Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София,
19.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 16594 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
469215 от 13.08.2018
г. по гр. д.
№ 75390/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 с-в по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.И.Г., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Р.И.Г.
дължи на „Т.С." ЕАД сумите както
следва: сумата от 896,41 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.07.2013 г. до 07.05.2014 г.
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 17, находящ се в
гр. София, ж.к. „********с аб. № 190645, включваща и задължения по фактури №
**********/31.07.2013 г., **********/31.07.2013 г. и **********/31.07.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.08.2016 г. до окончателното погасяване,
сумата 32,64 лева - дялово
разпределение съгласно съобщения към фактури № **********/30.06.2013 г. и
**********/30.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2016 г.
до окончателното погасяване, както и сумата от 228,53 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата за топлинна енергия през периода от 31.08.2013 г. до 21.07.2016 г.,
и 7,95 лева - обезщетение за
забавено изпълнение за същия период върху главницата за дялово разпределение,
за които вземания по ч.гр.д. № 44423/2016 г. по описа на СРС, 70-и състав на 19.08.2016
г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 978,55 лева, и за периода от
08.05.2014 г. до 30.04.2015 г., а иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху същата главница за горницата до пълния
предявен размер от 242,65 лева като неоснователни.
Със същото решение
Р.И.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 530,91 лева - разноски в
производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и 69,50 лева - разноски в
производството по ч.гр.д. № 44423/2016 г. по описа на СРС, 70-и състав.
Недоволен
от така постановеното решение, в частта, с която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 149 от ЗЕ и искове по
чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени, е останал въззивникът-ищец «Т.С. ЕАД,
който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон с
подробно изложени съображения по същество.
Въззиваемата страна Р.Г. не взема становище по въззивната жалба и не
ангажира доказателства.
Третото лице помагач на ищеца „ПМУ И.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. От представения по делото нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 181, том II, peг.
№ 09500, дело 346 от 2012 г. и постановление за възлагане на недвижим имот от
23.04.2014 г. по и.д. № 20138480401510 на ЧСИ Р.А.се установява, че
процесният апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „********бил изнесен
на публична продан и възложен на „С.К.К.Г.“ АД. Постановлението за възлагане е влязло
в сила на 08.05.2014 г., съответно правилно първостепенния съд е приел, че за
част от исковия период, а именно от 01.07.2013
г. до 07.05.2014 г., ответницата
Г., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот - апартамент № 17,
находящ се в гр. София, ж.к. „********е била потребител на доставяната до имота
топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната
на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012
г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Г..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. За
установяване на този факт по делото е представен и протокол от проведеното на
28.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици на бл. ********гр. София, в
който ответницата Р.И.Г. в качеството си на етажен собственик - ап. № 17,
заявила срещу подпис, за абонатен № 190645, 3 бр. отоплителни тела, 3 бр.
разпределители, 3 бр. термовентили, и вид на плащане - разсрочено.
На основание чл.150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в
сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник
са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в
частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията,
предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение на ответницата Р.Г. за сума в размер
на 896,41 лв. за периода от 01.07.2013
г. до 07.05.2014 г., като за останалия период ответника не е доказал при условията
на пълно и главно доказване правото му да получи претендираната сума.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез
заключението на СТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата към съответния период нормативна уредба.
Съгласно заключението на СТЕ се установява, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към
същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди
и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно
данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при
спазване на действащите към процесния период нормативни актове за
топлоснабдяването. В посочения размер са съобразени и изготвените от ФДР два
броя изравнителни сметки за процесния период, както относима към периода
01.07.2013 г. - 07.05.2014 г. е само първата изравнителна сметка от 01.05.2013 г.
- 30.04.2014 г. на стойност 245,78 лева за възстановяване на абоната. Вещото
лице е определило точната сума по тази изравнителна сметка, съответстваща на
заявената част от исковия период от 01.07.2013 г. до 30.04.2014 г., а именно
сума в размер на 255,14 лева за възстановяване на абоната. За обсъждания период
от начислената сума за периода 01.07.2013 г. до 30.04.2014 г. по фактури в
размер на 1 106,53 лева, на абоната от изравнителните сметки следва да
бъде възстановена сумата 255,14 лева, като дължимата сума за периода 01.07.2013
г. - 07.05.2014 г. възлиза на обща стойност 851,39 лева.
Установява се от
заключението на ССчЕ, че ответницата не е платила претендираните от ищеца суми
за исковия период. Процесните фактури № **********/31.07.2013 г., **********/31.07.2013
г. и **********/31.07.2013 г. представляват дебитни известия за корекция на
суми за ТЕ за периода от м.07.2012 г. - м.04.2013 г. в общ дължим размер 45,02
лева. При съобразяването им общият размер на задължението на ответника за ТЕ за
периода 01.07.2013 г. - 07.05.2014 г. възлиза на сумата 896,41 лева.
Към последната сума следва
да се прибавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в общ размер 32,64 лева
съгласно съобщения към фактури № **********/30.06.2013 г. и
**********/30.06.2014 г.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество,
след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Общия размер на лихвите за периода на забавата от
31.08.2013 г. до 21.07.2016 г. вещото лице по ССчЕ е определило на сумата 228,53 лева за главницата за ТЕ и 7,95 лева за главницата за дялово
разпределение, до които размери предявените искове правилно са били уважени от
първостепенния съд, а за горницата до пълният им предявен размер от 242,65 лева
искът за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ е бил отхвърлен като
неоснователен.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 469215 от
13.08.2018
г. по гр. дело
№ 75390/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав в обжалваните части, вкл.частта
за разноските.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ПМУ И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.