Присъда по дело №482/2023 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 33 |
| Дата: | 28 септември 2023 г. (в сила от 14 октомври 2023 г.) |
| Съдия: | Нина Русева Моллова Белчева |
| Дело: | 20232150200482 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 11 август 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод
постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Несебър против
подсъдимия Т.В.С., ЕГН **********, за това, че за времето от 00,00 часа до 08.00 ч. на
04.02.2023г., в гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, от жилище, находящо се на ул.
„............“, № 15, отнел чужди движими вещи- сумата от 3400 лв./три хиляди и
четиристотин/ лева, и 300 /триста/ евро с равностойност 586,75 лв, съгласно
фиксирания валутен курс на българския лев към еврото, или общо 3986,75 лв. /три
хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, от владението
на Н.Я.П., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.194, ал.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура- гр.Бургас в съдебно заседание
поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние, както от обективна,
така и от субективна страна. Аргументира изводите си относно правната квалификация
на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност с приложението на
чл.54, ал.1 от НК, като на С. бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от девет месеца, което да бъде намалено с 1/3 или 6 месеца, и чието изтърпяване да
бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият, в производство по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло вината
си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в
хода на досъдебното производство. Изразява съжаление за извършеното. Моли за
наказание „Пробация“.
Защитникът му пледира за реализация на наказателната отговорност с
налагане на наказание „Пробация“.
От страна на пострадалия Н.Я.П. бе предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 1700 лв., представляваща останалата
невърната част от имущствените вреди. Същият бе конституиран като граждански
ищец.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пострадалият Н.Я.П. и св. Р.Й.Х. съжителствали на съпружески начала.
Живеели заедно на квартира в гр. С.В., общ. Несебър, на ул. „..............", № 15.
Пострадалият М. работел като строител на частна практика. Когато имал повече работа
на някой обект ангажирал и други работници, които да му помагат, и той им плащал
възнаграждение. В началото на месец януари 2023г. при тях дошла да живее и св.
Т.Й.М.- баба на св. Р.Х.. Двете работели заедно в хотел в к.к. Слънчев бряг.
В края на месец януари 2023 г. в квартирата дошъл и подсъдимия Т.В.С.- син
на св. Т.М. Той ходел заедно с пострадалия Н. М. да работи на строителни обекти,
когато имало повече работа.
На 03.02.2023г., около 17,00 часа, пострадалият М. се прибрал от работа.
След това седнали да вечерят със св.Х., св.М. и подсъдимия. Същата вечер било
организирано събиране в жилището, на което освен гореизброените лица, присъствали
и техните приятели - св.Ю.С., св.Н.А. и св.Р.П. Гостите дошли след 19,00 часа, като
започнали да се веселят- слушали музика, танцували, пеели и всички употребявали
1
алкохол. Било след 21,00 часа, когато пострадалият Н. М. извадил от джоба на якето си
пачка с банкноти по 100 лева, по 50 лева и по 20 лева, общо 3400 лева, както и три
банкноти по 100 евро. Парите му били оборотни- за заплащане на възнаграждения на
работниците, които работели с него, както и за закупуване на материали за
строителните работи. След като извадил парите, пострадалият започнал да хвърля
банкноти към жените, които танцували. Те ги вземали и пак ги хвърляли във въздуха,
като в същото време си правели и видеоклипове. Това продължило около 15-20
минути, след което М. казал на С. да събере парите от пода на стаята. Подсъдимият ги
събрал и ги дал на пострадалия, който поставил парите в полиетиленов плик в горния
ляв джоб на якето си, който се затварял с цип. После подал якето на С. и му казал да го
остави върху панер за дрехи, където имало и други работни дрехи. След това
компанията постояла още малко, като продължавали да пият алкохол и да се веселят.
Около 23,00 часа си тръгнала св.Р.П. а около 24,00 часа- и свидетелите С. и А..
Пострадалият Н. М. и св. Р.Х. си легнали в тяхната стая, а подсъдимия и майка му- св.
Т.М. легнали в една от другите стаи в жилището.
С. изчакал другите да заспят, след което решил да открадне парите на св. М..
По време на празненството, докато хвърляли банкнотите, и после, когато ги събирал от
пода, подсъдимият забелязал, че се касае за голяма парична сума. Отишъл до панера,
където преди това бил оставил якето на пострадалия, бръкнал в горния ляв джоб,
където бил видял, че М. прибира парите, и взел цялата сума в размер на 3400 лева и
300 евро /с левова равностойност 586,75 лева/, или общо 3986,75 лева. След това
излязъл от квартирата и тръгнал към центъра на гр.С.В.. Там наел такси, което го
закарало до гр. Сливен. Заплатил на таксиметровия шофьор, когото не познавал,
сумата от 200 лева за услугата, от отнетите от пострадалия М. пари.
Около 08,00 часа на 04.02.2023г., след като се събудил, пострадалият Н. М.
отишъл до панера, за да си вземе якето. Тогава установил, че якето му, заедно с
намиращата се в него парична сума, го няма. Отишъл в съседната стая, за да попита
подсъдимия знае ли къде е якето му. Видял, че същият го няма, а там е само майка му-
св.Т.М. Попитал я къде е Т., а тя му отговорила, че не знае. Опитал се да му се обади на
мобилния телефон, но оператор му съобщил, че абонатният номер е изключен или
извън обхват. По-късно св. М. намерил якето си зад пералнята, но парите, които бил
поставил в джоба, ги нямало.
Впоследствие подсъдимият Т. С. върнал на пострадалия Н. М. сумата от
2300 лева. Обещал, че ще събере пари и ще му върне цялата сума, което до
приключване на разследването не е сторил.
Гореизложеното се потвърждава от показанията на св.М., св.С., св.Х., св.М.,
св.А., св.Перова, обективирани в протоколи по ДП № 304-ЗМ-61/2023 г. по описа на
РУ- Несебър, както и самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че на инкриминираната дата, подсъдимият С. е осъществил фактическия
състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Установи се, че за времето от 00.00 ч. до
08.00 ч. на 04.02.2023 г. в гр. С.В., от жилище, находящо се на ул. „...............“, № 15,
същият отнел сумата от 3400 лв. лева, и 300 евро с равностойност 586,75 лв., съгласно
фиксирания валутен курс на българския лев към еврото, или общо 3986,75 лв., от
владението и без съгласието на свидетеля М., като целта му е била противозаконно да
ги присвои. Отнетите суми са били във фактическа власт на пострадалия свидетел,
поставени са били в джоба на якето му, което се е намирало в жилището, обитавано от
2
пострадалия. От своя страна С. е прекъснал владението върху тях, като е осъществил
свое такова. В тази връзка следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на
престъплението „кражба“ се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго.
То се осъществява чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата
власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого, и
същевременно да установи своя фактическа власт върху нея. Тези два акта могат да
бъдат извършени както едновременно, така и с известен промеждутък във времето.
Недвусмислено ясно е било за подсъдимия, че се касае за чужди вещи, които на са му
се следвали на законно правно основание, което се установява, както от
самопризнанието му, така и от дадените в хода на ДП обяснения, че бил пиян и за това
взел парите.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал, че процесните пари не са негови, че не му се
следват и че установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на
собственика й, като едновременно с това прекъсва упражняваната от последния
фактическа власт. Извършените от С. действия по изчакването на всички да заспят и
бързото напускане на мястото на произшествието в тъмната част на денонощието
безспорно обективират намерението му противозаконно да присвои вещта. Същият
много добре е съзнавал, че става въпрос за парична сума, собственост на друго лице,
но въпреки това е участвал в отнемането им. Формирал умисъл за кражба в момента, в
който е видял, че пострадалият свидетел е заспал, бръкнал е в джоба на якето, където
предварително е знаел, че се намират парите, и е отнел паричните суми, като е целял
да осъществи фактическа власт върху тях.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 194,
ал. 1 от НК.
Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
на първо място прецени, че е налице сравнително висока степен на обществена
опасност на инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в
чл. 194, ал. 1, т. 1 НК наказание /„Лишаване от свобода“ до осем години/.
Обществената опасност на личността на дееца не следва да се приема за висока
предвид чистото му съдебно минало, неговата възраст, доброто процесуално
поведение, съдействието, което е оказал подсъдимия за установяване на обективната
истина, самопризнанието, дадено в хода на съдебното производство, както и
възстановяване на повече от половината сума. В този смисъл съдебният състав счете,
че са налице многобройни смекчаващите вината обстоятелства, поради което следва да
намери приложение нормата на чл. 55 НК. Ето защо и като взе предвид размера на
предвиденото наказание- до 8 години „Лишаване от свобода“, на основание чл.55, ал.1,
т.2, б.“Б“ от НК, съдът замени наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание
„Пробация“. Съдът намира, че наред със задължителните пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, следва да се приложи и мярката „Безвъзмезден труд в полза
на обществото“. До този извод се достигна, като се взе предвид, че подсъдимия не
работи, както и сравнително високия размер на причинената имуществена вреда. Това
мотивира съда и да постанови първата мярка да бъде за срок от 8 месеца с
периодичност два пъти седмично, втората мярка да бъде наложена за срок от 8 месеца,
а третата мярка да бъде в размер на 100 часа за срок от една година.
Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява
3
адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от С. престъпление
като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно
достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Относно предявеният граждански иск, съдът го намери за частично
основателен. В случая са налице предпоставките за търсене на гражданска отговорност
от подсъдимия- вреди, противоправно поведение, причинна връзка между вредите и
поведението на С., т.е. налице са всички елементи на “непозволеното увреждане” по
смисъла на чл.45 от ЗЗД. Безспорно по делото е, че е налице пряка причинна връзка
между виновното противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вследствие
на това вредоносен резултат по отношение и на пострадалия свидетел. Това е така, тъй
като дейността на деликвента, обективирана чрез извършеното от него престъпно
деяние, в случая- противозаконно присвояване на чуждите движими вещи, собственост
на пострадалия, стои в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, а
именно нанасянето на имуществени вреди. Предвид изложеното до тук съдът приема,
че предявената претенция е доказана по основание, но същата следва да бъде уважена
до сумата от 1686.75 лв., която е останала невъзстановена от С. и представлява
остатъка в рамките на размера на посочените в обвинителния акт вреди. За остатъка до
претендираните 1700 лв. гражданската претенция следва да бъде отхвърлена.
Накрая съдът възложи в тежест на подсъдимия заплащане на държавната такса
върху уважената част на гражданската претенция.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4