Р
Е Ш Е
Н И Е №2306
гр. Бургас, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември, през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 1117 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ във вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от В.Й.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Н.Д., против Заповед № РД-922/23.03.2018
г., издадена от кмета на Община Карнобат. Със заповедта е разпоредено
да се осигури достъп на Т.Г.Г. ( собственик на УПИ
ХІІІ-4069, кв.113 по плана на гр.Карнобат) в недвижим имот УПИ ХІV-4070, кв.113
по плана на гр.Карнобат, собственост на наследници на Й.В.Б. за извършване на
строителни дейности по дворищнорегулационната граница
за периода от 28.03.2018г. до 30.03.2018г., при пространствени параметри на
достъпа – 2.20м. на 25м.
Жалбоподателят иска отмяна на акта, тъй като според него
е издаден при неправилно приложение на закона. Твърди, че със заповедта е
разрешено извършването на строителна дейност, която е извън параметрите на
издадено разрешение за строеж. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и направените с нея искания.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М., намира оспорването на неоснователно. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
Заинтересованата страна Т.Г.Г.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с доказан правен
интерес от оспорването - адресат на акта (собственик на УПИ ХІV-4070, кв.113 по
плана на гр.Карнобат) и в предвидения от закона, срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 21.03.2018г. Т.Г.Г. ***82(2),
с която пискал да му бъде разрешен достъп в съседния имот, собственост на г-жа Ж.
Б.в дните 28,29 и 30.03.2018г. за извършване на довършителни ремонтни дейности
по разрешение за строеж № 84/28.11.2017г. и предписание на общината във връзка
с жалба с вх.№ 94-00-1182/21.02.2018г.
С писмо изх.№ 94-00-1182(1)/13.03.2018г., подписано от
кмета на Община Карнобат и директор на Дирекция „УТ“ на Т.Г.- собственик на УПИ
ХІІІ-4069,кв.113 по плана на гр. Карнобат, било указано в едномесечен срок,
считано от получаване на писмото да реализира подпорната стена и оградата по
регулационната граница с УПИ ХІV-4070, съгласно конструктивно становище и
Разрешение за строеж № 84/28.11.2017г. за изграждане на подпорна стена, както и
конструктивно становище и Разрешение за строеж № 83/21.11.2017г. за изграждане
на ограда.
С последното на Т.Г. било разрешено извършване на
строителство на ограда- шеста категория по всички дворищно регулационни граници
на УПИ ХІІІ-4069, кв.113 по плана на гр.Карнобат, според представено
конструктивно становище.
С Разрешение за строеж № 84/28.11.2017г. на Т.Г. било
разрешено извършване на строителство на подпорна стена- шеста категория за
укрепване на съществуващата ограда по всички дворищно регулационни граници на
УПИ ХІІІ-4069, кв.113 по плана на гр.Карнобат, според представено конструктивно
становище.
Въз основа на фактите, удостоверени с посочените
документи кметът на Община Карнобат, на осн. чл.194,
ал.1 от ЗУТ, издал оспорената заповед. Посочил и че строителните дейности са
наложителни поради това, че в двора между жилищната сграда в УПИ ХІІІ-4069 до
южната дворищно регулационна линия с УПИ ХІV-4070, и двата в кв. 113 по плана
на гр. Карнобат е положена бетонова настилка, при която се е получила
денивелация и видим наклон към УПИ ХІV-4070. В резултат на неправилния наклон
дъждовните води се стичат в УПИ ХІV-4070 и предизвикват наводнение.
Със заповедта разпоредил и отстраняване на евентуалните
повреди от строителните работа или обезщетяването им, както и възстановяването
на циментовия кол от оградата, на който се е крепила металната конструкция на
лозата и счупения тротоарен кран на водопроводното отклонение за имота.
В хода на съдебното производство е допусната и приета без
възражения съдебно- техническа експертиза. Вещото лице посочва, че собственика
на имот УПИ ХІІІ-4069 е извършил строителство на армирана бетонова настилка,
която е изпълнил с надлъжен наклон по дължината на имотната граница и напречен
наклон от собствената си сграда към съседния имот УПИ ХІV-4070. При неизградена
изцяло надземна конструкция на подпорна стена повърхностните води от УПИ
ХІІІ-4069 се отводняват в съседния по- ниско разположен имот на жалбоподателя,
което не е разрешено и е недопустимо. За изграждането на надземната конструкция
на подпорната стена е необходимо да се осигури фронт за работа в УПИ ХІV-4070.
Констатира, че с конструктивното становище за изграждане
на подпорна стена се предвижда да бъде изпълнена подпорна стена и армирана
бетонова настилка в имот УПИ ХІІІ-4069 с d=15см върху земна основа, която включва изпълнение на:
трамбован терен, отсевки, хидроизолация, арм. бет. настилка с мрежи ф8-20см/20см.
В съдебно заседание вещото лице дава следните пояснения:
Имот УПИ ХІV-4070 спрямо улицата е разположен по-ниско с
около 1,5 м и затова по границата с улицата има изградена подпорна стена, за да
влезе в съседния имот ХІІІ-4069 на нивото на тротоара. Над съществуващата стена
допълнително е излята новата стена около 60 см и един бордюр, за да спира
водата, но това е за да се изравнят входните нива на двата съседни имота, а
нивото е тротоарът. Новоизградената стена следва
наклона на терена и укрепва насипа на изградената настилка. Целта на последната
е да осигури достъпа от тротоара до имота.
На въпрос на съда има ли друга техническа възможност да
се извърши това укрепване без да се навлиза в съседния имот, вещото лице
отговаря:
„На място установих, че подпорната стена е изградена
изцяло в имот ХІІІ-4069. На снимката ясно се вижда, че новоизградената
подпорна стена граничи или допира до старата съществуваща бетонова основа на
оградата. Старата оградата съществува. За това сочи основата, бетоновите
колове, телената мрежа. До нея, но в собствения имот на собственика на имот
ХІІІ-4069, е изградена подпорна стена и настилка, която настилка има два
наклона – надлъжен, който следва наклона на терена към дъното на двора и
напречен – от сградата към съседния имот, за да не наводнява сградата. Когато
се прави тротоар около сграда, винаги е от сградата навън. Не е възможно
изграждането на стената по проекта технически да бъде извършвано без да бъде
осигурен достъп и от съседния имот, защото трябва кофражните платна, които са хидрофорен шперплат да се укрепят и да се нивелират. Това
може да бъде направено само като се влезе в съседния имот и едва тогава да се
излива бетонът. Подпорната стена има два дяла – надземен и подземен. Подземният
дял съпътства изграждането на настилката. Теренът е трамбован първо, след това
е правен насипът на чакъл, отсевки, които са също ръчно трамбовани, защото там
не може да влезе валяк. След това следва изграждането на надземната част на
подпорната стена. Това е до нивото на настилката. Преди изграждане на
процесната стена е била изградена рампата и подземната част на стената. Но без
кофража и изграждане на надземаната част
не може да бъде осигурено спиране на водата от единия имот към другия, а това е
решено с изливане на стената и оставяне над настилката на 20 см бордюр“.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ – кмет на Община
Карнобат. Спазена е изискуемата от закона писмена форма.
Нарушения на процесуалния закон не са допуснати.
Материалните норми са приложени правилно.
Според чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижимите имоти са
длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или
предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други
работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на
общината, а в определените от закона случаи - на началника на
ДНСК.
По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице
да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите,
визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е
определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е при
наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган
следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота.
Посочените материалноправни предпоставки в случая са
налице.
Достъпа до имот УПИ ХІV-4070 е разрешен за изпълнение на
строителни работи, предвидени с конструктивно становище (в което е посочен
видът им и начина на изпълнение) към Разрешение за строеж № 84/28.11.2017г.,
като извършването им е било и предписано от кмета на Община Карнобат.
С оспорената заповед са определени както времевите, така
и пространствените параметри на разрешения достъп.
Реализирана е и третата изискуема материалноправна
предпоставка- липса на друга техническа
възможност за извършване на строителството, по аргумент от нормата на ал. 4 и 5
на чл.194 от ЗУТ.
По тези съображения съдът намира, че оспореният акт не
страда от пороци, предпоставящи извод за отмяната му.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевремено направеното и доказано искане на ответника за
присъждане на разноски, които са в размер на 720лв. ( 600лв.- адвокатско
възнаграждение и платен ДДС, дължим при хипотезата на §2а от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на основание чл. 172 АПК, Административен съд
– град Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.Б., ЕГН **********,
подадена чрез адв. Н.Д., против Заповед №
РД-922/23.03.2018 г., издадена от кмета на Община Карнобат.
ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН ********** *** сума в размер на 720лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14- дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: