РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 12.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
93 по описа за 2019 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено, че М.И.Г. дължи на „С.Б.” ООД сумата от 80 000 лева, представляваща част от посочената
като дължима сума от 184 208 лв. в подписаното между страните споразумение
от 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.
417 от ГПК, до окончателното му плащане, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.09.2018 г., по ч.гр.д. №599/2018 г., по описа на PC – Луковит.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от подписаното
между страните споразумение от 23.03.2017 г., по силата на което ответницата е
признала, че дължи на ищеца сумата от 184 000 лв. Вземане е обезпечено с
договорната ипотека от 25.05.2017 г., обективирана в нот. акт № 108, т. XIV,
дело 22019, вх.рег. 31168 и въз основа на който ипотечен акт е издадена
горепосочената заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл. 414 ГПК длъжникът
е подал възражение, счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответницата оспорва иска по основание и размер, като твърди, че сумата по
споразумението е изцяло погасена. Поддържа, че действителният размер на дълга е
104 208 лв., съобразно уговореното в чл. 10 от споразумението от
23.03.2017
г., което е погасено според описаните в отговора на
исковата молба и приложени към нея платежни документи.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответницата, че
действително дължимата между страните сума е 104 208 лв., а не 184 208 лв.,
като сочи, че представените платежни документи са с дати, предхождащи
сключването на споразумението и учредяването на ипотеката.
С допълнителния отговор на исковата молба ответницата оспорва становището на
ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.
235 ГПК, намира за установено следното:
Установява се,
че въз основа на депозирано на 20.09.2018
г. заявление по чл. 417 от ГПК, е издадена
заповед за незабавно изпълнение на 21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 599/2018 г., по описа на PC – Луковит, в полза
на „С.Б.ООД срещу М.И. Й., за сумата от 80 000 лв. – задължение за плащане
от страна на ипотекирания длъжник, чиято изискуемост е определена в нотариален
акт № 108, том XIV, дело 22019, вх. рег. 31168 от
25.05.2017 г. на Службата по вписванията – София, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението, както и сумата от 3200 лв., разноски за
заповедното производство.
Не се спори между страните, а и видно от споразумение от 23.03.2017 г., сключено между „С.Б.ООД, „С.К.“ ООД и М.И. Й.,
ответницата се е задължила да изплати на ищеца, сума в общ размер 184 000
лв., представляваща стойността по фактури на доставени стоки от „С.Б.ООД на „С.К.“
ООД по договор за продажба от 28.08.2013 г.
Вземането на „С.Б.” ООД е обезпечено с ипотека, обективирана
в нотариален акт № 108, том XIV, дело 22019, вх. рег. 31168 от 25.05.2017 г. на
Службата по вписванията – София, която е следвало да бъде учредена от
ответницата, съгласно чл. 3 от споразумението от 23.03.2017 г.
От заключението на изслушаната и приета по
делото съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че през периода от
01.01.2013 г. до 23.03.2017 г., „С.Б.“ ООД е издало на „С.К.“ ООД две фактури
на обща стойност 165 720 лв., както следва: фактура № 3194/23.10.2013 г.
на стойност 81 000 лв., фактура № 3195/23.10.2013 г. на стойност
84 720 лв. тези фактури са отразени в дневника на продажбите към месечната
справка – декларация по ЗДДС за м. октомври 2013 г. до НАП. По издадените
фактури в „С.Б.ООД са постъпили и осчетоводени плащания от „С.К.“ ООД на обща
стойност 140 000 лв.
Отделно от това, се установява от представено по делото платежно
нареждане, че Ц.Г.Г. е превел на 11.07.2018 г. от името на М.И.Г. по банкова
сметка ***,70 лв. с посочено основание по изпълнително дело № 20187810400413.
В допълнителното заключение към съдебно - счетоводната експертиза се
сочи, че по банковата сметка на „С.Б.“ ООД е постъпила сума от ЧСИ Г.Д.по
изпълнително дело №
20187810400413 за задължения на М. Й. в размер на 112 706,52 лв. на
18.07.2018 г. От представеното извлечение по сметка 4441/1 – „вземания по
съдебни спорове“ се установява, че по кредита на тази сметка е осчетоводено
постъпването на суми по изпълнителното дело. По дебита на сметка 4441/1 – „Вземания
по съдебни спорове“ са осчетоводени вземания по споразумение от 23.03.2017 г.,
както вземания за извършени разходи по изпълнителното дело на обща стойност 112 603, 52 лв.
Следователно вземането на „С.Б.”
ООД, предмет на споразумението от 23.03.2017 г в размер на 184 208 лв., е изцяло погасено поради плащане, включително и
сумата от 80 000 лв., предмет на настоящето производство по чл. 422 ГПК и
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Относно
разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати деловодни разноски на ответницата в общ размер на 4 100
лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв., и депозит за
съдебно - счетоводна експертиза в размер на 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М.И.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адв. Л.В.,***, дължи на „С.Б.”
ООД, ЕИК ******, представлявана от адв. Н.К.,***, сумата от 80 000 лева,
представляваща част от посочената като дължима сума от 184 208 лв. в
подписаното между страните споразумение от 23.03.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 20.09.2018 г. до окончателното му плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.09.2018 г.,
по ч.гр.д. №599/2018 г., по описа на PC – Луковит.
ОСЪЖДА „С.Б.”
ООД, ЕИК ****** да
заплати М.И.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за производството пред СГС в общ
размер на 4 100 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: