Определение по дело №353/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на „. Би Ай К., седалище и адрес на управление:гр.С., ул.”Д.Х.” №5., против разпореждане №7746/01.11.2010г на РС-Б. по ч.гр.д.№1485/10г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.413, ал.2,вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

С атакувания акт за пореден път е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, след като БОС е отменил на два пъти предходни аналогични откази и е разрешил въпроса по същество, разпореждайки издаването на заповед за изпълнение за посочената сума.

Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настоява за неговата отмяна и задължаване на РС да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист относно юрисконсултско възнаграждение от 100лв, както и за направените пред настоящата инстанция разноски.

Ответната страна не изразява становище по частната жалба.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че с определение №1396/30.07.2010г. на БОС по в.ч.гр.д.№645/10г по описа на с.с., е отменено, като незаконосъобразно първото разпореждане БРС по ч.гр.д.№645/10г., с което е оставено без уважение молбата на „. БИ АЙ К.” Е., гр. С., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, в частта досежно разноските за възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100лв. Със същото определение ОС е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист в полза на Е. против Р. Е. Г. за сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт и делото е върнато на РС.

С последващо определение №1994/22.10.10г на БОС по в.ч.гр.д.№819/10г е постановен аналогичен резултат по втори акт на БРС, оставящ без уважение искането на банката за юрисконсултското възнаграждение, като частната въззивна жалба на кредитора отново е уважена и делото е върнато на първата инстанция за изпълнение на даденените указания.

Вместо да съобрази въззивните актове и изпълни дадените в тях указания след връщане на делото, РС с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане за пореден път е отказал издаване заповед за изпълнение относно разноските за юрисконсултско възнаграждение.

При тези данни настоящият състав намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно, тъй като е в разрез с чл.278 ал.3 ГПК. Според цитираната норма постановените от БОС определениея са задължителни за долустоящата инстанция. При това положнеие РС не е имал правна възможност да преразглежда повторно въпроса с разноските, респ. отново да откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като горната инстанция го е разрешила по същество и още първия въззивен акт е бил задължителен за БРС.Факта, че първостепенният съд не споделя въззивния резултат е ирелевантен и не суспендира действието на ал.3 от чл.278 ГПК, още по-малко го оправомощава да ревизира определението на окръжния съд.

По изложените съображение, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, като разрешаването на спора по реда на чл.278, ал.2 ГПК по предишните възивни производства препятства пререшаването му в настоящото.Ето защо делото ще следва да се върне на РС за изпълнение на дадените задължителни указания от въззивната инстанция с определения №№1396/30.07.2010г и 1994/22.10.10г на БОС, съответно по в.ч.гр.д.№№645/10г и 819/10г по описа на с.с.

Искането на жалбоподателя БОС да осъществи издаването и връчването на заповед за изпълнение досежно възнагражденията по чл.78, ал.8 ГПК, не намира опора в закона. Този извод не се променя от цитираната практика, тъй като същата не е от категорията на задължителните за настоящият състав актове.

Основателно е искането за прис·ждане на разноски пред настоящата инстанция, които според представения списък по чл.80 ГПК и чл.11,вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 са в размер на 100лв, както и 15лв държавна такса за подаване на частна жалба.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

Водим от горното, на основание чл. 278, ал.3 ГПК, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №7746/01.11.2010г на РС-Б. по ч.гр.д.№1485/10г по описа на с.с.

ВРЪЩА делото на РС за изпълнение на дадените указания от ОС-Б. с определенияопределения №№1396/30.07.2010г и 1994/22.10.10г на БОС, съответно по в.ч.гр.д.№№645/10г и 819/10г по описа на с.с.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: