Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 174
17.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Тодорка Стоянова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1372 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С Решение № 790 от 02.03.2020 г. по гр. д.
№ 8516 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на А.Т. С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от общо 1574.79 лв., представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 225.23 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него, като “Водач на специализиран автомобил” в
РС “ПБЗН” – гр. Несебър към РД “ПБЗН” – Бургас, за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1575 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 03.10.2019г. до окончателното
изплащане; сумата 214.09 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето
от 30.12.2016г. до 02.10.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
С решението Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, е
осъдена да заплати по сметка на РС - Бургас сумите за разноски в размер от
200 лева за възнаграждение на вещо лице и държавна такса в размер на
112.99 лева.
Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с която се обжалва Решение
№ 790 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 8516 по описа за
2019 г. на Районен съд – Бургас. Иска се отмяна и постановяване на ново
решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В депозираната жалба се сочи, че решението
е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и необосновано
Сочи се, че е неправилен изводът на съда
за приложението на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143. Навеждат се доводи,
че същата е загубила действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5450/2016г. На второ място се
излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Изложени
са и теоретични постановки относно юридическия характер на възнаграждението за
извънреден труд, като се твърди, че редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен и извънреден труд е регламентиран в ЗМВР, като не е налице препращане към
КТ. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР сътношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа
дневен труд).
Цитирана е практика на Районен съд-Ловеч,
Окръжен съд- Ловеч и Окръжен съд- Ловеч, както и Решение №55/07.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. №5169/2014 г. в смисъла, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не е приложима по отношение на
служителите на МВР. Посочено е че с писмо рег. №8121р-17549/04.10.2019 г. на
директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предоставена писмена
консултация от проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал. 1, във
вр. ал. 3 от ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., като същото
становище е приложено към въззивната жалба.
Твърди се, че дори и да се допусне
преизчисление на часовете нощен труд с коефициент 1.143, то това не може да
служи за генериране на извънреден труд, доколкото от ищеца се претендира
заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му
дежурства.
Оспорват се изводите на назначената от
първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, като се излагат съображения че
неправилно съдът е кредитирал нейните изводи, при наличието на разминаване
между предмета на същата и исковата претенция. Сочи се, че още в отговора на
исковата молба, въззиваемата страна е възразила срещу основанието за извършване
на експертиза, както и срещу третия поставен към нея въпрос, с оглед
неправилното му формулиране като е акцентирала върху обстоятелството, че при
евентуалното преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се
формират часове извънреден труд. Навеждат се твърдения, освен това, че вещото
лице не е отговорило на втория въпрос, включен в предмета на експертизата по
начина, по който е бил формулиран, тъй като същата е посочила общия брой часове
положен от въззивника нощен труд, без да държи сметка, че той е по-голям от
този положен по графици за дежурства.
При условията на евентуалност се иска от
въззивната инстанция, ако съдът не възприеме така изложените доводи и не
отхвърли иска изцяло, да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. –
17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното
време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията
на чл.9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.
Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
С въззивната жалба е направено искане за
спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
произнасянето с решение на ГО на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020г., което е
оставено без уважение с определение на БОС от 08.07.2020г.
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна по жалбата А.Т. С., с който се оспорва
изцяло въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР и се иска същата да бъде оставена без уважение,
а решението на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за
законосъобразно.
Твърди се, че липсата на изрична норма в
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Сочи се, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от
една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга –
задължава работодателите за преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се
касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. В подкрепа
на тези аргументи се цитира Решение № 311/08.01.2019г. по гр. д. № 1144/2018г.
на ВКС, IV ГО.
Не са заявени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на
спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Производството пред първата инстанция е започнало по
искова молба, подадена от А.Т.С., чрез
пълномощника адв. Станкова, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР гр. София, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 1400,00 лв. представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240 часа за целия
процесен период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получени след преизчисляване с
коеф. 1,143 на положения от него нощен труд, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението и сумата в размер на 200 лева, представляващо сбора на мораторните
лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен
и отчетен като извънреден за процесния период, от момента на настъпване на
падежа на всяко едно плащане – 30-то число на съответния месец до датата на
депозиране на исковата молба в съда.. Претендира се присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд при 24 часови дежурства,
предварително определени с график за всеки месец като “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” гр. Несебър към РД “ПБЗН” Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР София, като се посочва, че същата е със статут на
държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо
1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 води до 1920 часа дневен труд или 240 часа извънреден труд, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението
– 1400,00 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Излагат се съображения,
че положения от ищеца нощен труд е належно изчислен в съответни протоколи и му
е платен по действащите правила, уреждащи по специфичен начен заплащането на
нощния труд на служителите на МВР. Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са
доказателства. Претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 19.02.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1574,79 лв. за положен извънреден труд от 225,23 часа и 214,09 лв. за мораторна лихва.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение, по време на което въззиваемия е заемал длъжността “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” гр. Несебър към РД “ПБЗН” Бургас, ГД “ПБЗН” - МВР и е имал статута на държавен служител.
Безспорно е и полагането на нощен труд от негова страна на 24 – часови смени
през процесния период, т.е. и през нощта, за които му е била изплатена сума в
размер на 393,75 лв. - по 0,25 лв. на
час, съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179,
ал.2 от ЗМВР.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза,
от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния период,
ищецът е положил 1575 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143, нощният труд от 1466 часа става на 1800,23 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 225,23 часа, а общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд от 225,23 часа възлиза на 1574,79 лв.
Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по
протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като
извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за
заплащане на сумата от 1574,79 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 225,23 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него, като “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” – гр. Несебър към РД “ПБЗН” – Бургас, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
1575 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 03.10.2019г. до окончателното плащане; сумата от 214,09 лв. – обезщетение за забавено плащане
за времето от 30.12.2016г. до 02.10.2019г.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Последният извод се подкрепя и от приетите изменения
на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020г., според които /чл.187, ал.1, изр.2/ вече е
фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта- 8 часа за
всеки 24- часов период. Приета е и нова разпоредба на чл.187, ал.4 ЗМВР,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. Тези материално-правни
норми действат занапред- след влизане в сила на закона, с който са приети, а за
процесното правоотношение се прилагат действалите до 7.07.2020г. норми на ЗМВР,
които не предвиждат каква е нормалната продължителност на работното време през
нощта.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във
времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че
в рамките на процесния исков период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала само Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен
нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприетият подход е в съответствие с установения правен
принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин
конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило,
което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в
конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване
на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00
часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и да е друг нормативен
акт се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при
липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон
замества общия. Освен това възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха
получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Ето защо, настоящият състав намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва
да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до
6:00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед
№8121з-791 от 28.10.2014г. и отменящата я Заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г.
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.
8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е
поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на положения
нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е една от двете
величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на
посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен
труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което
е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон
следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на
приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната
продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно
отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за държавните служители в МВР е
приложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1, 143 не е налице положен извънреден труд:
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР.
Представената от въззивника правна консултация от проф. Васил Мръчков не е
годна да разколебае горния извод. По същество в нея са изложени съображения, че
по настоящия вид казуси не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ обаче касае случаите
на подневно отчитане на работното време, докато в настоящия случай се касае за
сумирано изчисляване на работното време, а това е хипотеза, уредена в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Ето защо изложените от проф. Васил Мръчков
съображения относно приложението на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ са напълно неотносими
към настоящия казус, който касае приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от въззивника
довод за приложимост на действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време положеният
нощен труд не се превръща в дневен. Подобно възражение се въвежда едва с
въззивната жалба, а от друга страна цитираната разпоредба само определя начина
на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената норма за
отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в
разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като извънреден
труд се отчитат действително отработените часове, без да се превръщат нощните
часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд
пред Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат действително
отработените от служителя часове нощен труд през процесния период в дневен и че
му се дължи възнаграждение. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 9,
ал. 5 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, която предвижда, че за
определяне на трудовия стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано
изчисляване на работното време, се определя като изработените часове по графика
за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените
с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време, както и чл. 18, ал. 3 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в размер
на 1575 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1800,23 часа, като разликата от 225,23 часа експертизата отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен,
съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1574,79 лева., а претендираната мораторна лихва за
процесния период на 214, 09 лева. Експертизата не
е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна
задача, поради което наведените от въззивника възражения срещу заключението на вещото лице се явяват преклудирани и не могат да
доведат до установяване на различна фактическа обстановка, която да се яви база
за нови правни изводи по делото.
Районният съд е приел, че искът за главницата е основателен за целия
предявен размер от 1574,79 лв. и искът за мораторна лихва за целия
предявен размер от 214,09 лева.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в неговата цялост.
При този изход на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че
на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сумата от 300 лв. за въззивната инстанция, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие. Присъденото възнаграждение не е
прекомерно, тъй като са предявени два обективно съединени иска- за главница и
мораторна лихва, като възнаграждението е съобразено с изменените размери по
Наредба №1/2004г. на ВАдвС за МРАВ и не надвишава минималния размер.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 790 от 02.03.2020г., постановено по гр. дело № 8516/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Пиротска” № 171А, да заплати на А.Т.С., с ЕГН **********,***, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: