№ 13
гр. Свиленград, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № ******************* по описа за ********* година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /*********/
№BG*********/*********/********* от ********* година на И.Д.
Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас, с което на П. Д. Г. с ЕГН
********** с адрес село *********,общ.*********,обл.*********,
ул.********* за извършено нарушение по чл.238в,ал.1 от Закона за
Митниците на основание чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 975,50 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
въззивника П. Д. Г. ,който обжалва горецитираното в законопредвидения за
това срок. Счита ,че обжалваният акт не отговаря на формалните изисквания
на закона,като сочи ,че за твърдяното нарушение по чл.238в,ал.1 от
ЗМ,неправилно бил санкциониран за нарушение по чл.238г.,ал.2 от
ЗМ,респективно бил обвинен в едно нарушение,а наказан за друго за което
липсвало обвинение. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното
********* като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява . За
него се явява пълномощника му адв.Д. , който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените по делото
разноски,за което представя списък.
В съдебната фаза е ангажира писменни доказателства.
Административнонаказващият орган /АНО/ - И.Д. Зам.Директор на
Териториална Дирекция Бургас,чрез процесуалният си представител
1
,оспорва жалбата. Счита обжалваното ********* за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.Претендира
присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На ******************г. около 21,30часа на МП „Капитан Андреево”
общ.Свиленград на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” пристигнал
лек автомобил марка ********* с рег.№********* на път от Р.Турция за
Р.България.Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя,а в
автомобила бил собственост на ********* ЕООД.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал
служебните си задължения митническия инспектор св.Д. Х. Д. и св.Т. Д. К..
Преди предприемане на митническа проверка, св. Д. Х. Д. ,в
присъствието на колегата си св. Т. Д. К., приканил водача да обяви и да
декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности,
в отговор на което , водача не декларирал ,че пренася такива,а декларирал
единствено личния си багаж.
Лекият автомобил бил селектиран за рентгенов контрол ,като при
пролъчването била отбелязана отметка с подозрение.
На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническият служител св. св. Д.
Х. Д. и св. Т. Д. К., извършили митническа проверка на автомобила и на
багажа, при която на мястото с подозрение,отбелязано при рентгеновия
контрол ,открили специално пригодени тайници,които се намирали в
естествената кухина на пода на лекият автомобил,достъпът до който бил след
вдигане на втория и третия ред седалки,под мокета,през допълнително
изрязани два отвора. Тайниците били с размери: ширина 158см.,дължина
50см. и дълбочина 35см., в тях били укрити две нелегални лица,които били
задържани от служителите на гранична полиция.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от
водача на лекият автомобил, видно от което същият твърди,че оставил
неговата кола за продажба,а купил този автомобил от автокъща и не знаел,че
в него има тайници.
За извършеният физически преглед на лекият автомобил от страна на
митническият служител св.Д. Х. Д. бил съставен протокол за извършена
митническа проверка №*********/******************г. ,в който били
описани откритите лица и начина им на укрИ.е ,специално пригоденото
място за това и неговите размери, който протокол бил подписан , от св.Д. Х.
Д.,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или
2
възражения относно констатираното по време на прегледа.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят Д. Х. Д. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на митническия служител– Т. Д. К., след
приключване на проверката и на същата дата- ******************г.
В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо
описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни
признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и
останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница
използвал превозно средство лек автомобил подробно описан с неговите
белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от
допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с
нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и
твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който
с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има
възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това
7дневен срок.
От жалбоподателя била задържана сумата в размер на 500евро с
разписка за задържане за обезпечение по така съставения АУАН.
По А*********р е постъпила молба ,ведно с пълномощно към нея,в
което е поискано всички книжа,вкл.и при издаване на ********* да се връчат
на пълномощника.
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
АНО е издал процесното Наказателно постановление /*********/
№BG*********/*********/********* от ********* година на И.Д.
Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас, с което на П. Д. Г. с ЕГН
********** с адрес село *********,общ.*********,обл.*********,
ул.********* за извършено нарушение по чл.238в,ал.1 от Закона за
Митниците на основание чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 975,50 лв.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.
3
Обжалваното ********* е редовно връчено – на адреса на пълномощника
на жалбоподателя –на ******************г., по пощата препоръчано, с
обратна разписка –известие за доставяне, приложена по А*********р, която е
надлежно датирана и подписана, с облезяване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
988/32-220316 от 13.06.********* година на Директора на Агенция
„Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните
дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да
издават ********* за нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №1541/09.08.*********г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Красимир Николов Фучеджиев е преместен на
длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от
10.08.*********г. до 09.02.2024г.вкл.
За превеждането на откритите лица след сезиране на прокуратурата е
бил внесен обвинителен акт в съда е било образувано НОХД№
383/*********г. по описа на РС Свиленград ,което приключило с одобряване
на постигнато между страните Споразумение.
Видно от приобщената по делото ДСМПИС от
18.07.*********г.,жалбоподателя не работи и не получава доходи,като
същият е несемеен,не притежава движимо или недвижимо имущество на свое
име.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в *********, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели – Д. Х. Д. и Т. Д. К., съдебният състав
кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им,
тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
писмените доказателствени средства. Според начина на формиране
показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на
свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в
съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите.
Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът
даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно
доказателственият им ефект, същите са пряко относими към описаното по
горе възприето от съда като доказана фактическа обстановка по делото,
авторството и времето на извършването му.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката и приетите допълнително в о.с.з.,
приобщени по реда на чл.283 *********К, вр.чл.84 ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за
достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
4
автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна, за
което се излагат следващите правни съображения:
В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата
съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на *********,които обуславят неговата незаконосъобразност,по
следните съображения.
В случая,както в АУАН,така и в обжалваното *********, въззивника е
обвинен,че е извършил нарушение на разпоредбата на чл.238в,ал.1 от ЗМ.
Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв. за лице, което
при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно
средство, в което е установено наличието на тайник.
Съгласно дефиницията по §1, т.33 от ДР на ЗМ "Тайник" е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитания по делото митнически служители- св. Д. Х. Д. и св.Т. Д. К., че в
естествената кухина на пода на лекият автомобил,достъпът до който бил след
вдигане на втория и третия ред седалки,под мокета,през допълнително
изрязани два отвора са били открити два броя тайници, които. били с
размери: ширина 158см.,дължина 50см. и дълбочина 35см,което безспорно
отговаря на формулираното в §1, т.33 от ДР на ЗМ, доколкото е различна от
кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на
производителя.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция.
Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата
съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на
държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез
използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник,
5
като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се
посочи по горе , установена в параграф 1, т.33 от ДР на ЗМ (това е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя).
Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни
признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото
производство, така и в хода на проведеното А*********. Безспорно
разпитаните по делото свидетели / св. Д. Х. Д. и св.Т. Д. К. /, чиито показания
съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви пряко
потвърждават обективното наличие на създадени отвори и кухини в
конструкцията на пода на процесното МПС,достъпът до който бил след
вдигане на втория и третия ред седалки,под мокета,през допълнително
изрязани два отвора са били открити два броя тайници, които са с размери:
ширина 158см.,дължина 50см. и дълбочина 35см. Достъпа до оформените
кухини, местоположението им получено в резултат на обработка и
манипулация с технически средства на съществуващи елементи от
конструкцията на тази част от лекият автомобил дава основание да се
приеме, че същите са били пригодени като такива именно с тази цел и
предназначение .
На тази доказателствена основа и установените характеристики на
откритите съществуващи кухини, съдът приема за безспорно и категорично
установено, че те представляват именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР
на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за
осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 238в ал.1 ЗМ.
Самия факт, че там са били открити две лица,дава допълнителен
аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за
тайник в смисъла изложен по - горе.
Установено е и авторство на деянието, а именно лицето
жалбоподател, което е и водач на процесния лек автомобил, както и факта, че
същия е преминал през границата на страната с него /още повече,че във
връзка с укритите лица в съответните тайници,за което и спрямо същият има
приключено наказателно производство-НОХД №383/*********г. по описа на
РС Свиленград /.
Изложеното дава основание на съда да приема, че по безспорен начин
е установено от обективна страна извършването на твърдяното в
наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма
на вината пряк умисъл - жалбаподателят е съзнавал общественоопасните
последици на извършеното от него (съзнавал е, че използва МПС в което е
бил изграден тайник/2 на брой/, както и че е преминал през границата на
страната), предвиждал е тяхното настъпване, като от волева страна е искал те
6
да настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е бил наясно с
нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на
държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на
границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е
пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо
законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана
не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае,
поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и
законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за
наличието на тайник в използвания автобус от дееца, доколкото вината може
да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я
изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по
изключение, а последното не е налице за конкретния административно-
наказателен състав.
С оглед изложеното се налага извода, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил,
че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 238в ал.1 от
Закона за Митниците.
В случая обаче е налице несъответствие между фактическото описание
на нарушението /по чл.238в,ал.1 от ЗМ/ и посочената за санкционна
разпоредба за съответното констатирано нарушение,а именно на
жалбоподателя е наложена санкция на основание чл.238г,ал.2 от ЗМ ,която
гласи,че който подаде неверни, непълни или неточни данни в обобщена
декларация за въвеждане или в предварителна декларация за заминаване, или
в обобщена декларация за напускане, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. –
за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за
юридическите лица и едноличните търговци.
Следователно въззивника жалбоподател се явява санкциониран за
нарушение, което не му е вменено да е извършил. Противоречието между
посочената за нарушена норма и санкционна такава винаги е съществено
нарушение на процесуалните правила и е от категорията на
съществените такива и представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото от страна на жалбоподателя се претендират разноски в размер
на 800лева ,поради което следва в тежест на АНО да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр с ал.3, т.2 от ЗАНН ,
7
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление
/*********/ №BG*********/*********/********* от ********* година на
И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас, с което на П. Д. Г. с
ЕГН ********** с адрес село *********, общ.*********, обл.*********,
ул.********* за извършено нарушение по чл.238в,ал.1 от Закона за
Митниците на основание чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 975,50 лв.
ОСЪЖДА Териториална Дирекция Бургас към Агенция Митници ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес село *********,
общ.*********, обл.*********, ул.*********,сумата в размер на 800 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение по АНД №794/*********г. по
описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8