О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

 

Гр. Перник, 16.07.2020 година.

 

 

Административен съд – Перник, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: Ивайло И.

 

като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 452 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Д. ***, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000731 по                  чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат съображения, относно незаконосъобразността на оспорената заповедта. Моли съда да я отмени.

В жалбата се съдържа и особено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта, без да се сочат конкретни доводи за това. Моли съда да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като съобрази доказателствата представени с жалбата, намира искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000731 по         чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за редовно и допустимо.

Искането за спиране е направено от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на съда на основание  чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, пред териториално и материално компетентния административен съд, поради което следва да бъде разгледано по същество.

Искането на жалбоподателя С.П.И. с ЕГН ********** *** за спиране на допуснатото по силата на атакуваната заповед предварително изпълнение е неоснователно.

За да постанови това, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник съобрази представените от жалбоподателя доказателства, приложимите правни разпоредби и достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.

Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по реда на чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 от АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по                  чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателя следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респ. следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен техен интерес.

По делото не са представени доказателства както за наличието на нови обстоятелства, така и за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Наведеното от жалбоподателя възражение е голословно и относими към спора по същество. Обстоятелството, че водача на ППС не притежава СУМПС не може да обоснове различен извод, тъй като последният е бил длъжен да не управлява ППС. Обстоятелство, че управлението е предоставено на друго лице не изключва възможността именно последното лице да притежава СУМПС. Принудителните административни мерки имат предназначение да бъдат форма на защита, каквато при определени обстоятелства не може да бъде постигната по друг начини, с други средства. ПАМ се явяват извънредни правни средства, които се прилагат при извънредни обстоятелства. В случая управлението на ППС без свидетелство за управление изпълва една от хипотезите на мярката по   чл. 171, т. 2а ЗДвП. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки налагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. Противно на изложеното от жалбоподателя за съда не съществува задължение да преценява дали е отпаднал обществения интерес от прилагането на съответната ПАМ. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на оспорения акт, както и на нови обстоятелства обосноваващи спиране на изпълнението. В случая такива доказателства от страна на жалбоподателя не са ангажирани.

В настоящия случай такива данни по делото не са събрани, не са представени относими доказателства, както и жалбоподателя не е релевирал конкретни доводи в тази насока, извън поддържаните възражения по незаконосъобразността на заповедта, които са неотносими към предварителното й изпълнение, а касаят спора по същество. Оспорената заповед е в защита на обществения интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

Ето защо доколкото по изложените по – горе мотиви, по делото няма доказателства за конкретни значими и трудно поправими вреди, които могат да настъпят от предварителното изпълнение на заповедта, и които да се дължат на нови факти и обстоятелства, настоящия съдебен състав намира, че липсват условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта по силата на закона. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Определение № 12531 от 18.10.2017 година, постановено по адм. дело                 № 11418/2017 година на VII отделение и Определение № 10711 от 30.08.2017 година, постановено по адм. дело № 9155/2017 година на VII отделение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.П.И. с ЕГН ********** *** за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000731 по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба в 7- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                Съдия:/п/