Решение по дело №1801/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 594
Дата: 28 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20234430201801
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Плевен, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. С.
като разгледа докладваното от В. Д. Николаев Административно наказателно
дело № 20234430201801 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата №
********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Агенция "Пътна инфраструктура", с който на В. Х. К. от с. *** №17а, на
основание чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
Жалбоподателят В. Х. К. обжалва цитирания по-горе електронен фиш,
като моли съда да го отмени. В жалбата се сочи, че е налице предпоставката
на чл.187а от ЗДвП – на процесните дата и час собственото му ППС е било
управлявано от трето лице. Твърди се, че към момента на получаване на
оспорвания електронен фиш и понастоящем това трето лице се намира извън
територията на Р България, поради което и не може да депозира пред
наказващия орган съответната декларация, предвидена в чл.187а, ал.4 от
ЗДвП, тъй като не може да приложи към нея изисканото копие от
свидетелство за управление. Претендират се разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован се
представлява от юрк. К., която оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване на
процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми, като
излага доводи в тази насока. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е от нарушителя и това е направено в
срок, а разгледана по съществото, същата е неоснователна.
На 28.04.2021 г. в 19:32 часа е било установено нарушение №
С1D579CD44384675E053011F160ACF64 с ППС влекач "ВЛЕКАЧ СКАНИЯ
Р 480 ЛА 4Х2 МНА ", рег. № ***, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
в Долни Дъбник Дъбник, за движение по път І-3 км 100+471, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е било установено с устройство № 40222, представляващо
елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закон за пътищата, намиращо се на път І-3 км 100+471. Собственик, на
когото било регистрирано процесното ППС е В. Х. К..
С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата
срещу В. Х. К. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 2500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.
Електронен фиш с № № ********** е издаден от компетентен орган,
2
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, регламентираща, че Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно
средство е В. Х. К.. От приложената по делото справка за собственост /л. 10/,
се установява, че ППС влекач "ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 480 ЛА 4Х2 МНА ", рег.
№ *** е с обща технически допустима максимална маса 40 000, т. е. над 3, 5
т., поради което на основание чл. 10, aл. 1, т. 2 от ЗП за движението му по
платената пътна мрежа, в конкретният случай по път І-3 км 100+471/ се
дължи тол такса. Дължимостта на такава такса за движението на МПС по
процесния път произтича от характеристиката му на път, част от
републиканската пътна мрежа, която съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП включва
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа.
В случая път първи клас І-3 км 100+471 е част от републиканската
пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътна инфраструктура -
пътна такса. Същият е включен в утвърден с Решение на МС №
959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019 г., изм. - РМС №
207/26.03.2020 г., изм. - РМС № 706/02.10.2020 г., доп. - РМС №
887/04.12.2020 г. / списък на републиканските пътища в Република България.
Списъкът е публичен и общодостъпен и всеки един водач, включително
жалбоподателят, може да го достъпи и да се информира преди да предприеме
управление на ППС по конкретния път. В ЕФ е изписано изрично, че
процесното място на нарушението е път І-3 км 100+471. Ето защо съдът
намира, че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на
нарушението съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци и че по
никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере за кое точно
място му се вменява във вина да е извършил процесното нарушение. Пътят е
включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от техническите
3
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на
процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 40222,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
същата е регистрирала нарушение за ППС влекач "ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 480
ЛА 4 Х 2 МНА ", рег. № ***, с технически допустима максимална маса
218000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
собственост на В. Х. К., тъй като за него нямало получена тол декларация
или маршрутна карта. Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, предвижда, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.
2, изр. 1 от ЗДвП: "Собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
л. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно
средство". Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Тези разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите
на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни
такси при движение на превозните им средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
4
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета на
основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно горецитираните разпоредби от Закона за пътищата, безспорно
се установява, че заплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП е
абсолютна предпоставка за законосъобразно използване на платената пътна
мрежа, като в случай, че таксата не е заплатена за собственика възниква
задължението за бездействие, ясно регламентирано в разпоредбата на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП. Безспорно според съда В. Х. К. не е изпълнил това свое
задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за процесното
ППС не са били изпълнени изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Това е така, тъй като създаденият доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
със статично изображение към него, има доказателствена сила, която не беше
оборена в хода на производството.
Издаденият електронен фиш за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". ЕФ притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и
процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, каквито са приложени по административната
преписка.
В санкционния акт са описани всички данни за ППС с оглед целите на
настоящото производство и охраняване правото на защита на жалбоподателя -
рег. номер на товарния автомобил, марка и модел, неговият собственик,
общият брой на осите и общата технически допустима максимална маса.
Представено е в преписката и статично изображение във вид на снимков
материал на въпросното ремарке. Доказано е и че процесното ППС попада в
категорията пътни превозни средства, за чието движение по платената пътна
5
мрежа се заплаща тол такса.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. С оглед липсата на предоставени каквито и да е
доказателства за платени такси за извършеното движение с ППС влекач
"ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 480 ЛА 4Х2 МНА ", рег. № *** за дата 28.04.2021 г. за
процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.
Съдът намери, че обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Наказващият орган се е
произнесъл по преписката като е преценил всички обстоятелства, относими
към въпроса за вината на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърден. Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя
за
В случая не са налице обстоятелства, които да обосновават извода за
по- ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава
съществено от обичайните случаи на административни нарушения от същия
вид и не би било предпоставка за приложение на чл. 28 от ЗАНН по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя,
като въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът
на нарушението е юридическо лице.
Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на В. Х.
К. за извършеното от него нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Правилно е
приложена съответната на нарушението санкционна разпоредба - чл. 179, ал.
3б от ЗДвП и е наложена глоба в размер от 2500 лева, който е фиксиран от
законодателя и не подлежи на ревизиране от страна на Съда.
В тази връзка следва да се съобрази, че ЕФ представлява своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето
правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП
по арг. на ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение
6
нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване
на НП, нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а само
абсолютна преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 на ВКС и ВАС.
В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на нарушителя
за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба
установява сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления,
които не са част от специалното производство по издаване на електронните
фишове. След като иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана
система то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на
електронния фиш неминуемо съвпадат. Спазването на реда за връчване на
електронния фиш е обстоятелство относимо към въпроса за допустимостта на
съдебното обжалване, съответно за влизане на наложената имуществена
санкция в сила и то не засяга законосъобразността й. Датата на издаване на
електронния фиш има значение за прилагане на давността по чл.34 от ЗАНН.
Видно от справка на стр. 8 от въззивното дело, ЕФ е издаден на 28.04.2021.,
когато е изготвено и вещественото доказателствено средство, като е връчен на
15.05.2023г. на адреса на жалбоподателя, който е узнал своевременно и го е
обжалвал в срок.
Неоснователни е възражението, че жалбоподателят е бил в обективна
невъзможност да представи доказателства, че трето лице е управлявало
автомобила. В разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП е предвидена
възможност собственик, съответно ползвател да се освободи от
административно наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административно нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в 7 – дневен срок от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронен фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Жалбоподателят не се е възползвал от тази
възможност и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго
лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.
Изложеното дава основание на съда да прецени, че няма допуснати
съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на
7
нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и осъществената защита,
разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, чийто
представител своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от
спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура"следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената
дейност, на основание чл. 37 от ЗЗП.
С оглед потвърждаването на обжалвания ЕФ, неоснователно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВДЪРЖДАВА Електронен фиш за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за
пътищата № ********** на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Агенция "Пътна инфраструктура", с който на В. Х. К. от
с. *** №17а, на основание чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
ОСЪЖДА В. Х. К. от с. *** №17а, да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура", със седалище в гр. ***, *** сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Административен
8
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9