Решение по дело №9941/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4247
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330109941
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 4247                    07.11.2019г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9941 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

  Ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** , , ул. „***" №29, етаж 3, представлявано от Т.Я.К., чрез процесуален представител *Д.В.А., ЕГН: **********, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, ул. „***" №29, етаж 3, тел. ***е предявил срещу И.А.А., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** иск за признаване за установено, съществуването на парично вземане, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***от ***г. в размер на 851.61 лева главница; договорна лихва за периода ***до ***в размер на 261.41 лева; лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 434.29 лв. за периода 30.08.2006 - датата на преустановяване на вноските по кредита до ***- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изллащане на дължимите суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 766/2018г. на РС ***. Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.

 В писмения отговор на ответницата се прави възражение за изтекла погасителна давност, с оглед на което считат исковете за неоснователни.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

  От представените по делото писмени доказателства се установява че договорът за кредит за покупка на стоки или услуги е сключен на ***, за финансиране закупуването на ***в размер на 972 лева, която сума е следвало да бъде върната разсрочено на 17 погасителни вноски, всяка една от 70,18 лева, като последната вноска е с падеж – ***

Направеното от ответницата правопогасително възражение се явява основателно, тъй като главното вземане следва да се счита за погасено с петгодишна давност, която е започнала да тече от датата на падежа на последната вноска, или на ***За акцесорните вземания  давността е тригодишна, като същата също е изтекла към момента на подаване на исковата молба в съда.

  С оглед изложеното исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването им по давност.

   Настоящият състав на съда намира, че направеното от ищцовото дружество, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по заповедното производство е основателно, доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Действително в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, но на основание на § 1 от ДР на Наредбата следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на възражение в заповедното производство се извършва в съответна бланка утвърдена от ******, ето защо за извършените от адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева..

На осн. член 78, ал. 2 ГПК на ответницата ще се присъдят разноските по заповедното и исковото производство в размер на общо 410 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

              ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** , , ул. „***"*, етаж *, представлявано от Т.Я.К., против  И.А.А., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** иск за признаване за установено съществуването на парично вземане, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***от ***г. в размер на 851.61 лева главница; договорна лихва за периода ***до ***в размер на 261.41 лева; лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 434.29 лв. за периода 30.08.2006 - датата на преустановяване на вноските по кредита до ***- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изллащане на дължимите суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 766/2018г. на РС ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** , ул. „***"*, етаж *, представлявано от Т.Я.К. да заплати на  И.А.А., ЕГН: ********** сумата от 410 лева разноски по заповедното и исковото производство за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.