№ 5885
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110122021 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от **************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************.,против Н. Е. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.**************,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1080,31
лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г.,119,22 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 08.04.2021 г.,58,50
лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г.,10,56 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. до 08.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в ************** и ответницата като клиент на топлинна
енергия е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в
срока по общите условия. Сочи се,че ответницата П. е допуснала
неизпълнение на договорните си задължения и незаплатената главница за
процесния период възлиза на 1080,31 лева,а предвид незаплащането й в срок
ищецът претендира и мораторна лихва в размер от 119,22 лева. С исковата
молба са предявени и искове за заплащане сума за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение,съответно в размер от
58,50 лева и 10,56 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
1
интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да
уважи исковете.
Ответницата Н. Е. П. чрез назначения особен представител изразява
становище за недопустимост на исковете за сума за дялово разпределение и
мораторна лихва върху същата сума поради обстоятелството,че ищецът
предявява пред съд чужди права. Изразено е становище за неоснователност на
исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва,тъй като не е
доказано съществуването на договорно правоотношение,не е доказано
ответницата да е клиент на топлинна енергия,формулирано е възражение за
настъпила погасителна давност. Ответната страна моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач ************** намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ************** претендира от
Н. Е. П. сумите от 1080,31 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,119,22 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 08.04.2021 г.,58,50 лева сума за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,10,56 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 22422/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представено е писмо,с което ************** претендира вписване на
ипотека върху недвижим имот в ************** като обезпечение на
сключен договор с Н. Е. **************.
С нотариален акт от 29.11.2022 г. е призната Н. Е. П. за собственик на
недвижим имот – **************.
Видно от договор от 19.09.2002 г.,сключен между **************,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на **************“,като
възложител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да осъществява дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват
да поставят индивидуални разпределители.
Приети са фактури,издадени от ************** с получател Н. Е. от
31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
Съгласно договор от 03.06.2020 г.,сключен между **************,като
възложител,и **************,като изпълнител,страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят
приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради в режим на етажна собственост,а възложителят се задължава да
заплаща възнаграждение.
2
Представени са общи условия на ************** за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и
отразяват показанията на индивидуалните разпределители.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,а главницата,която абонатът дължи възлиза на 1059,80
лева,без да има задължения извън процесния период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза към
16.01.2023 г. няма данни за извършени плащания на парични суми за
процесния период,след въвеждане на изравнителните сметки има сума за
възстановяване в размер от 145,10 лева,непогасената главница за топлинна
енергия възлиза на 1068,76 лева,а сумата за дялово разпределение е в размер
от 58,50 лева,мораторната лихва възлиза на 123,33 лева върху главница за
топлинна енергия и 10,58 лева върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи
на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да докаже уговорените права и задължения,да докаже
вземането си по размер,а в тежест на ответницата е възложено доказването,че
е изпълнила точно своите договорни задължения или установи наличието на
обстоятелства,изключващи отговорността й. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
иск,т.е. искът се счита предявен на 20.04.2021 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия,каквато е доставена в сградата,където се намира имотът,а
ответницата П. е клиент на топлинна енергия като собственик на
топлоснабдения имот,в която насока съдът взе предвид представения
нотариален акт. Действително нотариалният акт е съставен през м.11.2022
г.,но при съобразяване на обстоятелството,че нотариалният акт е
констативен,т.е. признава вече придобито право на собственост,както и като
отчете,че е вписана ипотека върху същия имот – ап.25 в **************“
като обезпечение на задължение по кредит на ответницата П. към
**************,което доказателство е представено към исковата молба,съдът
3
приема,че ответницата П. е клиент на топлинна енергия и отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване,а по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в
сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ законът не поставя изискване за наличието на
писмен договор,а договорното правоотношение възниква с оглед
притежаваното право на собственост. Предвид това,че ответницата П. е
собственик на имота,ответницата отговаря за заплащане цената на доставена
топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните по договора за доставка и продажба на топлинна енергия се уреждат
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,отличаващи се от общите условия,което
означава,че приложение намират общите условия. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е
цената да е заплатена в срока по общите условия. Доказването изпълнението
на задължението за заплащане цена на топлинна енергия е възложено в
тежест на ответницата,а в хода на производството не са представени
доказателства да е заплатена цената или част от същата,а и според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза няма данни за плащане на
парични суми за процесния период. От събраните в хода на производството
доказателства може да бъде възприето,че в сградата,където се намира
топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение и е
сключен договор с дружество,което да реализира дялово разпределение. Това
означава,че клиентът на топлинна енергия заплаща стойността на топлинна
енергия,определена от дяловото разпределение. Наличието на документи за
главен отчет,които отразяват показанията на водомер и индивидуални
разпределители,съпоставено със заключението по съдебно-техническата
експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано при спазване
на нормативната уредба позволяват да бъде възприето,че исковата претенция
за главницата е доказана по основание,а по размер е доказана за сумата от
1059,80 лева,определена според заключението по съдебно-техническата
експертиза,което не включва задължения извън процесния период,а за
разликата до пълния претендиран размер от 1080,31 лева искът подлежи на
отхвърляне. Съдът намира,че стойността,до която искът подлежи на
уважаване,а именно за сумата от 1059,80 лева съответства на реално
доставено количество топлинна енергия,в която насока взе предвид,че
технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика,а между
отделните клиенти е разпределяно чистото количество топлинна енергия.
Софийският районен съд приема,че и искът за сумата от 58,50 лева за дялово
разпределение подлежи на уважаване. Не може да бъде споделен доводът на
ответницата П. чрез особения й представител,че искът е недопустим –
преценката за допустимост съдът извършва въз основа на твърденията в
исковата молба,а според изложените в исковата молба твърдения вземането за
сума за дялово разпределение принадлежи на дружеството ищец,в която
насока съдът приема,че въпросът дали вземането принадлежи на ищеца е
въпрос по съществото на спора,а не засяга допустимостта на производството.
За да счете,че искът подлежи на уважаване за сумата от 58,50 лева,съдът взе
предвид клаузата на чл.36 от общите условия на дружеството доставчик,както
и заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което
4
начислената парична сума от 58,50 лева не се явява заплатена. Макар
ответницата в писмения отговор да излага доводи,че не е доказано дали
ищецът е заплатил дължимата сума към дружеството,което реализира дялово
разпределение,съдът намира,че този въпрос се явява неотносим – според
цитираната клауза от общите условия сумата за дялово разпределение се
заплаща от клиента на топлинна енергия на доставчика,при което за
уважаване на иска е достатъчно да бъде доказан размерът на начислената
сума за дялово разпределение и липсата на плащане на същата. Изводът на
съда за основателност на исковете за главница за топлинна енергия и сума за
дялово разпределение налагат да бъде разгледано своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за давност. Погасителната
давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на
давност,ако в определен период от време,считано от изискуемост на
вземането кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В
конкретния случай ищецът е предприел действия по реализиране на вземането
си с предявяване на иска – на 20.04.2021 г.,а същевременно ищецът
претендира парични суми от м.05.2018 г.,което означава,че възражението за
давност е неоснователно – исковата претенция е предявена преди да са
изминали три години от изтичане срока за плащане.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,а ако за изпълнението на задължението няма
уговорен срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо
изпращането на покана. Съдът намира,че исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне,тъй като не се установява да има регламентиран срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а
същевременно ищецът не доказва да е изпратил покана до ответницата,с
което да я постави в забава. Софийският районен съд счита,че искът за
заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи
на уважаване – според общите условия – чл.33 клиентът на топлинна енергия
дължи заплащането на главницата в срок от 45 дни,считано от изтичане
месеца на доставката,което означава,че ако липсва плащане в този
срок,считано от изтичането му клиентът дължи мораторна лихва,поради
което искът за мораторна лихва подлежи на уважаване,както е предявен от
ищеца – с начален момент,по-късен спрямо изтичането на съответния 45-
дневен срок и подлежи изцяло на уважаване при съобразяване на
обстоятелството,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на мораторна лихва е по-висок.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в съответствие с уважената част от исковете – 73,49
лева за заповедното производство и 1262,26 лева за исковото производство.
5
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Н. Е. П.,ЕГН **********,с адрес гр.**************,че
съществува вземане на **************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************.,в размер от 1059,80 лева ( хиляда петдесет и девет лева
и осемдесет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г.,119,22 лева ( сто и деветнадесет лева двадесет и две стотинки
) мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 08.04.2021 г.,58,50 лева (
петдесет и осем лева и петдесет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 20.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 22422/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от ************** в частта за разликата над 1059,80
лева до пълния претендиран размер от 1080,31 лева главница за топлинна
енергия и за сумата от 10,56 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Е. П.,ЕГН **********,с адрес гр.************** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
**************,със седалище и адрес на управление гр.С**************.
сумата от 73,49 лева ( седемдесет и три лева четиридесет и девет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 1262,26 лева ( хиляда двеста шестдесет и два
лева двадесет и шест стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
**************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6