Р Е Ш
Е Н И
Е
№
05.06.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, първи състав
на 02.06.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№140 по описа за 2020 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Н.М.Г. ***,
подадена от пълномощника му адв.К.Д., против Решение №18/13.01.2020г., постановено по
гр.д.№3310/2019 г. по описа на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от въззивника иск по чл.439, ал.2 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД претендираните въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2011г., издаден по ч.гр.д.№1494/2011г. по описа на ЯРС суми:
1279.02 лева главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 11.05.2011г. до изплащането й, сумата от 539.55лв. - мораторна лихва от 15.12.2006 г. до 11.05.2011г.,
както и сумата от 136.37лева - разноски по делото, предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело №20198780400402 по описа на ЧСИ И.Х., с район на действие ЯОС, като въззивникът е осъден да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно районният съд се е позовал
на решение на ВКС по чл.290 ГПК, което не представлява задължителна съдебна
практика, съгласно чл.290, ал.3 ГПК, като неправилни са изводите на съда по
приложението на ППВС №3/03.11.1980г. Намира за приложими постановките на
ТР№2/26.06.2105г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено ППВС №3/03.11.1980г.,
според което давността тече от последното предприето изпълнително действие.
Въззивникът сочи, че в случая последното предприето изпълнително действие е
извършено на 28.09.2012г., считано от когато давностният срок е изтекъл и
вземането на кредитора е погасено. По тези съображения моли за отмяна на
решението на ЯРС и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което
искът бъде уважен, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по
същество.
С депозирания писмен отговор
въззиваемата страна "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД гр.София, чрез
юр.к. К.Т., е оспорила въззивната жалба като неоснователна. По подробно
изложени съображения, споделящи мотивите на съда в обжалваното решение, моли за
потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските във въззивното
производство за юр.к. възнаграждение.
В о.с.з. пълномощникът на въззивника
- адв.Д. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на първоинстанционното
решение.
Въззиваемата страна, чрез юр.к.К.Т.,
депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на решението на
първата инстанция и за присъждане на разноските във въззивното производство.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск по чл.439 ГПК, предявен от Н.М.Г. *** против "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД гр.София, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите: 1 279,02лв. -
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 11.05.2011г.,
сумата 539,55лв. - мораторна лихва за периода 15.12.2006г.-11.05.2011г. и
сумата 136,37лв. - разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1494/2011г. по описа на ЯРС и които
са предмет на принудително изпълнение по
изп.д.№402/2019г. по описа на ЧСИ И.Х., с район
на действие съдебния район на ЯОС. Недължимостта на сумите ищецът е обосновал с
погасяването на тези вземания на ответника по давност, започнала да тече на
28.09.2012г., когато е извършено последното изпълнително действие по
изп.д.№1220/2011г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с район
на действие съдебния район на ОС-Стара Загора.
Ответникът е оспорил исковете с
възраженията, че последното изпълнително действие по изп.д.№1220/2011г. по
описа на ЧСИ Д.Ц. не е извършено на 28.09.2012г.,
а на 05.04.2017г., както и че към процесния случай намира приложение ППВС
№3/18.11.1980г. и от образуването на изп.д.№1220/2011г. давност не тече до
26.06.2015г., на която дата е постановено ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС,
или давността би следвало да тече най-рано от датата 26.06.2015г.
Фактическата обстановка по делото не е спорна
между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.
Установено
е, че с изпълнителен лист от 25.07.2011г. по ч.гр.д.№1494/2011г. на ЯРС,
издаден въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение №1220/12.05.2011г.,
ищецът Н.М.Г. е
осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД сумата 1279,02лв.- главница по предоставен кредит, ведно с
лихвата върху нея от 11.05.2011г. до изплащането й, сумата 539,55лв.- мораторна
лихва за периода 15.12.2006г.-11.05.2011г и сумата 136,37лв.- разноски. От
удостоверение на ЧСИ Д.Ц.и приложеното изп.д. №1220/2011г. на същия ЧСИ, с рег.№872 в КЧСИ, е
установено, че въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист е било
образувано изп.д.№1220/2011г. по описа на ЧСИ Ц. за събиране вземанията на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД. По изпълнителното дело последното
изпълнително действие - запор върху банкова сметка ***, е извършено на 28.09.2012г.,
перемция е настъпила по силата на закона на 28.09.2014г., като изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК с постановление на ЧСИ на
06.02.2019г. По това изп.дело е представен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. (цесия), сключен между "БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и настоящия ответник, в предмета на който договор е и вземането срещу ищеца Н.Г., като няма спор, че
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия. По делото новият
взискател "Кредит инкасо Инвестмънтс
БГ"ЕАД е подал молба от 06.02.2019г., с
която е поискал връщане на
изпълнителния лист.
На 11.04.2019г. цесионерът "Кредит инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД е подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу
длъжника Н.Г. въз основа на изпълнителния лист от 25.07.2011г., като по молбата
е образувано изп.д.№402/2019г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№ 878 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС. С
молбата взискателят
е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ
е възложил действията по изпълнителното производство. По делото ЧСИ е наложил запор на 20.06.2019г. на сметките на длъжника в
„ОББ” АД и „Юробанк България” АД, както и запор на 20.06.2019г. върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
При
тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил
предявения иск по чл.439 ГПК като неоснователен, тъй като е приел, че по
изп.д.№1220/2011г. по описа на ЧСИ Д.Ц., на
основание ППВС №3/18.11.1980г. давност не тече до 26.06.2015г. - приемането на
ТР№2/2013г. на ОСГТК. Съдът е приел, че започналата да тече на 26.06.2015г.
давност изтича на 26.06.2020г., но същата е била прекъсната с изпълнителните
действия, извършени по изп.д.№402/2019г. по описа на ЧСИ Х. и вземанията на
ответника не са погасени по давност.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Спорният
във въззивното производство въпрос е от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г,
извършена с т.10 от ТР №2/ 26.06.2015г.,
постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му - в случая изп.д.№1220/2011г. по описа на ЧСИ Д.Ц..
По този въпрос е налице практика на ВКС,
формирана с Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ІV г.о., според която с тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният
касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо
тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала
противоречива практика или е налице неправилна практика. Прието е, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие
е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва
занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Прието е, че последващите тълкувателни решения започват
да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред и ако преди постановяване на новото тълкувателно решение
са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва
да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което
е било действащо към момента на настъпването на последиците. С оглед на така приетото, с
посочените решения е изведен извода относно приложението на ППВС №3/18.11.1980г. Според даденото с него тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №2/26.06.2015
година, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Или даденото разрешение е, че отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. има действие от
26.06.2015г.- датата, на която е прието противоположното
тълкуване.
Макар
посочените решения на ВКС да не съставляват задължителна съдебна практика,
съгласно чл.290, ал.3 ГПК, настоящият решаващ състав на ЯОС я възприема изцяло
и намира, че като е основал обжалваното решение на същата практика, ЯРС не е
допуснал нарушение на материалния закон. Правилно районният съд е приел, че до 22.06.2015г. давността по отношение на
сумите, които ищецът
Н.Г. е осъден да заплати на "БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, е била спряна по
силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнителното производство по изп.д.№ №1220/2011г.
по описа на ЧСИ Д.Ц.. Петгодишната
давност по чл.110, вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД е започнала да тече след
26.06.2015г. и е
следвало да изтече на 26.06.2020г., но е прекъсната на основание чл.116, б."в" ЗЗД с предприемането на изпълнителните действия по изп.д.№402/2019г. по описа на ЧСИ И.Х.. На 11.04.2019г. с молбата за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ Х. взискателят, настоящият
ответник, е поискал да бъде приложен изпълнителния способ опис на движими вещи
на длъжника, с което, според задължителните разяснения по т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давностният срок е
прекъснат. С наложените от ЧСИ на 20.06.2019г. запори на банкови сметки на длъжника
и върху трудовото му възнаграждение давността отново е била прекъсната и същата
не е изтекла до датата на предявяване на иска - 17.09.2019г.
По
изложените съображения ЯОС намира, че предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 439, ал.2 ГПК е неоснователен и правилно с обжалваното решение на ЯРС е
отхвърлен. Решението на първата инстанция следва да се потвърди, а въззивната
жалба като неоснователна, се оставя без
уважение.
По
разноските:
С
оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски. Въззиваемата страна претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото тази страна е защитавана от юрисконсулт във
въззивното производство, следва да се приеме, че са налице предпоставките на
чл.78, ал.8, вр. с ал.3 ГПК, поради което на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по
чл.37 от ЗПП, като за размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не
е от фактическа и правна сложност и юр.к. К.Т. не е осъществила процесуално
представителство в о.с.з., проведено на 02.06.2020г.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №18/13.01.2020г. на Ямболски районен съд по гр.д. №3310/2019г.
ОСЪЖДА Н.М.Г. ***, к-с"********",бл.**,вх.*, ап.*, с ЕГН**********, да заплати на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД гр.София, бул. "Панчо
Владигеров" 21, Бизнес Център "Люлин - 6", ет. 2, представлявано
от З.Н.Д. - прокурист, на основание чл.78, ал.8, вр.с ал.3 ГПК направените пред въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.