№ 417
гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500640 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. №
20235220101045 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.
Столетов” № 21, да заплати на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на А. Т. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Левски, общ. Панагюрище, ул. „Партизанска“ № 1,
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в общ размер на 143,44 лева, от които 11,17 лева за четвърто тримесечие
на 2020 г. /от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 35,31 лева за второ тримесечие на
2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./ и 96,96 лева за трето тримесечие на
2022 г. /от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./, както и обезщетение за забава в
размер на 9,33 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница
над присъдената сума в размер на 143,44 лева до претендирания размер от
2000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за
забава над присъдената сума в размер на 9,33 лева до претендирания размер
от 500 лева, като неоснователни.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
1
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК,
с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо
Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 23,32 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на
уважената част от иска.
Осъден е А. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Левски, общ.
Панагюрище, ул. „Партизанска“ № 1, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.
Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
194,64 лева и 48,66 лева разноски за експертиза.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на
100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 5,36 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” в осъдителните му части :с които е осъден
жалбоподателя да заплати на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на А. Т. Т., дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ
размер на 143,44 лева, от които 11,17 лева за четвърто тримесечие на 2020 г.
/от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 35,3 1 лева за второ тримесечие на 2022 г. /от
01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./ и 96,96 лева за трето тримесечие на 2022 г. /от
01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 9,33
лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023г., до
окончателното изплащане, както и в частта, е която е осъдена ГДИН, да
заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал.
2 във вр. е чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер па 23,32
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ипщовата страна, съразмерно на уважената
част от иска, съответно в частта, с която е осъдена да заплати, по сметка на
Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 5,36 лева.
В тези части решението не било правилно. Съдът стигнал до погрешни
изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка и установените
по делото обстоятелства.
Решението в обжалваните части било порочно, тъй като при
постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на
решението. Ответникът като работодател нямал за цел увреждане интересите
2
на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед ,
предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд ,като само за Затвора
София, допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във
всички останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30
минути и за процесния период то била заплащано на всички.
Позовава се на трайно установена практика по тези спорове.
Счита ,че допълнителните 30 минути, които от 2019 г. работодателя ГД
ИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на
допълнително отработеното време на всеки един от тях.
Съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника - Ф.
а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б.. Съдът приел, че
свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като
заемал ръководна длъжност при ответника и дал доверие на показанията на
свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована страна, тъй като той
също бил предявил иск срещу ГДИН на същото основание (гр.д № 1080/2023
г. по описа на PC Пазарджик). Жалбоподателят подържа ,че допълнително
заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на
отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.
Важно било преглеждането на предоставените от ответника
видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда .Тези доказателства не
били допуснати , поради оспорването им от процесуалния представител на
ищеца.
Първоинстанционният съд приел, че поради направеното оспорване от
ищцовата страна ,тъй като въпреки дадените в тази насока указания
ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице
експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието им,
което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради
което съдът не ги е взел предвид.
Съдът указал на ответника , че по преценка и при необходимост следва
да ангажира вещо лице със специални познания във връзка с прочитането на
тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност.
Указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването
на истинността на въпросните видеофайлове, не били давани.
Тези видеофайлове потвърждавали свидетелските показания на гл.
инспектор Г. Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Е. Б..
Претенцията на ищеца била за 2 часа допълнително отработено време
над установените 12 и 24 часови смени.
Първоинстанционният съд приел,че след като служителят се подпише за
сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на
затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на
отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в
установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен
3
физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
Разяснено било, че след сдаване на постовете служителите се отправят
към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако
има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от
ПП3ИИЗС, които се зачитат за работно време, съгласно Заповед № JI-
2271/13.05.19г. на Главен директор на ГД“ИН.
В последното съдебно заседание бил поставен въпросът за
невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото
лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното
тримесечие.
Това се дължало на факта , че края на исковия период - първото
тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който
администрацията на Затвора - Пазарджик са отчитали и смятали сумарно.
Реално се получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от
23.03.23г., до 31.03.23г., период от време през, който служителя може да е бил
в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със
служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил
болничен, и на практика това води до неточности относно изчисленията на
вещото лице, които неточности се отразява на крайното заключение по
експертизата . Въпреки това , съдът възприел заключението на експертизата.
Показанията на свидетеля Б., че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час,
не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да
докаже ,че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е
налагало да чака да бъде освободен от територия та на затвора и то извън
рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има
случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след
08:45 часа изобщо не означавал, че през това време е извършвал дейности,
свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от
служебните му задължения. Т.е. можел да се направи обоснован извод, че
отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.
Свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора
след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват
сутрин за работа могат да закусват и пият кафе след като преминат бариерата,
но с това не започвало тяхното работно време.
Работното време на служителите започвало съгласно съответните
заповеди в 08:15ч. в стаята за развод па наряда.
Съдът кредитирайки показанията на свидетеля, пренебрегнал законова
разпоредба (чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС), според която:,, Назначените в наряд се
явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения." Идването с 30, 45 или повече минути
4
но-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на
служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който
да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС
било посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Съдът кредитирал показанията на свидетеля Б., според който времето за
сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф. според който
общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в
рамките на 30 минути. Показанията на св. Б. категорично не кореспондирали с
обективната истина. Действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и
след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не му били вменени в задължение.. Това, че служителят се явява но
собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е
определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено. Надлежно
искане за произнасяне на съда с ново решение ,с което исковете да бъдат
отхвърлени не е направено , но то се извежда имплицитно, като се отчете
правния интерес.
Направено е доказателствено искане в съдебно заседание пред
Окръжен съд - Пазарджик да бъдат прегледани представените видеофайлове.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от ответника Т. на подадената от ГДИН
въззивна жалба
Ответникът Т. намира жалбата за неоснователна. Счита ,че няма
уеднаквена и утвърдена съдебна практика , тъй като за различните затвори
действали различни заповеди за различни периоди от време.
Съдът изрично посочил ,че кредитира показанията и на двамата
разпитани свидетели като констатира едно единствено противоречие-
относно края на работното време на ищеца. Съвсем логично било, когато
противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес
да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп. Гр.
Ф. приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а
служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е.
неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и
непосредствени.
Първоинстанционният съд в присъствието на двете страни и един
свидетел възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя
дискове, което коствало много време. Трудно било при непознаване
територията на затвора ориентирането кое помещение е заснето, от къде е
входа, дали действително от там започва работното време на служителите и
почти невъзможно било да бъде разпознат ищеца- дали изобщо присъства на
5
самия запис.
Подържат ,че съобразно практиката на съдилищата възможно било
приемането на такива доказателства без да се допусне експертиза, , но само в
случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено
от страна на ищеца и ответникът не се възползвал от предоставената законова
възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза,
въпреки дадените указания в този смисъл.
Жалбоподателят оспорва и относимостта на тези доказателства към
спора ,тъй като чрез тях може да се докаже единствено и само кога започва
инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които
са безспорни по делото. От тях не можел да се установи началото и края на
работната смяна на ищеца. Според свидетелските показания , работното време
започва още преди служителите да влязат на територията на КПП с
преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията
на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за
видеонаблюдение, от там не били представени и видеозаписи.
От събраните доказателства било установено ,че определените в
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими
съпътстващи постовата дейност, действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно
от свидетелските показания, не се извършват никакви по- специфични
дейности, различни от делничните дни.
Моли и жалбата да бъде отхвърлена, съответно решението в
обжалваната част – потвърдено.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Т. против
решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 143,44 лева до
пълния претендиран размер от 2 000 лева.
Правилно първоинстанционният приел ,че предявения иск е с правно
основание чл.19. ал.2 от ЗИН3С във вр.с чл. 1 78. ал. 1. т.З от ЗМВР и чл.86 от
ЗЗД, и необходимите предпоставки за уважаването му са наличието на
трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко
едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е
останал незаплатен от работодателя.
Жалбоподателят не възприема заключението на приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза. В нея вещото лице е направило подробен
анализ на досегашния начин на изчисление и заплащане на отработеното
време на държавните служители, работещи в наряд. Дали този начин на
изчисление е правилен, вещото лице уточнило, че не може да отговори, тъй
като според него се изисква правен анализ па приложимото законодателство.
Експерта не дал отговор на поставен въпрос относно времето на положен
6
труд, тъй като стана ясно, че при своите изчисления вещото лице е дал отговор
на този въпрос като е смятал допълнителните 30 минути като отработено
време, а не като извънреден труд. Това заключение било оспорено и поискано
назначаване на повторна експертиза , което искане не било уважено.
Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата но делото
експертиза, съдът е извел погрешно своите правни изводи и неправилно е
определил сумата от 143.44 лв. главница, както и обезщетение за забава в
размер на 9,33 лв. за забава, като справедлив паричен еквивалент на
положения от ищеца извънреден труд.
Безспорен по делото бил фактът, че всяко едно дежурство на ищеца
надвишава установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне
30 мин. (които са определени със Заповедта на началника). С оглед събраните
доказателства но делото, първоинстанционният съд е приел, че реалната
продължителност па всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 13 часа,
а при 24 часов наряд е била 25 часа. Приемат изводите на съда, че това са
реално отработени часове, свързани носенето на дежурството и че този труд
подлежи на заплащане, но не споделят изводите на съда, че заплащаните от
ответната страна допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да
бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при
наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период,
същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд. В разпоредбата на
чл.143 от КТ било дадено легално определение на извънредния труд. По
дефиниция извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Всичко над 12 часа следва да се зачита като извънреден труд.
Действително часовете се смятали сумарно, но преди да се сумират часовете,
този допълнителен един час, приет от съда следвало да бъде отчетен не просто
като отработено време, а като извънреден труд. Категорично в тази насока
била разпоредбата именно на чл. 16 е, ал. I, т. 3 от ППЗИНЗС, съгласно който:
3. При 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа отработено време по ал. 1.
4. При 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24
часа отработено време по ал. 1.
След като се отчитат 12 или 24 часа отработено време, то това
автоматично означавало, че всички часове труд над 12 и 24 часа следва да
бъдат отчитани и заплащани като извънреден труд. При извършване на
изчисленията, вещото лице не е взело предвид конкретната правна норма, а е
следвал погрешно установения алгоритъм на изчисление от счетоводството на
Затвора гр.Пазарджик. ,което е довело до некоректни изчисления.
Действително ППЗИНЗС позволява работното време на служителите в
наряд да бъде различно от това па останалите държавни служители, но никъде
в Правилника и никъде в нито една от Заповедите на Началника на Затвора не
се установявал начина на заплащане на това удължено работно време. На
практика такава законова разпоредба липсва. В специалния Закон за
Министерство на вътрешните работи и в издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове липсвала изрична правна разпоредба,
предвиждаща начина на заплащане на часовете труд над 12/24 часа.
Субсидиарно следвало да намери приложение разпоредбата на КТ.
7
В исковата молба били изложени твърдения за полагане на извънреден
труд за всяко едно дежурство.
Жалбоподателят счита ,че следва да се приеме и от въззивния съд, че
ищецът е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един наряд.
Още повече, тълкувайки разпоредбата на чл.16д от ПИЗИНС „работното
време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита
в часове, сумирано за тримесечен период. ".Следвайки и последователността
на действията, описани в разпоредбата, работното време първо следва да се
изчислява и отчита и чак на последно място да се сумира за тримесечен
период. Тоест преди да се извърши сумирането, трябва положените часове
извънреден труд да се отчетат като такива и едва след това да се сумират.
Изложени са доводи и относно размера на адвокатското възнаграждение
, присъдено от въззивната инстанция.
Направено е доказателствено искане за допускане на експертиза , по
което е постановен отказ от първоинстанционния съд със задача:
„ Колко часа извънреден труд е положил ищецът през всеки отчетен
период през исковия период, като приеме, че положеният извънреден труд за
всяко едно дежурство 12/24 е един час?“
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете
уважени в предявения размер.
Постъпил е отговор на насрещната жалба от ГДИН.
Оспорват жалбата и я намират за неоснователна.
На основание Заповед № ЧР-05-283/17.08.21г. на Министъра на
правосъдието е определен реда за разпределение на работното време за
служителите в ГД“ИН“ и нейните териториални служби, отчитането му и
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време, като въпросната заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона
за администрацията, чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с
чл. 187, чл. 187а и чл. 188 от ЗМВР, и параграф 5 от Закона за изменение и
допълнение на ЗМВР обнародван в ДВ бр. 85 от 02.10.20г., и чл. 16а -16ж от
ППЗИНЗС.
Съгласно чл. 187 от ЗМВР (1) Нормалната продължителност на
работното време па държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
2. За държавните служители, които изпълняват служебните си
задължения при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се установява намалено работно време.
3. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Определянето иа 24-часова смяна
е по изключение.
Съгласно чл. 16д от ППЗИНЗС (1) Работното време на държавните
8
служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни -
подневно.
(2) Работното време на държавните служители, работещи в наряд, се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.
В случая при работните смени на служителите на 12ч. и 24ч., за
отработено време се зачита 12 ч. и 30 мин., и 24ч. и 30 мин.
Всичко се изчислява в часове като резултат от сбора на отработените
часове и добавените по Заповед № ЧР-05-283/17.08.21 г. минути, при спазване
предписанията на чл. 187 от ЗМВР, и получения резултат се отчита в часове,
като се закръгля общата получена сума от цифри в часове и минути на
тримесечие, към по горния час.
Този начин на отчитане на отработените часове на служителите в
затвора бил ясно посочен в нормативните актове и правилно изчислен от
администрацията на Затвора - Пазарджик, което било потвърдено и от
заключението на вещото лице Л.Ц..
Считат, че предписанията на чл. 16д от IПП3ИНЗС и чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР, дерогирали общите предписания на Кодекса на труда по трудови
правоотношения.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ ищецът А. Т. Т. твърди ,че работи, като държавен служител на
длъжност надзирател първа степен от надзорно-охранителния състав в
ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието град София, с място на изпълнение на служебните
задължения Затвора град Пазарджик.
Служителите в ГД “Изпълнение на наказанията“ и териториалните й
поделения били държавни служители и лица, работещи на трудов договор.
Статутът на държавните служители от ГДИН, техните права и задължения
били регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията и
задържането под стража и Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС.
Работата в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"
била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни
дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените
при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.
За периода 24.03.2020- 01.12.2022г. ищецът изпълнявал служебните си
задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от
01.12.22-24.03.2023г. - на 12 часов режим на работа. Работното време за
отчетния период, като служител работещ при сумирано изчисляване на
работното време включвало: продължителността на положените от него
дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд,
положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания,
9
обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи
дейности.
Реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от
нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като на практика към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Ищецът се
явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде
проверена наличността и годността му и е освобождаван от наряд значително
по-късно след изтичане на работната му смяна. Времето, през което той
осъществява професионална дейност, е необходимо за подготовка на наряда,
която включва: наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви
преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните
постове, необходимото време за придвижване до поста от мястото на
инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от
следващото отделение, респективно от следващия лостови надзирател, което
включва дейности по приемане и сдаване на поста, попълване на документи,
обход на поста и проверка състоянието на средствата за сигнализация,
проверка на всички спални помещения за тяхната цялост, санитарни
помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване па
обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените
от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството
нарушения от сдаващия лостови и времето за придвижване от поста до
мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния
главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното лице. Тези
дейности по време реално продължавали около 2 часа над нормативно
установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. По време на тези
съпътстващи постовата дейност, ищецът изпълнявал служебните си
задължения, на разположение бил на дежурния главен надзирател с
необходимото униформено облекло и снаряжение, явява се и остава на
територията на затвора, толкова, колкото му е разпоредено, в съответствие с
решението на Началника на Затвора Пазарджик. Всички тези действия
безспорно представлявали част от работното му време, с всичките му
присъщи характеристики, но въпреки това, не му се отчитат и съответно
заплащат. В ежедневните нарядни ведомости се отразявала не реалната, а
нормативно установената продължителност на смените, без да се включва
времето за изброените дейности, съпътстващи дежурствата. Времето,
отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след
края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд.
Всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през
процесния период, ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ
отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на
работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до
25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число и
длъжникът изпада в забава след изтичане на падежа. Средно месечно ищецът
изпълнявал служебните си задължения при 24-часов режим минимум 6 пъти
10
месечно, а при 12-часов режим минимум 12 пъти месечно. За процесния
период, ищецът изработил общо около 400 часа извънреден труд.
Отказът на ГДИН да зачете реалната продължителност на работната
смяна, която е различна от нормативно установената (12 и 24 часа), като не
отчита съпътстващите наряди дейности, противоречал, както на разпоредбите
на Кодекса на труда, така и на практиката на Съда на Европейския съюз -
преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на: Директива 93/104
относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива
2003/88/EQ на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на
организацията на работното време /Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02
Eandeshauptstadt Kiel/Norbert Jaeger. Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05
Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov; Решение от 25.11.2010 г. по дело С-
429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle/. Съобразно даденото от СЕС тълкуване на
нормите на цитираната директива, времето, в което работникът или
служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя се счита за работно време.
В този смисъл били и задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР №
8/2013 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които "При
непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно
определеното време за хранене, се включва в работното време, ако работникът
или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя".
Към момента на предявяване на иска, ищецът бил отработил общо
около 400 часа извънреден труд. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 13 лв, т.е. задължението на
ответника към ищеца за процесния период възлизало на 5200 лв
На основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение,
поради което претендира и законна лихва върху главницата до момента на
окончателното изплащане на сумата.
Моли да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на А. Т. сумата от 5200 лева (пет хиляди и двеста лева)
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 24.03.2020г.-24.03.2023г., сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение
Сочи банкова сметка , претендира разноски.
В хода на производството е направено и допуснато изменение на размера
на иска , по отношение на главницата, чрез неговото намаляване до размер на
11
2000 лева.
В срок е постъпил отговор от ответника по реда на чл.131 от ГПК.
ГД „Изпълнение на наказанията“ оспорва исковете ,като всъщност не се
оспорва ,че служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в
териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждали от този закон и правилника
за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната
служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" субсидиарно
приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на ППЗИНЗС предвиждала, че „Средната денонощна
продължителност на работното време на служителите от надзорно-
охранителния състав за месеца не може да превишава установената
продължителност на работния ден”. Държавните служители работещи на
смени по график, следвало да изработят 168 часа необходимия норматив при
средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно
време.
Цитират се Заповед № JI-1416/23.10.20г. на министъра на правосъдието
Д. А. на основание Заповед № ЧР-05-320/06.10.20г.; Заповед № Л-
2271/13.05.2019г. и Заповед № Л-2728/14.06. 2019г. на Главен директор на
ГД“ИН“ главен комисар В.М.; Заповед № ЧР-05-283/17.08.2021 г. на
миниегъра на правосъдието д-р Я.С.; Заповед № Л-14/27.06.19г. на основание
Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г.;3аповед № Л-1269/01.09.21 г. ЗЛ Началник
на Затвора - Пазарджик гл. инспектор Д.Д. на основание Заповед № ЧР-05-
283/; Заповед № Л-148/31.01.22г. на Началник на Затвора - Пазарджик старши
комисар В.К. на основание Заповед №ЧР-05-283/17.08.21г.; Заповед №
1551/24.11.22г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05-283/17.08.21
г. и чл. 166. (1) от ППЗИНЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22г. на основание
Заповед № 05-283/17.08.21г. и чл. 166. (1) от 1 ППЗИНЗС и се прави извод , че
в тях ясно било посочено, че работното време на тези служители се изчислява
сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време
в часове се извършва, като броят на работните дни, включени в периода, се
умножат по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. В
ППЗИНЗС е предвидено, че „Когато службата се носи без прекъсване, за
работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за
работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа -
90 минути почивка.”. В настоящия случай ищецът е давал 12 и 24-часови
дежурства.
Обедната почивка /почивка за хранене/ задължително се осигурява,
когато характерът на извършваните дейности позволява прекъсване на
производствения процес. Продължителността на този вид почивка не може да
бъде по-малка от 30 минути. През време на ползване на почивката,
служителят е длъжен да изпълнява служебните си задължения и да стои на
12
работното си място. За 24 -часовата смяна се осигуряват три почивки за
хранене по 30 минути или 90 минути, както е разпоредбата ППЗИНЗС за
отработено време. Като за процесния период се зачита цялата
продължителност на работното време от 24,5ч. заедно с почивките, като в това
работно време са включени и всички мероприятия относно инструктажа,
сдаване и приемане на постовете но чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС,
съгласно посочените заповеди и във връзка е изменението на ЗИНЗС - ДВ.
бр.14 от 10 Февруари 2017г.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС - за държавните служители по ал. 1, т. 1
се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е
предвидено друго.
Императивни бил характера на разпоредбата чл. 187, ал. 7 и 8 от ЗМВР,
където изрично е регламентирана възможността за получаване на
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70-часа на отчетен
период, а за отработеното време над 70-часа се компенсира с допълнителен
отпуск. Определянето на възнаграждение за извънреден труд за отработени
над 70-часа на отчетен период е в противоречие с императивния характер на
разпоредбата ЗМВР, освен ако не е имало писмено съгласие от служителя за
прилагането на разпоредбата на чл. 1 87а от ЗМВР за допълнителните 25-часа
извънреден труд, каквото съгласие не е дадено от А. Т..
С последните изменения на ЗМВР допълнителния отпуск за положен
извънреден труд над 70-часа е отменен, като вече приложима е нормата на чл.
187а от ЗМВР.
Според разпоредбите на ППЗИНЗС при 24-часов график на дежурство
до 20 часа са постова служба. След дежурството се осигурява почивка не по-
малко от 48 часа”. В конкретния случай, през процесния период, на ищеца е
била осигурявана 72-часова почивка след 24-часово дежурство.
В Тълкувателно решение 1/2020 от ,15.03.2023 год.на ОСГК по т.д №
1/2020 г. било прието ,че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
По повод доводите за наличие на правило за идване 15 минути по-рано
за работа твърди, че това изискване е претърпяло изменение при
извършеното изменение и допълнение на ППЗИНЗС в ДВ, бр. 20 от 2014 г.
Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС - назначените в наряд се явяват в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения.
13
Съгласно чл. Чл. 304. (1) от ППЗИНЗС Във всеки затвор, поправителен
дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за
особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В
инструкциите се определят:
1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за изпълнение на
служебните задължения и местата за смяна на постовия;
2. особеностите па поста и на какво конкретно да се обръща внимание при
изпълнение на служебните задължения;
3. редът на обхождане територията на поста и най-характерните начини за
изпълнение на служебните задължения;
4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен
надзирател или дежурния по арест, командира на отделението или
младши инструктора по охраната, съседните постове, дежурния от
териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и
др.;
5. униформата и снаряжението на лостовия;
6. други особености и дейности на лостовия.
(2) Инструкциите се утвърждават от началника па затвора и от
началника на областната служба "Изпълнение на наказанията".
В случая в Заповед № Л-1269/01.09.21г. г. на Началник на Затвора -
Пазарджик гл. инспектор Д.Д.; Заповед № Л-148/31.01.22г. на Началник на
Затвора - Пазарджик старши комисар В.К.; Заповед №1551/24.11.22г. старши
комисар В.К. началник на Затвора - Пазарджик било посочено началото на
работното време от 08:15ч., до 08:45ч. на следващия ден при 24-часов график
за работа, и няма никакво задължение за служителите, за идване 15-минути
но- рано на работа!
По отношение на 12-часовия наряд съгласно Заповед № 1551/24.11.22г.
старши комисар В.К. на основание Заповед № 05- 283/17.08.21г. и чл. 166. (1)
от ППЗИИЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22г. на основание Заповед № 05-
283/17.08.21 г. и чл. 166. (1) от ППЗИНЗС също ясно било посочено, че за
всяка от дневните и нощни смени за работа са включени в работното време
допълнителни 30-минути за сдаване и приемане като за отработено време се
отчита 12ч. и 30-минути за всеки 12-часов наряд.
Позовава се на Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.19г., чрез който на
практика е бил установен реалният период от време, с който се удължава
работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в затвора и
последващия отвод.
При съставянето на протокола взели участие и представители на
„Синдиката на служителите в затворите в България.
Съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час служителя А.
Т. сутрин при сдаването па наряда, не е имало случай за времето на исковия
период да си тръгва по-късно от 08:45ч. при начало на работния ден 8:15ч.,
14
което още веднъж потвърждавало, че общата продължителност на наряда па
служителите не продължавало повече от 24ч. и 30 мин,а не 2 часа , каквито
били твърденията в исковата молба.
След като служителя се подпише, че е сдал поста той повече нямал
задължения към работодателя и му остава да извърви 50-метра разстояние от
корпуса до КПП-то на затвора където се намира стаята за отвод, след това
следва до 5-минути време за отвод и напускане на Затвора - Пазарджик.
С оглед различните характеристики на затворите в страната ,считат ,че
създадената съдебна практика за останалите затвори в страната не е
приложима.
Служителя А. Т. при приемане и сдаване на поста в затвора се е
подписвал в „постови книги“, в които бил отразен реалния час на сдаване на
поста сутрин в края на 24- часовата смяна, като това сдаване е ставало след
като служителя е преброил затворниците заедно със новата смяна служител,
обходил е постовете съгласно чл. 311 от ППЗИНЗС. От момента, в който
служителя е сдавал поста за него повече няма никакви задължения да остане в
затвора и му остават единствено да извърви 50 -100 метра до изхода на
затвора.
На служителя били изплащани регулярно всички часове положен
извънреден труд за занятия, стрелби, вдигане по тревога, както и труда
положен на официалните празници за целия искова период съобразно
нормативните изисквания на ЗМВР, ЗИНЗС и КТ.
Позовават се на погасителна давност относно претендираното за
възнаграждение, за труд.
Молят иска да бъде отхвърлен. Претендират юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
С определението си по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване ,че страните са били в служебни отношения за
периода ,за който е претенцията в исковата молба ,като ищецът е заемал
длъжността „надзирател I - ва степен в Затвора Пазарджик и е изпълнявал
задълженията си на 12 и 24 часови смени. Относно тези обстоятелства са
приети и писмени доказателства по делото.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода ,за който
претендира ищеца, в които фигурира и той ,както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019 година
,в който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж , приемане ,сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24- часов
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
15
Със Заповед от 27.06.2019 година относно реда за разпределяне на
работното време , отчитането му и компенсирането на работа извън
работното време е определено работно време при 24 – часов наряд за
длъжността от 8,15 до 8,45 на другия ден. В Заповед от 23.10.2020 година на
Директора на Затвора е разпоредено началото на работното време при 24-
часов наряд на служителите ,на длъжност на ищеца да е 8,15 а края 8,45 на
другия ден ,като дейностите по чл.305,306,307 и 311 от ППЗИНЗС да се
извършват в този период. В чл.17.1 на тази заповед изрично е предвидено ,че
когато служител работещ в наряд надвиши установения брой часове за
отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като извънреден труд
въз основа на съставен надлежен протокол. Тази заповед е издадена въз основа
на заповед на Министъра на правосъдието от 6.10.2020 година.
С последващи Заповеди на Директора на Затвора Пазарджик от
1.09.2021 г 31.01.2022.,24.11.2022 година и 23.12.2022 година отново са
уредени тези въпроси. Продължителността на работното време е уредена по
идентичен начин. В заповедта от 24.11.2022 и 31.01.2022 година е определена
продължителността на работното време и при 12-часов наряд - от 8,15 до
20,45 часа.
Със Заповед на Министъра на правосъдието ,очевидно дала основание и
за издаване на цитираните заповеди на Началника на Затвора Пазарджик е
разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане
,сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в
рамките на 45 минути ,а в останалите затвори – 30 минути.
Със Заповед , относима към предходен период от 12.11.2018 година
работното време е било определено за 24-часов наряд от 8,15 до 8,15 на
другия ден. Тази заповед е представена от ищеца.
От представените заповеди ,както и от останалите доказателства по
делото е видно ,че редът и организацията на работното време е съобразена с
цитираната практика на СЕС.
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене ,които съдът
няма да обсъжда , тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното , така и
в съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода ,касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи ,че доказателства – постови книги с положени подписи от страната ,по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019 година , съставен на 12.02.2019
година оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
В това заседание са приобщени като доказателства и 2 броя дискове ,
16
като изрично е дадено указание на ответника, че ако счете за необходимо
следва да ангажира специалист със специални познания за разчитането им, а
възпроизвеждането им ще се извърши след събиране на гласните
доказателства.
При представянето им , представителят на ищеца се е противопоставил с
доводите, че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период , а и
страните не разполагат с възможността за правилното им разчитане.
Събрани са и гласни доказателства , като е проведен разпит на св. Б..
Този свидетел работи като надзирател в затвора в Пазарджик и е председател
на синдикалното дружество в Затвора. Познава ищеца и му е известно , че е
работил за част от периода на 24-часов наряд , след което преминали на 12-
часов режим на работа, както работят и към момента. Този свидетел описва
начина , времето и предприетите от служителите действия. Според този
свидетел сутрин в 08:00 ч. влизат в Затвора, минават през КПП 1,
удостоверяват самоличност, влизат в стаята за инструктаж и командир на
отделение ги разпределя по постовете. Около 20 човека са ,като командирът
проверява за облекло, палки, служебни карти, след което влиза дежурен главен
надзирател, който ще отстъпи от смяна, инспектор по охрана и дежурен главен
надзирател, който ще застъпи. Отстъпващият главен надзирател ги запознава с
обстановката в Затвора през изминалия ,след това инспекторът по охрана ги
инструктира .След това следва инструктаж на застъпващия главен надзирател,
който поставя задачите за деня, след което всеки служител минава и се
разписва в ежедневна ведомост. След подписване в книгата служители, които
са назначени на външни постове, се въоръжават. Всеки взема служебното си
оръжие и боеприпаси, проверя си дали е изправно и тръгва по постовете.
Останалите служители, които са на постове в Корпуса на Затвора, излизат от
стаята за инструктаж, минават през металодетектор, като за целта е
необходимо да свалят цялото налично снаряжение по нас – белезници, палки,
химикал и т. н. След това започва проверка на поста, на който ще изпълняват
задълженията си. На всеки пост имало 3 коридора с килии- около 40 килии .
От всяка една килия се извеждат лишените от свобода пред килията,
преброяват се, изслушват се, ако имат въпроси ,след което влиза надзирателят
в килията с гумен чук и проверява решетките за здравина. Проверява се и
имуществото за повреди, санитарните възли и хигиената, катинари и
ключалки и прибират затворниците в килията. В най – добрия случай времето
е по 1 минута на килия. След това в постовата будка приемат поста по опис.
Разписват се и предаващия и приемащия в около 10 книги. След това
надзирателят се връща отново в стаята за инструктаж, в която се събират
всички надзиратели от предишната смяна, докладва се за нередности и
произшествия ,като при наличие на такива се пише докладна до Началника на
Затвора. Свидетелят депозира показания и за вида на почивките и начина ,по
който се ползват. Свидетелят е участвал съм в Комисия за измерване на
времето, необходимо за отстъпване и застъпване на пост, съставения
протокол на която беше обсъден по-горе в решението. Комисията е
17
констатирала ,че е необходим 1 час, за да се извършат всички тези действия.
След съставяне на този протокол за кратко врече е бил зачитан един час
повече от времето на наряда за извършване на тези дейности след което
зачитането е на 30 минути повече , което според свидетеля изобщо не е
достатъчно, още повече , че след извършен ремонт е увеличен броя на
килиите.
Свидетелят обяснява необходимостта от явяване по рано от установения
начален час 8,15 часа.
Според свидетеля дейностите при издаване на 12- и 24-часов наряд са
идентични, като необходимото време за извършване на тези дейности е
повече от един час –около 2 часа.
По делото са депозирани показания и от св. Г. Ф. който е Началник
сектор „Надзорно охранителна дейност“ в Затвора Пазарджик. Този свидетел
твърди, че работното време на ищеца започва в 8:15 часа в стаята за
провеждане на инструктаж до 08:45 сутринта на другия ден. Нямали
задължение служителите да идват 10-15 минути по-рано на работа. За процеса
на сдаване, приемане на постовете и отвод на служителите били необходими
30 минути. Според протокола от 09.02.2019 г. времето за сдаване е било 1 час,
защото тогава се извършвал обиск и претърсване и имало обедна почивка
вместо време за хранене. Последното няма как да се отрази върху времето за
извършване на конкретните дейности при започване и свършване на работа
,според съда. Сдаването и приемането на постовете при 24-часовите
дежурства като времетраене било 30 минути. Твърди, че никога не е имало
забавяне с един час , освен в извънредни случаи. Този свидетел работи
редовна смяна от 08:15-16:45 часа. Твърди,че като влезе в стаята за
инструктаж служителите някога са строени ,някога – не. Сочи какъв е размера
на килиите и ,че технологичното време за проверка на килиите е 1-2 минути,
като тези му показания не се различават от показанията на св. Б..
Съдът е направил оглед на представените веществени доказателства
,като следва да се посочи, че тези процесуални действия не са напълно
съответни с изискванията на чл.204 от ГПК.В протокола за отразени само броя
на съдържащите се в папките видеофайлове и датите им .Тези видеофайлове
са с дати м. март 2023 година ,края на периода – предмет на претенцията.
По повод преглеждането на видеофайловете , представителят на ищеца е
изразил становище ,че не е установил на тях да присъства ищеца ,както и не е
видно кои служители са от старата и които от новата смяна ,поради което е
изразено становище ,че тези видеозаписи не следва да бъдат ценени.
По делото е прието и заключение на експерт с икономическа
компетентност.
За да изготви заключението си експерта е взел предвид всички
приложени по делото доказателства ,както и предоставените му такива
счетоводни документи от ответника.
18
От заключението на приетата по делото съдебно - икономическа
експертиза, се установява, че за периода от 24.03.2020 г. до 30.11.2022 г.
ищецът е работил на 24 часов наряд с работно време от 08:15 часа до 08:45
часа на следващия ден. Съгласно ежедневните ведомости продължителността
на една работна смяна е от 08:15 часа до 08:45 часа или 24 часа и 30 минути.
От 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. ищецът е работил на 12 часов наряд с работно
време от 08:15 часа до 20:45 часа при дневна смяна и от 20:15 часа до 08:15
часа на следващия ден при нощна смяна. Съгласно ежедневните ведомости
продължителността на една работна смяна е 12 часа и 30 минути. От
заключението на вещото лице по приетата СИЕ, което е изчислило каква е
била нормата в часове за ищеца за всеки един отчетен период през исковия
период и отработените часове от ищеца за всеки един отчетен период през
исковия период, се установява, че при допълнителни 30 мин. на наряд ищецът
е положил извънреден труд през четвъртото тримесечие на 2020 г., второто
тримесечие на 2022 г. и третото тримесечие на 2022 г. Установява се също от
заключението на СИЕ, че паричната равностойност на разликата между
реално положеният извънреден труд от ищеца при допълнителни 30 мин. на
наряд и заплатеният му такъв, е в размер общо на 143,44 лева, от които 11,17
лева за четвъртото тримесечие на 2020 г., 35,31 лева за второто тримесечие на
2022 г. и 96,96 лева за третото тримесечие на 2022 г., а обезщетението за
забава, изчислено върху неизплатените допълнителни възнаграждения за
извънреден труд по отчетни периоди за периода от 26- то число от месеца,
следващ отчетния период, през който ищецът е положил извънреден труд, до
датата на подаване на исковата молба, а именно от 26.01.2021 г. до 24.03.2023
г. възлиза на 9,33 лева.
Така депозираното заключение е оспорено от процесуалния
представител на ответника относно механизма на изчисляване ,като се прави
анализ на разпоредбите на чл.16д и чл.16 е от ППЗИНЗС.
Според представителят на ищеца разпоредбата на чл.16д ал.2 от
Правилника ,според която работното време на държавните служители,
работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен
период, следва да се разбира и прилага в смисъл ,че за всеки наряд следва
първо да се отчете извънредния труд и тогава да се прилага сумиране за
тримесечен период. Такива са и доводите във въззивната жалба. Всъщност
оплаквания и доводи за това ,че съдът е приел,че е необходим един час или 30
минути повече от времето ,определено със заповед на Началника, за да се
извършат дейностите ,предвидени в чл.305,306 ,307 и чл.311 т ППЗИНЗС,а не
2 часа ,както се подържа в исковата молба - няма.
При така установената фактическа обстановка , всъщност идентична с
приетата от първоинстанционния съд ,въззивната инстанция намира
следното:
19
Предявените искове са с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Установено е безспорно , че ищецът е полагал труд като надзирател в
Затвора Пазарджик , давайки 12- и 24 - часови наряди за различни периоди от
време , изяснени от експерта.
Безспорно е ,че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по-продължителен ,с оглед необходимите дейности
,които следва да се извършат.
В показанията си св. Б. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути ,дори повече от един час , описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни , поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните двама свидетели ,като е отчел заинтересоваността
на св. Ф. ,съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид
заинтересованост при показанията на св. Б. не може да се говори ,дори и той
да е ищец в идентично производство. Впечатленията му са непосредствени и
конкретни, за разлика от тези на св. Ф.. Освен това не може да се пренебрегне
и съставения протокол от 2019 година на комисия, в която са участвали както
представители на затворническата администрация ,така и представители на
синдиката и в този протокол е признато ,че необходимото време за извършване
на всички дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от
нормалното 12 часово или 24 часово време.
Анализирайки всички доказателства по делото , съдът правилно е
приел,че необходимото време е с 1 час повече от 12 , съответно 24 часа и
отчитайки определените с нарочна заповед 30 минути продължителност е
съобразил и заключението на експерта.
Един от основните въпроси , поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях , съдът намира
за необходимо да отбележи следното: Прието е в съдебната практика ,че
установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта
на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни
доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи.
Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се
възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат
да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно
20
наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното
обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, ,че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл. 204 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). Огледът
се осъществява с участието на двете страни. Установените при огледа факти
следва да се разгледат от съда заедно с останалите обстоятелства по спора.
Съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства .Неправилно
обаче е приел,че поради оспорване на достоверността им и несъобразяване с
указанията към ответника не може да ги цени. Възраженията са изложени по
следния начин – „…. Те касаят съвсем кратък период от няколко дни от
21
процесния период. От друга страна нито съдът, нито страните по делото,
притежават специфични технически умения, които да помогнат да бъдат
разчетени правилно тези дискове. В случай, че бъдат приети като
доказателства, моля да ни се предостави копие от тях с цел осигуряването на
правилна защита от наша страна.“ Тоест съмнения за манипулации не са
изразени. Оспорването касае относимостта им към спора. Поради това и
всички доводи във въззивната жалба на ответника , относно достоверността на
тези записи нямат отношение към спора. Същественото ,според въззивната
инстанция, която е отказала да уважи доказателственото искане на страната ,е
че действително тези записи на първо място са приети като такива от
първоинстанционния съд и касаят кратък период от време ,като нямат пряко
отношение към конкретния ищец и от тях изводи , относими за целия период
на претенцията не могат да се направят.
След като въззивната инстанция приема ,че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд ,дейностите които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях , отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд , следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС- чл.16а -чл.16 ж. За неуредените въпроси , съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187 ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Тезата на жалбоподателя ищец се основава на направеното от него
тълкуване на относимите норми на ППЗИНЗС.
Съгласно чл.16 а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, ,каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено ,че при служебна необходимост със
22
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути ,за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е ал.2 от Правилника предвижда , че работното
време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане ,като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16 е ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин-
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена ,ще е налице извънреден труд ,който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното – така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации ,когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода ,но пък е полаган извънреден труд , което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
23
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Съобразявайки изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 от ГПК , въззивната
инстанция намира ,че първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Правилно съдът е отговорил и на възражението на ответника за
погасителна давност , което не е въведено като довод във въззивната жалба и в
съответствие с чл.269 от ГПК , съдът не го обсъжда.
По отношение на доводите за разноски в насрещната въззивна жалба:
Съдът намира ,че дължи произнасяне по това искане, като познава и
счита ,че следва да бъде приложена цитираната в разпореждане
№7976/26.09.2024 година практика.
С постановеното съдебно решение ,като е взел предвид ,че
представителството на ищеца се осъществява от адв. Д. при условията на чл.38
от ЗА,съдът е присъдил съразмерно с уважената част на иска сумата 23,32
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на
уважената част от иска.
Оплакванията и по отношение на тази част от решението е, че съдът е
присъдил възнаграждение под минималния размер, установен в ЗА и Наредба
№ 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения , несъобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Становището по неправилно приложение на относимите към определяне
размера на адвокатското възнаграждение норми на ЗА и ГПК и присъждането
му като разноски по делото, развито в частната жалба въззивният съд не
споделя. И при представителство при условията на чл.38 от ЗА се прилага
предвидения вчл.78 ал.1 от ГПК принцип на дължимост на разноските-
съразмерно с уважената част от иска.
За да прецени дължимия размер , съдът следва първо да определи
размера на дължимо адвокатско възнаграждение за представителството и на
тази база да присъди разноски съразмерно с уважената част на иска. Така е
сторил и първоинстанционния съд и е определил дължимото възнаграждение
на 870 лева, като не е отчел допуснатото изменение на иска.
Изменение на петитума на предявения иск чрез намаляване, всъщност
представлява десезиране на съда с част от предмета на спора. Приложение
намират правилата на чл. 232 ГПК – оттегляне на иска и чл. 233 ГПК- отказ от
иска. Ето защо, когато ищецът заяви, че прави изменение на иска чрез
намаляване на петитума или чрез десезиране на съда от един от обективно
предявените искове следва да бъде изяснено под каква форма прави
24
изменението на иска – чрез оттегляне или отказ, като бъдат приложени
правилата на съответния институт и евентуално при необходимост бъде взето
съгласието на ответника в хипотеза, при която ищецът прави частично
оттегляне от иска след първото по делото заседание. Изменението на иска
винаги е действие на ищеца, но при някой хипотези настъпването на правните
последици зависи и от волята на ответника.
В настоящото производството ответникът е изразил съгласието си.
При определяне размера на разноските по отношение на ищеца следва
да бъде съобразен размер на претенцията след изменението му. Всъщност
доводи относно това , на каква база следва да бъде определено адвокатското
възнаграждение в насрещната жалба няма.
Цената на иска след намалението му е в размер на 2000 лева ,като
претенцията за лихви не е намалена или общия размер е 2500 лева.
Съобразявайки това и приемайки чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери а адвокатските възнаграждение за ориентир , съдът
приема ,че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 550 лева ,като
отита фактическата и правна сложност на делото. Този размер е и обоснован и
справедлив ,съответно на разпоредбата н чл.36 от ЗА , като се съобрази
фактическата и правна сложност на делото.
При това положение дължимите разноски , съразмерно с уважената част
на иска възлиза на 33,60 лева.
Първоинстанционният съд е определил размера на разноските ,
изхождайки от първоначалния размер на иска ,което при положение ,че
ищецът сам е десезирал съда ,като няма данни това да е станало по причини
извън неговата воля, не следва да бъде правено. Различен би бил подхода при
намаление на иска относно дължимите на ответника разноски ,който въпрос
не е поставен в настоящото производство.
Пред въззивната инстанция разноски не се дължат , тъй както
първоначалната ,така и въззивната жалба, съдът приема за неоснователни.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр. д. № 20235220101045 по описа за 2023 година, с което е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.
Столетов” № 21, да заплати на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на А. Т. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Левски, общ. Панагюрище, ул. „Партизанска“ № 1,
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в общ размер на 143,44 лева, от които 11,17 лева за четвърто тримесечие
25
на 2020 г. /от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 35,31 лева за второ тримесечие на
2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./ и 96,96 лева за трето тримесечие на
2022 г. /от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./, както и обезщетение за забава в
размер на 9,33 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница
над присъдената сума в размер на 143,44 лева до претендирания размер от
2000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за
забава над присъдената сума в размер на 9,33 лева до претендирания размер
от 500 лева, като неоснователни.
Изменя решението в частта ,с която е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.
Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис
2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от
Закон за адвокатурата, сумата в размер на 23,32 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска, като
осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на адвокат
А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София,
улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, разноски в размер на 33,60 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26