№ 2239
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по писмена молба с вх. № 12798/20.07.2021 г., подадена от адв. К. /като
процесуален представител на С.Т./ с искане за изменение на постановеното по настоящето
дело Решение № 515/20.05.2021 г. в частта за разноските. В молбата се сочи, че въззивната
жалба на застрахователя е уважена за 146 000 лв. и 2% от нея било 2920 лв. Неясно било
защо Т. бил осъден да заплати 3154.90 лв. вместо 2920 лв. Счита, че сумата, която той
следва да дължи на въззивника е 2920 лв.
В процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Лев Инс“ АД не взема
писмено становище по искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съдът, в настоящия си състав, намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество се
явява неоснователна по следните причини:
С решение №515/20.05.2021 г. по настоящето дело, състав на САС е отменил частично
обжалваното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 15077/2016 г., като е
приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за С. Т. възлиза на 154 000
лв. Доколкото, СГС е присъдил обезщетение от 300 000 лв., то същото е било намалено със
сумата от 146 000 лв.
Въззивната жалба на „Лев Инс“ АД е била с обжалваем материален интерес от 200 000 лв.
/над 100 000 лв. до 300 000 лв./. Следователно, уважената част от интереса е 146 000 лв., а
1
неуважената 54 000 лв. За втората инстанция „Лев Инс“ АД са направили разноски в размер
на държавна такса от 4000 /четири хиляди/ лв. и им се дължи юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба в размер от 100 /сто/ лв., или общо 4100 лв.
Съгласно уважената част от обжалваемия материален интерес по въззивната им жалба,
дължи им се сумата от 2993 /две хиляди деветстотин деветдесет и три/ лева разноски, а не
2920 лв., както счита адв. К. в молбата си по чл. 248 ГПК. Не е вярно и това, че в списъка по
чл. 80 ГПК, процесуалният представител на застрахователя е посочил само заплатената
държавна такса от 4000 лв. В списъка е посочена и претенцията за юрисконсултско
възнаграждение /такова е поискано и във въззивната жалба на „Лев Инс“ АД/, но вместо
поисканите 200 лв., съдът е преценил, възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК да бъде на
минимума от 100 лв.
Що се отнася до разликата над 2993 лв. до окончателно присъдената сума за разноски
в полза на застрахователя от 3 154.90 лв., то тя е формирана от дължимите от Т. съдебно-
деловодни разноски за първата инстанция.
САС изрично е посочил, както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния си акт,
че решението на СГС в частта за съдебно-деловодните разноски е отменен изцяло, а вместо
това разноските са изчислени отново от въззивния съд за първата инстанция поради
различния размер на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от градския съд,
както и поради това, че разноските от СГС са били присъдени по компенсация, без да е била
поискана такава от никого. Разбира се, при определянето на разноските, дължими от Т. на
„Лев Инс“ АД са взети предвид пълно предявените пред СГС размери на исковете и
уважената част от тях, вкл. и в частта за обезщетението за неимуществени вреди, според
справедливия му размер, преценен от САС на 154 000 лв.
Не са допуснати грешки в изчисленията от съда, а действително, общата сума на
разноските за две инстанции, дължими от ищеца на застрахователя, възлиза общо на
3 154.90 лв., както е посочено и в решението. Механизмът на изчисленията и откъде са взети
данните за това са разяснени във въззивния съдебен акт и не е необходимо тук да бъдат
повтаряни отново.
По тези мотиви, молбата по чл. 248 ГПК от адв. К. е неоснователна.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение писмената молба с № 12798/20.07.2021 г. подадена от
подадена от адв. К. /като процесуален представител на С.Т./ с искане за изменение на
постановеното по в.гр.д. № 298/2021 г. на САС Решение № 515/20.05.2021 г. в частта за
2
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3