№ 794
гр. Русе, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520100523 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „АПС България“ ЕООД твърди, че на 16.04.2022 г. ответницата Е. С. Р.
сключила Договор за потребителски кредит № 663438 със „Сити Кеш“ ООД, по силата
на който получила сумата от 350 лева, която да върне на 4 вноски, от които една в
размер на 126.20 лева и три в размер на 139 лева, в срок до 16.08.2022 г., когато
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към
контракта. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 47.82 %. Приложените Общи условия и
Договор за паричен заем № 663438/16.04.2022 г. по безспорен начин установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не
изпълнила в срок и съобразно условията в него. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за
всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от ОУ по договора било уговорено „Сити Кеш“ ООД
да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които
ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори били сключени по електронен път по силата на
ЗПФУР. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
1
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по контракта. С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Е.
С. Р. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парично вземане, конкретизирано в т. 9
на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д.№ 5722/2024 г. по описа на РС-Русе в общ размер 833.49 лв.,
формиран от: главница в размер на 350 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 5722/2024 г. по описа на РС-Русе, договорна възнаградителна
лихва в размер на 35.30 лв. за периода 16.04.2022 г. - 16.08.2022 г., законна лихва за
забава върху главницата в размер на 64.67 лв. за периода 16.08.2022 г. - 02.10.2024 г.,
225.62 лв. неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „Сити Кеш“ ООД и 157.90 дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договора за потребителски кредит кредит.
В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си, оспорва
допустимостта на иска, като заведен от ненадлежен ищец. Счита цесията за нищожна,
тъй като Е. Р. не е била уведомена за това. Евентуално, ако искът бъде уважен иска,
моли същият да се сведе до 250 лв., тъй като имало доказателства, че от ответницата са
платени 100 лв.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5722/2024 г. по описа на РС-Русе, в полза на
ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Е. С. Р. за сумите: 350 лв. главница по Договор за потребителски кредит №
663438/16.04.2022 г., сключен със заемодателя “Сити Кеш” ООД, 35.30 лв. договорна
лихва за периода 16.04.2022 г. – 16.08.2022 г., 64.67 лв. лихва за забава за периода
16.08.2022 г. – 02.10.2024 г., 225.62 лв. дължими такси, 157.90 лв. неустойка по чл.6.2
от договора за кредит и 125 лв. деловодни разноски.
Предвид връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на
22.01.2025 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
депозирана в съда на 29.01.2025 г.
На 16.04.2022 г. е сключен договор за паричен заем Кредирект № 663438 между
2
заемодателя „Сити Кеш” ООД и заемателя Е. С. Р., по силата на който на ответницата е
отпуснат заем в размер на 350 лв. Договорът се сключва за срок до 16.08.2022 г., когато
е последното плащане по него, при следните параметри: ГЛП 40,05 %, годишен
процент на разходите 47,82 %, обща сума за плащане 385.30 лв. на четири месечни
вноски в размери съответно от 11.68 лв. първата вноска и по 124.54 лв. останалите три
вноски.
Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на
заемната сума да предостави обезпечение: поръчител или банкова гарация, при
неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 170.70 лв., която се начислява
автоматично от подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно
погасителния план.
Към исковата молба е приложена Разписка от 16.04.2022 г. за извършен превод
от „Сити Кеш“ ООД полза на Е. Р. на сумата от 350 лв. по Изипей.
На 05.04.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който „Сити Кеш” ООД прехвърля на „АПС Бета България“” ЕООД
портфолио с вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в
Анекс 1 към договора. От пози анекс е приложено извлечение по делото и в него под
№ 3268 действително фигурира вземането по процесния договор за заем, сключен с
ответницата.
По електронната поща на Е. Р. е изпратено и уведомление за цесия на 11.04.2023
г. от „АПС Бета България“ ЕООД.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за
наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният
към исковата молба договор попада под приложното поле на Закона защита на
потребитЕ.те - заемателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги,
свързани с дейността на кредитна институция, по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Съобразявайки и възраженията на ответницата, изложени в съдебно заседание,
съдът констатира, че процесният договорът за паричен заем № 663438/16.04.2022 г.
нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е
недействителен.
В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна
стойност - 47.82 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
3
тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите
условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.
Съгласно чл. 6.2 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл.
6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в размер
на 170.70 лева. В случая не се спори, че ответницата не е представила обезпечение.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити
без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6 от договора, според която се
дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 33 от общите условия изисквания, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увЕ.чаване на размера на
задълженията. По посочения начин се заобикаля и закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава
с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.
Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание
4
чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и
този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 6 от договора. Тя
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно
кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който
случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повЕ.телните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да
бъдат заместени по право от повЕ.телни норми на закона или че договорът за паричен
заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение
№ 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 г. по описа на РОС).
Поради недействителност на договора за кредит, се дължи само чистата
стойност, без претендираните лихви, такси и неустойка, предвид чл. 23 ЗПК.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици.
При това положение следва да бъде уважена само установителната претенция за
дължимост на главницата от 350 лв., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, а останалите искове като неоснователни подлежат на
отхвърляне.
Съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете, ответницата дължи на
ищеца деловодни разноски за заповедното производство от 52.49 лв. и 136.47 лв. за
настоящото дело. Ищецът от своя страна дължи на ответницата деловодни разноски за
исковото производство, съразмерно отхвърлената част от претенциите, или сумата 290
лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. Р., с ЕГН **********, от
гр.Р., ул.“Д.“ 31, вх.2, ет.4, ап.8, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.
5
„България” 81В, сумата 350 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 663438/16.04.2022 г., сключен със заемодателя “Сити Кеш”
ООД, ведно със законната лихва от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, което е
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 5722/2024 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове
на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Е. С. Р., с ЕГН **********,
за дължимост на сумите: 35.30 лв. договорна лихва за периода 16.04.2022 г. –
16.08.2022 г., 64.67 лв. лихва за забава за периода 16.08.2022 г. – 02.10.2024 г., 225.62
лв. дължими такси и 157.90 лв. неустойка по чл.6.2 от договора за потребителски
кредит от 16.04.2022 г., които са предмет на заповед за изпълнение по ч.г.д.№
5722/2024 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Е. С. Р., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Д.“ 31, вх.2, ет.4, ап.8, да
заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, с ЕИК *********, 52.49 лв.
деловодни разноски по ч.г.д.№ 5722/2024 г. по описа на РС-Русе и 136.47 лв. разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Триадица, бул.„България” 81В, да заплати на Е. С. Р., с
ЕГН **********, 290 лв. деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6