Решение по дело №3640/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1061
Дата: 11 май 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Албена Ботева
Дело: 20221100503640
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева

Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100503640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 08279/03.02.2022 г., подадена от длъжника
„С.В.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, срещу
Постановление с изх. № 2872/26.01.2022 г. по изпълнително дело № 20228510400047
по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ,
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на 700
лева е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че освен подадената
молба за образуване на изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя не е
извършал други процесуални действия. Евентуално, жалбоподателят релевира
възражение, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като
изпълнителното дело не се характеризира с каквато и да е правна или фактическа
сложност. Жалбоподателят моли и да бъде намалена определената по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ пропорционална такса, тъй като същата била прекомерна и
незаконосъобразно в материалния интерес, върху който се начислявала било включено
и адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят претендира разноските, направени по повод настоящото
производство.
Взискателите изразяват становище, че жалбата е частично недопустима,
евентуално – неоснователна.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
1
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20228510400047 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 11.01.2022 г. по молба на „Д.А.“
ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД, и двете действащи чрез адв. С.Д., и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 01.11.2021 г. по гр.д. № 35293/2020 г. по описа
Софийски районен съд, 63 състав, съгласно който „С.В.“ АД е осъдено да заплати на
„В.Р.“ ЕООД, сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение, което вземане е
прехвърлено на взискателите с договор за цесия от 12.11.2021 г.
Молбата от 11.01.2022 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително
производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, да бъде наложен запор на
движими вещи на длъжника, да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти на
длъжника, както и да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е в размер на 800 лева, което е платено по банков път.
На 11.01.2022 г., на „С.В.“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която е получена от длъжника и в която са посочени следните разноски по
изпълнителното дело: 808.91 лева – разноски по изпълнителното дело, 220.22 лева –
такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На същия ден – 11.01.2022 г., поканата за доброволно изпълнение е получена
от длъжника.
На 21.01.2021 г., „С.В.“ АД е депозирало възражение срещу приетото
адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалваното Постановление с изх. № 2872/26.01.2022 г., съдебният
изпълнител е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от
800 лева на 700 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
2
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на
съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Неоснователни са възраженията на взискателите, че жалбата е недопустима,
тъй като с възражението си длъжникът изрично е възразил и срещу пропорционалната
такса, а относно изявлението на взискателите, че намаляват размера на претендираното
адвокатско възнаграждение – липсват данни същото да е съобразено от ЧСИ.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на Постановление с изх. №
2872/26.01.2022 г.. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на
ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20228510400047
по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
11.01.2022 г., процесуалният представител на взискателите е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателите представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по
изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително
3
дело в размер на 200 лв.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от
ГПК. След образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал
каквито и да е други действия за удовлетворяване на вземанията си (каквито не са
депозирането на молби и становища относно претендираното от него адвокатско
възнаграждение). Не представлява и такова действие и направеното с молбата от
12.01.2022 г. (1 ден след първоначалната молба) „оттегляне“ на посочените в молбата
за образуване на изпълнителното дело изпълнителни действия, тъй като и както беше
посочено определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата
по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК.
Отделно от изложеното, длъжникът по изпълнителното дело е ВиК оператор,
който следва да отговаря на изискванията и критериите по Закона за водите и
Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на
персонала им, като за да осъществява дейност подлежи на нормативно установен
контрол от държавни органи.
С оглед на изложеното, дължимите от „С.В.“ АД разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
Съдът приема, че обжалваното постановление имплицитно съдържа и отказ да
се намали размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. В тази
връзка, следва да се посочи следното:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в материалния интерес
върху който се изчислява таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ не следва да се
включва адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в
изпълнителното производство.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита
в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС), които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски
4
за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват,
както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в
понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл например е
решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по изпълнението, независимо, че е удовлетворено
непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл т. 2 от ТР
№3/10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод
е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са
изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени
разноски на взискателя по изпълнението, като заплатени авансови такси, но не са
изключени направените от него разноски за адвокат.
С оглед намаленият размер на адвокатското възнаграждение, дължимата
пропорционална такса е в размер на 67.20 лева, с вкл. ДДС (56 лв. + 20 %),
начислена върху материален интерес от 560 лева
Обжалваното постановление следва да се отмени, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 700 лева, както и в частта, с която е
оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на пропорционалната такса
по т. 26 за над сумата от 67.20 лева, и вместо това адвокатското възнаграждение следва
да се намали на 200 лева, а таксата по т. 26 от Тарифата – на 67.20 лева. В останалата
част, жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление с изх. № 2872/26.01.2022 г. по изпълнително дело №
20228510400047, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ, е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над
200 лева до 700 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20228510400047
по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ, и в частта, с която ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ,
е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ - за разликата над 67.20 лева, вместо това
5
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20228510400047, в размер на 200 лева, а пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ - в размер на 67.20 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 08279/03.02.2022 г., подадена от
„С.В.“ АД, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6