 г., на Агенцията са
нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности –
ограничителна система за пътища, банкети, пътни знаци и др., причинено от ППС Ман ТТХ
с ДК № РВ **** СН с водач Ч. Б.. Сочи се, че общата стойност на вредите възлиза на сумата
2
от 4398, 79 лева с ДДС, за които застрахователя на ППС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря. Поддържа се, че към датата на процесното ПТП,
гореописаното превозно средство имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в
ответното дружество, където по повод отправено от ищеца заявление за изплащане размера
на нанесената щета, била образувана преписка № 2801-5000-21-000223. Поради неплащане
на претендираната сума, ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от
23.12.2021 г. до 07.11.2022 г. Твърди, че по подадено заявление в СРС било образувано ч. гр.
д. № 60261/2022 г., по което била издадена заповед по чл. 410 ГПК. Тъй като същата била
оспорена от длъжника-настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4398,79 лева, представляваща обезщетение за
нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности,
вследствие настъпило застрахователно събитие на 28.10.2021 г. на АМ Тракия при км.
289+230 ляво със застраховано при ответника ППС марка МАН ТТХ с ДК № № РВ **** СН,
ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 391, 01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено
за периода от 23.12.2021 г. до 07.11.2022 г. Претендирана направените в хода на заповедното
и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Поддържа становище, че претендираното обезщетение е завишено и не
отговаря на действително претърпените вреди. Сочи, че с платежно нареждане от 09.11.2022
г. на ищеца е заплатената сумата от 4296, 79 лева.
С молба с вх. № 113463/25.04.2023 г. третото лице-помагач на страната на ответника
изразява становище, че ищецът претендира суми за дейности, които надхвърлят и не
съответстват на посочените увреждания на платното за движение, ската, пътната
маркировка и мантинелата.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
3
Спорен в настоящото въззивно производство, предвид наведените във въззивната жалба
доводи, е въпросът за размера на дължимото на ищеца Агенция "Пътна инфраструктура"
обезщетение за причинени в резултат на ПТП имуществени вреди.
Според нормата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на
увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.
499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото имущество в
изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и
постановената по приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 499, ал. 2 КЗ /норми с
идентично съдържание/ съдебна практика на ВКС, касаеща вреди по МПС /Решение №
115/9.07.2009 г. по търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г.;
Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др. /. За постигане на горепосочената
цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части или в
конкретния случай- след увреждане на процесната ограничителна система за пътища /ОСП,
мантинела/- с дължина 21 м, на съответния пътен участък следва да бъде монтирана нова
ОСП със същите характеристики и същата дължина. Действителната стойност на вредата по
смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ /чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.)/ е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по
търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ Т0/.
В настоящия случай за установяване действителната стойност на вредата от страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е представена съставена от
него количествено- стойностна сметка, според която щетите по процесния Протокол за ПТП
от 28.10.2021 г. за увреждането на 21 м единична ограничителна система за пътища /ОСП,
мантинела/ са на стойност 4 398,79 лв., с включен ДДС. Като частен документ, съдържащ
изгодни за издателя си факти, тази сметка /КСС/ е непротивопоставима на ответника и не се
ползва с доказателствена стойност, поради което и въз основа на нея не могат да бъдат
направени изводи за размера на причинената на ищеца вреда и нейната действителна
стойност. Фактура за извършени въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка
дейности по отремонтиране на увредената ОСП /мантинела/, за доставка и поставяне на
нова такава по делото не е представена.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства,
че по процесната щета застрахователят- ответник е определил и заплатил на ищеца АПИ
обезщетение от 4 296,79 лв. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК и преди подаване
на исковата молба.
4
Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните,
стойността на ремонта на увредената ОСП "по средни пазарни цени" възлиза на 4302.01 лв.
/с включен ДДС/, като е отчетено и обстоятелството, че доколкото е увредено крайно звено
на мантинелата в случая е извършено т. нар. "зануляване" и е подменена цялата дължина.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция относно
кредитиране на заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено,
предвид изключително подробно описаната технологията при възстановяване на пътните
принадлежности, отразена в констативно-съобразителната част на експертизата.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. (Решение № 15 /
25.07.2014 год. по т.д. №1506/2013 год. на ВКС, Решение № 10129 / 05.02.2021 год. по т.д.
№1864/2020 год. на ВКС , Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО). Предвид
изложеното, както и констатираното от вещото лице в заключението на допълнителната
СТЕ, настоящият състав на въззивния съд намира, че са възможни два извода. От една
страна, безсъмнено е доказано по делото, че изградените пътни принадлежности на мястото
на ПТП-то, отговарят на първоначалната и съгласувана проектна документация с надлежно
издадено разрешение за ползване. От друга страна, пътен знак "Д5" е увреден още към
момента на настъпване на ПТП.
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента
/без законът да прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна/. При предложено от длъжника изпълнение със
5
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ кредитора.
В контекста на изложеното и при съобразяване на задължителните разяснения в
съдебната практика, съдът приема на първо място, че от платената в хода на процеса сума в
размер на 4296,79 лева, по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва се погаси вземането в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно: законните лихви от 23.12.2021 г. до 07.11.2022 г.,
която е установена от съда при условията на чл. 162 ГПК и възлиза на 382, 41 лева; след това
се погасяват и претендираната главница в размер на 4302, 01 лева. Остава неплатен остатък
от главницата в размер на 387,63 лева за главница. За сумите, за които ищецът е получил
плащане и исканията му са удовлетворени, макар и в хода на процеса, предявените искове
правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
След изтичане срока за произнасяне по предявената до застрахователя извънсъдебна
претенция, той изпада в забава и отговаря и за лихва в размер на законната, начислявана
върху дължимото обезщетение (арг. чл. 497, ал. 1 КЗ).
Правилно съдът е констатирал, че плащането е извършено от ответното дружество два
дни след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което ответникът дължи
обезщетение за забава върху главницата за посочения от ищеца период. Резултатите, обаче,
до които е стигнал за при изчисляване на обезщетението за забава върху главницата в размер
на 4 302, 01 лева за периода от 23.12.2021 г. до 07.11.2022 г. в размер на 382, 41 лева са
неправилни. Доколкото настоящият състав на въззивния съд достигна до различна сума за
главницата, а именно 387,63 лева, то обезщетението за забава следва да се изчисли върху
така приетия за основателен и дължим размер. Изчислена за посочения период и върху
преизчисления размер на главницата, сумата за обезщетение за забава възлиза в размер на
34,46 лева.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има само въззивника, като във
въззивната жалба своевременно е направено искане за присъждане на сторените разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. При приложението на чл.78, ал. 8 ГПК,
съгласно който в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, няма условие за заплащането му
да се ангажират доказателства, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния
си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. Предвид
изложеното, единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт
е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са
регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а за
защита по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде
6
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В настоящия случай
материалният интерес е под 10 000 лева, поради което и съдът следва да присъди сума в
размер между 100 до 360 лева. Отчитайки фактическата и правната сложност на делото,
извършените процесуални действия от представителя на въззивника, ангажираните
доказателства и активното процесуално поведение, изразяващо се в явяване на съдебните
заседания и извършване на процесуални действия по време на провеждането им, съдът
намира, че справедлив размер за възнаграждението в случая е сумата от 360 лева. Към тази
сума се добавят и 25 лева, заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12901 от 21.07.2023 г. на СРС, 43 състав по гр. д. № 70414/2022 г.,
в частта, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените кумулативно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 432 КЗ от Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК ********* чрез Областно управление – Ямбол, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ на ИЩЕЦА сумата от 387,63 лева, представляваща неизплатена част от
обезщетение за нанесени материални щети в общ размер на 4 302,01 лева, изразяващи се
в увреждане на пътни принадлежности, вследствие настъпило застрахователно събитие на
28.10.2021 г. на АМ Тракия при км. 289+230 ляво със застраховано при ответника ППС
марка МАН ТТХ с ДК № РВ **** СН, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ Решение № 12901 от 21.07.2023 г. на СРС, 43 състав по гр. д. № 70414/2022 г.,
по предявените кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените кумулативно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД,
предявени от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* чрез Областно управление
– Ямбол срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ на ИЩЕЦА сумата от 34,46 лева, начислено за периода от 23.12.2021 г. до
07.11.2022 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, пл.
„Македония“ №3, представлявана от инж. Я.Й., председател на управителния съвет на АПИ,
чрез Областно управление – Ямбол, с адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър
Благоев“ №16 сума в размер на 385 лева, която включва 360 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за юрисконсулт и сума в размер на 25 лева, заплатена държавна
7
такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8