Определение по дело №1814/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2610
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20217050701814
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………………………………

 

 

гр.Варна, …………………………  2021г.

 

 

Варненският административен съд, ХІХ - ти състав, в закрито заседание на  четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

Административен съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело № 1814 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

 

 

          Производството е по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, чрез адв.М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 154/06.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна.

          Жалбоподателят твърди недопустимост на обжалваните действия по съображения, че към момента на постановяване на решение № 154/06.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна все още не е бил изтекъл срока за обжалване на определение №1927/02.08.2021г. по административно дело №1605/2021г. на Варненския административен съд, с което преписката е била изпратена по компетентност на директора на ТД на НАП, поради липса на доказателства, че протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е бил обжалван по административен ред.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

След преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 13.07.2021г. в 13:30 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на адрес: гр.Варна, ул.“Орех“ №1, старши инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на МПС с рег.№ СВ 8747 СМ и ремарке с рег. № С5034ЕС с цел да бъде установено дали стоката по количество и вид, която се е разтоварвала на посочения адрес е съответствала на описаното в придружаващите я документи.

В решение №154/06.08.2021г. се сочи, че след приключване на изброяването и липсата на установени неточности в количеството стоки, необходимостта от действията по обезпечаване на доказателства е отпаднала и в протокол № 0436294/13.07.2021г. е записано, че действията са отменени. В същото решение в по-горен абзац е посочено, че именно с процесния протокол са наложени действия по реда на чл.40 от ДОПК.  Нечетливостта на протокол № 0436294/13.07.2021г. затруднява установяването именно на такова волеизявление от страна на контролните органи. Четлив препис не е предоставен на съда, въпреки указанието дадено на ответника с разпореждане №10890/20.08.2021г., което му е съобщено на 24.08.2021г.

Протокол № № 0436294/13.07.2021г.  е препратен на  директора на ТД на НАП-Варна, въз основа на определение №1927/02.08.2021г. на Варненския административен съд, постановено по административно дело №1605/2021г. Произнасянето на горестоящия административен орган с решение №154/06.08.2021г. не е недопустимо, макар и сторено преди влизане в сила на съдебното определение, с което жалбата срещу протокола за обезпечаване на доказателства му е препратена от съда, тъй като обжалването по административен ред е задължително съгласно чл.41 от ДОПК.

С решение №154/06.08.2021г. на директора на ТД на НАП гр.Варна е отхвърлена жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  с аргумента, че са били налице предпоставките по чл.40 ал.2 от ДОПК, свързани с невъзможността действията по ал.1 да бъдат извършени своевременно, което е наложило законосъобразното, според директора на ТД на НАП – Варна, обезпечаване на доказателства за срок до 48 часа. Отбелязано е, че запечатването на обекта се явява обосновано и необходимо с оглед необходимостта да бъде запазена и автентичността на доказателствата - документите, книжа и носители на информация свързани със задължения и отговорности за данъчни задължения, съгласно правомощията по чл.12 от ДОПК. Приети са за неоснователни оплакванията на дружеството за нищожност на действията поради това, че стоките не съставляват стоки с висок фискален, т.к. в случая действията не са извършени на основание чл.121а от ДОПК, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК, според която в случай че е невъзможно действията по извършване на проверка да бъдат извършени своевременно, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, в срок до 48 часа.

Във връзка с дадени от съда указания по настоящото дело  с разпореждане №11015/25.08.2021г., дружеството-жалбоподател е представило  уточняваща молба вх.№14041/27.09.2021г., в която подчертава, че поддържа жалбата си срещу протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 154/06.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК и след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Действията на органите по приходите, предмет на настоящия съдебен контрол, не са извършени по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК  - в хода на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК - в който смисъл е и изявлението на решаващия орган в решение № 154/06.08.2021г., поради което именно в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната валидност и законосъобразност.

В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази следното:

Доказателствените средства по дефиниция са предвидени и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на доказване факти. В производствата по установяване на задължения, респ. по установяване на факти и обстоятелства по ДОПК, това са обясненията и сведенията на лицата, документи, книжа и др. носители на информация, както и заключенията на вещи лица.

Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В ал.2 на същата разпоредба е предвидена възможност органът по приходите да запечата обекта или част от него (само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката

Извън хипотезата на обезпечаване на доказателства за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл.127а, вр.чл.121а, ал.3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на доказателства е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК). Обезпечаването на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното предварително събиране (в хода на проверка), предхождащо образуване на ревизионно производство или събирането им в хода на самата ревизия с цел да се предотврати евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или увреждане, когато тези доказателства са от съществено значение за установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В тази връзка запечатване на обекти или на части от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40, ал.1 ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката., а когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите съществува предвидената в ал.4 на с.р. възможност да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването.

Съгласно чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или упълномощено от него лице. В случая със заповед № Д-1024/29.06.2018г. на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна е оправомощил органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ да предприемат действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК, поради  техните действия не са  нищожни, предвид предоставените им правомощия.

Във връзка със служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът установява, че в протокол серия АА №0436294/13.07.2021г. липсват мотиви за предприемане на действията. В същия само са изброени документите, придружаващи стоката, нейният вид и тегло - пак според придружаващите документи, установените след справка в ИМ на НАП факти относно получателя на стоката, съответно за нейния превозвач, като липсва посочване, и от съдържанието на протокола не става ясно, в каква връзка и за какви факти и обстоятелства се извършва проверката, в хода на която се извършват действията по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.

Опит за конкретизация и яснота за тези обстоятелства, в контекста на изискването за мотивиране, не е направен дори от решаващия орган в решение № 154/06.08.2021г., според което действията са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по документите. Освен това е налице и противоречие в мотивите са предприети и непредприети действия по обезпечаване на доказателства, което води до изначална липса на мотиви, тъй като остава напълно неясна волята на административния орган.

Нищо от придружаващите стоката документи, респ. друга информация станала известна на органите по приходите в хода на твърдяната проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК, не е обосновавало съмнение относно автентичността на документите, с които е пристигнала стоката, както и за наличие на несъответствие на стоката  по количество и вид, с описаната в придружаващите документи.

Нещо повече, макар в протокол № 0436294/13.07.2021г. да е посочено, че проверката се извършва по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК, съответно да се сочи, че действията са предприети на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, на практика органите по приходите са извършили действия по осъществяване на фискален контрол върху процесната стока, без да са били налице основанията за това.

Пломбирането на контейнера да има за обективна последица неговото запечатване, тези действия кореспондират с реда за осъществяване на фискален контрол по Наредба № Н-2/30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ, а не с хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК. Техническото  средство  за контрол по смисъла на §1, т.26 от ДР на ДОПК – пломбирането  е способ за контрол на стоки, регламентиран с Наредба № Н-2/30.01.2014г., за използването на който правомощия имат само органите по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, при това само в хода на извършването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск - чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, а в случая условията за извършване на такъв контрол не са налице, т.к. процесните стоки представляващи МДФ врати и елементи за тях, декларирани с код по КН 44182080, не попадат в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК и следователно не подлежат на фискален контрол.

Кои от изрично регламентираните действия по чл.40, ал.1 от ДОПК (опис, изземване чрез опис, копиране на информация) не е било обективно възможно да бъдат извършени своевременно за целите на проверката, не става ясно и от протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателства, документирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са незаконосъобразни и следва да се отменят.

При този изход на спора в полза на дружеството следва да се присъдят разноските за производството, представляващи държавна такса в размер на 50лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, ХІХ-мт състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 154/06.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, разноски за производството в размер на 50 (петдесет) лева.

 

Определението съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: