РЕШЕНИЕ
№ 1331
гр.Бургас, 16.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 03 ноември през
две хиляди и деветнадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Д. Ф.,
в присъствието на прокурора Мирослав Илиев, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Белев КАНД № 1613 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас
към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, с адрес гр.Бургас, бул.Княз Александър Батенберг 1. В
производството касаторът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Ч..
Ответник по касация е А.Ш.А. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес ***
Папазов 14, ет.1, кант.109. Ответникът по касация участва в касационното
производство чрез пълномощник – адвокат Инна Г. от АК Ямбол.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 808/27.07.2022г. по АНД № 1299/2022г.
на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено изцяло наказателно
постановление № 02-38/24.03.2022г. на началник отдел „Рибарство и контрол -
Черно море“ при ИАРА. С наказателното постановление на А. е наложена глоба 1 500лв.
за извършено административно нарушение по чл.70 ал.1, вр. с чл.30 ал.3 т.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите. В обстоятелствената част на
наказателното постановление АНО е приел за установено, че А. е извършвал
риболов във водностопански обект, за който е установена забрана за такава
дейност със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел за
правилно установена фактическата обстановка от обективна страна, посочена от
АНО в обстоятелствената част на наказателното постановление, но при неправилно
приложен материален закон. По-конкретно съдът изложил съображения, че при
установените обстоятелства не би могло да се приеме, че деянието на А. е
извършено виновно, поради липсата на данни той да е бил запознат със заповедта
на министъра и да е имал яснота, че мястото, където е извършвал риболов, попада
в сочената от АНО забрана.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи се, че установената със заповедта на
министъра забрана е издадена в изпълнение на закона, не е обжалвана и е влязла
в сила. сочи се и това, че заповедта е публикувана на сайта на министерството и
е достъпна за всеки риболовец, който възнамерява да осъществи такава дейност.
Иска съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с
което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Иска присъждане на
разноски. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба в съдебно заседание устно
и с писмени бележки. Излага подробни аргументи относно необходимостта на
мястото, където е бил извършван риболова да има указателни табели за да не се
въвеждат в заблуждение риболовците относно възможността да извършват такава
дейност на това място. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че
от субективна страна няма основания да се приеме, че А. е съзнавал
противоправния характер на деянието си. Прави се и оплакване за неясна и
непълна фактическа обстановка по наказателното постановление и по-конкретно
липсата на ясно описание в какво са се изразили действията на А., които АНО е
квалифицирал като риболов. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да се остави в сила. Не
сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която обжалваната част от решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
Правилността на решението настоящата инстанция преценя в рамките на
направените от касатора оплаквания, а относно приложението на материалния закон
– и служебно, съгласно изискванията на чл.218 от АПК.
За да се произнесе по жалбата първоинстанционният съд е установил фактите
по делото така, както са описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Именно, че на 17.10.2021г. около 10 часа в защитена местност
Узунгерен, езеро Узунгерен, община Бургас, при посочени географски координати, А.А.
извършвал любителски риболов по време на забрана, наложена със заповед №
РД-09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, като
ползвал два броя въдици с две куки, в работно положение, без установен улов. Установено
е издаването на посочената заповед на министъра, с чиято т.4.1, за периода 2019
– 2021г., на основание чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА, е забранен риболова в местност
Узунгерен, езеро Узунгерен, община Бургас. Няма спор, че на посоченото в НП
място не е имало указателни табели във връзка със забраната за риболов.
Фактическите констатации са правилни и се обосновават от събраните по делото
доказателства. Страните не спорят по тези факти. Оплакването на привлеченото
към отговорност лице за непълна и неясна фактическа обстановка е неоснователно.
В текста на наказателното постановление ясно е посочено, че при извършената
проверка А. е поставил във водоема две въдици в работно положение, което е риболов
по смисъла на §1 т.26 от ДР на ЗРА.
Неправилни са правните изводи на първоинстанционния съд, съгласно които не
е установена субективната страна на посоченото в наказателното постановление
административно нарушение.
Правилно АНО е приел за приложима в случая
разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗРА, съгласно който се наказва с глоба от 1500 до
3000лв. лице, което извършва риболов в период на забрана, установена със
заповед на министъра по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА. В случая такава забрана е налице
за мястото, където е констатиран риболова, установена надлежно с цитираната в
наказателното постановление заповед на министъра № РД-09-69/01.02.2019г.
Настоящата инстанция не споделя съображенията за неустановена вина на извършилото
деянието лице. Въвеждането на забраната за риболов в случая е предвидено от
закона – чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА. В чл.12 и сл. от ЗРА липсва обща законова
клауза за допустимост на риболова, но за сметка на това се уреждат множество
изисквания и ограничения за осъществяването на тази дейност. При тази
нормативна регулация следва да се приеме, че добросъвестното поведение на
риболовеца изисква преди започване на риболов да се извършат необходимите
справки, чрез които лицето да се убеди, че в конкретното време, на конкретното
място и по отношение на конкретния улов това е разрешено. Законът предвижда
установяването на забраните със заповед, която не подлежи на обнародване в
Държавен вестник и не се оповестява чрез информационни табели около посочените
в нея рибностопански обекти, но същевременно се обнародва на сайта на
министерството. Това е достатъчно лицата да носят отговорност за свое
поведение, което не е съобразено със съответната забрана. затова съдът приема,
че АНО правилно е приел, че са налице предпоставките за налагане на
административно наказание по чл.70 ал.1 от ЗРА. Наказателното постановление е
законосъобразно и неправилно е било отменено от първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 и
чл.222 ал.1 АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, като
се постанови ново по същество, с което се потвърди наказателното постановление,
на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
По повод направеното в срок искане и на основание чл.63д от ЗАНН ответникът
по касация следва да заплати разноски на касатора, а именно юрисконсултско
възнаграждение по 80лв. за всяка от съдебните инстанции.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 808/27.07.2022г. по АНД № 1299/2022г. на Районен съд Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-38/24.03.2022г., издадено от началник отдел
„Рибарство и контрол - Черно море“ гр.Бургас към главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с адрес гр.Бургас,
бул.Княз Александър Батенберг 1.
ОСЪЖДА А.Ш.А. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Папазов 14, ет.1,
кант.109, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури 160лв.
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :