№ 38017
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110140801 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от М. С. М. срещу „Лендиво“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е направил искане за присъединяване към настоящото дело на гр.
дело № *****/2025 г. и *****/2025 по описа на СРС. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в
съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на
ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези
дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. След служебно извършена
справка съдът констатира, че действително както по настоящото гр. дело №
*****/2025 г., така и по гр. дело № *****/2025 г. на страната на ищеца и ответника
участват едни и същи лица, като и двете производства касаят едни и същи предявени
искове, но във връзка с различни договори за потребителски кредит. Трите
производства обаче не се намират на един и същи етап на развитие. По настоящото
дело е изтекъл срокът за отговор на исковата молба и е постъпил такъв, докато по гр.
дело № *****/2025 г., така и по гр. дело № *****/2025 г. не е изтекъл срокът за
отговор на исковата молба, нито е постъпил такъв преди изтичането на срока за
отговор, за да бъде съобразен от настоящия състав при изготвянето на проект на
доклад и насрочване на открито съдебно заседание по делото. Ето защо, трите
производства няма как да бъдат докладвани едновременно с настоящото определение,
тъй като предпоставките за това по гр. дело № *****/2025 г. и по гр. дело №
*****/2025 г. не са настъпили. Искането не следва да бъде уважено. Същевременно
искането на ответника съдът да съобрази разпоредбата на чл. 3 ГПК при разпределяне
отговорността за разноски с оглед изхода на делото, следва да бъде съобразено с акта
по същество.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. С отговора на исковата
молба ответникът представя справка от счетоводните си книги за начина на
разпределение на постъпилите плащания; с отговора на исковата молба не се оспорва
факта, че неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с включена
1
неустойка не са необходими специални знания.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да
представи преписката по процесния договор за паричен заем за относимо и
допустимо, но доколкото с отговора на исковата молба същата е представена, искането
следва да бъде отхвърлено.
Искането на ответника да бъдат изискани и приложени към настоящото дело
искови молби, респ. справки по образувани гр. дело № *****/2025 г. и гр. дело №
*****/2025 г. по описа на СРС за установяване, че се касае за дела между същите
страни, но за различни договори за потребителски кредит, не е необходимо по смисъла
на чл. 146, ал. 4 ГПК. Съдът извърши съдебна справка, от която се установи, че се
касае за производства между едни и същи страни, но по възникнали различни
правоотношения, като всички искови молби са подадени от ищеца чрез адв. Л. К. Б..
На ищеца следва да се даде възможност за ангажиране на становище.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси, за
задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи цялата преписка по
процесния договор за потребителски кредит.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание
може да ангажира становище във връзка с твърдението на ответника, че между същите
страни са образувани и гр. дело № *****/2025 г. и гр. дело № *****/2025 г. по описа
на СРС, касаещи различни договори за кредит от процесния, за което съдът е
извършил и служебна справка.
При неизпълнение, съдът ще приеме, че това обстоятелство не се оспорва.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 30.10.2025 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № ***** от 13.08.2024 г. поради противоречието му със закона,
както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор.
Ищецът М. С. М. твърди, че на 13.08.2024 г. сключил с ответното дружество
„Лендиво“ ООД договор за потребителски кредит № *****. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., която следвало да върне с
1 погасителна вноска. Сумата, която следвало да върне на ответното дружество била в
размер на 520 лв., като включвала главница, договорна лихва и неустойка за
непредставяне на обезпечение. В договора бил уговорен ГПК в размер на 42,58 % и
ГЛП в размер на 36,00 %. Сочи, че съгласно чл. 17 от договора се е задължил в 3-
2
дневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1.
Поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря на поставени условия и 2.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция. Излага още, че съгласно чл. 27 от
договора, при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема, следвало
да заплати неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Сочи, че е погасил
изцяло всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената
неустойка. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за
неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният
бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения
относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.
Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника сума в
размер от 120 лева е недължимо платена, поради което претендира нейното връщане.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага
подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в
размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага
съображения, че между страните са сключени общо 11 договора с включена клауза за
неустойка като процесната, поради което потребителят многократно се е съгласявал
със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно
процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на
договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на
договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса
на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил
предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на
несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал
възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и
съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при
посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения
установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният
осъдителен иск. Освен това, в условията на евентуалност сочи, че осъдителният иск
следва да бъде уважен до размера от 112 лева, тъй като общо платената сума от ищеца
по договора възлизала на 512 лв., а не на 520 лв. Поради тези и останалите подробно
изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ***** от 13.08.2024 г., който
противоречи на закона.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 120 лева, представляваща недължимо платена сума, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
3
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ***** от 13.08.2024 г., по силата на който ищецът е получил в
заем сумата от 400 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена неустойка
поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен
при формиране на посочения в договора ГПР; 3) че ищецът е заплатил на ответника
сумата от 512 лева /безспорен размер между страните/.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4