РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330113898 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът „Макси Петрол” ЕООД - Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пещерско
шосе“ № 156, е предявил против „Т. Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ № 63, и
Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И. К.“ №.., кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
за осъждане на ответните страни да заплатят солидарно на „Макси Петрол”
ЕООД - Пловдив сумата от 1 788, 65 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по договор за продажба от 10.08.2020 г., за което са издадени
фактура № **********/30.04.2021 г. и фактура № **********/15.05.2021 г.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът по занятие продава горива и
консумативи чрез стопанисваните от него бензиностанции на територията на
страната, като в процесния случай сделките са осъществени чрез
бензиностанциите в гр. Пловдив. Поддържа, че между страните са
възникнали търговски правоотношения по договор за продажба от 10.08.2020
г., по силата на който ищецът поел задължение да продаде и достави горива и
стоки – автомобилни масла, греси и др., предоставяни на територията на
бензиностанция ЕК Петрол, при условията на разсрочено заплащане, при
насрещно задължение за купувача да заплати цената при доставката по
1
банков път, най-късно до 15 дни след издаване на фактурата - на основание
чл. 9, ал. 1, предл. първо от Договора. Твърди, че физическото лице Й. Г. Т. е
поело солидарно задължение с купувача за задълженията му по сключения
договор, включително тези за разноските по събиране на вземането – по
силата на чл. 16 от Договора. Сочи, че на основание чл. 141 ЗЗД поръчителят
е задължен и отговаря солидарно с главния длъжник. Твърди, че за зареденото
дизелово гориво са издадени фактури за сумата от общо 1 788, 65 лв., както
следва: фактура № **********/30.04.2021 г. за продажба на дизелово гориво
от 200 л. на стойност от 366 лв. с ДДС и фактура № **********/15.05.2021 г.
за продажба на дизелово гориво от 500, 08 л. на стойност от 1 422, 65 лв. с
ДДС Сочи, че горивото по фактура № **********/30.04.2021 г. е предадено
на купувача на 20.04.2021 г., удостоверено с подписване на приемо-
предавателен протокол, а горивото по фактура № **********/15.05.2021 г. е
предадено на купувача на 11.05.2021 г., удостоверено с подписване на
приемо-предавателен протокол. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните
страни - „Т. Инвест“ ЕООД и Й. Г. Т., не са депозирали отговор на исковата
молба. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г.,
процесуалният представител на ответните страни – а. М.А., с надлежно
пълномощно, което представя, признава предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно и кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
2
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото в първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г.,
ответните страни чрез своя процесуален представител, с надлежна
представителна власт за осъществяване на посоченото процесуално действие,
признават предявените искове. Ищецът, чрез процесуалния му представител,
е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в
първото по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
451, 55 лв., от които сумата от 71, 55 лв. за заплатена държавна такса и
сумата от 380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, Т. Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Иван
Клинчаров“ № 63, и Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И. К.“ №..,
да заплатят солидарно на „Макси Петрол” ЕООД - Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пещерско
шосе“ № 156, сумата от 1 788, 65 лв., представляваща незаплатено
3
възнаграждение по договор за продажба от 10.08.2020 г., за което са издадени
фактура № **********/30.04.2021 г. и фактура № **********/15.05.2021 г.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Т. Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, и Й. Г. Т., ЕГН
**********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Макси Петрол”
ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, сумата от 451, 55 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 13898/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4