Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 538 30.09.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд –Търговище Девети състав
На двадесет
и пети септември 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като
разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело
№ 687 по
описа за 2019 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск за реално изпълнение на договорно задължение – заплащане на сумата 9999.98
лв., с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ , ведно със законната
лихва от изискуемостта на всяко едно от
вземанията по фактурите до окончателното изплащане, на осн. чл.86 ЗЗД.
Ищецът - „МЕТИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Сливница“ № 9,
представлявано от управител – А.А.Я., твърди в исковата си молба, че с
ответника „ДОЙСА КЕТЪРИНГ“ ЕООД – Търговище са
обвързани от търговски отношения, като ищецът доставял хранителни продукти на ответника. Работили съвместно
два месеца, но тъй като плащането на поръчките се бавило, прекратили
взаимоотношенията си. По представените 2
бр. фактури, ответникът-получател на
стоката дължи сумата от общо
9999.98 лв., както следва: 1. По фактура № ********** от 29.09.2017г. на
стойност 4999.99 лв. и 2. По фактура № ********** от 30.10.2017г. на стойност 4999.99 лв. Ответникът
не е платил на доставчика по фактурите
посочените суми. Със сключено на
30.12.2017г. писмено споразумение за доброволно уреждане на задължения,
страните са уговорили краен срок за
изпълнение на паричното задължение
– до 31.12.2018г., който вече е настъпил.
Ответникът не е изпълнил задължението са за плащане на цената. Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 9999.98 лв. , представляваща
стойността на получените, но незаплатени
количества хранителни продукти по
посочените две фактури , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
изискуемостта на всяко едно от вземанията по фактурите до окончателното
изплащане, както и разноските по делото. Редовно призован , ищецът няма
процесуален представител в открито заседание и няма направено искане за
постановяване на решение по реда на чл.238-чл.239 от ГПК.
Ответникът, редовно уведомен за
исковата молба, няма писмен отговор. Няма изразено становище по исковете,
няма направени процесуални или
доказателствени искания. Редовно призован, ответникът няма процесуален
представител в открито заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че в кръга
на търговската си дейност ищецът доставял на ответника хранителни продукти. Видно
от представените 2 бр. фактури,
длъжникът-получател на стоката
дължи сумата от общо 9999.98 лв., както
следва: 1. По фактура № ********** от 29.09.2017г. на стойност 4999.99 лв. и 2.
По фактура № ********** от 30.10.2017г.
на стойност 4999.99 лв. Няма спор, че длъжникът не е платил на доставчика по фактурите посочените суми. Съгласно чл.2 от представеното
сключено на 30.12.2017г. писмено споразумение за доброволно уреждане на
задължения, страните са уговорили краен срок за
изпълнение на паричното
задължение – до 31.12.2018г. Така уговореният падеж вече е настъпил.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Страните
по делото са обвързани от търговска продажба,
по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.286 ал.1 от ТЗ. Ищецът като търговец е извършил в предмета на
неговата дейност доставка на хранителни продукти, като ответникът е получил стоките и по процесните 2 бр.
фактури не е извършил плащания т.е. не е изпълнил паричните си задължения. Съгласно
чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Страните са уговорили с
писмено споразумение нов падеж – 31.12.2018г., който е различен от тези по
фактурите. Ответникът е изпаднал в
забава за изпълнението на свое парично задължение и към момента на завеждане на
иска не го е погасил. По силата на
чл.294 ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго. По делото няма дори твърдения да е уговорено друго между страните.
Съгласно чл.86 ал.1 изр.1-во от ЗЗД , при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразявайки
изложеното по-горе, съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание
и размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираните суми. С оглед изхода на спора и
на осн. чл.78 ал.1 от ГПК , ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в исковото
производство : 400 лв. – държавна такса. Доколкото не са представени писмени
доказателства за други разноски – напр. за адвокатско възнаграждение или
за разноски в обезпечителното
производство, то съдът не обсъжда и не присъжда такива.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДОЙСА
КЕТЪРИНГ“ ЕООД, ЕИК125555893, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, Промишлена зона, представлявано от управител – С.Ю.Ю. ДА ЗАПЛАТИ на „МЕТИС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище,
ул. „Сливница“ № 9, представлявано от управител – А.А.Я.,
сумата в размер на 9999.98 лв., представляваща стойността на доставени и
незаплатени хранителни продукти, за
реално изпълнение на договорно задължение, с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 400 лв., представляваща направени
разноски по делото в исковото производство за държавна такса, на осн. чл.78
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: