Решение по дело №2991/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№366

гр. П., 12.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 02991 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу Н.И.М. и М.И.А., в качеството им на наследници на починалата Г.А.А., с която е поискано да бъде признато за установено, че всеки един от двамата ответници дължи сума в размер на 315,73 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. ****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 42,21 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответницата М.И.А. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Излага съображения, че се е отказала от наследството на починалата Г.А., която е била първоначален ответник по делото. Прилага удостоверение за вписан отказ от наследство.

Ответникът Н.И.М. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Акцентира, че в имота не се ползват отоплителни тела за топлинна енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.А.А. за следните вземания: 631,46 лева – стойност на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П., кв. ****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и за сумата от  84,42 лева – лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07752 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания на съда да предяви иск за установяване на вземанията.

По делото е извършена служебна справка в НБДН, от която се установява, че Г.А.А. е починала на **** г., поради което на ищцовото дружество са дадени указания да посочи нейните наследници.

Представено е удостоверение за наследници на Г.А.А., от която става ясно, че е оставила за наследници ответниците Н.И.М. (син) и М.И.А. (дъщеря).

Приложено е удостоверение № 2251/2019 г., издадено от Пернишки районен съд, от което става ясно, че на 01.04.2019 г. е вписан отказ на М.И.А. от наследството на Г.А.А..

В съдебно заседание ответникът Н.И.М. признава фактът, че неговата починала майка Г.А.А. е била собственик на имот с адрес гр. П., кв. **** през исковия период. В този смисъл направеното от този ответник признание на факт, следва да се вземе предвид единствено спрямо него.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, който е в размер на 285,01 лева. Вещото лице посочва, че отоплителните тела в стаите кухня и дневна са демонтирани, а в спалнята е наличен радиатор с монтиран ИРУ, който е с нулеви показания през исковия период. В банята е налична щранг – лира, като разходът за топлинна енергия, отдавана от нея, е определен по изчислителен път, но впоследствие е извършено преизчисление при годишния отчет. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация. Общият размер на топлинната енергия за отопление е в размер на 357,60 лева (сбор от начисленията за топлинна енергия, отдадена от щранг – лира и сградната инсталация). Начислена е сума за услуга дялово разпределение в размер на 29,52 лева. Налична е изравнителна сметка при - 40,67 лева. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 631,46 лева за процесния период.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

От представените доказателства се установи, че ответницата М.И.А. се отказла от наследството на Г.А., поради което същата не следва да отговоря за нейните задължения. Това налага извод за неоснователност на исковете, предявени срещу М.И.А..

От направеното изявление на ответника Н.И.М. става ясно, че починалата Г.А. е била собственик на процесния имот през исковия период. Това води до извод, че между Г.А. и ищцовата страна е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че стойността на потребената топлинна енергия е 631,46 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания, размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 84,42 лева, считано от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г.,

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели налседството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. По делото се установи, че единият наследник на Г.А. се е отказал от нейното наследство, поради което на основание чл. 53 ЗН частта на отреклия се наследник , уголемява дяловете на останалите наследници. Това означава, че Н.И.М. е придобил цялото наследство на Г.А. и отговоря за всички нейни задължения. В настоящия случай от него се претендира частично пасивите от наследството, а именно 315,73 лева – главница и 42,21 лева – лихва, поради което исковте са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 15 лева – такса съдебни удостоверения, 120 лева – депозит за вещо лице, т. е. общо 260 лева. Ответникът следва да заплати 130 лева, тъй като отговорността е разделна.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, от които следва да се заплатят 37,50 лева съобразно предявените искове срещу него.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :  

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу М.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството ѝ на наследник на починалата Г.А.А., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 315,73 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. ****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 42,21 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена срещу починалата Г.А.А. заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07752 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.М., ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на наследник на починалата Г.А.А., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 315,73 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. ****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 42,21 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена срещу починалата Г.А.А. заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07752 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд

ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на наследник на починалата Г.А.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 130 лева - направени разноски в настоящото производство и сумата от 37,50 лева - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07752 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия: