РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. ХАСКОВО, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20255600500181 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2/03.01.2025 г. по гр.д № 559 по описа на съда за 2023г., Районен
съд –Харманли осъжда „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 представлявано от
Ж. М. Д. и Ю. К. К., да заплати на С. К. М. с ЕГН ********** от *** сумата 791, 06лв.,
представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на М. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2023г., около 09.30ч. в **, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 07.06.2023г. -датата на
изплащате на сумата от 1 182.94лв. от страна на ответника - съгласно представеното
преводно нареждане, до окончателното и изплащане, като претенцията за лихва в периода от
16.05.2023г. - 06.06.2023г., като неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ
С решението осъжда „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, да заплати
на С. К. М. ЕГН ********** от ***, сумата от 600.00лв. - разноски по делото и на
Адвокатско дружество „Г. и Марков“ код по БУЛСТАТ *********, регистрирано по фирмено
дело №1/2020г. по описа на Софийски градски съд, представлявано от адв. К. К. Г. -
управител сумата от 400,00лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата.
1
Недоволен от решението е останал въззивникът „Дженерали Застраховане” АД –
гр. София, който го обжалва в законоустановения срок с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност.Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, свързани с
определения от съда размер на застрахователното обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди във връзка с увреждане на автомобил, който е участвал в ПТП.
Изложени са съображения, че размерът на вредите, които съдът е определил е по-голям от
действително претърпените такива, което е в противоречие с материалния закон. В тази
връзка се цитират писмени доказателства по делото, които според въззивника водят до
различен извод, от този който е направил първоинстанционният съд. Счита, че в случая
вредите по лекия автомобил били значително по-малки, от тези, които са били определени от
вещото лице, като част от увредите изобщо не били описани в първоначалния протокол за
оглед на автомобил.
Прави искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд -
Харманли в обжалваната част, като неправилно и вместо него да постанови ново по
съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира
присъждане на разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00лв. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна, при условие, че такова е договорено.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
С. К. М., който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд -
Харманли в обжалваната част. Претендират се и разноски по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 от ГПК срок, от легитимирана
страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации,
направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на
спора.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се
2
обсъди следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. К. М.,с която срещу
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 432 вр. чл. 498 ал.3 от КЗ, вр. чл.45 ал.1 от Закон за задълженията и
договорите и с правно основание чл. 429 ал.3 изр.2-ро от Кодекс за застраховането.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена,
поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на
въззивния съд.
Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП № 1
бл.№ ***, рег. №** от 16.05.2023г., съставен от Ж. П. Ж. - *** при РУ Харманли на 16.
05.2023г. около 09.30ч., в ** на ** до № **, Н. Д. И. от *** -като водач на лек автомобил лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № ***, поради движение с несъобразена
с релефа на пътя скорост, изгубил контрол над управляваното превозно средство и се ударил
в спряното на паркинга МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № **, собственост
на ищеца С. К. М., вследствие на което на автомобила били причинени материални щети.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач - ответното дружество за
настъпилото пътно транспортното произшествие. Образувана е била преписка по щета №
***, по описа на „Дженерали Застраховане“ АД.
Съгласно чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение - ал.3 на чл. 498 от КЗ.
Видно от приетите по делото писмени доказателства към датата на
произшествието, гражданската отговорност на водача на МПС лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № ***, е била покрита от ответника „Дженерали
Застраховане“ АД - по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” -
застрахователна полица № BG/08/1220026774117, валидна от 07.1Х.2022г. до 06.1Х.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ, обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
Не се спори по делото,че застрахователното дружество е било уведомено за
настъпилото ПТП. Ответното дружество е признало съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София, сключена
за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с peг№ *** - застрахователна полица №
BG/08/1220026774117, валидна от 07.09.2022г. до 06.09.2023г.
От доказателства по делото се установява,че при ПТП по автомобила на ищеца
са причинени материални щети. Установена е и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените увреждания по автомобила.
На 17.05.2023г., на 22.05.2023г. и на 05.06.2023г. експерти на ответното
дружество са извършили оглед на уврежданията по лекия автомобил собственост на ищеца,
за което съставили 3бр. опис - заключения по щетата, в които са описани увредените части,
3
системи и детайли на процесното МПС. На 07.06.2023 г., ответното дружество е изплатило
на ищеца С. М., чрез банков превод сумата от 1182.94лв., която сума застрахователят е
определил като застрахователно обезщетение.
Спорен е въпросът за размера на обезщетението за причинените имуществени
вреди на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, в резултат на
ПТП, настъпило на 16.05.2023г., собственост на ищеца С. М..
Назначената по делото авто-техническата експертиза установява причината и
механизма на пътно транспортното произшествие, което е настъпило при движение със
скорост несъобразена с релефа от страна на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“,
с рег. № *** - Н. Д. И. от ***. Последният е изгубил контрол над управлявания автомобил и
се е ударил в паркирания л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, собственост
на ищеца.
На базата на изготвените от представител на ответника описи на щетите след
извършените огледи вещото лице е описал повредените вследствие на произшествието
детайли по автомобила на ищеца. Според експертизата труда за отремонтирането на
процесния автомобил възлиза на 1 047,00 лв., като в него се включват демонтаж, монтаж и
боя.
Видно от заключението на авто-техническата експертиза стойността на частите
необходими за възстановяването на превозното средство е дадена в три варианта: с нови
оригинални части, части от алтернативни доставчици и с части втора употреба - съответно
1157.15лв., 927.00 и 375.00лв.
Въз основа на събраните по делото и неоспорени писмени доказателства и въз
основа на заключението на автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж.
К.ов, която изцяло се кредитира от съда, искът се явява доказан в неговия пълен обем.
Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да възстанови и обезщети
застрахования за всички причинени материални щети при настъпилото застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие от 16.05.2023г. като повредените части следва да
бъдат заменени с части от алтернативни доставчици, стойността на които според
експертизата възлиза на 791,06 лв. Изплатената на ищеца сума от 1 182.94лв., на
07.06.2023 г, представлява част от дължимото обезщетение, като с нея са покрити само част
от вредите, поради което застрахователят дължи и сумата от 791.06лв, която сума
представлява разликата между изплатеното от застрахователя обезщетение и сумата от
1974.00лв., съгласно заключението на вещото лице за стойността на вредите по л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Х 1857 КВ по цени за труд и нови части от алтернативни
доставчици към момента на настъпване на произшествието.
Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на
отговорността на ответника „Дженерали Застраховане“ АД гр. София спрямо ищеца С. М.,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 791.06лв.
Основателен е и акцесорния иск, с който ищецът претендира законна лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 07.06.2023г. - датата на изплащате на сумата от
1 182.94лв. от страна на ответника, видно от приетото по делото като писмено
доказателство преводно нареждане до окончателното изплащане на сумите. Съгласно
разпоредбата на чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл.405 според ал. 1, на
който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по
чл.108 ал. 1 - 3 или 5.
Настоящият случай попада в приложното поле на чл.108 ал.1 вр. чл.109 т.1 вр.
т.10 от раздел II б. А от приложение № 1, според които - застрахователят е длъжен да се
4
произнесе по претенцията по застраховка „Гражданска отговорност”, която не е застраховка
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или
мотивирано откаже плащането. Ищецът е депозирал пред ответното дружество молба, с
която е предявил претенцията си, в която не е посочена банкова сметка по която да може да
се преведе исканото обезщетение. Приложима е разпоредбата на чл. 108 ал.3 вр. чл. 496 ал.1
вр. чл. 308 от КЗ , тъй като се установява, че ищецът не е представил необходимите
доказателства по чл.106 от КЗ.
В застрахователното обезщетение по договора за застраховка „ГО“, което покрива
застрахователят, се включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното
плащане пред увреденото лице, както е в случая. В този случай застрахователят дължи
лихви, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване,
или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна на основание чл. 429 ал.3, вр. ал.2 т.2 от КЗ.
С оглед изложеното и акцесорния иск срещу ответника се явява доказан по
основание, като в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва, считано от 07.06.2023
г.- датата на която е изплатена сумата от 1182.94лв. от страна на ответника, съгласно
представеното по делото преводно нареждане до окончателното изплащане на главницата.
Искът за лихви в останалата му част за периода от 16.05.2023г. до 06.06.2023r, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за настоящото производство. Въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и Марков“,представлявано от адв. К.
К. Г., управител сумата от 400,00лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по делото, съобразно
правилата на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата и чл.7 ал.2, т.1 вр. §2а от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/03.01.2025 г. на Районен съд- Харманли по гр.д
№ 559 по описа на съда за 2023г.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София бул. ”Княз Александър Дондуков” № 68 представлявано от
Ж. М. Д. и Ю. К. К., да заплати на Адвокатско дружество „Г. и Марков“ код по БУЛСТАТ
*********, регистрирано по фирмено дело №1/2020г. по описа на Софийски градски съд,
представлявано от адв. К. К. Г.,- управител, сумата от 400, 00лв. - адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закон за
адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6