№ 7702
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110120104 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗК „УАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
автомобил- „**** Поддържа, че вредите са на стойност 1433,56лева , в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“АД е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента- водач на влекач *** поради което
в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното
обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил претендираното в настоящото производство
вземане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД оспорва иска по основание и размер,
както и механизма на произшествието.Твърди се съпричиняване на
вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 04.10.2023 г. са обявени за безспорни следните
обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между водач
на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на МПС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП, което е покрит риск, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1433,56 лева, както и че ответникът е получил регресна покана. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
От показанията на разпитаните свидетели /водачи на участвалите в
процесното събитие автомобили/ се установява, че на 31.08.2022 г., в гр.
София, на паркинг на магазин „Кауфланд“ водачът на товарен автомобил
марка „**** при маневриране причинява щети по паркиралия л.а. „****,
които съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза възлизат на стойност 1433,58лева по средни пазарни
цени.
Според заключението на вещото лице по автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и пълно, е налице
причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и
2
установените повреди по автомобил „Шкода Октавия“.
При така установените по делото данни, съдът намира, че ПТП е
настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на
застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на
събитието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ
съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно
поведение единствено на водача на застрахования при ответника автомобил,
от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования
при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
3
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите без овехтяване възлиза на не по-малко от 1433,58лв. . Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането.
Доколкото ответникът не доказа погасяване, искът следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер общо на
979,37 лева /от които 57,34 лева – за държавна такса, 205 лева – депозит за
САТЕ , 140лв.- депозит за призоваване на свидетел, 532,03 лева –
възнаграждение за адвокат/. Предвид изхода на делото ответникът няма право
на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД , ЕИК *** да заплати на
„Застрахователна компания Уника“ АД , ЕИК *** на основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1433,56 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
4
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ , с
рег. № *** , заедно със законната лихва от 18.04.2023 г. до погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД , ЕИК *** да заплати на
„Застрахователна компания Уника“ АД , ЕИК *** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 979,37 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5