Р Е
Ш Е Н И Е №
924
гр.
Сливен, 23.10.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
3503 по описа на съда за 2016 година,
за да се произнесе съобрази следното:
При условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени искови претенции с правно основание 59 ал.
1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение, възникването на правото на което се
свързва с неоснователното обогатяване на ответника и искови претенции за присъждане
на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД..
В исковата си молба ищцата твърди, че на 16.06.2008 година в гр. Сливен пред нотариус Р. С. М. И.
С. и съпругата му Е. А. С., родители на ищцата и ответника, сключили договор за
покупко-продажба на недвижим имот,
находящ се в с. Н., общ. С., ул. Т., № ., със сина си И.М.И., за което бил
издаден нотариален акт № 109, том ІІ, рег. № 2835 по дело № 223 от 2008 година,
с което било учредено и правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия
имот в полза на М. И. С., в качеството
му на бивш собственик и прехвърлител на имота. Твърди се, че през 2012 година
членовете на семейството решили да започнат ремонт на къщата, като събарят
старата едноетажна кирпичена къща, но оставят две стени от камъни и построяват
нова двуетажна къща. За да се построй новата къща ищцата и бащата на страните теглят
кредити и взимат заеми – шест кредита и една кредитна карта взема М. С. и един
кредит и един заем взема ищцата. Твърди
се, че ищцата взема кредит на 01.08.2012 година от своята работодателка Т.Т. в
размер на 6000 лева, на 17.10.2012 година от БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
сумата 1000 лева, както и продава злато
на стойност 950 лева. Сумата от 6 000 лева ищцата дала на брат си, който
закупил от склад за строителни материали, находящ се на бул. Банско шосе, а
сумата от 1000 лева била разходена за капаро за дограма и вар. Парите които
получила от продажбата на злато изразходила за майстор. След изчерпването на
средствата били изтеглени кредити на обща стойност над 31 500 лева, с цел
да се построи къща, където за живее цялото семейство – майката и бащата на
ищцата, самата ищца с детето й и семейството на ответника, но това, за което не
си давали сметка, че жената на ответника ще успее да го настрои против
останалите и да се скарат до такава степен, че да се стигне до две заповеди за
незабавна защита и до дело за лека телесна повреди към майката на ответника.
През 2015 година ищцата се изнесла на квартира в резултат на семейните
скандали. Твърди се, че едва през 2014 година ответника заминал да работи в
Германия, където преди това 5-6 години по време на строежа на къщата бил
безработен, като участвал само с труда си по изграждането на къщата.
От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата 6000 лева главница, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване и 2472,14 лева лихва за периода от
01.08.2012 година до 17.08.2016 година, сумата 1000 лева главница, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване и 390,29 лева лихва за периода от 17.10.2012 година до 17.08.2016
година, както и сумата 950 лева главница, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване и 383,11 лева лихва за
периода от 01.09.2012 година до 17.08.2016 година, ведно със законната лихва от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски.
По
делото в законоустановения срок от
ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който изразяват
становище по допустимостта на исковата претенция, но я оспорват както по
основание, така и по размер и твърдят,
че не е налице неоснователно обогатяване, като се излагат конкретни
аргументи и съображения.
В съдебно заседание ищцата
се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие.
Исковите претенции се поддържат по основание и размер и се иска уважаването им.
Претендира се за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът чрез процесуален
представител по пълномощие, оспорва исковите претенции по основание и размер и
моли за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК . Съображения в подкрепа
застъпваната защитна теза се излагат в
представена по делото писмена защита.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна :
Ищцата
Ю.М.И. и ответникът И.М.И. са брат и сестра, деца са на разпитаните по делото
свидетели Е. А. С. и М. И. С..
На 16.06.2008 година в гр. С., пред нотариус Р. С. между М.
И. С., със съгласието на съпругата си Е. А. С. и И.М.И. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен
в нотариален акт № 109, том ІІ, рег. № 2835, дело № 223 от 2008 година вписан
по ЗС/ПВ Служба по вписвания вх.№ 29/17.06.2008 година, Акт № 110, том ХІV,
дело 3378/2008 година, партидна книга: том 91899, стр. 92011, съгласно който
първите продали на втория следния недвижим имот: Поземлен имот № 001009 по
плана за земеразделяне на село Новачево,
община Сливен, ЕКАТТЕ 51929, находящ се в местността „Карше“ с административен
адрес: село Н., община С., ул. Т., № .,
с площ
През 2012 година по искане на ответника, е взето
решение да бъде съборена строената през 1940 година масивна жилищна сграда и да
бъде изградена нова двуетажна къща, в която да живеят семейството на ответника,
родителите на страните и семейството на ищцата. Старата къща е съборена, като
са запазени две стени от камъни и на нейно място е построена нова двуетажна
къща.
Страните не
спорят относно факта, че ищцата към 2012 година е била разведена и е живеела
заедно с малолетното си дете в имота, собственост на ответника, заедно с
родителите си и семейството на първия.
В
построяването на новата къща в имота, собственост на ответника, ищцата
участвала със лични средства, възлизащи общо на сумата 7 950 лева. - От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по
делото свидетели Е. А. С., М. И. С., С. А. М.
и Т.Д.Т. се установява, че на 01.08.2012 година ищцата е получила от своята
работодателка Т.Т. паричен заем в размер на 6000 лева /л.28 от делото/, на
17.10.2012 година от БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е получила от
потребителски, паричен кредит в размер на 1000 лева /л.29 от делото/. Продала
е златните си накити, за които е
получила сумата 950 лева /св.пок./. Всички тези средства са вложени от ищцата в
построяването на коментираната сграда, като същата е предоставяла тези парични
суми на майката на страните - св. Е. А. С., която е извършвала лично
разплащания с майстори и е предоставяла средства на съпруга си и
баща на страните - св. М. И. С.. Той от своя страна ги е предоставял на
ответника за извършване на разплащания с доставчици на строителни материали или
работници /майстори/.
Липсват
доказателства от които да се установява, ищцата канила ли е ответника да възстанови полученото от
него и кога конкретно е сторено това.
По
делото са събрани множество писмени доказателства, който индицират информация
за следните факти: в изграждането на
сградата са вложени и лични средства на св. М. И. С., ответника е участвал
преди всичко с труд - получаваните от него средства от трудови възнаграждения в
страната не са с висок размер, а тези изпращани /няма данни за изпращач/ до
съпругата му от чужбина са в по - висок размер от 11.07.2014 година, респ.
следват приключване на изграждането на сградата.
Исковата
молба е заведена на 17.08.2016 година
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Съдът я прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства преценени по правилата на чл. 235 от ГПК. Даде вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като същите съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал, последователни са и взаимно се допълват. При
възприемане на показанията на двама от свидетелите се съобрази факта, родители
на страните, както и обстоятелството, че същите свидетелстват за факти, които са
възприели лично и непосредствено.
Въз
основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД е допустима , а разгледана по същество се приема
за основателна и като такава следва да се уважи, като съображенията за това са
следните:
Ищцата в исковата молба се позовава на
института на неоснователното обогатяване. Съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗЗД правото
на иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД възниква
когато ищецът не разполага с друг иск, с които да може да се защити, т.е
искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е поставен
на разположение на неоснователно
обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по
чл. 55 ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. Искът по чл.59 от ЗЗД има субсидиарен характер, тъй като с тази
правна норма се цели препятстване на всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго. Института на неоснователното обогатяване съдържа в състава си само обективни елементи,
без да е от значение субективното отношение на страните към съответните факти и
обстоятелства. Длъжника дължи всичко, с което се е обогатил за сметка на кредитора,
до размера на неговото обедняване. Сложният фактически състав на
неоснователното обогатяване включва няколко елементи, които следва да бъдат
установени и доказани от ищеца, за да бъде уважена исковата му претенция. На
доказване подлежи разместването на благата, в смисъл обедняването на ищеца, за сметка обогатяването на ответника, като
между първото и второто следва да има връзка, т.е. да произтичат от едни и същи
и от група факти. Безспорно по делото се прие за установено, че ищцата е направил разходи като е вложила
средства за строително монтажни работи направени в собствения на ответника
недвижим имот на обща стойност, изчислена като възлизаща на сумата 7 950
лева към момента на извършването им. Установено е неоснователно разместване на блага по начин, че
ответникът се е обогатил за сметка
обедняването на ищцата с посочената по -
горе сума 7 950 лева, представляваща общо вложените от ищцата лични средства за материали към момента на
извършване на подобренията /изразяващи се в построяването на нова двуетажна
жилищна сграда, на мястото на съборената стара/ в собствения на ответника имот.
Тази сума ищцата би запазил в патримониума си ако не бе ги вложила за материали
и заплащане на възнаграждения за труд. По този начин е установено наличието на елементите
от сложния фактически състав на неоснователното обогатяване. При иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД може да се търси по-малката сума
измежду сумата, с която се е обеднил ищецът и тази, с която се е обогатил
ответникът без основание. Размерът на иска се определя от взаимната
обусловеност между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. В случая
сумата, с която се е обогатил ответникът за сметка обедняването на ищцата
съвпадат. - Доказаната като действително изразходвана сума / 7 950 лева. –
общо стойност на вложените средства за материали и плащания на възнаграждения
за труд/ към датата на влагането представлява сумата, с която ищцата е обедняла,
а необходимата сума за извършването на същата работа, т.е спестените от
ответника разходи възлизат също на сумата 7 950 лева и представлява
сумата, с която ответника се е обогатил без основание. Този извод се подкрепя и
от факта, че в изграждането на сградата са вложени и лични средства на св. М. И.
С., за които са представени множество писмени доказателство, които по косвен
начин индицират информация и обосновават извод, че стойността на построената
нова двуетажна масивна жилищна сграда е далеч по - висока, от стойността
на средствата, с които ищцата е
обедняла, а ответника се е обогатил. Следователно
сумата 7 950 лева, следва да се присъди на ищцата като обезщетение за
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на нейното обедняване, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от завеждане на
исковата молба на 17.08.2016 година до окончателното й изплащане.
Липсват
доказателства, от които да се установява, че ищцата е канила ответника да възстанови полученото от него без
основание и кога конкретно е сторено това, поради което се приема, че акцесарните
претенции за присъждане на обезщетение за забава спрямо посочените три главници
и за ограничените три периода с обща цена 3 245.54 лева са недоказани и като такива се отхвърлят.
С
оглед изхода на процеса на ищцата следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции, изчислени като възлизащи на сумата
1281.88 лева, а на ответника, съобразно отхвърляната част от исковите
претенции, изчислени като възлизащи на сумата 263.53 лева. За яснота следва да
се отбележи, че при изчисляване на следващите се на ответника разноски не са
включени пътните разходи, отразени в представения списък по чл. 80 от ГПК, тъй
като същите нямат характера на направени по делото разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.М.И., ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** сумата 7 950 лева /седем хиляди деветстотин и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване за сметка
обедняването на ищцата, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано
от 17.08.2016 година до
окончателното й изплащане, както и сумата 1
281.88 лева /хиляда двеста осемдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.М.И.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** против И. М. И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** искови претенции с правно основание
чл. 86 от ЗЗД за обща сума 3 454.54 лева , като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на И. М. И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** сумата 263.53 лева /двеста шестдесет и три лева и петдесет и три стотинки/
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: