Р Е Ш Е Н И Е
№ 1374 29.07.2013
г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и седми юни две хиляди и тринадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Николова
при секретаря М.Е.
като разгледа докладваното от съдия Дарина Николова
гражданско дело № 1037 по описа за 2013 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба на “В. и к.” ЕАД, с ЕИК ............., адрес гр.Б., ж.к. П., ул. Г. В. В. № ..., представляван от Г.Й.Т., срещу П.И.Д., ЕГН **********,***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 267.33 лева /двеста шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща стойността на неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги за периода 05.01.2011 г. – 01.10.2012 г., ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до окончателното изплащане, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10700/2012 г. по описа на Бургаски районен съд.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на ВиК услуги по абонатен № ................. За периода от 21.02.2011г. - 25.10.2012 г. са били издадени 19 бр. фактури за отчетената вода в отчетния период 05.01.2011 г. – 01.10.2012 г., които са останали незаплатени на падежа, а именно в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. Консумираното количество вода е отчетено по показанията на измервателните уреди находящи се във водоснабдения обект – един водомер за студена вода и един за топла вода, разположени в санитарния възел на имота в гр. Б., ж.к. С., бл. ...., вх. ..., ет. ..... Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и разноските направени по ч.гр.д. 10700/2012 г. по описа на Бургаски районен съд. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че от страна на ищецовото дружество е било препятствано плащането на главницата, с цел върху сумата да бъде начислявана лихва и разноски, както и че ищецът не е изпратил своевременно покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че ползвател на обекта е било друго лице – Грета. Ангажирани са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът сочи, че е платила частично задължението си от 240 лв., а за горницата от още 27.33 лв. не оспорва че дължи сумата, но твърди, че е била възпрепятствана от ищцовото дружество, поради което счита, че не следва да заплаща претендираните разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. 10700/2012 г. по описа на Бургаски
районен съд, по което е издадена заповед
№ 7020 от 17.12.2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 267.33 лв. – главница за неизплатени фактури
за ползвани ВиК услуги в периода от 05.01.2011 г. до 01.10.2012 г., ведно със
законна лихва считано от 14.12.2012 г. Длъжникът е депозирал своевременно
възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил
иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за
допустим.
Между страните е безспорно съществуването на облигационно правоотношение, по което ищцовото дружество извършва доставка, отвеждане и пречистване на вода за абонатен № .........., за обект находящ се на адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, блок ...., вход ...., етаж ...., ап........., както и обстоятелството, че в периода от 05.01.2011 г. до 01.10.2012 г. е потребено количество вода на стойност по фактури от общо 267.33 лв.
От представените по делото вносни бележки от 10.01.2013 г. се установява, че сумата от общо 240 лева е заплатена от ответника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.12.2012 г. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца. С оглед извършеното плащане в хода на процеса, което следва да бъде взето предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че вземането в тази част е погасено чрез плащане. За горницата от 27.33 лв. между страните не се спори, че същата не е заплатена, както и че се дължи за доставяне, отвеждане и пречистване на вода за абонатен № ............ за периода 05.01.2011 г. до 01.10.2012 г. С оглед представените доказателства и направеното от ответника признание относно съществуването на вземането в тази част, то искът се явява основателен за сумата от 27.33 лв., а за горницата над тази сума, до пълния заявен размер от 267.33 лв. - следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за установяване съществуване на вземането за разноски, направени по ч.гр.д. 10700/2012 г., съдът намира искането за недопустимо в настоящото производство. Направените от ищеца разноски в образуваното частно гражданско дело са обусловени от основателността на заявлението по чл. 410 ГПК и подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК. В зависимост от изхода на установителната претенция по чл. 422 ГПК и съобразно уважената част от иска с влязло в сила решение, разноските в заповедното производство ще да бъдат редуцирани по правилата на чл. 78 ГПК. Така едва след стабилизиране на издадената заповед за изпълнение (влизане в сила на настоящото решение), същата ще представлява годно изпълнително основание в частта за признатите за установени суми, а в частта за разноските, ще намери приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. Обстоятелството, че сумите за дължимата главница са били заплатени едва в хода на процеса също ще бъдат взети предвид при преценката за стабилитета на заповедта за изпълнение и респ. издаване на изпълнителен лист по отношение на разноските, съгласно чл. 416 ГПК. Ето защо, заявеното искане за установяване съществуването на вземането на ищеца за разноски в размер на 125 лв. не следва да бъде разглеждано като самостоятелна претенция и производството подлежи на прекратяване в тази част. (В този смисъл определение № 417 от 03.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011 г. на І г. о., ТК на ВКС.). Следва да се посочи, че наведените от ответника доводи за недължимост на сумите за разноски и респ. за препятстване на възможността за плащане на остатъка от дължимата главница, не са подкрепени с никакви доказателства по делото.
По отношение на разноските в настоящия процес, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът не е дал повод за завеждане на иска и кумулативно с това признае същия, тогава разноските се възлагат върху ищеца. В случая, предвид направеното оспорване от ответника – подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, същият е дал повод за установяване на размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес. Тъй като плащането е извършено едва след образуване на ч.гр.д. 10700/2012 г. по описа на БРС, то същото е сторено в хода на процеса и не освобождава ответника от задължението за заплащане на всички направени от ищеца разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.Д., ЕГН **********,***, че в полза на “В. и к.” ЕАД, с ЕИК ..............., адрес гр.Б., ж.к. П., ул. Г. В. В. № ...., представляван от Г. Й. Т., съществува вземане в размер на общо 27.33 лв. (двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатен остатък по фактури за ползвани ВиК услуги в периода от 05.01.2011 г. до 01.10.2012 г., за обект находящ се на адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, блок ...., вход ..., етаж ..., ап........ - абонатен № ............, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като за посочениото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10700/2012 г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 27.33 лв. (двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки) до пълния заявен размер от 267.33 лв. (двеста шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки), като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1037 по описа на Бургаски районен съд за 2012 г. в частта, с която се иска да бъде прието за установено по съществуването на вземането на “В. и к.” ЕАД, с ЕИК ........., адрес гр.Б., ж.к. П., ул. Г. В. В. № ..., представляван от Г. Й. Т. срещу П.И.Д., ЕГН **********,***, за сумата от 125 лева (двадесет и пет лева), представляваща направените от разноски по ч.гр.дело № 10700/2012 г. на БРС.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “В. и к.” ЕАД, с ЕИК .............., адрес гр.Б., ж.к. П., ул. Г. В. В. № ....., представляван от Г.Й.Т. сумата от общо 125 лв. (сто двадесет и пет лева), представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Дарина Николова
Вярно с
оригинала
Ж. С.