Р Е Ш Е Н И
Е
№…………..
..............................., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева и с
участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 331
по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
„Фармар“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„***, представлявано от управителя Р.П.С., подадена чрез адвокат Л. Б.,***, с която е предявен иск против Изпълнителна агенция по лекарствата – София, с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена 750.00 /седемстотин и петдесет/
лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 2977/2018
г. по описа на Районен съд – Плевен /450.00 лева/ и по КАНД № 259/2019 г. по
описа на Административен съд – Плевен /300.00 лева/, ведно с дължимата законна
лихва върху присъденото обезщетение от 25.03.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски за настоящото
производство.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца адв. Б. не се
явява.
Ответникът – Изпълнителна агенция по лекарствата – София – се представлява от
юрк. А. Р., която оспорва исковата молба,
договорите за правна помощ, хонорарите по които се претендират като
обезщетение в настоящото производство, както и размера на заплатения адвокатски
хонорар за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. В
писмен отговор на исковата молба сочи,
че предявения иск от ищеца е допустим, но неоснователен и недоказан. Сочи, че
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства относно сключени
Договор за правна защита и съдействие № 0168651 съставен на 19.01.2019 г. е
отразено „Начин и срок на плащане“ – банков път, „платена сума“ – 450.00 лева,
но липсва подпис на клиент и номер на банкова сметка. ***, че договорът за
правна защита и съдействие, макар и неформален договор следва да съдържа всички
изискуеми реквизити и липсата на подпис води до липса на доказателства за
сключен договор за правна защита и съдействие. Сочи, че съгласно чл.
181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня,
в който е заверен или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Моли да не се кредитира Договор
за правна защита и съдействие № 0168651 съставен на 19.01.2019 г., както и да
се извърши проверка дали договорът е бил
приложен между кориците на н.а.х.д. № 2977/2018 г. по описа на Районен
съд – Плевен и ако не се установи наличието на оригинал на посочения договор да
се приеме, че същият е представен за първи път с исковата молба и с цел
доказване на обстоятелства, свързани само с настоящото производство. Относно
договор № 0168685/15.04.2019 г. излага твърдения, че същият е сключен един
месец след влизането в законна сила на Решение № 211/16.04.2019 г. на АС –
Плевен, като сочи, че е недопустимо да се създават доказателства по делото след
приключване на същото, с оглед на вече известен резултат по делото, както и, че
до постановяване на решението на АС – Плевен няма представени доказателства за
направени разноски пред касационната инстанция.
Прокурорът
дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен
предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Изпълнителна агенция по лекарствата - София, която е
юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното н.а.х.д. № 2977/2018 г. по описа на
Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 68/06.02.2019 г. на Районен съд – Плевен е отменено НП № РД-И-0083/27.07.2018 г.
на Изпълнителния директор на ИАЛ, с което на „ФАРМАР“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано заедно и
поотделно от Р.П.С. и А.Б.Н.на основание чл. 294, вр. с чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 3,
във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл. 218, вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ.
Съдебното решение е било обжалвано и с решение № 211/16.04.2019
г., постановено по к.а.н.д № 259/2019 г.
по описа на Административен съд – Плевен същото е оставено в сила.
Решението е влязло в законна сила на 16.04.2019 г.
Жалбата против НП пред РС е била подписана
и подадена чрез адв. Б., за която е представено адвокатско пълномощно на л.
41 от делото на РС. В кориците на а.н.д.
№ 2977/2018 год. е представено обаче единствено адвокатско пълномощно на л. 41 от въззивното дело, по силата на
което адвокат Б., подписала и подала жалбата против оспореното пред РС-Плевен
наказателно постановление, е упълномощена да представлява жалбоподателя. Като
при това упълномощаването е общо с права
да представлява ищеца в производството пред Районен съд Плевен по а.н.д. 2977/2018 г. като извършва всякакви
процесуални действия, каквито намери за необходими за защита на правата и
интересите на“Фармар“ ООД. В кориците на
въззивното дело а.н.д. № 2977/2018 год. на РС-Плевен не е приобщен сключен между ищеца
и адв. Б. договор за правна защита и съдействие, който да е
бил представен в производството пред въззивния съд, в който да е обективирано
и видно наличието на договорена и
заплатена сума за осъщественото процесуално представителство по делото от
упълномощения адвокат. Такъв е представен едва с исковата молба пред настоящата
инстанция-на л. 12 от настоящото дело. Липсата на приложен по
въззивното дело договор за правна защита и съдействие и/или друг документ,
удостоверяващ извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение по
въззивното дело се установява и от изисканото от настоящия съд и приложено по
настоящото дело а.н.д. № 2977/2018 год.
на РС-Плевен. Касационната жалба против Решение от 06.02.2019 г. по а.н.д. № 2977/2018
г. на Районен съд – Плевен е била
изготвена и подписана от адв. Б. като процесуален представител на „Фармар“ООД.
Пред касационната инстанция не е
бил представен договор за правна защита
и съдействие сключен между ищеца и адв. Б..
Такъв е представен едва с исковата молба
пред настоящата инстанция на л. 14 от настоящото дело.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Искът е предявен в срок, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите
на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред
незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие,
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или
бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно
действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищцата размер на
вредоносния резултат.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и
закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.
203, ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана
вреда и отменения акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са
административни.
Безспорно по делото е, че издаденото от Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата Наказателно постановление №
РД-И-083/27.07.2018 год. е отменено с влязло в сила съдебно решение
по к.а.н.д. № 259/2019 г. на АС-Плевен, като тези обстоятелства по категоричен
начин се установяват и от писмените доказателства по делото-приложеното к.а.н.д.№
259/2019 г. на АС- Плевен.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
В конкретния случай наказателното постановление е
издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция
приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт, по конкретно-отменено незаконосъобразно
наказателно постановление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага
и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна
административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и
отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. В
решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство
по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то адвокатското
възнаграждение, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо
друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието
е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства обаче не
се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Разноските са
направените от страните разходи по водене на делото- държавни такси и разходи
за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат. Когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ-арг. от ТР по т. д. №
6/2012 г. на ВКС, а самият договор се прилага по делото. В случая договор за правна защита
и съдействие или друг договор, респ. какъвто и да било документ, удостоверяващ
договорено и заплатено в брой/ по банков път/ възнаграждение за един адвокат пред РС
– Плевен по а.н.д. № 2977/2018 год. и пред АС- Плевен по к.а.н.д. № 259/2019 г., не са представени и не се
съдържат в кориците нито на въззивното
дело, нито на касационното дело. Договори за правна
защита са представени едва с исковата молба по настоящото дело.
Представянето на договорите, едва в исковото производство пред настоящия съд
сочи, че не се доказва извършен разход в производството по отмяна на НП.
Представянето на доказателствата,
необходими на съда за правилното решаване на спора, извън рамките на съдебното
производство, за което те са относими и след неговото приключване, когато вече
е постановено решение по спора, не основават наличие на реално причинена вреда
от отменения с това решение акт.
С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка
и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП
по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
Предвид посоченото настоящият състав приема, че от ищеца не е установено, че е
претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП, което изцяло изключва
отговорността по ЗОДОВ от страна на Изпълнителната агенция по лекарствата -
София. Твърдението, че за това осъществено процесуално представителство е
договорено и реално заплатено възнаграждение за адвоката, е останало недоказано
в рамките на проведеното въззивно производство пред РС- Плевен и в проведеното касационното производство пред АС
- Плевен. За да се присъдят претендирани разноски, то следва на първо място да
се ангажират доказателства за действително направени такива, и на второ място
следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че
са сторени съобразно постановките на ТР на ВКС, какъвто не е настоящият случай.
Възможността за установяване на щетите от незаконосъобразният акт /НП /,
представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар
е ограничена до представените във въззивното производство доказателства затова
до приключване на устните състезания. Договорът за правна помощ и съдействие е
частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти. Липсата на такъв
налага извод за недоказаност на исковата претенция.
Доколкото същият е частен свидетелстващ
документ, установяването на достоверността на датата на сключване, съответно
заплащане на цената е в тежест на ищеца и тази достоверност остава непотвърдена
в настоящото производство, поради което съдът приема за ненадлежно доказано
обстоятелството, че цената по Договори за правна защита и съдействие № 0168651/19.01.2019
г. (л. 12 и № 0168685/15.05.2019 г.,
(л. 14) е била заплатена от ищеца в полза на адвоката му на
посочените в документите дати, поради
което претенцията се явява неоснователна. Оспорени от страна на ответника са
достоверността на посочената в договорите за правна защита и сътрудничество по н.а.х.д. № 2977/2018 г. по описа
на РС-Плевен и к.а.н.д № 259/2019 г. по описа на АС – Плевен дата на съставяне на документа, като тежестта
по установяването й е била на ищеца, която не е ангажирала доказателства в тази
насока и оспорването на ответния орган е проведено успешно.
В този смисъл Решение № 15047/5.12.2018 г. по адм.
дело № 4247/2018 год. на ВАС.
По тези съображения неоснователен и недоказан се явява
и акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение.
При този изход на делото неоснователно се явява и искането
на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски. С оглед изхода на делото
следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника
искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 100 лева на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба предявена от
„Фармар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***, представлявано от
управителя Р.П.С., подадена чрез адвокат Л.
Б.,***, с която е предявен иск против
Изпълнителна агенция по лекарствата – София, с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и цена 750.00 /седемстотин и петдесет/ лв., представляващи
обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 2977/2018 г. по
описа на Районен съд – Плевен /450.00 лева/ и по к.а.н.д. № 259/2019 г. по
описа на Административен съд – Плевен /300.00 лева/, ведно с дължимата законна
лихва върху присъденото обезщетение от 25.03.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата, както и
направените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „Фармар“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „***, представлявано от управителя Р.П.С., да заплати на Изпълнителна Агенция по лекарствата – гр. София, ул.“Дамяна Груев“
№ 8 сумата 100, 00/сто/ лева – възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: