Решение по дело №321/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 01.07.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито................................

заседание.........тринадесети юни.................................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................

^{Членове:}........Милена Пейчева........................................................

........Александър Иванов.....................................

при секретаря..............Тодорка Недева.......................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Кремена Колицова..............................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х....дело №...321...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:....................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 65 от 01.04.2019г., постановена по НОХД № 168/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимата В.С.В., ЕГН **********,***, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, не работи, неосъждана, за виновна в това, че в периода от 01.06.2018г. до 19.08.2018г. в Русе, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, отнела чуж­ди движими вещи: дамско портмоне от естествена кожа с размери 10/8 см., кръстче с разпятие и пари в брой на обща стойност 133 лв. от вла­дението на Ю.П.В.и две банкноти с поминал по €50 от владението на Н.Н.М., всичко на стойност 344,58 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.58„а” ал.1 от НК, я осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, отложил изпълнението на наказанието за тригодишен изпитателен срок. Осъдил подсъдимата да заплати и направените на досъдебното производство разноски в размер 680,20лв., в полза на ОД на МВР - Русе.

Недоволен от присъдата останал адв.З.З. от АК - Ру­се, служебен защитник на подсъдимата В.В., кой­­то я об­жал­ва в осъдителната част, с молба да бъде изменена в частта, досежно размера на наложеното наказание. Счита присъдата за „час­тично справедлива” и предлага наказанието да бъде заменено с адми­нистративно по реда на чл.78„а” от НК. Оплакванията в жалбата, могат да се свържат с явна несправедливост на наложеното наказание, като единствено отменително основание. Доказателствени искания не са на­правени.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимата В.В. и защитникът, поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.

В последната си дума подсъдимата заяви, че иска милост.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимата В.В. е родена на ***г***. Завършила е начално образование, но е неграмотна. Не е омъжена. Не работи. Не е осъждана.

През лятото на 2018г. подсъдимата се издържала като връщала колички за пазаруване на паркинга пред магазин „Кауфланд 2“ в Русе, срещу оставения в тях депозит. На 01.06.2018г., около 09:30 часа., след пазаруване в магазина, свид.Ю.В.се насочила с пълна ко­личка към автомобила си. Подсъдимата, която я последвала, забелязала че свидетелката поставила портфейла си в количката. Докато премествала продуктите в багажника на колата, подсъдимата се пресегнала и взела портмонето от количката. В него имало 130 лв., кръстче с разпятие от бял метал, дебитна карта и карти за търговски отстъпки. След като натоварила покупките, свид.Ю.В.решила да дари пари на подсъдимата, но открила, че портфейлът липсва. Подсъдимата междувременно се била отдалечила и свидетелката се оплакала в полицията. След установяването ѝ се оказало, че подсъдимата е похарчила част от откраднатата сума, а остатъкът в размер 8,38 лв. предала доброволно на органите на досъдебното производство.

На 19.08.2018г., около 10:00 часа., свид.Н.М.съ­що посетил магазин „Кауфланд 2“ в Русе. След като пазарувал, с чанти в ръце вървял към автомобила си, когато към него се приближила под­съдимата. Тя му поискала пари за храна и свидетелят дал монета от един лев. Подсъдимата забелязала, че в джоба от където я извадил има още две банкноти от по €50  и малко след това го блъснала, под предлог да го запази от преминаващ автомобил. Като се възползвала от уплахата му и от обстоятелството, че ръцете му били заети с две чанти, незабелязано взела от джоба му банкнотите. Свидетелят установил липсата скоро и подал сигнал в полицията. Подсъдимата обаче още същия ден обменила откраднатите банкноти за левове, които изхарчила за свои нужди и на свидетеля не било възстановено нищо.

В хода досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-ценова икономическа експертиза, съгласно заключението на която стойността на вещите отнети от свид.Ю.В.възлиза на 149 лв., а левовата равностойност на отнетата от свид.Нежди Мехмед сума възлиза на 195,58 лв.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­­воинстанционният съд приел, че подс.В.В. осъ­­ще­стви­ла обективните признаци на престъпния състав по чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода от 01.06.2018г. до 19.08.2018 год. в Русе, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, отнела следните чужди движими вещи: дамско портмоне от естествена кожа с размери 10/8 см., кръстче с разпятие и пари в брой на обща стойност 133 лв. от владението на Ю.В., както и две банкноти с номинал по 50 евро от владението на Н.М., двамата от Русе, на обща стойност 344,58 лв., без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са осъществени от подсъдимата при условията на пряк умисъл и отмерил наказание лишаване от свобода за девет месеца, кое­то в съответствие с изискването на чл.370 ал.2 от НПК, намалил с една трета. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за шест месеца, отложил по реда на чл.66 от НК, за тригодишен изпитателен срок.

Във въззивната жалба защитникът твърди, че това наказание е завишено и прекалено сурово. Въпреки, че не го е заявил изрично, адв.З.З. очевидно счита за недооценени смекчаващите вина­та обстоятелства, от които изброил: направеното признание, тежкото се­мейно положение, установеният лек интелектуален и поведенчески де­фицит, липсата на минали осъждания и младежката възраст на подсъдимата. Петитумът на жалбата му е в смисъл наложеното наказание лишаване от свобода да се замени с административно наказание по реда на чл.78„а” от НК, в минимален, съобразен с липсата на доходи у подсъдимата, размер.

Тази неясна аргументация прави невъзможно установяване действителната воля на жалбоподателя и подсъдимата, която заявява ста­но­вище, че поддържа изцяло жалбата. Престъплението по чл.194 ал.1 от НК е умишлено и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Тази стойност е значително над лимита от три години в чл.78„а” ал.1 от НК, поради което замяната на наказанието лишаване от свобода с административна санкция е незаконосъобразно. Налице е още една пречка, произтичаща от разпоредбата на чл.78„а” ал.1 б.„в” от НК, която забранява замяна на наказанието в случаите, когато има невъзстановени щети. В случая, въпреки възстановяването на (незначителна) част от вредите, понесени от свид.Ю.В., са налице необезщетени вреди в размер 336,20 лв., спрямо нея и по отношение свид.Н.М..

Въпреки липсата на съответно твърдение в жалбата, въззивният съд счита за необходимо да посочи, че деянието, извършено от подсъдимата В.В. не може да се квалифицира като маловажен случай по см. на чл.93 т.9 от НК. Налице са щети, които макар и под размера на минималната работна заплата (560 лв.) не са незначителни. Освен това, имуществените вреди далеч не са единствените вред­ни последици от този вид престъпление. Наличните смекчаващи об­сто­ятелства са правилно установени, но дори след добавяне възстановя­ването на част от щетите, което впрочем е пропуснато и от защитника, съв­сем не очертават по-ниска степен на обществена опасност за извършеното в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Не следва да се надценяват и обстоятелствата, свързани с личност­та на подсъдимата. Тя извършила второ идентично деяние след образуване на досъдебно производство за първото. Преценяването на съв­купната ѝ престъпна дейност като маловажен случай би било проява на необоснована снизходителност, на каквато вече е станала обект, с приетата правна квалификация, предвид големия интервал от време между двете деяния.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.В.В. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 65 от 01.04.2019г. на Районен съд - Русе, постановена по НОХД № 168/2019г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.