РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110100190 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., искове, както
следва:
- с правно основание чл. 262, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 10 785,43 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периодите от 01.06.2021 г. до 06.07.2021 г., от 01.09.2021 г. до 30.09.2021
г., от 16.05.2022 г. до 30.09.2022 г. и от 01.06.2023 г. до 31.08.2023 г., от която сума: 760,76
лева – за месец юни 2021 г., 181,84 лева – за месец юли 2021 г., 1462,50 лева – за месец
септември 2021 г., 519,70 лева – за месец май 2022 г., 831,00 лева – за месец юни 2022 г.,
960,09 лева – за месец юли 2022 г., 911,68 лева – за месец август 2022 г., 968,16 лева – за
месец септември 2022 г., 912,99 лева – за месец юни 2023 г., 1690,05 лева – за месец юли
2023 г. и 1586,66 лева – за месец август 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1311,31 лева, представляваща мораторна лихва върху вземанията за
положен извънреден труд, включваща: 194,89 лева за периода от 26.07.2022 г. до 23.11.2023 г.
– мораторна лихва върху дължимата сума от 760,76 лева за месец юни 2021 г., 45,02 лева за
1
периода от 26.08.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 181,84
лева за месец юли 2021 г., 337,29 лева за периода от 26.10.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна
лихва върху дължимата сума от 1462,50 лева за месец септември 2021 г., 84,77 лева за
периода от 26.06.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 519,70
лева за месец май 2022 г., 128,63 лева за периода от 26.07.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна
лихва върху дължимата сума от 831,00 лева за месец юни 2022 г., 140,36 лева за периода от
26.08.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 960,09 лева за
месец юли 2022 г., 125,42 лева за периода от 26.09.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва
върху дължимата сума от 911,68 лева за месец август 2022 г., 125,12 лева за периода от
26.10.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 968,16 лева за
месец септември 2022 г., 40,26 лева за периода от 26.07.2023 г. до 23.11.2023 г. - мораторна
лихва върху дължимата сума от 912,99 лева за месец юни 2023 г., 55,43 лева за периода от
26.08.2023 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 1690,05 лева за
месец юли 2023 г., 34,12 лева за периода от 26.09.2023 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва
върху дължимата сума от 1586,66 лева за месец август 2023 г.;
- с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 798,72 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение по Договор № 240/21.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на заплати на ищеца
сумата от 8,44 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение от
798,72 лева за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
за периода от 26.10.2023 г. до 23.11.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответното дружество по
силата на трудов договор № 240/21.05.2023 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ
на длъжност "....", при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Сочи, че
мястото му на работа било плаж ..... Излага, че с Допълнително споразумение от 30.06.2023
г. ищецът и ответното дружество се споразумели, считано от 01.07.2023 г., ищецът да
изпълнява длъжността си на плаж „П.“, к.к. „Златни пясъци“, с работно време четири часа
дневно.
Твърди, че основното му трудово възнаграждение било в размер на 780,00 лева
месечно - или минималната работна заплата за страната, като било договорено и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6% върху основното трудово възнаграждение за всяка година стаж на същата или сходна
длъжност. Ищецът имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение бил еднакъв и за двете страни – три месеца,
но не повече от остатъка от срока на договора.
Заявява, че трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №
226/31.08.2023 г., считано от 01.09.2023 г., като в заповедта било посочено от работодателя,
2
че същото е прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът обаче счита, че посоченото основание не е налице и не е
спазено изискването на закона. Твърди, че не е подавал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичане на срока на договора. Не му е връчвано и предизвестие.
Поддържа, че при липса на посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят му дължи обезщетение за неспазен срок на
предизвестие за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2023 г.
Ищецът излага, че е работил при ответното дружество и през 2021 г. и 2022 г., също
на длъжност "....".
През 2021 г. бил назначен с ТД № 077/28.05.2021 г., считано от 01.06.2021 г., на
осемчасов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и
допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит в размер на 0,6 %
върху основното трудово възнаграждение за всяка година стаж на същата или сходна
длъжност. Твърди, че имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение бил еднакъв и за двете страни – три месеца,
но не повече от остатъка от срока на договора. Сочи, че трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 07.07.2021 г., по взаимно съгласие, като на 30.08.2021 г. страните
сключили ТД № 702 за длъжността "....", на четиричасов работен ден, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 325,00 лева, при идентичност на останалите уговорки с
тези в ТД № 077/28.05.2021 г.
През 2022 г. ищецът работил по ТД № 137/13.05.2022 г., считано от 16.05.2022 г., на
осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица, на плаж .... до 01.07.2022 г., а от
01.07.2022 г. - на плаж „П.“ в к.к. „Златни пясъци“, като промяната на месторабота била
уговорена с допълнително споразумение от 30.06.2022 г. С допълнително споразумение от
29.08.2022 г. мястото на работа на ищеца отново било изменено на плаж „....“, считано от
01.09.2022 г. Сочи, че било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 710 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит в
размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка година стаж на същата
или сходна длъжност. Твърди, че имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение бил еднакъв и за двете страни
– три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Заявява, че това трудово
правоотношение било прекратено поради изтичане срока на договора, считано от 01.10.2022
г.
Ищецът твърди, че по време на гореописаните трудови правоотношения е полагал
труд повече от уговореното, като заявява, че е работил всеки ден по десет часа. Застъпва, че
работодателят не е начислил и заплатил отработения от него извънреден труд през 2021 г.,
2022 г. и 2023 г., поради което ищецът претендира заплащане на същия.
Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество "Ю." ЕООД, депозира отговор на
исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
3
Сочи, че трудовият договор с ищеца през 2023 г. е прекратен по взаимно съгласие, след
подадена молба за неговото прекратяване от Т. Т.. Заявява, че последният не е полагал
извънреден труд. Твърди, че ответното дружество има десетки служители, които работят по
график и им се заплаща по ведомост. Излага, че Т. е полагал допълнителен труд през
процесните периоди, но по трудови договори с други работодатели, както следва: за 2021 г.–
с „К. **“ ЕООД, за 2022 г. – с „....“ ЕООД, за 2023 г. – с „П. **“, последните две дружества с
едноличен собственик едноличният собственик и на ответното дружество – А. А., като за
положения труд ищецът е получил и съответно възнаграждение.
Настоява за отхвърляне на ищцовите претенции.
В съдебно заседание ищецът Т. В. Т. се явява лично и се представлява от адв. С. П. от
АК – Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът "Ю." ЕООД се представлява от адв. К. К. от АК –
Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата. Заявява,
че не претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор № 077/28.05.2021 г., сключен между "Ю." ЕООД –
работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а
работникът/служителят приема, считано от 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г., да изпълнява
длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 8 часа,
основно трудово възнаграждение: 650 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
С Допълнително споразумение от 28.06.2021 г. към Трудов договор № 077/28.05.2021
г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 01.07.2021 г., е променено на: к.к.
„Златни пясъци“ – плаж „П.“.
Със Заповед № 062/07.07.2021 г. за прекратяване на Трудов договор № 077/28.05.2021
г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ длъжността "....", е прекратено, считано
от 07.07.2021 г., по взаимно съгласие на страните.
Видно от Трудов договор № 122/30.08.2021 г., сключен между "Ю." ЕООД –
работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а
работникът/служителят приема, считано от 01.09.2021 г. до 01.10.2021 г., да изпълнява
длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 4 часа,
основно трудово възнаграждение: 325 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
Със Заповед № 109/28.09.2021 г. за прекратяване на Трудов договор № 122/30.08.2021
г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ длъжността "....", е прекратено, считано
от 01.10.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок.
Видно от Трудов договор № 137/13.05.2022 г., сключен между "Ю." ЕООД –
работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а
работникът/служителят приема, считано от 16.05.2022 г. до 01.10.2022 г., да изпълнява
длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 8 часа,
основно трудово възнаграждение: 710 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за
4
придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
С Допълнително споразумение от 30.06.2022 г. към Трудов договор № 137/13.05.2022
г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 01.07.2022 г., е променено на: к.к.
„Златни пясъци“ – плаж „П.“.
С Допълнително споразумение от 29.08.2022 г. към Трудов договор № 137/13.05.2022
г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 01.09.2022 г., е променено на:
морски плаж .....
Със Заповед № 183/30.09.2022 г. за прекратяване на Трудов договор № 137/13.05.2022
г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ длъжността "....", е прекратено, считано
от 01.10.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок.
Видно от Трудов договор № 240/31.05.2023 г., сключен между "Ю." ЕООД –
работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а
работникът/служителят приема, считано от 01.06.2023 г. до 01.10.2023 г., да изпълнява
длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 8 часа,
основно трудово възнаграждение: 780 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
С чл. 6 е уговорено, че срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, еднакъв
и за двете страни, е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока по договора.
С Допълнително споразумение от 30.06.2023 г. към Трудов договор № 240/31.05.2023
г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 01.07.2023 г., е променено на: к.к.
„Златни пясъци“ – плаж „П.“, с работно време: 4 часа, разпределено по график, и основно
трудово възнаграждение: 390 лева.
С Допълнително споразумение от 07.08.2023 г. към Трудов договор № 240/31.05.2023
г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 08.08.2023 г., е променено на:
морски плаж .....
Видно от Молба от 30.08.2023 г. до Управителя на "Ю." ЕООД, със същата Т. В. Т.
моли да бъде освободен от длъжността „.....“, считано от 01.09.2023 г.
Със Заповед № 226/31.08.2023 г. за прекратяване на Трудов договор № 240/31.05.2023
г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ длъжността "....", е прекратено, считано
от 01.09.2023 г., по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с молба на лицето.
Видно от Трудов договор № 202013/28.06.2021 г., същият е сключен между „К. **”
ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, на основание чл. 111 от КТ, за
извършване на работа извън установеното работно време по основното трудово
правоотношение на работника/служителя, като работодателят възлага, а
работникът/служителят приема, считано от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., да изпълнява
длъжността „....” с място на работа: морски плаж „П. - юг“. Уговорено е основно трудово
възнаграждение: 325 лева, и продължителност на работно време: 4 часа, на работни смени,
разпределени във времевия интервал от 08:00 ч. до 18:00 ч., съобразени с работните смени
при основния работодател, по месечен график, който се изготвя до 28-о число на предходния
месец.
Видно от Трудов договор № 20202/29.06.2022 г., същият е сключен между „....” ЕООД
– работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, на основание чл. 111 от КТ, за извършване на
работа извън установеното работно време по основното трудово правоотношение на
работника/служителя, като работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано
от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., да изпълнява длъжността „.....” с място на работа: плаж „П. -
юг“, к.к. „Златни пясъци“. Уговорено е основно трудово възнаграждение: 355 лева, и
продължителност на работното време: 4 часа, на работни смени, разпределени във времевия
интервал от 08:00 ч. до 18:00 ч., съобразени с работните смени при основния работодател, по
5
месечен график, който се изготвя до 28-о число на предходния месец.
Видно от Трудов договор № 4/28.06.2023 г., същият е сключен между „П. **” ЕООД –
работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, на основание чл. 111 от КТ, за извършване на
работа извън установеното работно време по основното трудово правоотношение на
работника/служителя, като работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано
от 01.07.2023 г. до 01.10.2023 г., да изпълнява длъжността „.....” с място на работа: морски
плаж. Уговорено е основно трудово възнаграждение: 390 лева, и продължителност на
работното време: 4 часа, на работни смени, разпределени във времевия интервал от 08:00 ч.
до 18:00 ч., съобразени с работните смени при основния работодател, по месечен график,
който се изготвя до 28-о число на предходния месец.
От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период ответникът "Ю." ЕООД е изплатил на
ищеца възнаграждения, както следва:
- за месец юни 2021 г. – за 22 отработени дни (176 часа) – 650,00 лева, включващи
основна заплата;
- за месец юли 2021 г. – за 4 отработени дни (32 часа) – 118,89 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 118,18 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 0,71 лева; изплатено е и обезщетение по чл. 224 от КТ в
размер на 59,09 лева, за 2 неизползвани дни платен годишен отпуск;
- за месец септември 2021 г. – за 20 отработени дни (80 часа) – 326,95 лева,
включващи заплата за отработени дни в размер на 325,00 лева и допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 1,95 лева;
- за месец май 2022 г. – за 11 отработени дни (88 часа) – 448,11 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 411,05 лева, допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 2,47 лева и възнаграждение за работа на официален
празник в размер на 34,59 лева;
- за месец юни 2022 г. – за 22 отработени дни (176 часа) – 746,73 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева, допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 4,26 лева и възнаграждение за работа на официален
празник в размер на 32,47 лева;
- за месец юли 2022 г. – за 21 отработени дни (168 часа) – 714,26 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 4,26 лева;
- за месец август 2022 г. – за 22 отработени дни (176 часа) – 714,26 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 4,26 лева;
- за месец септември 2022 г. – за 20 отработени дни (160 часа) – 714,26 лева,
включващи заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева и допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 4,26 лева; изплатено е и обезщетение по
чл. 224 от КТ в размер на 284,00 лева, за 8 неизползвани дни платен годишен отпуск;
- за месец юни 2023 г. – за 22 отработени дни (176 часа) – 794,04 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 780,00 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 14,04 лева;
- за месец юли 2023 г. – за 21 отработени дни (84 часа) – 397,02 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 390,00 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 7,02 лева;
- за месец август 2023 г. – за 22 отработени дни (88 часа) – 397,02 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 390,00 лева и допълнително възнаграждение за
6
професионален опит в размер на 7,02 лева; изплатено е и обезщетение по чл. 224 от КТ в
размер на 88,64 лева, за 5 неизползвани дни платен годишен отпуск.
Вещото лице е констатирало, че в ответното дружество е установено сумирано
изчисляване на работното време за период от 1 месец, като служителите полагат труд на
смени съгласно разработени графици.
Часовата ставка на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период е
определена със заключението по допуснатата ССчЕ, както следва:
- за месец юни 2021 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 650,00 лева –
3,693 лева;
- за месец юли 2021 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 650,00 лева –
3,715 лева;
- за месец септември 2021 г. – при 20 работни дни х 4 часа и основна заплата 325,00
лева – 4,087 лева;
- за месец май 2022 г. – при 19 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева –
4,699 лева;
- за месец юни 2022 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева –
4,058 лева;
- за месец юли 2022 г. – при 21 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева –
4,252 лева;
- за месец август 2022 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева –
4,058 лева;
- за месец септември 2022 г. – при 20 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00
лева – 4,464 лева;
- за месец юни 2023 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 780,00 лева –
4,512 лева;
- за месец юли 2023 г. – при 21 работни дни х 4 часа и основна заплата 390,00 лева –
4,726 лева;
- за месец август 2023 г. – при 22 работни дни х 4 часа и основна заплата 390,00 лева –
4,512 лева.
Извършени са изчисления за стойността на твърдения от ищеца положен от него
извънреден труд в два варианта – съгласно чл. 262, ал. 1, т. 1, 2 и 3, и съгласно т. 4,
приложима при сумирано изчисляване на работното време.
Вещото лице сочи, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец по предсрочно прекратения Трудов договор № 240/31.05.2023 г. –
за месец август 2023 г., е в размер на 397,02 лева. Съответно мораторната лихва за забава
върху претендираното обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение, изчислена за периода от 26.10.2023 г. до 23.11.2023 г., е 4,20
лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свид. Я. Ч. М., Д. А. П. и Д. Л. Р. – и тримата на страната на ищеца.
От показанията на свид. М. се установява, че същият е колега на ищеца; запознали се
именно в качеството си на колеги в началото на месец юли 2021 г., като през трите процесни
години - 2021 г., 2022 г. и 2023 г., от началото на месец юли до края на месец август двамата
са работили заедно на плаж „П.“. Излага, че през 2021 г. работният график на ищеца бил три
работни дни и един почивен, в който той всъщност не почивал, а давал дневни смени на
целогодишната си работа, като охранител - но свидетелят не знае къде. Заявява, че през 2022
г. и 2023 г. двамата работили заедно всеки ден от 08:00 ч. до 18:00 ч., като ищецът, освен .....,
7
бил и .... – събирал парите на хората за шезлонги и чадъри, но свидетелят не знае дали Т. е
имал договор за това с друга фирма. Знае, че през месеците юни и септември от 2021 г. до
2023 г. ищецът е работил като ..... на плажа на ...., но не може да твърди нищо за работния му
график там, тъй като е нямал наблюдения.
В показанията си свид. П. сочи, че познава ищеца от повече от 35 години, от спорта,
като след водната топка той станал ..... и до ден днешен работел като такъв. Свидетелката
също била ....., като от месец април до месец октомври 2022 г. работила на басейна на хотел
„...“ и постът на ищеца на плажа бил точно пред нейния пост; той работил там през
месеците юни и септември, а през юли и август бил на плажа на „Златни пясъци“. Работните
смени на свидетелката били по 12 часа и тя отивала на работа много по-рано от ищеца;
графикът й на работа бил два работни и два почивни дни, като започвала в 8:00 ч, и когато
била на работа виждала, че ищецът всеки ден започва работа около 8:00 ч. – 8:30 ч. и
приключва около 18:30 ч. Знае, че работният му график бил такъв и в нейните почивни дни,
защото тогава ходела на плаж при него. Ходела на плаж при него всеки почивен ден и на
„Златни пясъци“, тъй като били приятели, затова знае, че и там работел всеки ден.
Свидетелката не знае дали освен ....., ищецът е съвместявал и друга длъжност; не го е
виждала да продава билети за чадъри.
Свид. Р. заявява, че е собственик на няколко фирми, като ищецът, когото познава още
от годините, когато били състезатели по водна топка, бил полагал труд към някои от тях.
Заявява, че фирмата му „К. **“ ЕООД е концесионер на плаж „П.“, където А. му бил
наемател, и свидетелят, макар че бил посещавал този плаж рядко, бил виждал там ищеца в
униформа на ....., поради което предполага, че е работил там. Когато работел при него, Т.
съвместявал длъжностите ..... и ....; не знае дали и след това е било така.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Ал. 2 на същия
законов член гласи, че извънредният труд е забранен, като с чл. 144 КТ са въведени
допустими изключения от тази забрана, включително за извършване на усилена сезонна
работа (т. 7), каквато именно е настоящата хипотеза. При полагането на извънреден труд,
съгласно чл. 262 КТ, работодателят дължи заплащане на възнаграждение в увеличен размер
– според уговореното между страните, но не по-ниско от минималните установени в закона
размери.
С оглед на горното, за успешното провеждане на иска по чл. 262 КТ в тежест на
работника е да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, както и
че е полагал труд извън редовното работно време и че този труд е полаган по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя. Следва да се посочи, че
законодателят не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за
извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане – пасивното поведение на
работодателя в случая законът приравнява на израз на волята му за полагане на извънреден
труд. С чл. 149 КТ на работодателя е вменено задължението както да води специална книга
за отчитане на извънредния труд – ал. 1, така и да отчита същия пред инспекцията по труда –
ал. 2. Константната съдебна практика обаче приема, че липсата на подобна отчетност сама
по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ,
поради което за установяване полагането на извънреден труд допустими са всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски показания (Решение № 228 от 24.06.
8
2011 г. по гр. д. № 1625/2010 г., ВКС, III ГО, Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. №
299/2011 г., ВКС, IV ГО, Решение № 155 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 3867/2018 г., ВКС, III
ГО, и др.).
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай с ангажираните
свидетелски показания ищецът успя да докаже полагането на извънреден труд за периодите
от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г., от 01.07.2022 г. до 31.08.2022 г. и от 01.07.2022 г. до
07.08.2023 г., но не в претендираните размери. За този извод съдът кредитира показанията на
свид. М., който има преки и непосредствени впечатления за работното време на ищеца
поради съвместната им работа на плаж „П.“, като работното време на ищеца и това на
свидетеля – от 8:00 ч. до 18:00 ч. всеки ден, изцяло съвпадали за посочените периоди от
01.07.2022 г. до 31.08.2022 г. и от 01.07.2022 г. до 07.08.2023 г., а за месец юли 2021 г.
работните часове били същите, но графикът на ищеца бил три работни дни и един почивен.
За определяне на положените часове извънреден труд в горните периоди следва да
бъдат съобразени действащите трудови договори на ищеца за всеки от тях.
Установява се, че за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2022 г. са налице два такива –
основен, сключен между ищеца и ответното дружество, с договорено 8-часово работно
време, и договор по чл. 111 КТ, сключен между ищеца и работодател „....” ЕООД, за
извършване на работа извън установеното работно време по основното трудово
правоотношение на работника/служителя, с продължителност на работното време: 4 часа, на
работни смени, разпределени по месечен график във времевия интервал от 08:00 ч. до 18:00
ч., съобразени с работните смени при основния работодател. Месечен график както по
основното, така и по допълнителното трудово правоотношение не е представен по делото
нито от ищеца, нито от работодателя, като последното обаче, съгласно практиката на ВКС,
не променя доказателствената тежест и не я прехвърля върху работодателя (цитираните по-
горе Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г., ВКС, IV ГО, Решение № 155 от
26.11.2019 г. по гр. д. № 3867/2018 г., ВКС, III ГО, и др.). Съгласно договора по чл. 111 КТ,
работните часове по допълнителното трудово правоотношение за месец юли 2022 г. са 88 –
за 22 работни дни, а за месец август 2022 г. – 84, за 21 работни дни. Това означава, че при
установените със свидетелските показания отработени 10 часа дневно общо по двата
договора - за всеки ден от месеца, без почивни дни, по основното трудово правоотношение
за месец юли 2022 г. са положени 222 часа труд (31 х 10 – 88), вместо договорените 176 часа
за 22 работни дни, а за месец август 2022 г. – 226 часа (31 х 10 – 84), вместо договорените
168 часа за 21 работни дни. Доколкото трудът, положен над конкретно договорения по
трудовото правоотношение, се явява извънреден, положени от ищеца са 46 часа извънреден
труд (222 – 176) за месец юли 2022 г. и 58 часа такъв (226 – 168) за месец август 2022 г.
За периода от 01.07.2023 г. до 07.08.2023 г. ищецът е полагал труд по два трудови
договора – основен, сключен между него и ответното дружество, с договорено 4-часово
работно време, и договор по чл. 111 КТ, сключен с работодател „П. **” ЕООД, за
извършване на работа извън установеното работно време по основното трудово
правоотношение на работника/служителя, с продължителност на работното време: 4 часа, на
работни смени, разпределени по месечен график във времевия интервал от 08:00 ч. до 18:00
ч., съобразени с работните смени при основния работодател. Месечни графици както по
основното, така и по допълнителното трудово правоотношение по делото не са представени.
Съгласно договора по чл. 111 КТ, работните часове по допълнителното трудово
правоотношение за месец юли 2023 г. са 84, за 21 работни дни. Това означава, че при
установените със свидетелските показания отработени 10 часа дневно общо по двата
договора - за всеки ден от месеца, без почивни дни, по основното трудово правоотношение
за този месец са положени 226 часа труд (31 х 10 – 84), вместо договорените 84 часа за 21
работни дни – т. е. положени от ищеца са 142 часа извънреден труд (226 – 84) за месец юли
2023 г. За месец август 2023 г. предвидени с договора по чл. 111 КТ са 88 работни часа за 22
9
работни дни. Доколкото обаче показанията на свид. М. касаят единствено отработените
часове на плаж „П.“, където ищецът, видно от Допълнително споразумение от 07.08.2023 г.,
е полагал труд през този месец от първо до седмо число, следва да се вземат предвид само
договорените за периода работни часове – 20 за 5 работни дни. Така при договорени по
основното трудово правоотношение също 20 работни часа за периода и отработени общо 70
часа по двата трудови договора, положеният от ищеца извънреден труд от 01.08.2023 г. до
07.08.2023 г. е 30 часа (70 – 20 – 20).
За периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г. (тъй като със Заповед № 062/07.07.2021 г.
основното трудово правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 07.07.2021 г.), при
договорени за периода от 4 работни дни 32 работни часа по основното трудово
правоотношение и 16 работни часа по допълнителното такова с „К. **” ЕООД, и отработени,
според показанията на свид. М., 50 часа (доколкото в графика на ищеца се редували три
работни и един почивен ден), положеният от ищеца извънреден труд е 2 часа (50 – 32 – 16).
Съдът намира, че за посочените периоди работодателят е бил наясно както с 10-
часовите работни смени на ищеца, така и с работата му без почивни дни през 2022 г. и 2023
г., тъй като от показанията на свид. М. се установява, че такъв график е бил прилаган не само
за ищеца, но и за други .....и.
По делото няма данни, а не са наведени и твърдения ответната страна да е заплатила
на ищеца положените часове извънреден труд. С оглед на така установеното, дължимото
възнаграждение за този труд, изчислено от съда въз основа на часовите ставки за съответния
месец, определени от вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с 50 на сто
увеличение, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ – предвид констатираното от експерта
сумирано изчисляване на работното време, възлиза общо на 1867,27 лева, от които 11,15
лева за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г. (3,715 х 2 х 1,5), 293,39 лева за периода от
01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. (4,252 х 46 х 1,5), 353,05 лева за периода от 01.08.2022 г. до
31.08.2022 г. (4,058 х 58 х 1,5), 1 006,64 лева за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г.
(4,726 х 142 х 1,5), 203,04 лева за периода от 01.08.2023 г. до 07.08.2023 г. (4,512 х 30 х 1,5).
По делото не са налични доказателства за положен от ищеца извънреден труд извън
посочените периоди.
Свид. М. изрично заявява, че не може да твърди нищо за работния график на ищеца
на плаж ...., тъй като няма наблюдения.
Свид. П. е работила като ..... към хотел „...“ през месеците май, юни и септември 2022
г., когато и ищецът е работил на плаж ...., като постът му бил точно пред нейния. От
показанията й обаче не може да се направи извод за реално отработените от ищеца часове на
този плаж през сочените месеци. От една страна, работният график на свидетелката за
периода е редувал 2 дни работа и 2 два дни почивка – като съдът не кредитира показанията й
в частта, че всеки почивен ден е била на плаж при ищеца, още по-малко за по 10 часа
дневно, за да има преки впечатления за началния и крайния час на работното му време през
почивните й дни. От друга страна, показанията й са вътрешно противоречиви и по
отношение на началния час на работното време на ищеца в дните, когато тя самата била на
работа – свидетелката сочи, че работното й време започвало в 8:00 ч. и заявява, че поради
12-часовите си смени отивала на работа много по-рано от ищеца, като непосредствено след
това твърди, че той започвал работа около 8:00 ч. – 8:30 ч. и приключвал около 18:30 ч.
Съдът не кредитира показанията на свид. П. и в частта, че тъй като с ищеца били
приятели, ходела на плаж при него всеки почивен ден и на „Златни пясъци“, поради което
знае, че и там той работел всеки ден. Настоящият съдебен състав намира, че ако
свидетелката действително е ходила на този плаж именно при ищеца не дори всеки почивен
ден, а няколко пъти за процесния период, тя няма как да не го е виждала да продава билети,
каквото е било задължението му по допълнителното правоотношение – според собствените
й показания обаче, свидетелката не е виждала ищеца да извършва такава дейност.
10
По изложените съображения, съдът намира, че с показанията на свид. П., които в една
част не се базират на непосредствени впечатления, а в друга са вътрешно противоречиви, не
може да бъде установено твърдяното полагане на извънреден труд от ищеца.
При така установеното, предявеният иск по чл. 262, ал. 1 от КТ се явява основателен
до сумата от 1867,27 лева и следва да бъде уважен до нея, като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 10 785,43 лева следва да бъде отхвърлен.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорния такъв за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1867,27 лева ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението.
Разпоредбата на чл. 128, т. 4 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Следва
да се посочи, че вземането за заплащане на извънреден труд е част от трудовото
възнаграждение. Видно от представените по делото трудови договори №№ 077/28.05.2021 г.,
137/13.05.2022 г. и 240/31.05.2023 г., със същите е договорено заплащане на трудовото
възнаграждение до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работна
заплата. С оглед на това, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, след съответното договорено
число на плащане неплатеното в срок възнаграждение за извънреден труд е дължимо ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид горното, дължимата мораторна лихва върху установените по месеци
възнаграждения за извънреден труд, изчислена от съда с помощта на лихвения калкулатор,
достъпен на официалния уеб сайт на НАП, е в размер, както следва:
- 2,76 лева за периода от 26.08.2021 г. до 23.11.2023 г. върху възнаграждението от
11,15 лева за месец юли 2021 г.,
- 42,89 лева за периода от 26.08.2022 г. до 23.11.2023 г. върху възнаграждението от
293,39 лева за месец юли 2022 г.,
- 48,57 лева за периода от 26.09.2022 г. до 23.11.2023 г. върху възнаграждението от
353,05 лева за месец август 2022 г.,
- 33,01 лева за периода от 26.08.2023 г. до 23.11.2023 г. върху възнаграждението от
1006,64 лева за месец юли 2023 г.,
- 4,37 лева за периода от 26.09.2023 г. до 23.11.2023 г. върху възнаграждението от
203,04 лева за месец август 2023 г.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца лихва за забава върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд е
основателен до сумата от общо 131,60 лева, начислена за периода от 26.08.2021 г. до
23.11.2023 г., до която и следва да бъде уважен, като искът следва да бъде отхвърлен за
разликата над 131,60 лева до сумата от 1311,31 лева, претендирана като лихва за забава за
периода от 26.07.2021 г. до 23.11.2023 г.
С чл. 220, ал. 1 от КТ законодателят е уредил, че страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието. Видно от Трудов договор № 240/31.05.2023 г., сключен между страните за
срок от 01.06.2023 г. до 01.10.2023 г., с чл. 6 на същия е уговорено, че срокът за предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни, е 3 месеца, но не повече от
остатъка от срока по договора. Видно от Заповед № 226/31.08.2023 г. за прекратяване на
Трудов договор № 240/31.05.2023 г., трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане
на договорения срок, считано от 01.09.2023 г., като е посочено, че прекратяването е по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено с молба на лицето. Установява се от
11
материалите по делото, че такава молба, подписана от ищеца, е била подадена на дата
30.08.2023 г. С оглед на това, в случая налице е хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, при
която по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, трудовият договор се прекратява
без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Искът с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
При установена неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв за присъждане на законна лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху твърдяното вземане.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от
исковете, се следват и на двете страни, но ответното дружество не претендира такива.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС, като
съразмерно с уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата от 74,35 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 144,66
лева, от която 90,44 лева - за държавна такса, и 54,22 - за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 262, ал. 1 от КТ, "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на Т.
В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от общо
1867,27 лева (Хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и 27 ст.), представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, включваща сумите, както следва: 11,15 лева за
периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г., 293,39 лева за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022
г., 353,05 лева за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., 1 006,64 лева за периода от
01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. и 203,04 лева за периода от 01.08.2023 г. до 07.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....,
срещу "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;гр. В, ж. к. ...., бл.
....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., иск с правно основание чл. 262, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд в частта за
разликата над сумата от 1867,27 лева до пълния претендиран общ размер от 10 785,43 лева,
включващ сумите, както следва: 760,76 лева за месец юни 2021 г., 181,84 лева за месец юли
2021 г., 1462,50 лева за месец септември 2021 г., 519,70 лева за месец май 2022 г., 831,00 лева
за месец юни 2022 г., 960,09 лева за месец юли 2022 г., 911,68 лева за месец август 2022 г.,
968,16 лева за месец септември 2022 г., 912,99 лева за месец юни 2023 г., 1690,05 лева за
месец юли 2023 г. и 1586,66 лева за месец август 2023 г., ведно със законната лихва върху
12
общата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление; гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на Т. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от общо 131,60 лева
(Сто тридесет и един лева и 60 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава в
размер на законната лихва върху всяко от дължимите възнаграждения за извънреден труд в
общ размер на 1867,27 лева, начислена за периода от 26.08.2021 г. до 23.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет.
..., ап. ...., срещу "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. В, ж.
к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ....1, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника на заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
възнагражденията за извънреден труд в частта за разликата над сумата от 131,60 лева за
периода от 26.08.2021 г. до 23.11.2023 г. до пълния претендиран общ размер от 1311,31 лева
за периода от 26.07.2022 г. до 23.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...,
вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;
гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 798,72 лева, претендирана като
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение по Договор № 240/21.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...,
вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;
гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника на заплати на ищеца сумата от 8,44 лева, претендирана като
мораторна лихва върху обезщетението от 798,72 лева за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, начислена за периода от 26.10.2023 г. до
23.11.2023 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1, от ГПК, "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на Т. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 74,35 лева
(Седемдесет и четири лева и 35 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6, от ГПК, "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 144,66 лева (Сто
четиридесет и четири лева и 66 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
13
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14