Решение по дело №235/2017 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

 

Гр. Сливница, 22 юни 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр. Сливница, първи състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

При секретаря  Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №.235 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

 

Постъпила е молба от В.Р.С., ЕГН:********** ***, с искане за оказване на защита по ЗЗДН срещу акт на домашно насилие, упражнено върху нея от М.Ц.С., с ЕГН:********** и от А.Б.И. с ЕГН: **********, от същия адрес.

Пострадалата, В.Р.С. е майка на ответника - М.Ц.С. и баба, на ответника - А.Б.И. . В молбата се твърди, че живеят заедно на посоченият по-горе адрес. Твърди се че ответниците постоянно й оказвали психологически тормоз, изразяващ се в обидни думи и закани за саморазправа. Твърди, че на 16.04.2017г., ответницата М.С. и нанесла удар с юмрук в главата, в резултата на което, молителката паднала на земята. Твърди , че на следващия ден – 17.04.2017г., внукът й – ответника А.И., влязъл в стаята й и безпричинно започнал да я рита в областта на гърба и гърдите.Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени в тяхната съвкупност и пълнота представените доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ответницата, М.Ц.С. е депозирала възражение, в което оспорва изложеното от молителката с твърдение за липса на доказателства за твърдения акт на домашно насилие. Твърди че е едноличен собственик на имота , в гр.С., по силата на договор за доброволна делба между нея, молителката и П. П. Е.. В съдебно заседание , ответницата, М.Ц.С., редовно призован, се явява лично. Претендира , молбата да не бъде уважавана и отмяна на издадената заповед за незабавна защита в полза на молителката.

Ответникът, А.Б.И., в съдебно заседание се явява лично и изразява становище за недоказаност на твърденията на молителката. Претендира , молбата да не бъде уважавана и отмяна на издадената заповед за незабавна защита в полза на молителката.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени в тяхната съвкупност и пълнота представените доказателствата по делото, приема за установено следното:

Не се спори от страните, а и от доказателствата по делото, се установява, че молителката е майка на ответника, М.Ц.С. и баба на ответника, А.Б.И..

От представените доказателства се установява, че след извършена доброволна делба/л.35/ на 01.08.2016г., ответницата, М.Ц.С. е получила в дял УПИ ХХІ-247 в кв.80, целият с площ от 790кв.м., по действащия план на гр.С., ведно с построената в южната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72,00кв.м. в режим на търпимост. С договор за замяна, сключен на 16.09.2016г. с трето лице, ответницата е прехвърлила описаният по-горе недвижим имот на трето лице, срещу 10 куб. дърва за огрев.

Никоя от страните по делото не се води на учет и не е лекувано в ЦПЗ-София и не е осъждано.

От свидетелските показания на П. П., племенница на молителката, се установява, че на 16.04.2017г., молителката й се обадила по телефона и й разказала, че ответницата, я ударила по рамото, а ответникът й нанесъл побой. Свидетелката заявява, че страните по делото са във влошени отношения 2016г., като според нея в дъното на конфликтите са имотни спорове. Заявява че до издаване на заповедта от съда, страните са живели в едно домакинство. Многократно е съветвала молителката да се обърне към органите на МВР и прокуратурата, но тя не го правела, като все имала надежда, отношенията им да се оправят.

От показанията на свидетеля С. Ц., се установява, че на 16.04.2017г. ответницата М.С. е ударила, молителката по главата, а на следващия ден – 17.04.2017г., ответникът, А.Б.И., я ритнал.

От представените и обсъдени по – горе доказателства съдът приема, че на посочената в молбата дата и място, ответниците действително са осъществили физическо насилие спрямо молителката .

Ответниците не ангажираха доказателства в своя защита.

Установено е по безспорен начин, че страните по делото не могат да продължат да живеят в едно домакинство. Наличието на имотни спорове между тях са довели до влошаване на отношенията им до степен да осъществяват ответниците физически и психически тормоз върху молителката. В тази връзка , съдът дава вяра на свидетелските показания, събрани в хода на съдебното дирене. Намира, че свидетелите добросъвестно изложиха фактите, които са им известни. Съдът отчита, факта, че в подобен род производства, свидетели на упражнения акт на домашно насилие са останалите членове на домакинството. Естественият срам и чувство за лично достойнство водят до капсулиране на проблемите вътре в семейството. Подкрепа на тези изводи на съда са и множеството сигнали подавани от всеки член от домакинството до РУ на МВР С., което е видно от приетата по делото справка. Не на последно място, буди недоумение и установеният факт, че ответницата, само месец, след като получава в дял самостоятелна жилищна сграда, я заменя срещу 10 куб. дърва за огрев и остава да живее в едно домакинство с молителката.  

Изложеното по – горе налага извода, че молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответниците следва да бъдат задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо молителката.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответниците да упражняват такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо молителя домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките по чл.5, ал.1, т.1,  т.2 и т.3  от ЗЗДН следва да бъде към максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 10 месеца. При определяне срока на наложените мерки съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства, възрастта на молителя, характера на упражненото спрямо него насилие. Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът счита, че на нарушителите следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на М.Ц.С. да бъде наложена глоба в  размер на над минималния, визиран в посочената разпоредба, а именно 300 лева и държавна такса в размер на 25 лева по сметка на РС – С. за водене на производството. Справедливо и съответно на извършеното на А.Б.И. да бъде наложена глоба в  размер на средния, визиран в посочената разпоредба, а именно 300 лева и държавна такса в размер на 25 лева по сметка на РС – С. за водене на производството. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че извършеният акт на домашно насилие се отличава с демонстрация на жестокост, по делото липсват доказателства относно материалното състояние на извършителите, но доколкото същите са в трудоспособна възраст, би следвало да се приеме, че са в състояние да реализират доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата.

 

С оглед гореизложеното и на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която

         ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие извършителят М.Ц.С., с ЕГН:********** и от А.Б.И. с ЕГН: ********** да се въздържа от домашно насилие спрямо В.Р.С., ЕГН:********** ***  , за срок от десет месеца, считано от издаването на заповедта

ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие на извършителите  М.Ц.С., с ЕГН:********** и от А.Б.И. с ЕГН: ********** от съвместно обитаваното жилище находящо се в гр.С., ул.”Хан Аспарух” № 23 , за срок от десет месеца, считано от издаването на заповедта.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие на извършителя М.Ц.С., с ЕГН:********** и от А.Б.И. с ЕГН: **********, да приближава В.Р.С., ЕГН:********** *** на разстояние по-малко от 100 метра, както и дома, в който живее на адрес гр.С., ул.”Хан Аспарух” № 23 , за срок от десет месеца, считано от издаването на заповедта.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на М.Ц.С., с ЕГН:**********   глоба в размер на 300 /триста/ лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на А.Б.И. с ЕГН: **********   глоба в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА  А.Б.И. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС-С. държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА  М.Ц.С., с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС-С. държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че  при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. 

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП -С..

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП –гр.С..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 7 - дневен срок , който тече от днес.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: