№ 99
гр. Видин, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.В.Й.
при участието на секретаря Т.С.Б.
като разгледа докладваното от М.В.Й. Административно наказателно дело №
20231320200035 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. Й. от гр.Варна, подадена против наказателно
постановление №20-0291-000484/09.12.20 г. на Началник РУ Кула ОДМВР Видин.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуални правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За наказващият орган се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на НП.
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели: Е. С. – актосъставител и Т. И. – свидетел при констатиране на нарушението,
съдът приема за установено следното:
На 22.06.2021г. св. С. е съставила АУАН на жалбоподателя, за това , че на
28.10.2020г.в община Грамада на път първи клас №1-I, като водач на лек автомобил Ауди
А6 с рег.№ **** , лична собственост , управлява автомобила ,без да е изпълнил
задължението си да заплати в законоустановения срок наложената му глоба с фиш ср.К.№
2315119 и К2322707.
1
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП .
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона
срок и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
От разпитания в съд. заседание свидетели - Е. С. – актосъставител и Т. И. – свидетел при
констатиране на нарушението се установи по безспорен и несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на административно-наказателното
производство, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът дава вяра на свидетелите, тъй като изложените от същите показания са
последователни, логични, непротиворечиви са и са относими към предмета на делото.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
В случая е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които
кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление, предвид което е
изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, а по същество
административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
Жалбоподателя не е ангажирал в производството пред настоящата инстанция, никакви
доказателства, оборващи констатациите на административно-наказващия орган относно
описаното в НП нарушение, с оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се
налага категоричния извод, че същият е извършил коментираните нарушения.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против
жалбоподателя акт се доказва по безспорен и несъмнен начин.
Наложеното наказание е предвиденото от закона. При индивидуализиране на наказанието
административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на
чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е минималното предвидено в Закона и като така се
явява съразмерно на извършеното нарушение.
При законосъобразно проведено административно –наказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон,категорична установеност на
нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалвания ЕФ следва да бъде изцяло потвърден.
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът
отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски,включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е е предвидено
възнаграждението за защита в производства по Закона за
2
административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв.
Съдът счита, че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената работа
по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН
Съдът намира, че Наказателно постановление №20-0291-000484/09.12.20 г. на Началник РУ
Кула ОДМВР Видин следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0291-000484/09.12.20 г. на Началник
РУ Кула ОДМВР Видин с което на жалбоподателя- Д. П. Й. от гр.Варна за нарушение на
чл. 190 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Д. П. Й. от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Видин сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение,на осн.чл.63д ал.3 вр.ал.1 от ЗАНН.
Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на
глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3