Р Е Ш
Е Н И Е
№ 902
гр.Бургас, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 1701 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Я.Й.М., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, адв. С.С., против наказателно
постановление № * / 08.05.2020г.,
издадено от Началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Бургас, с което на основание
чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1
от ЗБЛД.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
незаконосъобразност.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като
се представлява от адв. С., който доразвива доводите
за нарушения на процесуалните правила и моли за присъждане на разноски.
За
Административно - наказващият орган, редовно уведомен, представител не се
явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото жалбата е подадена до съда на
13.05.2020 г., т.е. пет дни след датата на издаване на обжалвания акт. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 30.04.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на същата дата при явяване в Сектор „БДС“
при ОДМВР-Бургас заявил с декларация по чл. 17 от ПИБЛД №1383/30.04.2020 г. за
открадната ЛК №*********.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД на основание
чл.81, ал. 2, т. 2 от закона е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 30
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка на практика не се оспорва и от страните.
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при
издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
На
първо място, липсват доказателства, че на жалбоподателя е бил връчен препис от
съставения АУАН, тъй като има положен подпис единствено на мястото, на което е
означено, че същият се е запознал със съдържанието му. Това обстоятелство
възпрепятства нарушителя да упражни ефективно правото си на защита.
На
следващо място и което е по-съществено, съставът намира, че е налице
формулиране на неясно обвинение. Производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието
или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, точно описание на съставомерните признаци. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, която разпоредба с сочи за нарушена, гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване. Съгласно приложената санкционна разпоредба пък се
наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи
български личен документ. Обвинението спрямо жалбоподателя обаче, както в НП,
така и в АУАН, е за това, че „заявил с декларация…за открадната“ лична карта.
Видно е, че словесното описание на нарушението не съответства на нито един от
признаците на сочените за нарушени разпоредби. От описанието на първо място
следва изводът, че жалбоподателят е наказан за това, че е заявил с декларация,
че му е открадната картата- изпълнително деяние, което не присъства в закона. Всъщност,
този извод следва и от обстоятелството, че в декларацията е записано, че документът
е откраднат на 28.04.2020 г., но АНО не е приел, че на тази дата има някакво
нарушение, а е приел, че нарушението е именно на датата на подаване на
декларацията. Едва в съдебно заседание актосъставителката
заяви, че АУАН е за това, че не са били положени усилия за опазване на
документа- обстоятелство, което не фигурира в обжалвания акт и няма как за
първи път да бъде въведено в съдебна фаза. Както бе посочено по-горе, ако това
е било нарушението на жалбоподателя, то същото е извършено на 28.04.2020 г.
На следващо място, санкционната
разпоредба на чл. 81, ал 2, т. 2 предвижда наказание за лице, което изгуби,
повреди или унищожи български личен документ, т.е. трябва да има твърдение, че
наказаното лице и извършило някое от тези действия, което в случая не е
направено.
Тези нарушения са
достатъчни да обосноват отмяна на обжалвания акт, тъй като вмененото от
фактическа страна обвинение не се покрива по никакъв начин със сочената за
нарушена разпоредба на закона.
На следващо място,
дори и да се приеме, че липсват процесуални нарушения, то обжалваното НП се
явява и материално незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД
предвижда задължение за опазване от изгубване, унищожаване или повреждане, но
не и за опазване от кражба в какъвто смисъл е била подадената декларация.
Санкционната разпоредба на чл. 81, ал 2, т. 2 пък предвижда наказание лице,
което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, като изгубването е
нещо различно от кражбата на документа, тъй като следващата точка 3 на
разпоредбата предвижда санкция за недеклариране в тридневен срок изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ. Очевидно е, че
поведението на жалбоподателя не покрива никакъв състав на нарушение по закона,
респ. деянието му не представлява административно нарушение.
Предвид всичко
изложено, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 17), имащ характер на разписка, в който
е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4
от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то
следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * /
08.05.2020г., издадено от Началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Бургас, с
което на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД) на Я.Й.М., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, адв.
С.С., е наложена глоба в размер на 30 лева за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Я.Й.М., ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, адв. С.С., съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.