РАЗПОРЕЖДАНЕ №
гр.Пазарджик,03.05.2018
година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на трети май , през две хиляди и осемнадесета година ,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа
докладваното от съдия Попова гр.дело № 712/2018 година по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът след като провери редовността
и допустимостта на предявените искове , както и другите искания и възражения на
страните и на основание чл. 312 ГПК във връзка с 140 ГПК и чл.
157 ГПК :
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО : Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК във връзка със чл. 143 СК - за увеличение на издръжка. В
исковата си молба против Г.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** ищецът Д.Г.К. ЕГН **********-
действащ лично и със съгласие на своята
майка Д.Д. Кралева ЕГН ********** ***
твърди, че ответникът е баща на това дете и
със съдебно решение № 313/ 24.01.2003 г. по гр.д. № 124/ 2001 г. по описа на РС
– Пазарджик е бил осъден да му заплаща
месечна издръжка в размер на 30,00 лв. Твърди
се, че през изтеклия период от време
нуждите от средства за отглеждането и за
развитието на детето са пораснали, още повече , че с ЕР на РЕЛКК към МБАЛ
Пазарджик детето има признати 80 %
инвалидност, като е освидетелстван с диагноза вътрешна хидроцефалия . Майката
не била в състояние сама да осигурява необходимите средства за издръжка на
детето , а междувременно нараснал през годините размера на минималната работна
заплата за страната. , като към настоящия момент този размер е 510,00 лв.
Детето се нуждаело освен от средства за храна , облекло, лекарства, но били необходими и средства за рехабилитация и
поддържащо лечение. Необходимо било осигуряването на редовно посещение на
детето на море и планина , с оглед специфичните му нужди. Твърди се , че
ответникът нямал други низходящи, за които да дължи издръжка , живеел и работел
в чужбина и би могъл да дава издръжка в
размер на 300,00 лв. Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответника да заплаща на своето непълнолетно
дете месечна
издръжка в размер на 300,00 лв. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие . Сочат се
доказателства.Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, който поддържа, че не е във възможностите
му да заплаща претендирания размер издръжка, като се позовава на нормата на чл.
142 ал.2 СК, според която минималния размер на издръжката следва да се определи
като ¼ от минималната работна заплата за страна , която в момента е
510,00 лв. Не се сочат доказателства.
Съдът указва на ищцовата
страна , че носи тежестта за доказване на твърдените от нея факти, на които
основава претенциите си, а именно – следва да представи доказателства относно
нуждите на детето да получава издръжка в
претендирания размер, както и на възможностите на ответника да заплаща издръжка
в този размер, а ответникът носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата обосноваващи неговите възражения.
На основание чл. 312 ал.1 т.3 ГПК съдът приканва
страните към спогодба и им указва за възможността за уреждане на спора чрез
медиация .
ПРИЕМА представените
към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА изготвения на основание чл. 15
ал.6 ЗЗД социален доклад.
НА основание чл. 15 ал.1 ЗЗДт да се
призове за лично явяване и изслушване детето Д.Г.К. / на адреса на майката / ,
като се пише писмо и до ДСП гр. Пазарджик за изпращане на представител.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание
за 06.06.208 г. от 10,00 ч. ,
за която дата и час да се призоват страните,
ненавършилото пълнолетие дете – с писмо до ДСП за изпращане на
представител.
На страните да се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника, като им указва в едноседмичен срок да вземат
становище във връзка с дадените указания и с доклада.При неизпълнение на
указанията на основание чл. 313 ГПК
страните губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението
е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: