Р Е Ш Е Н И Е
№ V -
97
01.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на тридесети
септември две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня
Ванева в.гр.д. №1020 по описа за
2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена от адв. Кръстю Георгиев – БАК, пълномощник на „Планер 2002“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“ 27,
ет.5, представлявано от управителите Наско Янчев Боянов и Златин Здравков Керемедчиев, с която се
обжалва Решение №954 от 24.04.2019 г. постановено по гр.д.
№6821/2018 г. по
описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил
„ПЛАНЕР 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Вардар № 27, ет. 5,
представлявано от винаги заедно от управителите Наско Янчев Боянов и Златин
Здравков Керемедчиев, да заплати на Т.Я.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от EUR 10090.00 (десет хиляди и деветдесет евро),
представляваща парична компенсация за получената по-малка площ от полагащата му
се по предварителен договор от 14.08.2015 г. за прехвърляне правото на строеж
върху недвижим имот срещу изграждане на жилищна сграда, предмет на споразумение
от 01.03.2017 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-25.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъдено е „ПЛАНЕР 2002“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Бургас, град Бургас 8000, ул. Вардар № 27, ет. 5, да заплати на Т.Я.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски, в размер на 1789.40 лева (хиляда
седемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки).
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че съгласно Предварителен
договор за прехвърляне правото на строеж върху недвижим имот срещу изграждане
на жилищна сграда, сключен на 14.08.2015г. между Р. И. П., Г. И. Н., Т.Я.Б. и И.
Н. С. от една страна като учредители и „Планер 2002“ ООД от друга страна като приобретател, учредителите по договора взаимно са си
учредили правото на строеж и едновременно с това са учредили право на строеж на
„Планер 2002“ ООД върху собствения им недвижим имот, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ 26, срещу задължението на дружеството приобретател изцяло със свои сили и средства и за своя
сметка да изгради жилищна сграда, като се задължи да предаде същата на
учредителите с издадено Разрешение за ползване и при спазване изискванията на
договора в степен на завършеност, условия, срокове и задължения, подробно
описани в предварителния договор. Твърди се още, че в предварителния договор е
посочено разпределението на отделните обекти, като е посочена приблизителната
квадратура на жилищата, които ще получи всеки от съсобствениците. Между
страните били сключени и анекси за изменение на предварителния договор, относно
промяна на получените от тях обекти в бъдещата сграда. Посочва се, че
учредителите са се съгласили и с факта, че уточняването на окончателната площ
на отделните апартаменти ще се извърши с изготвянето на идейния инвестиционен
проект, който бил подписан от всички учредители.
Твърди се, че „Планер 2002“ ООД е
изпратил до всички учредители нотариална покана на 29.01.2016г., която
била получена лично от Р. И. П., Г. И. Н. и И. Н. С., а Т.Б. бил намерен от връчителя, но отказал да я получи, и с която нотариална
покана се информират учредителите, относно това, че приобретателят
е изготвил необходимата документация и поради това ги кани да се явят на
15.02.2016г. от 11 часа в кантората на нотариус Бинка Кирова за изготвяне на
нотариален акт за взаимно учредяване право на строеж срещу задължение за
проектиране и
строителство,
съгласно предварителния договор. В нотариалната покана било посочено още, че
ако не се явят на посочените дата и час, ще се приеме, че е налице неизпълнение
от тяхна страна, поради което ще бъдат длъжни да заплатят всички направени
разходи по изпълнение на договора, подробно описани в жалбата, както и ще бъдат
принудени да предприемат всички действия съгласно чл. 19, ал.3 от ЗЗД. На
посочените дата и час се явили Р. П., Г. Н., И. С., които заявили желание за
сключване на окончателен договор, а Т.Б. – не се явил.
Твърди се още, че на 25.04.2016г.
„Планер 2002“ ООД е изпратило нова нотариална покана, със същото съдържание и
посочени същите последици при неявяване, като в предходната, която била
получена от всички, с изключение на Т.Б.. На посочените дата и час се явили Р. П.
и И. С., които заявили желание за сключване на окончателен договор, а Г. Н. и Т.Б.
не се явили.
Твърди се, че „Планер 2002“ ООД е
изпълнило задълженията си по договора, а отказът на Б. да подпише окончателен
договор е неоснователен и действията му нанасят вреди на останалите учредители
и на ответното дружество.
Посочва се, че въпреки сключения между
страните предварителен договор, Т.Б. се е разпоредил с част от притежаваните от
него идеални части в процесния недвижим имот /чрез
дарение/, като не е уведомил никого за така извършените от него действия.
Твърди се, че поради извършените от Б.
действия, „Планер 2002“ ООД е предявило иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., частично от 30000 евро,
представляваща част от неустойка по предварителния договор, по който било
образувано гр.д.№4234/2016г. по описа на БРС. Посочва се, че с оглед развитието
на гр.д.№4234/2016г. по описа на БРС, за „Планер 2002“ ООД е възникнало правото да получи сумата от
30000 евро, представляваща неустойка по предварителния договор, както и
обезщетение за пропуснати ползи от забавата, която е изцяло по вина на Т.Б..
Претендира се отмяна
на първоинстанционното решение. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения
срок е подаден отговор на въззивната жалба от Т.Я.Б., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че правилно районният съд е
приел, че е доказано изпълнението на задълженията от страна на Т.Б.. Посочва
се, че в деня на подписване на суперфицията, между
страните е било сключено споразумение, с предмет парично компенсиране на ищеца
за получената от него по-малко площ от полагащата му се по предварителния
договор – 10090 евро, за разликата от 10,09 кв.м. , по 1000 евро на кв.м.,
платима до три работни дни от подписване на акт образец 15., което споразумение
валидно обвързва страните по него и поражда задължение за плащане от страна на
„Планер 2002“ ООД.
Изразява се съгласие с изводите на
районния съд и се твърди, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно.
Оспорват се като неоснователни
оплакванията на въззивното дружество, свързани с
възражението за прихващане, както и твърдението на въззивника,
че правото му да получи претендираната неустойка се
установявало от друго дело между същите страни, като се посочва, че
гр.д.№4234/2016г. по описа на БРС, на което се позовава въззивникът
е прекратено на основание чл. 231, ал.1 от ГПК /производството по делото е било
спряно и в 6-месечен срок никоя от страните не е поискала възобновяването му/.
Посочва се, че въззивното
дружество не е доказало правото си да търси неустойка, нито в това производство
чрез възражение за прихващане, нито в производството по гр.д.№4234/2016г. по
описа на БРС като неустойка за неизпълнение.
Иска се от съда да потвърди обжалваното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция. Не са
ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът
не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата
страна Т.Я.Б., редовно призован, не се явява, явява
се процесуалният му представител адв. Славов, който оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен
съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.79, ал.1 и чл. 365, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Т.Б. срещу „Планер 2002“ ООД, с която се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10090 евро, ведно
със законната лихва, представляваща уговорената дължима сума за получената от
ищеца по-малко площ от полагащата му се.
Твърди се в исковата молба, че страните
са в договорни отношения от 2015г., с предмет изграждане на жилищна сграда. Посочва
се, че на 14.08.2015г., бил подписан предварителен договор, между ищеца и още
няколко учредители и ответното дружество в качеството му на приемател, в който били
уговорени правата и задълженията на страните, включително размера на
обезщетение, изразяващо се в застроена жилищна площ, което следвало да получи ищецът
в замяна на учреденото право на строеж. След изработване на архитектурния
проект се установило, че е невъзможно за всеки да се обособи самостоятелен
обект в уговорените в предварителния договор размери, което наложило ищецът да
направи компромис като получи по-малка квадратура, а за разликата следвало да
бъде парично компенсиран от ответника. На 01.03.2017г.
страните сключили окончателен договор за учредяване право на строеж. В същия
ден било подписано споразумение между страните по делото за получените 10.09
кв.м. по-малко площ от полагащата се на ищеца, да бъде компенсиран с 1000 евро
на кв.м., като общата сума от 10090 лв., следвало да бъде заплатена в срок от 3
работни дни от подписване на Акт 15, като последният бил подписан на
04.07.2018г., но ответникът не изпълнил задължението си.
В законоустановения
срок е подаден отговор на исковата молба от „Планер 2002“ ООД, с който предявеният
иск се оспорва. Излагат се съображения за неоснователност на исковата
претенция. Направено е възражение за прихващане със сумата от 30000 евро,
представляваща договорна неустойка по чл. 7 от предварителния договор от
14.08.2015г., сключен между страните и претендираната
от ищеца в настоящото производство сума в размер на 10090 евро. Претендира се
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Безспорни са между страните в настоящото
производство следните обстоятелства, а и се установяват от представените и
приети по делото писмени доказателства – предварителен договор за прехвърляне
право на строеж върху недвижим имот срещу изграждане на жилищна сграда от
14.08.2015г.; нотариален акт №**, том *, рег. №1***, н.д. №** от 20**г. на
нотариус Симеон Илиев; споразумение от 01.03.2017г. между Т.Б. и „Планер 2002“
ООД; констативния акт за установяване годността за приемане на строеж от
04.07.2018г.:
На 14.08.2015г. е бил сключен
предварителен договор за прехвърляне право на строеж върху недвижим имот срещу
изграждане на жилищна сграда между Г. И. Н., Р. И. П., И. Н. С. и ищецът в
настоящото производство Т.Я.Б. от една страна като учредители и „Планер 2002“
ООД като приобретател, по силата на който
учредителите взаимно са си учредили правото на строеж и едновременно с това са
учредили право на строеж и на приобретателя по
договора върху собствения си недвижим имот, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №26, представляващ УПИ IX-1613 в кв.94 в ЦГЧ – гр. Бургас, срещу задължението
на приобретателя изцяло със свои сили и средства и за
своя сметка да изгради предвидената по ПУП и по одобрения архитектурен проект
жилищна сграда, като се задължава да предаде същата на учредителите с издадено
Разрешение за ползване и при спазване изискванията на предварителния договор. На
01.03.2017г. е бил сключен окончателният договор за взаимно учредяване право на
строеж срещу задължение за проектиране и строителство, обективиран
в нотариален акт №**, том *, рег. №1***, нотариално дело №** от 20**г. на
нотариус Симеон Илиев. На същата дата - 01.03.2017г., е подписано споразумение
между Т.Я.Б. и „Планер 2002“ ООД, съгласно което, поради установено разминаване
между полагащите се на Б. 91.59 кв.м. и фактически получените от него 81.50
кв.м., за разликата дружеството приобретател следва
да заплати на ищеца сумата от 1000 евро за кв.м. или сума в общ размер 10090
евро при завършване на строителството в срок до 3 работни дни от подписването
на Акт 15. Строежът бил изпълнен съгласно одобрените проекти, изискванията към
строежите по чл. 169, ал.1 и ал.1 от ЗУТ и наличната строителна документация в
достатъчна степен характеризира изпълненото строителство, видно от представения
констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от 04.07.2018г.
Видно от представения по делото предварителен договор,
страните са уговорили при различия между полагаемото и полученото, разликата да
се доплати двупосочно при цена от 1000 евро на кв.м. в срок до завършване на
сградата и приемане с Акт 15. Няма данни, нито пък твърдения по делото, сумата
от 10090 евро да е заплатена от страна на „Планер 2002“ ООД.
Спорът между страните се свежда до това
дължима ли е от ответното дружество процесната сума
от 10090 евро или тя е погасена чрез извършено прихващане със сумата от 30000
евро, представляваща уговорена в чл.7 от предварителния договор неустойка.
Ответното дружество твърди в отговора на
исковата молба /и поддържа в хода на цялото производство/, че е налице отказ от
страна на ищеца за сключване на окончателен договор и в тази връзка представя
следните писмени доказателства: анекси към предварителния договор от
13.11.2015г., 26.10.2015г. и 04.11.2015г.; два броя нотариални покани; констативни
протоколи от 15.02.2016г. и 26.05.2016г. От приложените нотариални покани е
видно, че ответното дружество е уведомило учредителите, че е изготвило
необходимата документация и им отправя покана да се явят в кантората на
нотариус Бинка Кирова за сключване на нотариален акт за взаимно учредяване
право на строеж, съгласно предварителния договор. В поканите е посочено още, че
в случай, че страните не се явят, ответното дружество ще приеме, че е налице
неизпълнение от тяхна страна, поради което ще бъдат длъжни да заплатят всички
разходи по изпълнението на договора, както и неустойка в размер на 30000 евро. От
съставения на 15.02.2016г. констативен протокол от Ася Дамянова – помощник – нотариус
при Бинка Кирова е видно, че Т.Б. е отказал да получи нотариалната покана, не
се е явил на 15.02.2016г. в кантората на нотариуса и не е изпратил
представител. Останалите учредители са се явили и са изразили съгласие за
сключване на окончателен договор. От съставения на 26.05.2016г. констативен
протокол от нотариус Бинка Кирова е видно, че Т.Б. не е открит на никой от известните
по делото адреси, като на всички тях е било залепено уведомление, чиито срок е
изтекъл на 26.05.2016г.
Съгласно установената съдебна практика
по приложението на чл. 92, ал.1 ЗЗД, задължението за неустойка се поражда от
факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и
обезщетява. Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора когато
е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена. Страните са
свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на
всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по
него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните
норми на закона и добрите нрави. В този смисъл са Решение №111 от
28.07.2009г., постановено по т.д. № 714/2008г. ІІ т.о. и Решение №240 от
15.01.2014г., постановено по т.д. № 959/2012 г. ІІ т.о ВКС.
В чл.7 от предварителния договор
страните са уговорили, че в случай, че някой от учредителите не изпълни някое
от задълженията си по предварителния договор или се откаже от сключването на
окончателен договор, дължи на приобретателя всички
направени разходи по изпълнението, както и неустойка в размер на 30000 евро.
Относно изпълнението на окончателния
договор между страните не съществува спор. В съдебно заседание проведено пред първоинстанционния съд на 08.04.2019г., процесуалният
представител на ответното дружество изрично заявява, че няма възражения по
изпълнението на окончателния договор /л.95 от първоинстанционното
производство/.
Задълженията на учредителите по
предварителния договор са уговорени в чл. 2 от същия. Няма никакви данни по
делото /а и твърдения/ да е нарушено някое от другите уговорени в
предварителния договор задължения, което да води до дължимост
на уговорената неустойка. В отговора на исковата
молба ответното дружество твърди, че отказът от страна на ищеца да сключи
окончателния договор представлява неизпълнение на задълженията му по
предварителния договор. Доколкото по делото няма спор между страните относно
сключването и изпълнението на окончателния договор, следва, че не е налице тази
форма на неизпълнение на задълженията по предварителния договор. Следва да се
отбележи, че в предварителния договор не е уговорен срок, в който следва да
бъде сключен окончателният такъв, поради което отказът на Т.Б. да получи
нотариалната покана, не представлява неизпълнение на негово задължение му по
предварителния договор, след като на 01.03.2017г. окончателният договор е бил
сключен и по отношение на него между страните няма спорове. Не се установи по
делото и неизпълнение на останалите уговорени задължения на учредителите – в
чл. 2, ал.2 – ал.6 от предварителния договор, което да води до задължение от
страна на ищеца да заплати уговорената неустойка.
Твърденията на ответното дружество за наличие
на разпоредителни сделки /чрез дарение/ от страна на Б. не се доказаха по
делото. За установяване на това обстоятелство, ответникът не е ангажирал
никакви доказателства.
Следва да се отбележи, че
гр.д.№4234/2016г., на което се позовава въззивникът и
което е приложено към настоящото производство е неотносимо.
Това дело е било образувано по искова молба на „Планер 2002“ ООД, срещу Т.Б., с
която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., частично от 30000 евро, представляваща
уговорената в чл. 7 от предварителния договор неустойка. По общо съгласие на
страните делото е било спряно за постигане на спогодба и доброволно уреждане на
спора, и тъй като в 6-месечен срок от спирането не е било поискано
възобновяване от никоя от страните, производството по делото е прекратено с
Определение №3269/19.05.2017г., постановено по гр.д. №4234/2016г. по описа на
Бургаски районен съд.
Поради гореизложените съображения настоящият
състав намира възражението за прихващане за неоснователно.
Исковата претенция е основателна и
доказана, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10090 евро, представляваща компенсация за получената по-малко от
полагащата му се площ.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, направила е
искане в този смисъл своевременно, поради което такива се дължат. Представен е договор
за правна защита, от който е видно, че същите са в размер на 1000 лв. –
адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №954/24.04.2019г.,
постановено по гр.д.№6821/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА "Планер 2002" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Вардар“
№27, ет.5, представлявано
от управителите Наско Янчев Боянов и Златин Здравков Керемедчиев,
да заплати на Т.Я.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от сумата от 1000 /хиляда/
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение по
в.гр.д.№ 1020/2019г. по описа на БОС.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.