№ 456
гр. Благоевград, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900071 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА „Българска банка за развитие“ ЕАД – редовно уведомен, се
явяват адв. В., с пълномощно от днес.
ЗА ОТВЕТНИКА „Стримона“ ЕООД - редовно уведомен, явява се
управителя Л. лично и с адв. П. П., упълномощен от по-рано.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. – редовно уведомен, явява се лично.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните и липсата на пречки за
разглеждане на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 07.11.2025 г. е постъпило допълнително заключение по допуснатата
финансово-икономическа експертиза.
В залата влиза адв. Я., пълномощник на „Българска банка за развитие“
ЕАД.
АДВ. П. - Не възразявам да бъдат приети представените с молба на
молителя от 13.06.2025 г. писмени доказателства. Що се касае до тяхното
значение, становище ще изразим по същество, а останалите формулирани в
молбата изложения на банката, касаят спора по същество, който ще
коментираме след приключване на устните състезания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства посочени и представени с молба вх.
1
№ 9292/13.06.2025 г. заверени преписи от Гаранционно споразумение от
17.09.2021 г., сключено между „ББР“ ЕАД и Европейския инвестиционен
фонд; Писмо от 09.12.2021 г. до „ББР“ ЕАД; Писмо от 15.12.2021 г. на „ББР“
ЕАД; Писмо от 13.10.2022 г. до Европейския инвестиционен фонд; Писмо по
т. 5 от молбата, както и оферта от „Лозанова 48“ООД, ведно с ел.
комуникации.
АДВ. Я. - Нямам искания преди изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице по допълнителната
финансово-икономическа експертиза.
СНЕМА самоличност на вещото лице:
Г. Х. Х. – ***, без родство и отношения със страните по делото.
Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност по чл.
291 от НК и обеща да даде обективно и вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. – Поддържам представеното допълнително
заключение.
АДВ. В. – Заключението е представено в срок, запознати сме с него, не
възразяваме да пристъпим към изслушването му, но преди това искам да
бъдат приобщени писмени доказателства преди изслушването на
заключението: Писмено съгласие по чл. 12, ал. 4, от Наредба № Н-3 от
31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до ЦРОЗ и Съобщение по
чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ за пристъпване към изпълнение, ведно със Съобщение на
ЧСИ А. Ц. от 12.05.2025 г.
Представям ги, тъй като това съгласие, което е публично доколкото е
обявено в публичния регистър по ЦРОЗ, както съобщението по чл. 33, ал. 1 от
ЗОЗ и в двете е написано ясно и недвусмислено, че банката пристъпва
частично към изпълнение само за част, а не по отношение на целия дълг.
Това съобщение не може да се прави заключение за действителния пълен
размер на дълга, още повече въз основа на тези документи да се извършват
счетоводни операции, които да водят до погасяване на част о дълга.
Уточнявам, че кредитът е изцяло изискуем, кредиторът е пристъпил към
принудително изпълнение по ЗОЗ за част от дълга, което е видно от
представените документи.
АДВ. П. - Запознати сме с представените в днешното съдебно заседание
писмени документи, считам, че същите нямат доказателствена стойност за
изясняване на важните обстоятелства по делото, които касаят правния спор.
Това, че банката е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ за определения размер
на вземанията си, според техните твърдения, не аргументира обстоятелството,
че кредитът е частично погасен в по-голямата си чрез извършване на превод
от Европейския инвестиционен фонд като гарант по този кредит. В този
смисъл няма процесуална пречка доказателствата да бъдат представени и
приети като такива, а що се касае до тяхната доказателствена стойност,
намирам същите за неотносими към предмета на делото, още повече, че те
нямат отношение към изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените в днешно
съдебно заседание от адв. В. Писмено съгласие по чл. 12, ал. 4, от Наредба №
Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до ЦРОЗ и
Съобщение по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ за пристъпване към изпълнение, ведно със
Съобщение на ЧСИ А. Ц. от 12.05.2025 г.
АДВ. В. – По въпрос 1, там сте посочили, че задължението към „ББР“ е
намалено във връзка със съобщение на ЧСИ, дали Ви представиха това
съобщение и запознат ли сте с него?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Не съм запознат, аз съм
цитирал, това е отговор от счетоводството на „Стримона“ ЕООД. След като
това е осчетоводено, би следвало да бъде от някакъв документ, от ЧСИ А. Ц.,
аз съм го цитирал на стр. 3 долу от заключението.
АДВ. В. – Като имате предвид този документ, в който ясно се посочва,
че се пристъпва към изпълнение за част от дълга само, правилно ли е
осчетоводено намаляването на този дълг към банката според Вас?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Не съм се запознал и не
съм видял такъв документ.
Вашата задача е да отговоря на какво основание в счетоводството на
„Стримона“ ЕООД, и те ми казаха на това основание. Аз с този документ не
съм запознат, нямам задача да установявам дали този документ е основание за
регистриране на счетоводна операция или не. Въпросът е правен.
Във Вашият вариант не е отразено. Във варианта на „Стримона“ ЕООД е
отразено. Аз съм направил два варианта на заключението, съобразно
протокола, единият вариант е по Ваше искане, като при изготвяне на
заключението да бъдат взети предвид данните по изп.дело по описа на НАП и
размера на задължението, който Вие претендирате към дата, която Вие
претендирате.
Вторият вариант е по отношение на счетоводните записвания на
„Стримона“ ЕООД и всички извършени плащания до 23.09.2025 г.
АДВ. В. – Задавам тези въпроси, защото има един принцип за
документална обоснованост в чл. 3 от ЗСчет. и там пише, че счетоводните
операции се осчетоводяват въз основа на първични счетоводни документи,
които да удостоверяват някакви стопански операции. Така ни е намалено
огромно задължение и считаме, че това осчетоводяване е необосновано.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. Я. - Не съм видял първичен
счетоводен документ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Изводът, че към
26.03.2025 г. дружеството няма публични задължения съм го посочил още с
основното заключение, където имаше документи, приложени по делото,
видно от които е, че към тази дата дружеството няма публични задължения.
Удостоверението е от НАП приложено е по делото, не съм искал информация
от „Стримона“ ЕООД.
3
На всички краткосрочни активи по баланса на дружеството.
Краткотрайните активи са материалните запаси плюс вземания плюс парични
средства.
Стр. 11, раздел Б е посочено, че произходът на вземанията са от
контрагенти. Както ги виждате, това са всички контрагенти, свързани,
несвързани, всички контрагенти са това. Вземане от контрагент е договор и
фактура към него. Не са ми предоставени основанието на вземането от
контрагент. Задачата ми е да дам какъв е размера на вземанията и размерът на
вземанията е посочен в баланса на дружеството. Изискана е аналитична
справка, в която размера на вземаният по баланс съвпада с тази справка, която
е отразена от стр. 11 до стр. 13 на заключението и е размер кръгло на 360 хил.
лева.
АДВ. В. - Стр. 14, в Таблица 5 сте посочили доставчици по аванси, че
вземаният са 2 106 000 лева, от които виждам, че са посочени 2 100 000 лева
като контрагент е посочен „Други“. Дали Ви е била предоставена информация
за това „Други“?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Това е справката, която
ми е дадена, не мога да отговоря кои са тези други вземания.
АДВ. В. - Аз задавам този въпрос, защото вземания по аванси
представляват извършени плащания от „Стримона“ ЕООД частично или
изцяло към трето лице, което трябва да предостави стока или услуга, тоест
„Стримона“ ЕООД очаква от това трето лице стока или услуга, и тези, които
са посочени от м.02 са в размер на 2 100 000 лева. Дали просто през м.02.
вещото лице е правило проверка дали наистина е извършено такова авансова
плащане?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Моята задача е да
установя какъв е размера на вземанията и аз съм го установил. Не съм имала
задача да констатирам едно вземане в този размер от 2 100 000 от какво е.
Това ми е представено като информация, това съм констатирал в
експертизата.
АДВ. В. - Стр. 22, Въпрос 7 – Справката е към 08.10.2025 г. посочили
сте главничното задължение по изп. дело в размер на 349 хил. лева и
натрупани лихви в размер на 14 000 лева. Става ли ясно от справката какъв е
характера на задължението – данъци, ДДС?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Нямам такъв въпрос.
Имам въпрос какъв е размера на задължението, а не как е формирано и какъв
е характера на задължението. Доколкото имам памет и Вие имахте достъп до
това изп.дело и от там може да видите как е формирано.
АДВ. В. - В Таблица 7, стр. 25 сте посочили, че към 23.09.2025 г.
задължения към клиенти по получени аванси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Това са услугите, които
трябва да извърши „Стримона“ ЕООД и за които е взело аванси. То седи като
задължение, но реално, ако всичко се изпъни, ще получи остатъка. Това е като
аванс за изпълнение на поръчка.
4
Тези клиенти по аванси стоят като задължения, но това са едни бъдещи
вземания, така се отразяват, тъй като попадат в хипотезата, че ако не се
изпълни, би трябвало да се върне аванса.
Тази сума, ако се изплати ще стане приход. Счетоводната операция е -
ако се плаща в брой или по банка, от едната страна се осчетоводява приход, а
от другата е постъпления по банка или каса. Ако не се плаща, стои като
вземане от клиент.
АДВ. В. - Под таблицата е посочено: „Към 23.09.2025 г. дружеството
отчита текущи задължения към персонал в размер на 101 хил.; осигурителни
задължения - 352 хил.; данъчни - 88 хил. и 1 000 - други кредитори.“. Дали ги
съпоставихте тези задължения с вземанията на НАП по изп. дело?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Съпоставих ги тези
задължения с вземането на НАП, даже са в по-голям размер. Като се запознах
с материалите по делото „Стримона“ ЕООД имат десетки хиляди лева заплати
и осигуровки на месец, за това, това е нормално.
Пред НАП се декларира, след това се извършва плащане. Декларира се
пред НАП, че си изплатил работните заплати и съответно върху тези работни
заплати се дължат осигуровки. Дружеството работи с голям размер
осигурителни вноски.
АДВ. В. - Тези вземания по изп. дело дали са осчетоводени?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Вземането по изп. дело
след като присъстват в публичните задължения, които е отразило „Стримона“
ЕООД в баланса, в по-голям размер, е логично да се осчетоводени.
АДВ. В. - Таблица 6, стр. 23, пета колона има направени плащания.
Имате ли данни тези плащания в кой период са направени?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – По справка съм ги
посочил, няма дата кога е извършено плащането. Те са суми по-големи от
разрешените в брой, така, че са по банка.
АДВ. В. - Стр. 30, въпрос № 17 – Няма неосчетоводени задължения,
така сочите. Поставения въпрос всъщност е осчетоводени ли са от длъжника
задълженията, съгласно действащите счетоводни стандарти? За счетоводната
операция, която касае размера на дълга на „ББР“, въз основа на това
съобщение за частично пристъпване към изпълнение, дали ще промените
отговора си?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Аз не мога да променя
нищо, защото не зная доколко този документ, който представихте в началото
има правна стойност. Цялата тази сума е предмет на спора, няма как да кажа,
че е осчетоводена, съгласно или не съгласно счетоводните стандарти.
Аз като счетоводител, като ми представи началника такъв документ, ще
го осчетоводя. Като ми каже началника: „Задължението на база този документ
ми пада с 3 лева, заведи го в счетоводството.“., аз ще го осчетоводя. Би
следвало да се знае какво се случва.
Първичен документ, в случая, може да е, може и да не е, въпрос на
5
тълкувание е дали това е първичен счетоводен документ и дали има някаква
стойност и тежест.
Фактурата е ясно - първичен документ, но този документ от ЧСИ каква
правна тежест има, съдът ще прецени.
АДВ. В. - Точка 18, вашата точка 18 на стр. 31, стигате до извода, че не
е налице трайна невъзможност за „Стримона“ ЕООД с краткотрайните си
активи да погасява краткосрочните си задължения.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Не са достатъчни
краткотрайните активи за покриване на всички задължения. Написал съм и
колко е недостига.
Задълженията с в общ размер на 9 389 000, а материалните активи са в
размер на 5 962 000, следователно имаме недостиг. Това са Вашите въпроси,
по Вашия вариант. Целия дълг на „ББР“ и всички са включени в тези
9 389 000 и недостигът е 3 427 000.
АДВ. В. - Когато давате отговор за коефициента за ликвидност към
23.09.2025 г., взимайки пълния размер на задължението на „ББР“ 5 194 000
лева и публичните вземания, които по изп. дело са 349, а по справка от
длъжника са 440 и краткосрочните задължения, се получава сума 8 682 000
лева. Това е коефициентът за ликвидност на стр. 16,
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Това са текущи
задължения.
АДВ. В. - Когато смятате коефициентът за ликвидност в Раздел Б,
ответникът посочва, че задължението на „ББР“ е 1 900 000 лева,
краткосрочните ги смятате в размер 3 126 000 лева.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Намалявам, защото те
казват, че не е текущо. Посочили са го в Баланса, че това са нетекущи. Това е
по Вашия вариант.
АДВ. В. - Така се получава разлика от 5 556 000 лева.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Именно вземането Ви.
АДВ. В. - Не трябва ли разликата да е само в горницата от 1 900 000 до
5 500 000, тоест да е 3 650 000.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Отчетено е като
нетакущо за това не попада сумата в текущи, а в нетекущи. В баланса са
отбелязали този размер.
Разликата е точно размера на задължението, което претендирате Вие.
Тези коефициенти са по Вашите въпроси изчислени.
АДВ. В. – Аз нямам повече въпроси. Аз по-голяма прегледност това,
което казах сега съм ги посочил в една молба.
Аз не възразявам да бъде прието заключението в останалата част.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. Я. – Други вземания към
23.09.2025 г. в размер на 52 хил. лева. Това са отделни вземания, като вземем
сбора от други вземания плюс доставчици по аванси и вземания от клиенти,
6
това са три отделни пера към баланса.
АДВ. Я. - Нямам други въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. П. - Ще започната от
незабавната ликвидност, тези два коефициента показват дали дружеството е
бързо ликвидно, защото включват парични средства. Тоест съгласно тези
коефициенти едно дружество е бързо ликвидно, ако държи парични средства в
касата и с тях може да се разплати незабавно.
В случая, ако приемем, че задълженията Ви са в размер на 3 126 000
лева, това означава в касата да има тези 3 126 000 лева и в този момент да
решите да се разплатите. Икономическата литературата казва, аз не съм
съгласен с нея, тя казва, че този коефициент сочи възможността на
дружеството да погаси веднага всичките задължения.
За абсолютната ликвидност, още по-лош показател според мен, лошо е
да държиш големи количества парични средства в касата при съвременната
пазарна икономика.
Абсолютната ликвидност е свързана само с парични средства.
Какво е отношението на тези два показателя, това не е обективна
преценка, условна преценка е. Не за Вашето предприятие, а по принцип.
АДВ. П. - Нямам други въпроси.
АДВ. В. – Оспорвам заключението, което вещото лице е дало само по
отделни въпроси. Станала е една неточност поради техническа грешка има две
точки 18 и аз за това не можах да се ориентирам, става въпрос за въпрос 18,
наричам го за прегледност 18.2. на стр. 31, номерацията е сгрешена. В края на
стр. 31 давате заключение, че не е налице трайна невъзможност на
„Стримона“ ЕООД с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си
задължения, а вероятно временна невъзможност.
Считам, че този въпрос е правен, не счетоводен, тъй като се касае за
предсрочна изискуемост на дълг с особено голям размер и оспорвам изводите
в тази част.
Вече изложих при въпросите за тази разлика, която се получава от 2 мил.
лева, но Вие дадохте това обяснение, ще го приемем в тази част.
Поради тази причина, не възразявам в останалата част да бъде прието,
но предвид днес изслушаното заключение искаме да бъдат поставени
допълнителни въпроси, които съм формулирал в молба към вещото лице.
АДВ. Я. - Поддържам становището на колегата, считам, че е налице
основание за поставяне на допълнителни задачи по въпросите, които са
формулирани в писмена молба и които са породени от изводите на вещото
лице, дадени по първото заключение.
АДВ. П. – Аз считам, че заключението така, както е представено в
днешното съдебно заседание от вещото лице следва да бъде прието като
доказателство по делото, включително с разясненията, дадени от експерта в
съдебно заседание. Вещото лице е отговорило пълно, изчерпателно и
професионално на поставените въпроси и няма процесуална пречка да не бъде
7
прието заключението в този му вид.
Що се касае до искането за назначаване на допълнителни задачи към
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, считам, че едва ли ще
допринесе с нещо за изясняване на делото от фактическа страна и от тази
гледна точка следва да се уточни към коя дата вещото лице следва да извърши
съответната проверка и даде отговор на поставените въпроси. И в този
смисъл не зная доколко тези въпроси ще променят изводите на експерта по
представените вече две отделни експертизи. Вещото лице даже сега може,
след като се запознае с отделните въпроси, да заяви доколко отговора на тези
въпроси ще променят изводите му, като краен анализ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Христо Г.ев – По баланс, ако гледам по първични
счетоводни документи това изисква ревизия да се направи на предприятието
за една финансова година. Става въпрос как е формирано вземането в графа
„Други задължения“.
СЪДЪТ намира, че допълнителното заключение не е достатъчно пълно
и ясно, поради което следва да се допусне допълнителна задача към експерта
Христо Г.ев, който след като направи справка в счетоводството на „Стримона“
ЕООД, както в счетоводството на „Стримона ИЗЗ“ ООД, „Стримона Солар“
ЕООД и „Стримона Трейд“ ЕООД да отговори на поставените в представената
в днешно съдебно заседание от пълномощника на „ББР“ молба въпроси под
номер 2 и номер 3, както следва: Въпрос № 2 Как е формулирано вземането
„други“ в „Доставчици по аванси“ с вземане в размер на 2 100 00 лева? При
отговора на въпроса да се изясни на какво основание е възникнало вземането,
срещу кое/и лице/а и кога? Въпрос № 3 Вещото лице да извърши проверка в
счетоводството на „Стримона“ ООД и да изиска всички относими първични
документи и да уточни основанието, размерът и падежът на всяко едно от
вземанията към свързаните дружества – „Стримона ИЗЗ“ ООД, „Стримона
Солар“ ЕООД и „Стримона Трейд“ ЕООД в приблизителен общ размер на
350 000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500,00 лева, вносими в едноседмичен
срок, считано от днес, от молителя по с/ка на БлОС.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
весен депозит.
За събиране на допуснати доказателствени средства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за 20.01.2026 г. от 14,30 часа, за
която дата страните уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след внасяне на депозита.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,25 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 102а, ал.1 от ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис.
8
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
9