№ 71
гр. , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
Секретар:Н. Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20202200100499 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Ю. К. Г., редовно призована, се явява лично.
Ищецът П. К. К., редовно призован, се явява лично.
Ищецът С. Г. Г., редовно призован, се явява лично.
За ищците се явява адв. Надя Атанасова Христова от АК - Кюстендил и
мл. адв. Георги Г. Радков от САК, редовно упълномощени от 18.11.2020 г.
Ответното застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, редовно призовано, не изпраща представител.
По делото на 02.12.2020 г. е постъпила молба, с която процесуалният
представител на ответното дружество е заявил, че поради служебна
ангажираност и влошената епидемиологична обстановка не възразява делото
да се гледа в негово отсъствие.
Свидетелят Н. Г. С., редовно призован, се явява лично.
АДВ. РАДКОВ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. ХРИСТОВА Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване вход на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. РАДКОВ: Поддържам исковата молба, както и всички
последващи нея молби. Поддържаме всички наши доказателствени искания,
както и искането за допускане на съдебно-психологична експертиза. Също
така поддържаме направеното искане по отношение на всеки един от
доверителите ми да бъдат допуснати по двама свидетели за установяване на
търпените болки и страдания, като конкретизираме, че единият свидетел ще
доказва претърпените болки и страдания в личен план, а втория свидетел ще
доказва претърпените болки и страдания в социален план. Оспорвам
депозирания отговор. Заявяваме, че водим допуснатите трима свидетели при
режим на довеждане, както и водим други трима свидетели, които молим да
бъдат допуснати. На 24.11.2020 г. е постановена присъда, с която е осъден Н.
Г. С. и същата по неофициална информация няма да бъде обжалвана т.е. на
10.12.2020 г. ще можем да представим заверен препис, поради като водените
свидетелите да бъдат допуснати.
Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е искова молба от Ю. К. Г., П. К. К. и С. Г. Г. против ЗАД
„ДаллБогг живот и здраве“ АД, в която се твърди, че на 14.06.2020 г. в гр. С.
на бул. „с.с.“ в района между кв. „М.“ и кв. „Д.“ е настъпило ПТП, при което
лек автомобил марка „ф.“, модел „Пл“, управляван от виновния водач Н.й Г.
С., при извършване на маневра „ляв завой“ удря пресичащата на пешеходна
пътека С. П. Г.. Същата е претърпяла тежки и несъвместими с живота телесни
травми, водещи до летален изход за нея, вследствие на което ищците се
претърпени неимуществени вреди.
Твърди се, че на 26.06.2020 г. ищците са представили пред ответната
застрахователна компания претенция по реда на чл.380 от КЗ, ведно с всички
необходими документи, като се твърди, че са получили мотивиран отказ,
който считат за неправилен.
Твърдят, че вредите, които са изпитали са в пряка причинно-следствена
2
връзка с настъпилото ПТП и последиците от него, са както неимуществени,
така и имуществени, като предмет на настоящата исковата молба са само
неимуществени такива, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
тяхната майка.
Твърди се, че настъпилото събитие има силно негативно влияние върху
целия бъдещия живот на ищците, които са претърпели и продължават да
търпят болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в
ежедневието им, свързан с различни по вид психологични проблеми.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
„Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати
сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от Ю. К. Г., изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на С. П. Г. при ПТП на 17.06.2020 г., в едно с законната
лихва, считано от настъпилото ПТП до окончателното изплащане, както и
законната лихва считано от постановения отказ на ответника – 14.07.2020 г.
до окончателното изплащане.
Претендира се обезщетение в размер от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от П. К. К., изразяващи се в
болки и страдания, вследствие смъртта на С. П. Г. при ПТП на 17.06.2020 г., в
едно с законната лихва, считано от настъпилото ПТП до окончателното
изплащане, както и законната лихва считано от постановения отказ на
ответника – 14.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендира се обезщетение в размер от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. Г. Г., изразяващи се в
болки и страдания, вследствие смъртта на С. П. Г. при ПТП на 17.06.2020 г., в
едно с законната лихва, считано от настъпилото ПТП до окончателното
изплащане, както и законната лихва считано от постановения отказ на
ответника – 14.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Заявени са доказателствени искания.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество, което в
законоустановения срок е депозирало писмен отговор.
3
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се
признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на собствеността и ползването на лек
автомобил марка „ф.”, модел „Пл”.
Оспорва се вината на водача на лекия автомобил причинил процесното
ПТП. Оспорва се като прекомерно завишен размера на претенцията за
обезщетение на неимуществени вреди. Навеждат се възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата С. П. Г..
Твърди се, че пресичането на необозначени за това места и внезапното
навлизане на платното за движение от страна на пострадалата, без да се
съобрази със скоростта и отстоянието на преминаващите автомобили, без да
се огледа, като ненужно е удължила времето си за пресичане се намира в
пряка причинно следствена връзка с настъпването на процесното ПТП довело
до неимуществени вреди предмет на исковата претенция.
Оспорва се твърдението за претърпени от ищците неимуществени
вреди.
Оспорва се и акцесорния иск за присъждане на законната лихва.
Изразено е становище по доказателствените искания.
Правна квалификация на претендираните права – чл.432, ал.1 КЗ, във
вр. чл.409 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – това е
валидното застрахователно отношение – гражданска отговорност на
автомобила причинил процесното ПТП.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищците са длъжни да проведат пълно и главно доказване по отношение
на механизма на настъпилото ПТП; причинените травми на починалото лице;
тяхната връзка с леталния изход; родствената връзка между тримата ищци и
починалото лице; претърпените от тях неимуществени болки и страдания по
4
отношение на техния вид и интензитет.
Ответното застрахователно дружество следва да ангажира
доказателства във връзка с наведените от него възражения по отношение на
механизма на процесното ПТП и съпричиняването на вредоносния резултат
от пострадалата.
АДВ. РАДКОВ: Нямам възражение по доклада. Поддържам всички
наши доказателствени искания и за всеки от ищците ще ни трябват по двама
свидетели за установяването на претърпените от тях имуществени вреди.
АДВ. ХРИСТОВА: Нямам възражение по доклада. Поддържам
становището на колегата.
С определение на съда от 26.10.2020 г. съдът се е произнесъл, като е
допуснал при режим на призоваване лицето Н. Г. С..
САМОЛИЧНОСТ НА свидетеля:
Н. Г. С. - 48 г., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан за кражба, без родство със страните.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Съдът ПРИСТЪПВА към задаване на въпросите посочени от ответното
застрахователното дружество в молба от 02.12.2020 г.
Свид. С., РАЗПИТАН КАЗА: Аз изобщо не видях жената. Пътувах от
кв. „М.” и отивах към кв. „Б.”, щях да направя завой наляво и прегазих една
жена без да я видя, изглежда ми попречи колонката на колата. Чак когато
преминах отгоре и тогава разбрах, че направих нещо. Веднага спрях и отидох
при жената. Линейната дойде след Плвин час. Първо дойде полицията, после
линейката. Жената пресичаше на пешеходна пътека. Изобщо не съм видял
жената. Аз карах с 20 км.ч., ако е бях видял веднага щях да спря. Не помня с
какви дрехи беше облечена жената. Мисля, че имаше дънкова пола, но не съм
сигурен. Не помня дали дрехите бяха светли или тъмни. Инцидента стана
точно на обяд. Нямаше дъжд, нямаше мъгла, ясно се виждаше. Аз като минах
отгоре й тогава усетих, защото колата се надигна и веднага спрях.
5
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищеца свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетеля:
Ц. П. К. - 34 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
неженен, неосъждан, син на П. К..
Свид. К.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. К., РАЗПИТАН КАЗА: На 17.06., сряда се падаше когато стана
инцидента. Аз бях на работа, когато баща ми се обади и ми каза, че леля ми
пътува към гр. С., чичо ми отивал към болницата, и че са му се обадили, че е
станал инцидента. Попита ме дали мога да разбера нещо и се обадих на един
мой приятел от С., колега, който ми върна обаждането и каза, че съжалява и
че баба е починала на място. Когато казах на баща ми, той реагира зле,
попита ме дали съм сигурен, явно не искаше да го приеме. По гласа му
разбрах, че не е добре, звучеше притеснен. Като му се обадих, той не искаше
да приеме новината. По гласа му разбрах, той беше притеснен. Пострадалата
ми се явява баба, ищецът баща. Последно с пострадалата се видях
осемнадесет дни преди смъртта й. Баба ми имаше рожден ден и с брат ми
взехме жените и децата и отидохме при нея и я изненадаме. Отидохме на
гости, бяхме час, час и нещо при нея. На 28.06. е П.ден и се бяхме разбрали,
понеже баща ми и сина ми се казват П., а и брат ми има рожден ден тогава, се
уговорихме, баща ми да дойде до гр. С. и да я вземе и доведе при нас. Ние
имаме фамилна, триетажна къща, всеки си е на неговия етаж, но често се
случваше баща ми по празниците да я взема и баба да е при нас. След това на
18.07. баща ми имаше рожден ден, а синът ми на 26-ти имаше рожден ден и
баба ми трябваше да присъства, но не се случи, дори на рождения ден на
детето ми правихме 40 дни на баба. Баба ми и баща ми, често се чуваха по
телефона, имаше голяма връзка между тях. Баща ми много често ходеше да я
взема за да е с нас. Баба ми помагаше на всички със съвети. Беше общителен
6
човек и доста години работеше в чужбина и помагаше финансово. Дори и в
чужбина бяхме заедно. Аз, баща ми, брат ми, леля ми, чичо ми Стоян и баба
ми. Баба ми до 75 годишна възраст работеше в чужбина. Баба ми има три
деца. Купи на всичките си деца по едно жилище. Отделно остана още едно
жилище. Аз живя в гр. Ш.. Аз също и се обаждах често, както и брат ми. Баба
ми беше здрава, силна, весела жена, затова и направихме тази изненада с брат
ми за рождения й ден. Баба ми беше навършила 83 г. на 30 май. Постоянно си
обръщаше внимание, преди две години си беше направила операция на очите.
Не знам да е имала болежки. Аз работя на 60 км. от града, мина време докато
се прибера вкъщи и видях баща ми след като се прибрах от работа. През това
време се чувах с баща ми по телефона, той не искаше да приеме новината.
Баща ми беше разтроен като всички, плачеше. Инцидента беше на 17-ти,
опелото беше на 19-ти. Баща беше много разтроен. Аз му предложих да
шофирам, но той каза, че ще се справи. Ние живеем доста хора на едно място.
Къщата дори е долепена до къщата на вуйчо ми и като имаше празненства се
събирахме всички заедно. Вече ги няма тези събирания. Баща ми и в момента
е разстроен. Често говори за баба ми. Говори как баба ми е помагала на
всички и непрекъснато казва: „имаше живот в нея”. Баба ми си обръщаше
внимание, дори ходеше на почивка с леля ми. Предполагам, че баба ми сама
си плащаше почивките, тя беше оправен човек. На 40-ия ден не присъствах,
защото синът ми беше рожденик. Баба ми беше кремирана, по нейно желание.
Баща ми, чичо ми и леля ми разпръснаха праха и в гр. П.. Баща ми се върна
след 40-ия ден разтроен. Имали сме доста празници след това, събира ли сме
се, но баща ми е доста мълчалив, изнервен, притеснен. Не е минал и ден в
който да не споменава баба. Ние живеем в обща къща, мога да коментирам
само поведението вкъщи. След загубата на баба, живота на баща ми не
продължава нормално. Преди инцидента баща ми често се чуваше с баба ми,
често я вземаше по празниците. И друг път съм губил близък човек, но сега е
различно.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
М. Й. Г. - 41 г., българска, българска гражданка, със средно
7
образование, омъжена, неосъждана, съпруга съм на ищеца Стоян Г.
Свид. Г.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Г., РАЗПИТАНА КАЗА: По време на самото ПТП ние бяхме
вкъщи, цялото семейство. Най-напред прочетохме в интернет, че е станало
ПТП и решихме да звъним за да проверим дали всичко е наред. Съответно
починалата не си вдигна телефона и съпругът ми се притесни много и тръгна
за нейното жилище. По време на самия път му звъннали от полицията и му
казали за ПТП-то с майка му. Съпругът ми беше много зле. Нямаше сила да
се качи до вкъщи. Аз излязох пред входа, заварих го клекнал за земята, беше
с цигара, трепеше се, тресеше се, нямаше сила да се качи до вкъщи. Аз му
помогнах да се прибере. Като се прибра вкъщи рухна на цяло. Започна да
плаче и до ден днешен е зле, особено като се заговори за майка му. Тъй като
постоянно тя присъства в разговорите ни съпругът ми се разстройва и започва
да плаче. Връзката им беше нормална като на майка и син. Той се грижеше за
нея, защото ние сме в един град. Заради епидемиологичната обстановка С.
нямаше възможност да излиза три месеца. Съпругът ми постоянно й
пазареше. Тя се обаждаше по телефона и казваше от какво има нужда.
Същото важи и за поддържащите лекарства, съпругът ми ходеше до аптеката
купуваше лекарствата и само той ги носеше, тя пиеше лекарства за кръвно.
Починалата С. живееше самостоятелно. Беше кремирана по нейно желание.
Бях на погребението, Стоян също беше. Погребението беше на гробищата в
С.. Стоян на погребението не изглеждаше добре. Не сдържаше своите емоции,
като се прибрахме вкъщи емоциите продължиха, но не в хубав смисъл
емоции. Правихме помен на 40-ия ден, Плжихме урната и после се събрахме с
останалите хора, които бяхме поканили. Само трите деца на пострадалата -
Ю., П. и Стоян отидоха да разпръснат прахта от урната в П.. Починалата
беше с нас по празниците. Имаше традиция и я спазваше всяка Коледа и Нова
година беше с различните си деца. Даже тази година беше наш ред, да е с нас.
На 01.01. винаги празнувахме заедно. Починалата ни е помагала много. Тя
винаги е помагала, Н.га не е отказвала помощта си. Стоян познавам от 1996 г.
По спокоен беше преди катастрофата. Стоян след инцидента стана по нервен.
8
Не е добре с нервите. Живеем на около 10 минути от пострадалата. След
епидемиологичната обстановка, след като започна да излиза С., бях се
срещнала с нея два дни преди катастрофата и се бяхме уговорили аз, Стоян и
детето, което гледам да отидем на детска площадка. С. беше се превързала
към детето, което гледам. Тя не се чувстваше на 83 г., а се чувстваше много
по-млада. С. я познавам също от 1996 г. Беше много жизнерадостен човек,
човек който даваше всичко от себе си, за да стопли семейството си, не искаше
да ги вижда разтроени или разединени. Семейството е същото от гледна точка
на това, че не са се карали и нямат разправии, но са разтроени, във връзка със
загубата на тяхната майка. Много от приятелите на Стоян познаваха майка му
и той като я спомене много се променя, разтройва се. Той я спомена с добро,
всеки ден тя присъства в разговорите ни. Много и помагахме с храна и
всичко. Даже и сега като остане някаква храна Стоян казва това на майка да
го занеса и в следващия момент се сеща, че вече я няма и веднага се
насълзява. Стоян преди катастрофата не беше толкова емоционален, след
инцидента много се промени. В нашите семейни отношения няма промяна
като агресивно състояние. Стоян търси повече утеха в това да го изслуша
някой когато започне да говори за майка си.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
Н. в. И. - 61 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
разведена, неосъждана, без родство с ищците и пълномощниците на страните.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. И., РАЗПИТАНА КАЗА: Знам за ПТП при което почина С..
Научих от колеги, които са станали свидетели на инцидента, но тогава не
предполагах, че става въпрос за моята приятелка. На другия ден дъщеря й на
С. ми се обади и ми каза, че е загинала. Със С. се виждахме много често,
непрекъснато си говорихме по телефона. Познавам я повече от три години. С
баща ми са от един край. Помагаше ми при грижите за него. Ю. я познавам
като дъщеря на С., с която се запознах още в самото начало. Непрекъснато се
9
чувам по телефона с Ю. и всеки път когато Ю. идва в С. се виждаме. Ю.
живее в гр. Сандански, но често идваше в да вижда майка си, може би веднъж
месечно идваше. При това идване сме се виждали с нея. С. непрекъснато
говореше за децата си и внучките си. Беше работила в Гърция за да помага да
внучките си да завършат. Вълнуваше се и ми разказваше, че внучката й ще
идва за да ходи на лекар, тъй като беше бременна. Разказваше ми какво ще й
сготви, как ще я посрещне, това беше преди инцидента. С Ю. се чух след
инцидента, тя ми сподели, че майка и е загинала, че се е случило съвсем
внезапно. Ю. беше много тъжна, разсипана, плачеше. Не го очакваше. С Ю.
се видяхме на поклонението на С.. Ю. изглеждаше много тъжна, разсипана,
разплакана. Описа ми последния ден на С. как била наготвила, как си
оставила храната и тръгнала за хляб и недопитото кафе. /Трудно ми е да
говоря, свидетелката се разтрои/. След погребението Ю. идва в С. за 40-ия
ден когато полагаха урната. Аз и обещах, че ще навещавам майка й. Ю. всяка
събота звънеше по телефона да ме пита дали съм ходила, дали съм запалила
свещичка. Слагах цветя във вазичката, след което правих снимки и ги пращах
на Ю.. Ю. искаше тези снимки. Много трудно й беше. Мисля, че все още Ю.
не е преодоляла загубата на майка си. По телефона като говорим се
разплаква. С Ю. непрекъснато се чуваме по телефона. Непрекъснато говори за
майка си. Като се роди внучето ми прати клипче, под което беше написала
внучето се роди, но майка не го видя. Ю. преди инцидента беше слънчев
човек, контактен, сега вече не е такава. В социален план Ю. се промени.
Много трудно се преживява загуба на родител. Ю. сега изглежда много по
уязвима, по податлива, по емоционална и този слънчев човек, като че ли си
отиде някъде.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1 т.4 от ГПК
за спиране на производството, тъй като има висящо наказателно производство
пред същия съд, което е от съществено значение за правилно решаване на
спора. Следва да бъде изискано за прилагане към настоящото производство
НОХД № 521/2020 г. по описа на ОС – С..
Водим от горното, съдът
10
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА за прилагане към настоящото дело НОХД № 521/2020 г. по
описа на ОС – С..
СПИРА производството по гр. дело № 499/2020 г. по описа на ОС С. до
приключване с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 521/2020 г. по описа на
ОС – С..
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас с
частна жалба в едноседмичен срок от днес за ищците, а за ответното
дружество от получаване на съобщението.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,00 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
11