Решение по дело №7543/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260252
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20205330207543
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260252

Гр. Пловдив, 17.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Районен съд - Пловдив, ІV н. с. в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

 

При участието на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7543/2020г. по описа на РС - Пловдив, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.П.П., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. В.В., против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2143033, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят П. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Прави искане за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния представител - ***********, която излага доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендира и разноските по делото. Направено е възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено в закона такова в случай на уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.06.2018г. в 11:39ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 51 в посока ул. „Ландос“ било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „БМВ Х5“ рег. № ****, установено с                                                  автоматизирано техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч била установена скорост от 78 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Н.П.П., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя П. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков материал, справка за собственици на превозното средство, писмо от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. с Приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-14609/15.06.2018г., писмо от Български институт по метрология с приложен към него Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г., писмо от Български институт по метрология, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-22895/15.07.2020г. 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят П., управлявайки описания във фиша л. а. „БМВ Х5“ рег. № ****, е превишила максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място.

Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство по неговото издаване.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение за скорост с МПС, установено с                                                  ATCC, а именно при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч била установена скорост от 78 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. Следва обаче да се отбележи, че при издаване на ЕФ не е отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, съгласно Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г., изпратен с писмо от Български институт по метрология, в който е посочено, че е възможна грешка при измерването на скоростта като максимално допустимата такава е плюс/минус 3 км/ч до 100 км/ч.

Посоченото обстоятелство, което е съставомерно такова, следва да е описано в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвежда в предмета на доказване по делото, поради което и като не е сторено се е стигнало до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя, който е санкциониран за по-голямо превишение на разрешената скорост, отколкото би се получило след отчитане на толеранс от минус 3 км/ч в негова полза. Това от своя страна е основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен. 

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на производството, съдът счита за основателно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено, като се отхвърли претенцията за разноски на въззиваемата страна. Доколкото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита, че следва да се уважи в пълен размер претенцията на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Електронен фиш Серия К № 2143033, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.П.П., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА  ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.П., ЕГН ********** сумата в размер на 300 /двеста/ лв., представляваща направени разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.           

                                                                         

 

                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

А. Д.