РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Благоевград, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101051 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Т*, ЕИК *, адрес на
управление: гр. София, 2303, ул. „Я*, представлявано от П* изпълнителен директор и инж.
М* – Председател на УС, чрез процесуален представител Ф*, с адрес: гр. София, ул. „Я*
срещу К. И. К. с ЕГН: **********, адрес: Благоевград, ул. „М*
Ищецът сочи, че ответницата като собственик на процесния имот е клиент на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно § 1 т. 2а „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице — собственик или и ползвател
на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „Т* на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Т* и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т* на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
1
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплашат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплашат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответницата,
видно от приложеното извлечение от сметки е използвала доставяната от дружеството ни
топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. На основание чл.
139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия
случай сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т* в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т* по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума
за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне
от най-старото.
Предвид горното и доколкото след издадената в полза на ищеца срещу К. И. К. с
ЕГН: ********** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 321/2025г. по описа на РС – Благоевград е депозирано възражение от длъжника –
ответник, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на К. И. К. с ЕГН: **********, че дължи на „Т* сумите в размер на 1 491, 62 лв. - главница
за ТЕ за периода от 05.2021г. до 04.2024г. и 298, 37 лв. лихва за периода от 15.09.2022г. до
16.12.2024г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 33, 34 лв.
главница за периода от 08.2022г. до 04.2024г. и 6, 21 лв. лихва за периода от 15.09.2022г. до
16.12.2024г. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответницата е
депозирала такъв, в който изразява становище за частична основателност на предявената
срещу нея претенция, като не оспорва, че е собственик на процесния имот, за който са
начислени сумите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, както и
обстоятелството, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия и клиент на
ищцовото дружество. Не оспорва стойностите на твърдените и начислени показатели за
топлинна енергия и дялово разпределение, както и паричната стойност на топлинната
енергия за съответните отчетни периоди. Твърди, че на 14.06.2024 г. ответницата изпратила
2
до ищцовото дружество заявление с вх. № Г-9645/14.06.2024 г. въз основа на което е
предоставена справка за извършените плащания по партидата с инсталация № ********** и
договорна сметка № ********** за периода от м. юни 2021 до м. юни 2024 г. Твърди, че
погасени по давност са задълженията й, чиято дължимост е настъпила преди 30.10.2021 г., в
случая тези, възникнали в периода м. май 2021 г. - м. октомври 2021 г. включително, както и
вземане за лихва, което следва съдбата на погасената по давност главница и моли съда да
отхвърли иска за сумата в размер на 1 429, 62 лева представляваща главница за периода от
05.2021 г. до 04.2024 г. в частта му за периода от 05.2021 г. до 30.10.2021 г. включително и
съответно и пропорционално да отхвърлите претенцията за заплащане на лихва спрямо тази
част на главницата, както и за посочените в отговора надплатени суми. Претендира
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. чл. 422 вр. чл. 410 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже наличието на
валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и
нормативни (че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия с наследодателя на ответниците по повод доставка на
топлинна енергия за битови нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това
други услуги (качеството на наследодателя на ответниците „потребител на топлинна
енергия“), че е доставяло ТЕ в имота на наследодателя на ответника за процесния период от
време, количеството на реално потребената топлинна енергия, както и стойностите (размера)
на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата
за дялово разпределение.
Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения –
правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и
правопогасяващи.
Ответницата не оспорва, че е потребител на топлинна енергия и клиент на ищцовото
дружество. В отговора на исковата молба не оспорва стойностите на твърдените и начислени
показатели за топлинна енергия и дялово разпределение, както и паричната стойност на
топлинната енергия за съответните отчетни периоди. Наличието на валидно правоотношение
между страните, както и такова за исковия период по правоотношение по доставка на
топлинна енергия с наследодателя на ответника в посочения топлоснабдяван имот и
свързаните с това други услуги се установява и от приетите по делото писмени
доказателства - протокол № 2/25.06.2018 г., списък съгласно Решение на Общо събрание от
25.06.2018 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том II, рег. № 04632, дело
№ 216/2007 г., нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ №
81, том II, дело № 281, констативен протокол с № 1248/03.10.2008 г., писмо от Т* рег. № Г-
9709/24.06.2020 г., саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно завещание от
12.06.2018 г., удостоверение с изх. № 68-00-546/04.06.2012 г., протокол от 26.05.2023 г.,
индивидуална изравнителна сметка за топлинна енергия към дата 29.08.2022 г., 31.08.2023 г.,
06.06.2024 г., обща изравнителна сметка за топлинна енергия към период на изравнение
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., обща изравнителна сметка за топлинна енергия към период на
изравнение 01.05.2022 г. 30.04.2023 г., обща изравнителна сметка за топлинна енергия към
период на изравнение 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., издадени кредитни известия към фактури
за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. 30.04.2022 г., общо
потребление (фактура) № **********, № **********, извлечение към дата 16.12.2024 г.,
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т* на клиенти в гр.
3
София, справка за извършени плащания по партида с инсталация ********** и договорна
сметка № ********** за периода 06.2021 г. до 06.2024 г.
Видно от препис от акт за смърт с № 0621/12.04.2018 г. на К**, ЕГН ********** от
Столична Община, район Младост, която е праводател на ответника касателно процесният
топлоснабден имот, същата е починала на 11.04.2018г.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 321/2025 г. по описа на РС –
Благоевград в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите – предмет на настоящото производство,
срещу която заповед за изпълнение ответницата е възразила в срока по чл. 414 ГПК.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че има данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесния период. Дължимата сума е в размер на 1 989, 92 лева без ДДС
(2 353, 57 лева с ДДС). Платената сума от ответника е в размер на 867, 23 лева. След
приспадане на изплатената сума, непогасеният остатък за топлинна енергия е в размер на 1
486, 36 лева с ДДС, по отделни фактури, сумата е посочена в справка № 08. Има данни за
извършени от ответника плащания на суми за дялово разпределение, касаещи процесния
период. Дължимата сума е в размер на 46, 15 лева без ДДС (55, 38 лева с ДДС). Платената
сума от ответника е в размер на 22, 04 лева. След приспадане на изплатената сума,
непогасеният остатък за дялово разпределение е в размер на 33, 34 лева с ДДС, по отделни
фактури, сумата е посочена в справка № 05. По компютърната система на „Т*,
изравнителните сметки от „Н* за периода м. 05.2021г. - м.04.2022г - в размер на 1 989, 92
лева без ДДС са отразени като суми за доплащане. Сумата по изравнителните сметки за
употребената топлоенергия, в общ размер на 1 989, 92 лева без ДДС (2 353, 57 лева с ДДС) е
включена от „Топлофикация София” АД в издадените три броя фактури Общо потребление,
по периоди посочени в справка № 07. Дължимата главница за предоставената ТЕ за
претендиралия период от м. 05.2021г. до м. 04.2024г. след приспадане на извършените
плащания е в общ размер на 1 486, 34 лева с ДДС. Дължимата главница за дялово
разпределение за прстсндирания период от м. 05.2021г. до м. 04.2024г. след приспадане на
извършените плащания е в общ размер на 33, 34 лева с ДДС. Сумата е дължима за период от
м. 08.2022г. до м. 04.2024г. Законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2022г. до 16.12.2024г. вкл. е в размер на 262, 20 лева. Законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.10.2022г. до 16.12.2024г. вкл. е в размер
на 5, 94 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.10.2025г. вещото
лице допълва, че новите фактури са на стойност 2353, 57 лева с ДДС, но изравнителните
сметки е разликата между старата стойност 2 228, 24 лева, която е в справка 3 и това е било
по прогнозна с ДДС и новата стойност от 2 353, 57 лева с ДДС в справка 7, т.е стойността на
изравнителните сметки е 125, 33 лева, а не посоченото в справка 7 – 2 353, 57 лева. 2353, 57
лева е стойността на употребената енергия след отразяване на изравнителните сметки от
125, 33 лева.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая искът е предявен на 23.12.2024 година /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС-София/, то в
процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва до 23.12.2021 г. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена
на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2024 г., поради което
4
съдът намира за изтекла погасителната давност досежно претендираните суми, падежирали
в периода от м. 05.2021г. до 20.12.2021г. включително. Това е така, тъй като съгласно чл. 33,
ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца - тези от 27.06.2016 г.,
публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м. ноември
2021 г. е станало изискуемо на 15.01.2022 г., т. е. преди 20.12.2021 г., поради което месечните
задължения - тези за периода от месец м. 05.2021 г. до м.10.2021 г., включени в исковия
период, са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление
по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните
общи фактури, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.
32, ал. 3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на
дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е
уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл. 32 ОУ, а не за отчетен период.
При това положение, съдът приема, че са погасени по давност задълженията за доставена
топлинна енергия за периода м. 05.2021г. до м.10.2021 г. включително в размер на 309, 03 лв.
съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза –
справка 02, поради което предявеният иск за главница в този размер и за този период следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
сумата от 309, 03 лева по аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираната главница за процесния период
от м. 05.2021 г. до м.10.2021 г. са погасени по давност, съответно погасени по давност са и
претендираните вземания за обезщетение за забава във връзка с тях.
По отношение оставащата претенция за главница с оглед погасяване на сумата от 309,
03 лева за главница по давност или оставаща претенция за сумата от 1 177, 31 лева (2 353, 57
лева – 867, 23 лева (платени от ответника съгласно заключението на вещото лице) и 309, 03
лева, които са погасени по давност):
Съдът намира същата за основателна и доказана с оглед заключението на вещото
лице, че е налице плащане са сума в размер на 867, 23 лева, като ответникът в отговора на
исковата молба заявява, че предявените искове са частично неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени в тази им част, както и че не оспорва твърдението, че ответницата е собственик
на процесния имот, за който са начислени сумите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение, както и обстоятелството, че ответницата се явява потребител на топлинна
енергия и клиент на ищцовото дружество, не оспорва и стойностите на твърдените и
начислени показатели за топлинна енергия и дялово разпределение, както и паричната
стойност на топлинната енергия за съответните отчетни периоди. Ответникът не ангажира
доказателства за на сумата от 1 117, 31 лева, а оспорванията, направени в писмените му
бележки по делото касателно липса на валидно облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответника, съдът не може да зачете именно с оглед заявените неоспорвания в
отговора на исковата молба, отразени в доклада по делото, по който доклад ответникът не е
имал възражения.
Върху сумата от 1 177, 31 лева, представляваща дължима главница се следва законна
лихва за претендирания период 15.09.2022г. – 16.12.2024г. в размер на 173, 16 лева
(разликата между претендираната сумата от 298, 37 лева, дължимата според вещото лице
262, 20 лева и сумата от 89, 04 лева, представляваща законна лихва върху погасената по
давност главница от 309, 03 лева.
5
Претенцията за суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 33, 34
лв. за периода от 08.2022г. до 04.2024г. е основателна, доколкото е изчислена от вещото лице
в сочения в исковата молба период и се дължи във връзка с главницата и не е погасена по
давност, като съобразно заключението на вещото лице върху сумата от 33, 34 лева се дължи
законна лихва в размер на 5, 94 лева, а до пълния претендиран размер от 6, 21 лв. или за
сумата от 0, 27 лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.12.2024г.,
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал такива по списък на разноските: 173, 07 лева - заплатена държавна такса за
образуване на настоящото съдебно производство; 200, 00 лева за възнаграждение за вещо
лице (доколкото е ангажирал доказателства за направа на тези разноски) и претендирал 100,
00 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, която препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ - чл. 25, ал. 1, при което от общо претендираните
в настоящото производство разноски в размер на 473, 07 лева, на ищеца съобразно
уважената част от исковете се следват 359, 35 лева. Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г., постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав
следва да присъди разноски на ищеца и по заповедното производство. Такива ищецът е
сторил в размер на 36, 59 лв. - държавна такса и 50, 00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, от които му се следва сумата в размер на 65, 77 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. № 321/2025г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал на основание чл. 38 ЗА разноски в исковото производство
за адвокатски хонорар в размер на 600, 00 лева и за заповедното такова - в размер на 400, 00
лева. По така заявените претенции за разноски от ответника за адвокатско възнаграждение,
съдът намира, че на адвоката на ответника следва да се определят на основание посочената
разпоредба от ЗА сумата в размер на 150, 00 лева с ДДС за заповедното производство и 300,
00 лева с ДДС за исковото такова. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване е прието, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с
правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за
възнаграждение, което не е договорено доброволно въз основа на проява на договорната
свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38 от ЗАдв.,
което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и
подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява
интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството
извършена работа. Безплатната правна помощ не представлява отговорност за разноски по
чл. 78 от ГПК. При тези съображения, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следва
сумата в размер на 72, 11 лева за направени разноски в настоящото производство съобразно
отхвърлената част от исковете и в размер на 36, 05 за заповедното производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. К. с ЕГН: **********, адрес: Благоевград,
ул. „М* ДЪЛЖИ на „Т* ЕИК *, адрес на управление: гр. София, 2303, ул. „Я*,
представлявано от П* изпълнителен директор и инж. М* – председател на УС, чрез
процесуален представител Ф*, с адрес: гр. София, ул. „Я*следните суми, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 321/2025 г.
по описа на Районен съд - Благоевград, дължими за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, общ. М*, инсталация **********/аб.
№79188, както и дължимите суми за дяловото разпределение, а именно:
- 1 177, 31 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на подаване на заявлението в съда — 20.12.2024 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата от 309, 03 лева и за периода м.май 2021г. – м.
октомври 2021г., поради погасяване по давност и за сумата от 5, 28 лева, като неоснователен,
поради плащане;
- 173, 16 лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.12.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва върху главницата от 309, 03 лева за сумата от 89, 04 лева, поради погасяване по
давност и за сумата от 36, 17 лева, като неоснователен, поради плащане;
- 33, 34 лв. за дялово разпределение за периода от 08.2022г. до 04.2024г. и сумата в
размер на 5, 94 лева законна лихва върху сумата от 33, 34 лева, а до пълния претендиран
размер от 6, 21 лв. или за сумата от 0, 27 лева, представляваща лихва за периода от
15.09.2022г. до 16.12.2024г. върху сумата от 33, 14 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. И. К. с ЕГН: **********, адрес:
Благоевград, ул. „М* да заплати на „Т*, ЕИК *, адрес на управление: гр. София, 2303, ул.
„Я* представлявано от Петър Петров изпълнителен директор и инж. М* – председател на
УС, с адрес: гр. София, ул. „Я*сумата от 65, 77 лв., представляваща направени разноски по
заповедното производство - по ч.гр.дело № 321/2025г. по описа на РС - Благоевград,
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 359, 35 лв., представляваща направени
от ищеца разноски по настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т*ЕИК *, адрес на управление: гр. София,
2303, ул. „Я*, представлявано от П* изпълнителен директор и инж. М* – председател на УС,
с адрес: гр. София, ул. „Я*да заплати на К. И. К. с ЕГН: **********, адрес: Благоевград, ул.
„М* сумата от 72, 11 лева, представляваща направени разноски по настоящото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете и в размер на 36, 05 за разноски в
заповедното производство - по ч.гр.дело № 321/2025г. по описа на РС - Благоевград
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7