Р Е Ш Е Н И Е
№355
гр. Хасково, 10.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №223 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба от Т.И.П. ***, подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес:***, против
Заповед № 1253з-63/25.02.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР,
с която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.2,
чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е нищожна, неправилна, поради нарушения на процесуалните
правила по ЗМВР, ППЗМВР и другите подзаконови нормативни актове и АПК,
необоснована и несъответстваща на целта на закона. Сочи се, че
административният акт не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. При
издаването му била нарушена административната процедура по ЗМВР, другите
подзаконови нормативни актове и АПК. Заповедта била нищожна и
незаконосъобразна, тъй като противоречала на ЗМВР и АПК. Изложените в нея
фактически основания били бланкетни и неконкретизирани. Не били посочени
конкретни нарушения, които да представляват основания за налагане на
дисциплинарно наказание. Волята на органа не била изразена ясно, точно и конкретно.
Всичко това нарушавало правото на защита на наказаното лице. Твърдяното
нарушение не било доказано. Не били налице несъмнени и безспорни доказателства.
Смята се, че в заповедта липсват конкретни твърдения за конкретни нарушения, а
това затруднявало служителя да изложи подробни доводи в тази насока, тъй като
не бил наясно с действителните мотиви на административния орган. Твърди се, че
не е налице нарушение на посочените в заповедта разпоредби и основание по ЗМВР,
ППЗМВР и другите подзаконови нормативни актове за налагане на дисциплинарно
наказание. Дадената квалификация на нарушението не кореспондирала с изложените
в обстоятелствената част на заповедта данни и била неправилна, непълна и
бланкетна. Не била налице субективната страна на нарушението, за което в
заповедта нямало никакво обсъждане. Наказанието било наложено извън
предвидените в чл.209 от ЗМВР срокове. Същото било необосновано тежко, не били
съобразени обстоятелствата по чл.206 от ЗМВР. Нарушението представлявало
маловажен случай. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
Претендират се разноски. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи в насока
незаконосъобразност на действията на административно-разследващия орган,
свързани с извършването на преценка за незаконосъобразни действия на служителя,
тъй като дейността на последния, предвид разпоредбата на чл.186 от ЗДвП била
свързана с извършване на преценка за маловажност или не на нарушение по ЗДвП, а
тази преценка не подлежала на обжалване, тъй като нямало способ същата да бъде
отменена. Счита, че в случая констатираната неправилна дейност била породена
по-скоро от софтуерен проблем. Това обаче било основание за издаване на някакви
методически указания за вземане на мерки за актуализация на софтуера, за
обучение на служителите, за преодоляването на този проблем, но не и основание
за налагане на наказание. Релевират се доводи относно неяснота у органа за
формата на вина на наказания служител. Счита се, че заповедта е немотивирана и
издадена при неспазване на установената форма. Смята се, че проблемът бил създаден от
недостатъчно добре обмислената система за издаване на наказателните актове,
чрез необновяван софтуер, и не можело да се заложи „друга“ опция на таблета,
той генерирал и принтирал. За служителите нямало друга възможност, освен да се
доверят на софтуер, който бил утвърден по надлежен ред от министъра, като им
било указано да работят с него. Видно било, че бил създаден организационен хаос,
за който не следвало да отговарят служителите. Трябвало бъде извършено
предварително обучение и някаква превенция в тази връзка. В случая не трябвало
да се пристъпва към налагане на наказание, още повече, че не било налице
основание за това по ЗМВР.
Ответната страна
– началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Хасково, не
се явява и не се представлява.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страната в с.з. и след като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С оспорената
заповед, на младши инспектор Т.И.П. – младши автоконтрольор I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това,
че в периода от 09.03.2019 г. до 23.08.2019 г., в гр.Х. е съставил
незаконосъобразни фишове, 2 броя (описани в заповедта), за глоби по Закона за
движението по пътищата, като в първия случай – при издаване на глоба с фиш на
23.08.2019 г., за извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.186 от ЗДвП, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДвП наложил неправилно глоба в размер
на 20 лева, вместо 50 лева (съгл. чл.181, т.1 от ЗДвП), както и неправилно
квалифицирал санкционната разпоредба – чл.181, т.1 от ЗДвП, вместо правилната
квалификация по чл.185 от ЗДвП за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, за което
следвало да се наложи глоба отново в размер на 20 лева, а във втория – при
издаване на глоба с фиш на 23.08.2019 г., за нарушение на чл.139, ал.1 от ЗДвП
приложил отменената разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, при която наложил
глоба в размер на 30 лева, вместо правилната на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и
глоба в размер на 50 лева. Последното е определено от наказващия орган като
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „нарушение на служебната
дисциплина“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност,
се предвиждало и наложеното със заповедта наказание. Екземпляр от обжалвания
акт е получен от жалбоподателя на 25.02.2020 г., видно от отбелязаното върху
акта, а жалбата срещу него е депозирана на 05.03.2020 г.
Установи се от
приложената административна преписка, че с Писмо рег.№ 3286р-39810/04.09.2019
г. (л.68) директорите на СДВР и ОД на МВР в страната са уведомени от зам.
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в МВР за това, че
въпреки отмяната на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.,
се установило, че от посочената дата до 28.08.2019 г., служители на ОДМВР в
страната и СДВР продължили да издават неправомерно глоби с фиш и наказателни
постановления със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т.
7 от ЗДвП за нарушения, извършени след 20.05.2018 г., вместо по новосъздадения
чл. 179, ал. 6 от ЗДвП. В тази връзка, в писмото е посочено да се разпореди
проверка за периода от 20.05.2018 г. до датата на получаване на писмото за
наличие на издадени фишове и НП с посочените отменени санкционни разпоредби.
Разпоредено е тази практика да бъде незабавно преустановена, като е даден срок
за извършване на проверка по случая, дисциплинарно отношение по него и
изготвяне на писмени справки, с копие до ГДНП.
Предвид писмото,
на 24.09.2019 г. директорът на ОДМВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№
1253р-9142 (л.70 и сл.) разпоредил началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на
МВР – Хасково да създадат организация за извършване на проверки в СПП – Хасково
и всички РУ в ОД на МВР – Хасково, за периода от 20.05.2018 г. до датата на
получаване на разпореждането за наличие на издадени фишове и НП със
санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, като
при установяване на такива фишове, да се установят служителите, които са ги съставили,
както и причините за незаконосъобразните им действия, и тази практика да се
преустанови незабавно, а след извършване на проверката, началниците на СПП и РУ
да изготвят писмени справки, съдържащи информация за резултатите от проверките
и взетото дисциплинарно отношение, като е даден и срок за изпълнение на
разпоредното.
Във връзка с
горните обстоятелства, от началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково
е издадена Заповед №1253з-233/11.11.2019 г. (л.59), с която е разпоредено да се
извърши проверка по случая и установяване на действителната фактическа
обстановка, изследване на относимите документи и установяване на всички лица,
имащи отношение към извършените действия. Проверката е възложена на комисия в
състав: председател - инспектор С. Р. С.-Р. и членове: инспектор И. Г.И. и
инспектор Т. Д. А.. В заповедта е посочен срок за изготвяне на писмена справка
и докладването ѝ до 11.12.2019 г. С последващи заповеди проверката е била
удължавана неколкократно.
В хода на
проверката комисията е събрала относимите за случая писмени доказателства. Пред
същата е дадено писмено Обяснение от Т.И.П., заведено под
рег.№1253р-1409/05.02.2020 г. (л.99). В същото, по отношение на глоба с фиш
№104265 (от 23.08.2019 г.) служителят заявил, че фиша бил заведен чрез РСОД и
същия давал наказващия член, а фиш №0605098 (от 09.03.2019 г.) бил издаден по
чл.181, т.1 от ЗДвП, тъй като си послужил със старо издание на ЗДвП.
Във връзка с
извършената дисциплинарна проверка, комисията е изготвила Справка до началника
на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково с рег. № 1253р-1599/07.02.2020 г.
(л.11 и сл.), относно извършена проверка по Заповед №1253з-233/11.11.2019 г.,
образувана във връзка с Писмо рег.№
3286р-39810/04.09.2019 г. по описа на ГДНП, с която дисциплинарно наказващият
орган се е запознал на 07.02.2020 г., видно от обективираната върху нея
резолюция. В справката, от комисията са описани извършените от нея действия по
разследване на случая. Описани са всички издадени от полицейските служители в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Хасково глоби
с фиш през процесния период и правните основания за издаването им. За Т.И.П. е
посочено, че с Фиш, серия Н №0605098/09.03,2019 г., за извършено от водач
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.186, във връзка с чл.181,
т.1 от ЗДвП, наложил глоба в размер на 20 лева, а с Фиш, серия GT №104265/23.08.2019
г., за извършено от водач нарушение на чл.139, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.186, във вр. с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, наложил глоба в размер на 30 лева.
С оглед установеното при извършената проверка комисията е извела извода, че на
служителите издали глобите с фиш следва да бъдат наложени дисциплинарни
наказания, като мл. инспектор Т.И.П., на основание чл.199, ал.1, т.5, във вр. с
ал.2, във р. с чл.197, ал.1, т.2, да бъде наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
С Покана рег.
№1253р-1915/14.02.2020 г. (л.39) мл. инспектор Т.П. е поканен да се яви на
21.02.2020 г., в 10.00 часа, в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, да се запознае със справката и всички материали
по производството, като му е указано правото в срок 24 часа след запознаването
със справката да даде допълнителни възражения или обяснения, както и да
представи доказателства за твърденията си. Поканата е получена от П. в 09.20
часа на 20.02.2020 г.
С изготвената
справка жалбоподателят се запознал срещу подпис на 20.02.2020 г., в 09.30 часа.
В Протокол
рег.№1253р-2314/25.02.2020г. (л.40) е обективирана констатацията за неявяване в
24-часов срок на служителя Т.И.П. за даване на допълнителни обяснения или
възражения по случая.
На 25.02.2020 г.
е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, като същата е връчена на дисциплинарнонаказаното лице
на същия ден.
По делото бяха
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ж. К. И.. Същият
отговаря утвърдително на въпроса дали работи в сектор „Пътна полиция“ –
Хасково. В сектора основно се
работило с устройство РСОД – таблет, по този начин се издавали актовете и фишовете.
Посочва, че при въвеждане на нарушена разпоредба се изписвала санкционната
правна норма и се добавяла към фиша, т.е. нормата, по която нарушителят
трябвало да бъде наказан се генерирала автоматично, както и размера на глобата.
За процесния период не излизали две опции за налагане на наказания, имало само
една, софтуерът не бил актуализиран. Актуализация била направена през 2020
година, софтуерът бил обновен и тогава вече излизали по две норми, отменената и
действащата. Заявява, че за измененията в закона не им били провеждани
обучения, но за таблетите имали първоначално, когато ги сменили от хартиения
носител с електронен. Всеки сам се запознавал с измененията в законите. Проблем
в дейността на таблетите бил установен, когато станало ясно, че де факто била
отменена едната разпоредба и всички фишове излезли с неверни данни. Изпити за
проверка на знанията им не били провеждани. Сочи, че когато излизала само една
разпоредба служителят нямало как да не я избере, излизала глобата и се
принтирал фиша. Задавала се само нарушената разпоредба, а таблетът генерирал
размера на наказанието и съответния член.
По делото, като
част от преписката са представени
Методически
указания №УТ-1113/10.05.2013г. (л.154 и сл.) до директорите на Столична
дирекция на Вътрешните работи и Областните дирекции на МВР, относно: Реда за
работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационни фондове и
Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. (л.164 и сл.) за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
издадена от министъра на вътрешните работи.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена до Административен съд - Хасково на 05.03.2020 г., т.е. в рамките на
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.4
от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са
спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да
бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба
наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за
което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито“ по смисъла на
чл.196, ал.1 от ЗМВР на 07.02.2020г. при получаване на Обобщена
справка с рег.№1253р-1599/07.02.2020г., видно от поставената
от началника на сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково резолюция. Именно в този документ се
съдържат ясни данни относно претендираното дисциплинарно нарушение и дееца. При
това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от
откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването ѝ - 25.02.2020 г. не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването му.
Съдът констатира, че е
спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо
дисциплинарно наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от
данните по преписката, след постъпване на справка с рег.№1253р-1599/08.02.2020г., в сектор „ПП“
при ОДМВР – Хасково и нейното резолиране от началника на сектора на
07.02.2020г., жалбоподателя П. е
бил запознат със съдържанието й на 20.02.2020г., като няма данни, доказателства и твърдения същият да е
обективирал възражения в закононустановения 24 часов срок. Следва да бъде
посочено, че заведеното с рег.№1253р-1409/05.02.2020г. обяснение от
жалбоподателя, съдът намира за такова по чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като
обясненията му са приложени към справката и съответно приети и обсъдени от дисциплинарнонаказващият
орган при издаване на заповедта на 25.02.2020г.
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарното наказание формално съдържа предписаните от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, като в нея са
посочени извършител, място, времето и обстоятелства, при които е извършено
възприетото като нарушение, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата,
въз основа на които то е установено.
Ответникът е изложил конкретни мотиви относно извършената преценка на
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, при
определяне на вида и размера на наказанието. Изискването за излагане на
конкретни мотиви, а именно: защо е наложено дадено наказание, е приложимо при
всички случаи на реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР.
Точно и обосновано е прието, че поведението на служителя покрива признаците на
фактическия състав на разпоредбата. В оспорената заповед е посочена формата на
вина – пряк умисъл, но липсата на съответните знания при проведената проверка
не може да бъде установена като умисъл в действията, а следва да бъде
определена като непредпазливост. Неправилното определяне на формата на вина
обаче не влече след себе си отмяна на оспорената заповед, доколкото органът е
отчел правилно тежестта на нарушението, тъй като е наложил най-малкия предвиден
срок за съответното наказание.
В настоящия
случай жалбоподателят е наказан на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР
за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност във връзка със заеманата длъжност, като е посочено, че през
установения период по издадените два фиша е приложил неправилно материалния
закон, касаещ приложимата санкционна разпоредба. По отношение на фиш с №
0605098/09.03.2019г., съставен срещу лице което не е собственик на
управляваното МПС, за нарушение на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП
дисциплинарно наказващият орган е посочил, че административно наказателната
отговорност и съответно наложената санкция на лицето Валентин Шекеров е
следвало да бъде ангажирана на основание чл.185 от ЗДвП, а не на основание
чл.186 от ЗДвП, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДвП. По отношение на фиш №
104265/23.08.2019г. дисциплинарно наказващият орган е приел, че мл. инспектор Т.П.
не е приложил действащата към този момент санкционна норма на чл.179, ал.6 от ЗДвП, а
вече отменената – чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.е. установено е виновно
неизпълнение на служебните задължения и наличие на пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Страните не
спорят относно съдържанието на разпоредбите от ЗДвП, спора се свежда
до това нарушил ли е служителя виновно визираното в т. II от длъжностната
му характеристика с рег. № 3286р-19539/11.11.2015г. служебно задължение, а
именно да познава Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове и поради това е приложи неправилно
разпоредбите на ЗДвП, в разглежданите два случая.
В представената с
административната преписка типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-19539/11.11.2015г. на длъжността младши
автоконтрольор II-I степен в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР,
с която жалбоподателят се е запознал при заемане на посочената длъжност в раздел Познаване на нормативните
документи и професионални умения е поставено изискването „Да познава основните
нормативни документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията, както
и да познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа поднормативни
актове". Познаването на закона е служебно вменено задължение на жалбоподателя. Като служител в системата на
МВР, на който едно от основните задължения
по длъжностна характеристика е познаването на нормативната уредба в съответната
област, Т.П. е
бил длъжен да се информира своевременно за настъпилите промени в
законодателството, отнасящи се до неговата служебна дейност. С избирането от менюто на отменената разпоредба, всъщност се доказва
непознаването на действащите към този момент разпоредби и се достига до
незаконосъобразно издаване на актове в административнонаказателната дейност.
Обнародването на всеки един нормативен акт създава необоримата презумпция за
знанието на нормативния акт. За да е налице осъществено дисциплинарно нарушение
- пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебните
правомощия, е необходимо първо, съответната разпоредба да е относима към
служебните правомощия на дисциплинарно наказаното лице и второ, да е доказан
пропуск в изучавате и в прилагането, както и е доказано в настоящия случай.
В заключение следва да се посочи, че не се установява
оспорената заповед да е издадена в противоречие с целта на закона. За да се осигури
постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна
отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната дисциплина в МВР.
При съобразяване с тази цел началникът
на сектор „Пътна полиция“
е издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено
дисциплинарно нарушение от Т.П..
Доводите,
че жалбоподателя не е разполагал с възможността да извърши корекция на наложената
санкция, е
ирелевантно за реализирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Ако същият беше установил своевременно, че таблета генерира
незаконосъобразни фишове, а това
съответно е свързано с познаването на нормативната уредба, е следвало да сезира
своите ръководители за това.
Безспорно е, че задължението да
поддържа или актуализира софтуера на използваното техническо средство не е на
жалбоподателя П., но същият е имал задължението, както бе посочено и по-горе да следи за измененията в закона за движение по
пътищата и да го прилага правилно. В този смисъл наказанието е за допуснато дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в издаването на фишове в противоречие със законовите разпоредби на
ЗДвП, а не за неподдържането на софтуера.
Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
При налагане на наказанието дисциплинарно - наказващият орган е извършил
обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите
от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време
на службата му и е наложил наказание с възможния минимален законов срок,
отговарящо на извършеното от Т.П.
нарушение.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че Заповед № 1253з-63/25.02.2020 г., издадена от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, с която на Т.И.П. на основание чл.194, ал.2,
т.2, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца е законосъобразна,
издадена е от компетентен административен орган и в изискуемата се форма;
постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта
на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Т.И.П. ***, против Заповед № 1253з-63/25.02.2020 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197,
ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.
Решението на основание
чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: