Решение по дело №42191/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12944
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110142191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12944
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110142191 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Ищцата Т. С. В. е предявила иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода“ АД, че не му
дължи сумата от 208,76 лева, представляваща стойност на ВиК услуги, за които са
издадени фактури в периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2018 г., начислени по партида с
абонатен № **********, разкрита на името на ищцата.
Ищцата Т. В. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска
вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
по партида, водена на нейно име. Счита, че не дължи заплащането й поради липса на
облигационно отношение с ответника, както и че няма качеството на потребител.
Твърди, че имотът не е водоснабден. Алтернативно, счита, че ответникът не е спазил
разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на ВиК системи, поради което не е налице основание за начисляване на
процесната сума. Ответното дружество не спазило и приложимите ОУ. Оспорва и
приложената методика за изчисление на потребено количество ВиК услуги. Намира
освен това, че процесната сума е погасена поради изтекъл тригодишен давностен срок,
тъй като фактурите включвали задължения за погасен по давност период. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск. Изрично признава предявения отрицателен установителен иск на
всички заявени от ищцата основания. Признава фактите, че между страните не е
налице облигационно правоотношение, че ищцата не е потребител на ВиК услуги за
посочения имот и период, че ответното дружество не е предоставило услугите по
оспорените задължения, както и че същите са погасени поради изтекъл давностен срок.
Моли тези обстоятелства да се отделят като безспорни между страните. Счита, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде
1
осъждан за заплащане на разноски, като на свой ред претендира такива. Моли да бъде
постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.08.2022 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. без
възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички елементи от фактическия състав на спорното право, а именно: че между
страните не е налице облигационно правоотношение в процесния период и за
процесния имот; че ищцата не е потребител на ВиК услуги за посочения имот и
период; че ответното дружество не е предоставило услугите по оспорените
задължения, както и че същите са погасени поради изтекъл давностен срок.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
С оглед признанието на иска на всички заявени основания, ответникът, носещ
тежестта на доказване в производството по предявен отрицателен установителен иск,
не е ангажирал доказателства по делото.
С оглед на изложеното, ищцата не се явява задължено лице за процесната
стойност на доставени ВиК услуги през посочения период, поради което предявеният
от нея установителен иск за недължимост следва да се уважи. Предвид констатираната
липса на облигационна връзка между страните, както и липсата на доказан факт
извършена ли е доставка на услуги в имота и на каква стойност, то обсъждането на
въпроса погасено ли е вземането по давност, се явява безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищцата. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2
ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал
повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото
оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен
фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че изрично
признава недължимостта на процесната сума на всички заявени основания че
между страните не е налице облигационно правоотношение, че ищцата не е потребител
на ВиК услуги за посочения имот и период, че ответното дружество не е предоставило
услугите по оспорените задължения, както и че същите са погасени поради изтекъл
давностен срок. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
2
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При
такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма
значение в отношенията между страните. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая не са
налице, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с изпълнителен
титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради което се налага
извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е константната
практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело №
3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.
№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав, Определение
№20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО,
169 състав, Определение № 298/30.05.2009 г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по описа на I
г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде
осъждан за разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника също не следва да бъдат
присъждани разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. С.
В., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от общо
208,76 лева, представляваща стойност на ВиК услуги, за които са издадени фактури в
периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2018 г., начислени по партида с абонатен №
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3