№ 212
гр. Смолян, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500250 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение № 500/30.12.2024г по гр.д. №1193/2023г
Смолянският районен съд е осъдил „Маунтийн Бийф“ ЕООД, ЕИК206705001,,
седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.“В. Л.“ №28, да заплати на С.
С. Д. сЕГН:********** сумата от 118,39 лева; на К. В. Д. сЕГН:**********
сумата от 118,39 лева, на С. В. Д. сЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на
К. С. П. сЕГН:********** сумата от 177.58 лева, на В. С. П. сЕГН:**********
сумата от 177.58 лева, на М. Д. ХаджидА. -Д. с ЕГН:********** сумата от
88.79 лева, на Й. П. А. с ЕГН:********** сумата от 88,79 лева, на К. П. Д. с
ЕГН:********** сумата от 88.79 лева, на М. П. Х. с ЕГМ:**********, сумата
от 88.79 лева, на В. Н. П. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на В. Х. П.
с ЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на И. С. П. с ЕГН:********** сумата
от 118.39 лева, на Й. С. П. с ЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на В. З. Н.
с ЕГН:********** сумата от 88.79 лева, на Д. З. П. с ЕГН:********** сумата
от 88.79 лева, на И. И. П. с ЕГН**********, сумата от 177.58 лева, на Й. А. А.
с ЕГН:********** сумата от 177.58 лева, на И. А. П. с ЕГН:**********
сумата от 177.58 лева, на С. Д. А. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на
В. Д. Т. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на П. К. Г. с ЕГН**********
сумата от 532.74 лева, на Л. К. Г. ЕГН********** сумата от 532.74 лева, на Ц.
Б. М. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на В. Б. Р. с ЕГН:**********
сумата от 532.74 лева, които суми представляват обезщетения за причинени
имуществени вреди за отсечена дървесина в поземлен имот с
идентификатор №49014.16.474, в местност "Бълша", в землището на с.
1
Момчиловци, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.12.2023г.
до окончателното им изпащане, както и направените съдебни разноски по
делото в размер на 605,72 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№723/24.01.2025г от МАУНТИЙН
БИЙФ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Смолян, чрез управителя си Ан. Г. К.,чрез адв.М.,който счита ,че обжалваното
решение на районен съд –Смолян е незаконосъобразно , необосновано
,неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила .Счита ,че районният съд е
намерил, че макар формално в полза на ответника да е било издадено
разрешително за сеч, както и че е била осъществена разпоредителната сделка
за имота, в който е била извършена сечта, отговорността на ответното
дружество произтича от факта, че сечта е извършена в имот, в който права
притежават и ищците. Т.е., според съда, ответникът не е имал правото да
извършва сеч и добива дървесина и да реализира доходи само за него, защото
ЗЗД и конкретно чл. 45 ЗЗД не изисквал наличието на умисъл за форма на
вината, за да се приеме наличието на деликт. Ето защо, макар ответното
дружество да е било добросъвестен купувач на имота, то отговаряло за
имуществените вреди, причинени на ищците, а същите търпели такива вреди,
вследствие на извършената сеч в съсобствения им имот. Намира ,че тези
изводи на съда са неправилни.В процесния случай ищците са предявили
срещу довереното му дружество иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД. В уточнителна молба с вх. № 3372/28.05.2024 г. те са посочили, че
отсичайки дърветата от чужд имот, без знанието и съгласието на
действителните собственици на имота (т.е. ищците), довереното му
дружество им е нанесло имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
за тях ползи от неполучен добив от стойността на добитата от ответника
дървесина, находяща се в единия от процесните имоти. Счита, че по делото не
се доказва наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 във
вр. с чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на довереното му дружество.
На първо място намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд,
че по делото е доказано наличието на противоправно деяние от страна на
„Маунтийн Бийф" ЕООД или на изпълнителите на възложената от него работа
.В случая счита ,че е безспорно установено, че довереното му дружество е
придобило имота, в който е извършена процесната сеч, с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 165, том II, per.
№ 3230, дело № 353от 05.11.2021 г. на нотариус Анастасия Славкова. Намира
,че е спазена изискуемата от закона форма, съответно сделката е
действителна, макар и да не произвежда вещно-прехвърлителен ефект по
отношение на идеалните части от имота, притежавани от ищците, които не са
били страни по същата. Независимо от това, счита ,че доколкото по делото не
се доказва довереното му дружество да е знаело, че продавачите по сделката
не са собственици на целия имот, то доверителят му е придобил собствеността
само върху идеалните части, притежавани от тримата продавачи, а по
отношение на оС.лата част от имота той е бил добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 70 ЗС. Тази добросъвестност счита ,че се е запазила до
2
момента, в който „Маунтийн Бийф" ЕООД е бил уведомен от органите на
досъдебното производство за претенциите на трети лица по отношение на
процесните имоти, а именно в началото на м. септември 2022 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 71 от ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта и
получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска завръщането й.
В правната доктрина и утвърдената съдебна практика се приема, че до
отпадането на добросъвестността, легитимиращата добросъвестния владелец
сделка му предоставя пълния обем правомощия на собственик на вещта, а
именно правото на владеене, ползване и разпореждане. Твърди ,че по делото
безспорно се доказва, че процесната сеч е извършена през м. април 2022 г.,
като са спазени всички нормативни изисквания за това - издадено е
разрешително за сеч № 11/28.02.2022 г. на общ. Смолян по реда на чл. 32, ал. 3
от ЗОСИ, а изсечената дървесина е била превозена въз основа на превозен
билет от 29.04.2022 г. Поради това счита ,че при извършването на сечта
довереното му дружество е действало изцяло добросъвестно, с разбирането,
че е единствен собственик на целия имот, включително и на намиращите се в
същия имот дървета на основание чл. 92 ЗС, а самата сеч е извършена
изцяло в съответствие с изискванията на действащата към онзи момент
нормативна уредба. Поради това намира ,че действията на дружеството не са
противоправни, доколкото са извършени изцяло по възлагане от лице, което се
явява добросъвестен владелец на имота, разполагащо с правомощията на
собственик на същия. Ето защо намира ,че не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно наличието на противоправно поведение.
Счита ,че дори да се приеме, че действията на „Маунтийн Бийф" ЕООД
са били противоправни, то не се доказва настъпването на претендираните от
ищците имуществени вреди.В процесния случай ищците, чрез техния
процесуален представител, изрично са посочили (на стр. 4 от уточнителната си
молба с вх. № 3372/28.05.2024 г.), че претендират заплащането на обезщетение
за причинени „имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати за тях ползи
от неполучен добив от стойността на добитата от ответника дървесина,
находяща се в наследствените им имоти."Счита ,че съгласно правната
доктрина и трайната съдебна практика имуществените вреди са два вида:
претърпяна загуба и пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в
чл. 82 от ЗЗД при договорната отговорност, а по отношение на деликтната, то
се извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, допускаща обезщетяване за
пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
която предвижда обезщетяване на „всички вреди", които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Твърди ,че понятието пропусната
полза не е дефинирано в гражданския закон. Твърди ,че в теорията и съдебната
практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора, респективно на третото лице,увредено от
деликта.Счита ,че съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
ТР 3/2021 от 13.01.2023 г. по тьлк.дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС,
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите
3
ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Вредите са
обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено
увреждане счита ,че не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и
хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В
процесния случай по делото счита -че ищците не са провели такова пълно
доказаване на сигурното увеличаване на имуществото си с претендираната
сума. Счита ,че липсват дори твърдения в този смисъл. Намира ,че не се
доказва наличието на някакво облигационно правоотношение с трети лица за
придобИ.е на дървесината, която е била отсечена по възлагане от „Маунтийн
Бийф" ЕООД, или каквито и да са други факти, които биха обосновали
сигурно увеличаване на имуществото на ищците, което да е осуетено с
изсичането от довереното ми дружество на процесиите дървета ползи.В тази
връзка сочи , че в нарушение на съдопроизводствените правила,
първоинстанционният съд не е изложил мотиви по въпроса за наличието на
претендираните от ищците имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи. Твърди ,че районния съд е намерил тези вреди за доказани, поради
което остава неясно и как съдът е достигнал до извод, че е налице този
елемент от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за да приеме
исковете за основателни.Счита че не се доказва съществуването на две от
предпоставките на фактическият състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на „Маунтийн Бийф" ЕООД- за непозволено
увреждане, поради което предявените искове намира ,че се явяват
неоснователни. Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе
Претендира разноски
Постъпил е писмен отговор с вх.№3131/09.04.2025г от адв.Н. П.
,пълномощник на ищците по гр.д. № 193/2023г по описа на районен съд –
Смолян , която намира въззивната жалба за неоснователна.Намира,че е
доказано кой е причинителя за тяхното обезщетяване, като размерът на
обезщетението се определя от съда, съобразно всеки конкретен случай. Счита
,че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че по делото не били
доказани наличието на предпоставките на чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за
уважаване на исковата претенция на ищците, тъй като по делото не било
доказано наличие на противоправио деяние от страна на „Маунтийн Бийф“, а
на второ място не били доказани настъпилите за ищците имуществени
вреди.Намира,че логически последователно и морално издържано е
правилото, че който причини вреди другиму, следва да ги възстанови. Такава е
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД относно непозволеното увреждане, но в
същия смисъл е и чл.81 ЗЗД, според които длъжникът отговаря само за
невъзможността за изпълнение, която може да му бъде вменена във вина.
Законодателят възлага и на едно лице, с оглед съображения за справедливост
да възстанови вреди, които не са причинени от неговото виновно поведение,
за разлика от наказателното право, където отговорността е винаги лична-само
извършилият престъпление бива наказателно преследван. Твърди ,че
гражданското право допуска отговорност за чуждо поведение /чл.43, ал.З;
чл.47, ал.2; чл.48, ал.1 и ал.2; чл.49, чл.233, ал.1, чл.244, ал.З; чл.238, ал.4 от
ЗЗД и др./ и отговорност без вина /чл.49; чл.50; чл.81, ал.2; чл.193, ал.З;
4
чл.244, ал.З от ЗЗД и др./. Ето защо, когато имаме състав, пораждащ
отговорност без вина, вредите се разпределят по такъв начин, че съзнанието
ни възприема тези разрешения като справедливи. Тази отговорност, както и
отговорността за чуждо поведение, делят вредите да бъдат поправени-
увреденият да бъде обезщетен. Индикатор за наличието на обективна
отговорност е липсата на възможност за освобождаване и лицето не може да
доказва, че не е проявило вина, че обективно не е могло да предотврати
вредите-тези обстоятелства са ирелевантни. Счита ,че отговорността за чужди
действия, независимо от изискването за вина, осигуряват удовлетворяването
на претърпелия вреди със своя гаранционен характер.Счита ,че отсичайки
дърветата от чужд имот, без знанието и съгласието на действителните
собственици на имота, ответника по този начин е нанесъл на ищците
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати за тях ползи от не получен
добив от стойността на добитата от ответника дървесина, находяща се в
наследствените им имоти. За собствениците на дърветата, съгласно чл.92 от
Закона за собствеността са собствениците на земята-ищците по делото ,счита,
че са налице вреди, които имат имуществен характер В тази връзка, счита за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че след като дружеството било
добросъвестен купувач /добросъвестен владелец/, то не били налице
предпоставките за уважаване на исковата претенция на ищците, тъй като не
било налице противоправно поведение от страна на дружеството. Счита че
макар формално да е било издадено разрешително за сеч, както и че е била
осъществена разпоредителна сделка за имота, в който е била извършена сечта,
отговорността на дружеството произтича от факта, че е извършена в имот, в
който ищците притежават 11/12ид.ч., а разпоредбата на чл.45 ЗЗД не
изисква наличието на умисъл за форма на вината, за да се приеме
наличието на деликт. Поради това намира ,че макар и дружеството да е
било добросъвестен купувач, то същото отговаря за имуществените вреди,
причинени на ищците, а счита ,че е доказано по делото по безспорен и
категоричен начин, че претендираните имуществени вреди ,са им били
нанесени. Презумирането към момента на увреждането ,на знание счита ,че
не във всички случаи е определящо за изискуемостта, в който пострадалият
да поиска обезщетението. И в тази връзка ,счита ,че влязлото в сила решение
ще постави началото на установяване на фактическия състав на правото на
репарация на вреди за ответника, т.е. както е в настоящата хипотеза
постановеното от районен съд -Смолян съдебно решение, ще постави
началото на правото на дружеството да предяви регресен иск срещу
продавачите, които са знаели, че му продават повече от притежаваните от тях
като обем права от имота. Счита ,че в настоящият случай гаранционно-
обезпечителната отговорност на дружеството се обуславя не от неговото
противоправно и виновно поведение, а от неговия праводател, поради което
отговорността от непозволено увреждане е и на двете страни, в какъвто
смисъл е приетото в т.З от ППВС №17/1963год. Счита за неоснователни
съжденията на жалбоподателя, че ищците не били доказали настъпили в
тяхната сфера имуществени вреди и недоказана била претенцията им спрямо
ответника за обезщетение поради отсечената от дружеството дървесина,
5
намираща се в имота им, както и неоснователни са твърденията, че решението
на районен съд -Смолян, с което е уважена исковата претенция противоречало
на ТР №3/2021 год. от 13.01.2023год. по тълк.д. № 3/2021год. га ОГСТК на
ВКС. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че причинените на
ищците от деликта имуществени вреди не били доказани, тъй като не било
достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а било
необходимо да се установи тяхното реално съществуване.Намира ,че
отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не
произтича от вината на възложилия работата и затова счита ,че няма място за
презумптивна виновност и за нейното опровергаване, и тази отговорност е
такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена
вреда на пострадалия. Това счита ,че е така, защото текстът на чл. 49 ЗЗД не
съдържа презумпция за вина, за да се допуска оборването й, както това
счита ,че изрично е постановено в чл. 45, 47 и 48 ЗЗД. Поставената в чл. 49
ЗЗД задача и преследваната от законодателя цел е да се обезпечи и гарантира
вземането на пострадалия, произхождащо от непозволеното увреждане на
правата му, резултат на виновното деяние на натовареното лице, не би се
осъществила. Счита ,че границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се
определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да
извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено
при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че
натовареното лице е причинило вредата на пострадалия и то при или по повод
на възложената му работа, отговорността ,то счита ,че чл. 49 е всякога
налице.Моли в този смисъл да бъде потвърдено обжалваното решение и да
бъдат присъдени на доверителите и направените от тях разноски пред
въззивната инстанция.
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят „Маунтин Бийф „ЕООД
гр.Смолян ,се представлява от адв.М. ,който поддържа изцяло депозираната
въззивна жалба ,счита че представляваното от него дружество се явява
добросъвестен владелец на частите ,които са притежавани от въззиваемите ,
поради факта ,че дружеството не е знаело -че неговите праводатели не са
собственици на целия имот.Освен това счита ,че не се доказва в хода на
производството настъпването на претендираните вреди ,посочени в исковата
молба като пропуснати ползи.Поради това моли изцяло да бъде отменено
обжалваното решение и отхвърлени предявените искове ,като неоснователни
и недоказани.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
От въззиваемите Ц. Б. М., Л. К. Г., П. К. Г., С. Д. А., И.А. П., Д. З. П., И. И.
П.,Й. С. П., И. С. П., В. Х. П., В. Н. П., М. П. Х., К. П. Д., Й. П. А., В. З. Н., М.
Д. Х., В. Б. Р., В. Д. Т., К. В. Д., С. С. Д., С. В. Д., К. С. П., Й. А. А. и В. С. П.,
редовно призовани, лично се явяват К. В. Д. и С. С. Д.. ОС.лите въззиваеми не
се явяват в съдебно заседание. За всички тях се явява адв. Н. П., надлежно
упълномощена по делото,която поддържа становище ,че депозираната
въззивна жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
решение на районен съд-Смолян ,като законосъобразно и обосновано Моли
въззивния съд да вземе предвид изложеното в писмения отговор на
въззивната жалба Претендира разноски по представен договор за правна
6
защита и съдействие
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена междувременно
държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд -
Смолян са били предявени с първоначална и допълнителна /уточняваща /
искова молба ,главни искове с правното основание на чл. 49 във вр. чл. 45
ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД от ищците В. П., С.
Д., К. Д., С. Д., К. П., Й. А., В. Р., М. Х., Ц. М., Л. Г., П. Г., В. Т., С. А., И. П.,Д.
П., И. П., Й. П., И. П., В. П., Валика П., М. Х., К. Д., Й. Атанасова и В. Н. чрез
адв.Пакулева срещу ответника „Маунтийн Бийф“ ЕООД за заплащане на
паричните суми, представляващи причинени имуществени вреди, поради
лишаването им от доходи от продажбата на 23.36 куб.м. дървен материал,
добит от ответника на 29.04.2022 год. от съсобствения им имот с
№49014.16.474 с площ от 1461 кв.м. по КККР на с. Момчиловци, одобрени със
Заповед №РД-18-53/27.08.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГККгр.София, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин
на трайно ползване: Пасище, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както
следва: на С. С. Д. - сумата от 118,39 лева; на К. В. Д. - сумата от 118,39 лева,
на С. В. Д. - сумата от 118.39 лева, на К. С. П. - сумата от 177.58 лева, на В. С.
П. - сумата от 177.58 лева, на М. Д. ХаджидА.- Д. - сумата от 88.79 лева, на Й.
П. А. - сумата от 88,79 лева, на К. П. Д. -сумата от 88.79 лева, на М. П. Х.-
сумата от 88.79 лева, на В. Н. П. -сумата от 532.74 лева, на В. Х. П.-сумата от
118.39 лева, на И. С. П. -сумата от 118.39 лева, на Й. С. П. - сумата от 118.39
лева, на В. З. Н. - сумата от 88.79 лева, на Д. З. П.- сумата от 88.79 лева, на И.
И. П. –сумата от 177.58 лева, на Й. А. А.-сумата от 177.58 лева, на И. А. П. -
сумата от 177.58 лева, на С. Д. А. - сумата от 532.74 лева, на В. Д. Т. - сумата
от 532.74 лева, на П. К. Г. с-сумата от 532.74 лева, на Л. К. Г.-сумата от 532.74
лева, на Ц. Б. М. -сумата от 532.74 лева, на В. Б. Р. -сумата от 532.74 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на исковете от предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумите
Няма спор по делото ,че ищците са наследници на Сп. Н. П. ,който е
починал на 24.10.1956 година.
В първата инстанция е представено и прието решение №
41224/09.09.1999год. на Поземлена комисия гр.Смолян на наследниците на
общия наследодател - Сп. Н. П., роден на 14.12.1868год., починал на
24.10.1956год.,като са били възстановени няколко земеделски имота, между
които-
1. Пасище с храсти от 1.461 дка, десета категория в м. “Бълша“, имот №
020058 по картата на землището на с. Момчиловци, общ. Смолян, съответно
ПИ .№ 49014.16.474 по КККР на с.Момчиловци, одобрени със Заповед №РД-
7
18-53/27.08.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, с
трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Пасище, категория на земята: 10, при съседи: имоти с №
49014.16.469, № 49014.16.712, № 49014.16.473 и № 49014.16.475;
2. Използваема ливада от 1.785 дка., десета категория в м. “Бълша“, имот
№ 021030 по картата на землището на с.Момчиловци, общ.Смолян, съответно
ПИ № 49014.13.19 по КККР на с.Момчиловци, одобрени със Заповед №РД-18-
53/27.08.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
Ливада, категория на земята: 10, при съседи: имоти с №49014.16.578, №
49014.13.226, № 49014.13.20, № 49014.13.21 и № 49014.13.18 и 3. Посевна
площ от 4.440дка., десета категория в м. “Кадъборун“, имот № 024075 по
картата па землището на с.Момчиловци, общ.Смолян, съответно НИ с ид.№
49014.12.188 по КККР на с.Момчиловци, одобрени със Заповед №РД-18-
53/27.08.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, е трайно
предназначение на територията: Замеделска, с начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 10, при съседи: имоти с № 49014.12.189, №
49014.12.190, № 49014.12.187, № 49014.12.420, № 49014.12.23, №
49014.12.419, № 49014.12.418 и № 49014.12.417.
Законосъолразно и обосновано районен съд –Смолян е приел в мотивите на
своето решение ,че дяловете в съсобствеността на ищците върху
възстановените имоти, като законни наследници на общия наследодател на
Сп. Н. П./видно от удостоверение за идентичност на имена -Сп. Н. П. /са общо
11/12 ид.ч., а поотделно както следва: за С. С. Д. -1/54 ид.ч., за К. В. Д. 1/54
ид.ч.; за С. В. Д. -1/54 ид.ч.; за К. С. П. 1/36 ид.ч.; за В. С. П. - 1/36 ид.ч.; за М.
Д. Х. - 1/72 ид.ч.; за Й. П. А. - 1/72 ид.ч.; за К. П. Д. - 1/72 ид.ч.; за М. П. Х. -
1/72 ид.ч.; за В. Н. П. - 1/12 ид.ч.; за В. Х. П. - 1/54 ид.ч.; за И. С. П. - 1/54
ид.ч.; за Й. С. П. - 1/54 ид.ч.; за В. З. Н. - 1/72 ид.ч.; за Д. З. П. - 1/72 ид.ч.; за И.
И. П.[1]1/36 ид.ч.; за Й. А. А. - 1/36 ид.ч.; за И. А. П.- 1/36 ид.ч.; за С. Д. А. -
1/12 ид.ч.; за В. Д. Т. - 1/12 ид.ч.; за П. К. Г. - 1/12 ид.ч.; за Л. К. Г. - 1/12 ид.ч.;
за Ц. Б. М. - 1/12 ид.ч.; за В. Б. Р. - 1/12 ид.ч.
Видно от доказателствата по делото процесните имоти са наследствени и
възстановени с решение на ПК, като обаче трима от наследниците -Ц. Д. П. ,
Н. С. П. и М. С.а Д. са извършили разпоредителна сделка на целия имот,
въпреки че те са притежавали само по 1/12 ид.част общо.В този смисъл е
приложеният по първоинстанционното дело нот. акт № 165, том II-ри, рег. №
3230, дело № 353/2021 г. на Нотариус Анастасия Славкова.
По делото е приложен нотариален акт за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка с № 185, том II-ри, рег. № 2621, дело № 369
от 2022 г. на нотариус Анастасия Славкова ,тъй като въпреки ,че законни
наследници на общия наследодател са и наследниците на Н. Сп.в П.-син на
Сп. /Сп. Н. П., Ц. Д. П., Н. С. П. и М. С.а Д., притежаващи общо 1/12ид.ч. от
възстановените имоти, в противоречие на чл.33, ал. 1 от Закона за
собствеността, без доказателства, да са предложили на ищците по делото да
изкупят дяловете им и именно поради съвпадение на имената на техния
наследодател с общия такъв /Спирдон Н. П., роден през 1937год., починал на
8
09.07.2018год. и Сп. /Сп. Н. П., роден на 14.12.1868год., починал на
24.10.1956год./, с Нот.акт №165, том II, рег.№3230, дело №353/05.11.2021 год.
по описа за 2021 год. на Анастасия Славкова-Нотариус с район на действие
РС-Смолян, вписана под №366 с район на действие окръжен съд –Смолян , са
продали на ответника „Маунтин Бийф“ ЕООД описаните по-горе имоти,
между които и процесния имот с идентификатор 49014.16.474
Установено е от доказателствата по делото ,че на ответника
„Маунтин Бийф" ЕООД е било издадено разрешително № 11/28.02.2022год.
,издадено от Община Смолян за отсичане на дървета по чл.32, ал.3 ЗОСИ,
находящи се в ПИ с ид.№49014.16.474, като е била извършена сеч и превоз на
дървесина на 42бр. дървета, от които 39бр. -смърч; 2бр. от бял бор или общо
23.36куб.м. Добитата, натоварена и транспортирана от ответника дървесина-
по вид, секции и кубатура е била транспортирана с електронен превозен билет
№11751/00052, издаден на 29.04.2022год.
Ищецът К. В. Д. след като е разбрал през месец август 2022год. за
извършената сеч , е подал жалба с вх.№2221/23.08.2022год. в районна
прокуратура Смолян, като е било образувано ДП №371/2022год. по описа на
РУ-Смолян по пр.пр.№2221/2022год. по описа на РП-Смолян за
2022год,приложено и прието по първоинстанционното дело.
Видно от доказателствата ,приложени в районен съд –Смолян
продавачите-Ц. Д. П., Н. С. П. и М. С.а Д. и купувача –„Маунтийн Бийф“
ЕООД с Нот.акт №185, том II, рег.№2621, дело №369/30.09.2022год. по описа
за 2022год. на Анастасия Славкова-Нотариус с район на действие РС-Смолян,
вписана под№366 в регистъра на Нотариалната камара, е извършена поправка
на очевидна фактическа грешка в нот.акт за продажба на недвижим имот
№165, том II, рег.№3230, дело№353/05.11.2021год. по описа за 2021год. на
нотариус Анастасия Славкова- с рег. № №366,с район на действие окръжен
съд –Смолян , вписана под №366 в регистъра .Видно от този нотариален акт за
поправка на очевидна фактическа грешка ответното дружество е придобило
чрез покупко-продажбата осъществена на 05.11.2021год. само 1/12ид.ч. от
възстановени на общия наследодател Сп. /Сп. Н. П., починал на
24.10.1956год., недвижими имоти в ПИ с идентификатор №49014.16.474, с
ид.№49014.13.19 и с ид,№49014.12.188.
Видно е от доказателствата , представени в районен съд –Смолян ,че
разпоредителната сделка е осъществена, като само трима от наследниците на
Сп. Н. П. /Спиридон Н. П. /,а именно- Ц. Д. П., Н. С. П. и М. С.а Д., са
продали повече от притежавания от тях като обем права, без да имат предвид
притежаваните от тях идеални части.
Поради това законосъобразно и обосновано районен съд –
Смолян в мотивите на обжалваното решение е приел ,че ответника
„Маунтийн Бийф“ ЕООД е придобил правото на собственост само до размер
на 1/12ид.ч. от описаните по- горе наследствени имоти.
Въззивният съд констатира ,че в районен съд –Смолян е била
назначена , изслушана ,приета и неоспорена Съдебна- лесотехническа
експертиза като в.л.Ст. Б. е установило , че в имот с идентификатор
9
№49014.16.474,местност"Бълша";земл.с. Момчиловци ,са отсечени 41 бр.
дървета / в т.ч. 39 бр. от смърч и 2 бр. от бял бор/. В имот с идентификатор Nº
49014.13.19 ;местност"Бълша", земл.с. Момчиловци и в имот с идентификатор
Nº 491114.12.188, местност "Кадъборун"; земл.с. Момчиловци няма
извършена сеч на дървета .Според вещото лице пазарната стойност на
добитата и транспортирана дървесина от отсечените 41 бр. дървета в имот с
идентификатор №49014.16.474, местност "Бълша"; земл.с. Момчиловци по
средни цени през пролетта на 2023г. е- 6 392,88лева/с ДДС/.
По разрешително за сеч №11 от 28.02.2022г., издадено от Община Смолян по
реда на чл.32, ал.3 от ЗОСОИ е разрешена сеч на 33 бр.дървета от смърч и 2
броя бал бор в имота №49014.16.474 в м.“Бълша“, землището на
с.Момчиловци. От направения оглед на терена е установено, че в имот с
идентификатор № 49014.16.474 има дънери на отсечени дървета. Отсечени са
41- бр. дървета / в т. ч. от смърч-396р. и бял бор -2 бр./. Добитата дървесина е
транспортирана и на място има само клони и връхни части. С електронен
превозен билет/ ЕПБ/ № 11751/00052/ издаден на 29.04.2022г. от Ат. Р. ,
служител при Община Смолян, са натоварени и транспортирани за фирма
„Еко Форест Груп“ ЕООД гр.Смолян общо 20,65 куб. пл.м.дървесина смърч,
от ела- 167 куб.пл.м., от бял бор- 1,04 куб.пл.м., общо 23,36 куб.пл.м.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки от съсобствениците има право на
част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от
съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи
да заплати на оС.лите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са
лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния
доход и без да е необходима покана.
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че отговорността
на ответното дружество произтича от факта, че сечта е извършена в имот, в
който права притежават освен тримата продавачи и всички ищци по делото
.Въпреки ,че ответното дружество е било добросъвестен купувач на имота, то
отговаря за имуществените вреди, причинени на ищците,които се изразяват в
пропуснати ползи ,вследствие на извършената сеч в съсобствения им имот.
За да бъде ангажирана деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД е
необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки :
противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и
вина.Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В доказателствена тежест на ищците е да
установят, при условията на пълно и главно доказване, претърпените от тях
имуществени вреди/пропуснати ползи/, противоправното поведение на
ответника, причинната връзка между вредите и противоправното поведение.
Вината се предполага до доказване на противното, така че в доказателствена
тежест на ответника е да обори тази презумпция.
За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която
е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, където се изисква
спазването на определена форма, неспазването на това изискване не
освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички оС.ли
предпоставки за това- решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д.
10
№ 4885/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.)/. Тези предпоставки са
извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето,
на което тя е възложена или осъществени бездействия от това лице за
изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица
вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и
противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на
работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964
година по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на
възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно
ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна
функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и
за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата
може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не
са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод
на възложената му работа, в какъвто смисъл е и тълкувателно решение №
88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение №
266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г. о. Съгласно решение № 131/01.11.1967 година на ОСГК на ВКС
при непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само
вината, която е един от елементите на фактическия състав, като в този смисъл
е и решение № 104/15.05.2014 година, постановено по гр. д. № 5422/2013
година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Затова предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване в хода на исковото
производство, като същото се извършва при спазването на правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, а именно, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения./ В този смисъл и решение №
63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. по отношение на възлагането/.С оглед на това правило
ищците по исковете по чл. 49 ЗЗД носят доказателствената тежест да
установят по делото съществуването на предпоставките за възникване на
отговорността на ответното дружество по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на
вината на лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като доказателствената тежест за оборване на
презумпцията се носи от ответника. Доказателствената тежест не е
задължение да се представят доказателства за установяване на фактите, а е
задължение за съответната страна да понесе неблагоприятните последици от
това, че твърдения от нея факт не е бил установен от събраните в
производството доказателства, без значение от коя от страните са били
представени същите. Тези неблагоприятни последици са свързани с това, че
съда трябва да приеме, че недоказания факт не се е осъществил и страната не
може да черпи от него изгодни за себе си правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Затова в исковата
11
си молба ищецът по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да посочи
всички факти и обстоятелства, от които твърди, че произтича отговорността
на ответника и които са от значение за обосноваване на посочените по-горе
предпоставки за възникването на тази отговорност, както и за вида, и обема на
претърпените вреди. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже
наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което
ответникът е възложил определена работа, при или по повод изпълнението и,
както и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това
противоправно поведение. Вината в този случай не е елемент от фактическия
състав, отговорността е обективна, независима от вината. Необходимо е обаче,
лицето, причинило вредата /изпълнителят/, да е действало виновно. Вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В настоящия случай категорично се доказва претенцията на ищците
за настъпила спрямо ответното дружество отговорност за вреда, вследствие
на извършена от него сеч на дървесината в процесния имот с идентификатор
№49014.16.474,в землището на с.Момчиловци ,в резултат на което е
настъпила вреда за ищците , равняваща се на стойността на изсечената
дървесина -23,36 куб.м ,която е в общ размер на 6 392,88 лева Отсичайки
дървета от чужд имот ,без знанието и съгласието на собствениците на имота
/ищци по делото / ответното дружество е нанесло имуществени вреди ,
изразяващи се в пропуснати ползи за ищците , от получен добив от
стойността на добитата от ответното дружество дървесина. По този начин
ищците са били лишени да получат доходи от продажбата на 23,36 куб м.
дървен материал , който е добит от ответното дружество на 29.04.2022г от
наследствения на ищците поземлен имот с идентификатор 49014.16.474,в
землището на с.Момчиловци .
Безспорно се установява , че е налице причинна връзка между деянието и
вредата, както и че деянието е за изпълнение на възложената работа. Съгласно
разпоредбата чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Следователно, ответникът е
този, който следва да докаже, че вредите не са резултат на негово виновно
поведение или на виновно поведение на лице, на което той е възложил
изпълнението. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не
се опровергава презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл.45 ЗЗД не се
изисква наличието на умисъл за форма на вината ,за да се приеме наличието
на деликт . Поради това макар ответното дружество да е добросъвестен
купувач на процесния имот , то отговаря за имуществените вреди ,които са
били причинени на ищците и доказани по делото ,видно от заключението на
в.л.Ст. Б. .
Когато ответникът ползва сам целия имот като е получавал добивите от него,
включително плодовете от частта на ищците , и искът е основан на тези
обстоятелства, ответникът им дължи обезщетение до размер на тяхната
стойност./В този смисъл е . решение № 290 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1503/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова/
Основанието за връщане на добивите ,или изплащане на тяхната
12
равностойност ,се корени в правилото на чл. 93 ЗС, според което добивите от
вещта /естествени и граждански/ принадлежат на собственика. Само
добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите, защото той
владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма
е била опорочена /чл. 70 ЗС/. Когато владението не съдържа тези признаци,
владелецът е недобросъвестен и дължи на собственика не само реално
получените добиви, но и тези, които е могъл да получи, както и пропуснатите
ползи/както е в конкретния случай /. /В този смисъл е решение № 218 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 804/2010 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Бр. П. .
В конкретния случай гаранционно-обезпечителната отговорност на
дружеството се определя не от негово противоправно и виновно поведение ,
а от поведението на неговите праводатели-тримата продавачи по сделката-
покупко –продажба ,които не са били собственици на целия процесен имот , а
само на 1/12 идеална част общо, а другите 11/12 идеални части са собственост
на ищците по делото .В този смисъл е т.3 от ППВС №17/1963г
Районен съд –Смолян след като е уважил главните искове с правно
основание чл.49 във р. с чл.45 ЗЗД , то правилно е уважил исковете за законна
лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено .Същото е правилно постановено, фактическите и правни
констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от районен съд –
Смолян.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да
бъде осъден жалбоподателят „Маунтийн Бийф „ЕООД да заплати в полза на
К. В. Д. направените разноски за въззивната инстанция ,представляващи
своевременно поискано адв. възнаграждение за адв.Пакулева в размер на
1000 лева
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500/30.12.2024г по гр.д. №1193/2023г по
описа на районен съд –Смолян ,като законосъобразно и обосновано .
ОСЪЖДА „Маунтийн Бийф“ ЕООД, ЕИК206705001,, седалище и
адрес на управление гр.Смолян, ул.“В. Л.“ №28,да заплати в полза на К. В. Д.
,с ЕГН:********** , разноски за въззивната инстанция в размер на
1000/хиляда / лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14